Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2010 22:15 - Пътеводител за живота. Справочник на начинаещия маг 07
Автор: burda Категория: Изкуство   
Прочетен: 869 Коментари: 0 Гласове:
0



5.Как да живея успешно?

 

Има различни стратегии да постигне или получи човек това, което иска.

Съществува “нулева стратегия” за живота. Тя в общи линии е следната. Животът ни е такъв, какъвто е. Той е предопределен и не може нищо да се промени в него. Никакви външни или вътрешни усилия не променят нещата, а ако успеят да ги променят това става против волята ни. Т.е. нашата съдба е наша присъда… Нека да приемем, че такова предположение не се вписва в едно активно отношение към живота. То не подхожда и на предложената по-горе атрибутивна система, която говори за генериране на ново, също и за създаване на нови атрибути, което означава разширяване на свойствата на реалността.

Едни съветват да започнем с борба в която последователно и логично според сложността да постигаме една след друга целите си.

Други съветват да започнем да променяме себе си. Т.е. да станем онзи необходим инструмент с който ще завоюваме света.

И едните и другите се основават на предположението, че светът е във война с нас, а също и ние самите със себе си да водим битка с нашите недостатъци, породени от множество външни причини. Да, за постигането на нещо са нужни герои, които самоотвержено се борят и трудят ден и нощ. Но истината е такава – сражават се и се трудят милиони, а до истинския успех стигат само единици.

Трети предлагат отдаденост на религиозна и в частност монашеска дейност, на която плодовете са по-добрия живот на Небето или в следващия живот. Какво трябва да се прави тогава? – да се живее смирено и търпеливо да се понася всичко, което ти подхвърля съдбата или изпратеният от нея невежа или просто гадняр? Но освен че е безсмислена, такава постановка е несправедлива: изгодата и изобщо плодовете на която и да било дейност би трябвало да са в настоящето или в обозримото бъдеще. Защо трябва да бъде наказван човек за нещо, което не е извършил непосредствено преди това – в някой отминал живот? И да чака, докато отиде на Небето или се прероди?

Около нас е пълно с “просветлени” личности, призоваващи към всеобща любов и опрощение. Наистина, човек би могъл да си сложи розовите очила и да заживее в някаква удобна илюзия, но в дълбините на душата си не може да разбере защо му е нужно да заставя себе си да прощава на тези, които ненавижда и да обича тези, към които е равнодушен. Така той не може да получи истинско, а измъчено щастие.

Аз пък предлагам нещо друго – да извършваме промени без това да изискват огромните усилия, които би изисквала битката със света или със себе си. Възможно ли е или не? Убеди се сам, прочитайки по-долу.

За да се повярва в постигането на успех е нужно да се приеме друга, различна от изброените концепции. Всяка една от концепциите, вкючително и тази, която ще представя, се основава на определен светоглед, който пък се основава на няколко недоказуеми (т.е. вземащи се на вяра) отправни точки. Така е във философията – онова, което не може да бъде доказано не се отхвърля, докато не се намери сериозен аргумент, който да го отхвърли. Затова да се доказва едно или друго нещо е напълно безсмислено, при положение че то работи и може да се изгражда действаща система на негово основание.

И така, щом доверието в нещо, което мислим сработва, то значи, че това, което избираме – винаги се реализира. Това което избираме – това се получава. А ако някой спори с вас, че това не е така – то той също е прав –  противоположния му възглед ако действа при него – значи наистина е прав. Но тогава и реалността силно зависи от това, какъв избор правим. По този начин са възникнали много отрасли на научното, хуманитарното и религиозното знание, които бидейки вътрешно непротиворечиви, описват сякаш различни реалности и затова се откриват толкова много противоречия, когато ги сравняваме непредубедено. Учените са се опитвали нееднократно да обединят целокупното знание като изгладят тези противоречия, да разрешат кое от противоположните мнения е истинно и кое не, но засега това не им се отдава. Но при все това остава само един несъмнен и неопровержим факт, който обединява и примирява всички области на знанието – многообразието и многовариантността на всички форми на проява на реалността. Многовариантността и нейното непрекъснато изменение на формите и проявите й е фундаментално, атрибутивно свойство на нашия свят.

Ето защо МНОГОВАРИАНТНОСТТА я вземам като отправна точка за светогледа, който представям тук.

Описанието на събитие в реалността може да направим по два начина – аналитично - като посочим закона или законите (описвайки ги с графики и формули), по които се извършва то, и в естествени условия – като посочим причинно-следствената верига която води до събитието. Данните за всички възможни причини и следствия, с които могат да се опишат събитията се запазват в информационно поле, което наричаме пространство на вариантите. Това пространство на вариантите съдържа в себе си всичко, което е било, е и ще бъде. Т.е. в него има всичко. То представлява шаблон, матрица, служеща за отчитане на всяко движение на материята в пространството и във времето.

Всяка точка на пространството има свой вариант (аспект, гледна точка) за едно или друго събитие. Ето затова двама души описващи едно нещо може да разкажат различни неща – именно заради разнообразието на реалността. Всеки вариант се състои от сценарий и декорация. Сценарият е пътят по който се движи материята, а декорацията – външния вид, формата на проява на събитието. В математиката и физиката за удобство се подразделя пространството на части. Да направим същото тук: разбиваме информационнато поле на сектори. Всеки сектор притежава свой сценарий и декорации. Колкото е по-голямо разстоянието между секторите – толкова са по-големи  различията в сценариите и декорациите. Съдбата на човека също може да бъде представена чрез съвкупността на вариантите в информационното поле. Когато изберем отправна точка и посока в пространството на вариантите – това означава, че сме направили житейски избор. Тъй като вариантите са безчетен брой, теоретично ние можем да решим коя посока на причинно-следствените връзки да бъде нашата – иначе казано – каква да бъде съдбата ни. Всички мислими ограничения съществуват в нас, следователно най-голямата пречка пред нас сме си самите ние. И обратно – имайки лична определена цел, без да се замайваме и изкушаваме от дребните забави или игри на другите, ние можем да я постигнем – само да изберем. Защото няма попътен вятър за моряка, който не знае в кое пристанище иска да отиде. Как да не си пречим в постигането на целите, как да следваме личния си избор – ето това е главната задача на която ще отговори тази книга. Но за да се разбере и осъзнае – трябва да се преживее…

Нека да си представим следния пейзаж в движение: морска вълна с форма на гърбица, породена от преминаваща лодка или кораб, се движи към брега. Какво собствено се движи? Водата ли? Не! Придвижва се енергията на потенциала, породен от преминаващия плавателен съд. В този случай морето е аналог на пространството на вариантите (информационното поле), а вълната е аналогия на материалната реализация. Какво излиза от този пример? Че материалната реализация се придвижва в пространството и времето, подобно на вълна, а самите варианти си остават на мястото. За реализацията на вариантите трябва някаква енергия, която да ги зареди, да ги провокира да се изпълнят. Иначе те си съществуват винаги – всичко е било, е и ще бъде.

Друга аналогия. Времето, както и пространството (подобно водата в морето) е статично. Движението на времето се усеща само тогава, когато се върти кинолентата и кадрите следват бързо един след друг. Разгърнете една кинолента и погледнете отделните й кадри наведнъж. Къде отиде времето? Всички кадри съществуват едновременно! Времето остава статично, замръзнало до момента, в който започнем да разглеждаме кадрите последователно и стъпкообразно, благодарение на което, т.нар. “стробоскопичен ефект” ще ни даде движеща се картина и време – минало и бъдеще. В живота, подобно на “великата илюзия” нещата стоят именно така. Затова дълбоко в нашето съзнание е запазена идеята, че всичко идва и си отива.

И така, всичко, което е записано в информационното поле (полето на вариантите, книгата на живота, ноосферата…), винаги си е било там и там ще си остане завинаги. Ние самите сме съществували на запис още преди да сме се родили. Този запис сега се разгръща във времето, и след нас този запис ще си остане. Линиите на живота са като киноленти.

Пространството на вариантите служи за матрица, шаблон. То описва по какъв начин ще се държи материята, когато й се въздейства по определен начин. Затова и многообразието не е безразличие, случайна комбинация или безобразие. За да се разбере това ще предложа още една аналогия.

Представете си човек, който върви през тъмна гора. Той си свети с фенерче, засветвайки около себе си малък участък. Цялата тъмна гора – това е пространството на вариантите. А материалната реализация – това е петното хвърлено от светлината на фенера. Кой избира накъде да се осветява – човекът с фенерчето разбира се.

Човекът с фенерчето – това е нашето СЪЗНАНИЕ. При това с всичките му негови форми и състояния. А също така и с мислите, които то създава (като ги осъзнава или не-осъзнава). Ето защо посочих в началото какви са мисловните конструкти и изтъкнах важността на мислите за нашия живот. Нашите мисли, например лошите очаквания, като правило, се сбъдват. Дали пряко или непряко, незабавно или със закъснение, онова, което ни владее в ума (или ума, който владее нещото) се изсипва навън всред пространството на вариантите, засветва го и го реализира.

Още веднъж. ИЗЛЪЧВАНЕТО НА МИСЛОВНА ЕНЕРГИЯ “ОСВЕТЯВА” ОПРЕДЕЛЕН СЕКТОР ОТ ПРОСТРАНСТВОТО НА ВАРИАНТИТЕ, В РЕЗУЛТАТ НА КОЕТО ВАРИАНТЪТ ПОЛУЧАВА СВОЕТО МАТЕРИАЛНО ВЪПЛЪЩЕНИЕ. КАКТО ИЗЛЪЧВАНЕТО, ТАКА И СЕКТОРЪТ СИ ИМАТ СВОИ ПАРАМЕТРИ, КОИТО ИМАТ АДЕКВАТНО СЪВПАДАЩИ ЧАСТИ. МИСЛЕНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НАМИРА СЕКТОРА СИ, ВАРИАНТЪТ СЕ РЕАЛИЗИРА И ПО ТОЗИ НАЧИН ИЗЛИЗА, ЧЕ СЪЗНАНИЕТО ОТПРЕДЕЛЯ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. В този смисъл ние би трябвало да се замислим върху отговорността си не само за постъпките си, не само за думите си, но и за мислите си. Качеството на мислите определя качеството на живота ни. (Можем ли да обвиним сега някого за нашите мисли? А оттам и за това, което получаваме от живота?).

Мечтите и желанията още не са правилно направен житейски избор. Как да се направи този избор, ще разбереш, като четеш нататък.

 

Сега те съветвам да направиш поне малка почивка. Изясни си още един път има ли неясни думи в прочетеното? Има ли някакво неразбиране? Има ли някакво несъгласие? Колкото си по-убеден в истинността на изложеното, толкова по-ефективно ще работи системата за постигане на успех!

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 462992
Постинги: 238
Коментари: 161
Гласове: 491
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930