Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2010 13:24 - Задръстена глава - Ден престой в Рая
Автор: burda Категория: Изкуство   
Прочетен: 778 Коментари: 0 Гласове:
1



Чая, здравей!

 Ще се опитам да напрегна последни сили за тази вечер-на спокойствие...

Останах неудволетворен, че не завърших речта си с покъртителен финал - коя е Истината и как да се живее добре.

 Понеже рецептата я нямам, никой не ми я каза, не можах да я прочета никъде... нека анализирам поне това което виждам.

 Аз видях щастливи хора, удобно чувстващи се в собствените си кожи. Никакви съмнения, никакви тревоги, никакви караници, никакви политики нито агитации или критики. Не - на пушенето, не - на дрогата, не - на алкохола (това видях). Да на свободата, да на приятелството, любов към различиятя на хората. Ето, това се забелязваше веднага без никакъв анализ. Откъде тогава идва тази активна гражданска позиция без следа от колебания и съмнения? И какво защитават при това положение?

 Така погледнато май се досетих без бой. Май съм в грешка в разсъжденията си за морала. Морала е вторичен, не е в основата на явлението. Първична е свободата.

 Хората се раждат свободни. Без морални догми, нерелигиозни, некомунисти, некапиталисти, неексплоатирани, неселяни и неаристократи. А също и небългари, неевреи и неамериканци. Не в партии, не в държави, не в организации. Ние обаче ги набучваме в някоя от тези лехи и ги поливаме с отровна агитация. Когато поизрастнат те вече могат да мислят само в лехи. Правят бойкот и се местят в съседната леха. Така и никога не научават, че някога са били свободни.

 Очевидно за да оцелеят (така е в природата и е нормално) хората трябва да придобият и някакви умения за да си изкарват прехраната.

 Всъщност нещата се оказаха елементарно прости. Тези хора (алтернативният Запад) бяха дейни, талантливи или не, но жизнени и определено се развиваха добре съобразно желанията си. Обичаха различията и поглъщаха жадно и с радост всеки румънец, холандец, афганистанец - всички сме равни, чеда на майката земя и сме безумно интересни и забавни.

 Единственото което ги вбесяваше беше отнемането на свободата им.

 Изведнъж в Рая - полиция. Моля? Престъпление ли стана? Един от хиляда на площада гледа като, че го мъчат хемороиди. Кой е той? Полицая! Какво прави? Търси виновен. За какво? И той не знае... Но какво прави още тука? О, майка му стара – ясно - иска да се изсере на купона! Той е на служба.

Разни схеми... Служи на бога!!! Ами не искам да служа. Камо ли насила. Виж - вярата е друго. Може да повярва някой в бога. Чудесно! Очарователно... В кой бог вярваш? Какво учи той? Супер... Човек с вяра е нещо невероятно хубаво. Но да купонясваш със служител на бога... боже не това, моля те. Все едно да купонясваш с рецепциониска или милиционер на служба - не става.

 Бъди родолюбиво българче (гърче, американче...). Национализъм. Е, айде сиктер! Може ли някой да ми обясни какво означава това? Да мразим различните от нас? Богоизбрани ли сме? Най-умните, най-талантливите? Нещо ми намирисва тук. Изобщо каква е тая нация? Каква е тая България. Българи ли са били Адам и Ева? Човечеството е на 2 милиарда години, а от 200 години (едва) се кълнем в национализъм. Май някой ме метка. Що ли ми се струва (ама съвсем така небрежарската и спонтанно), че някой ми отнема свободата. Някой иска да ми втълпи, че нацията (а в това се визира държавата) е по-важна от мене. От личноста. Демек и бюрокрацията е по високо от мене - личноста. Даже и контролйора. Не ща, море... Тъпо. Някой менка последователноста на важностите. Ами аз съм на първо място, после е семейството ми, после са приятелите ми и познатите... После са ценностите в които вярвам и хората които не познавам по света но ги носят и те. Къде се връзва тук държавата? Тя ме кара да воювам и убивам и мразя хора които носят ама точно същите ценности като моите, но са от друга държава. Не съм съгласен. Няма държави, няма граници, няма нации... има хора. Интересни хора, различни, мили, обичащи себе си, обичащи семействата си, обичащи мене чужденеца.

 Няма спасение от авторитети, обаче. Не - ти си комунист! Не съм, бе. Тогава си фашист! Не съм бе... Тогава си демократ (капиталист)! Ама не съм бе-е-е... Слушай, предател, безлична твар такава-гласувай за някой за да станеш човек! Н О   А З   С Ъ М   Ч О В Е К  !!!  Това просто е лудост. Ние, защо се родихме, по дяволите, за да станем комунисти ли? Или милиционери или служители на бога или олигарси? Стига глупости, бе - родихме се свободни, искаме да живеем свободни, да научим нещо интересно, да покупонясваме и да умрем свободни. К’во толкова? Но явно това е много. По полезно е за нас да станем служители. Служители на бога, служители на държавата, работници - служители на капитала, о, забравих - трябва да станем народ... абе всякакви  О В Ц И. Само не и свободни да си останем.

 Ето Чая, докъде ме доведоха мислите ми. Морала с който те впечатлих никъде не пасна на картинката ми. Какво е това морал? Сигурно е нещо интересно, но засега смятам, че свободата най-добре описва хората при които живях. Те не започват от подробностите, а от главното. Т.е. спазват поредността на важностите. Хич не ги е еня кой им е представителя на дадена партия от района (а партиите са сто и никой не знаеш и не познаваш, но си чувал, че трябва да се гласува на живот или смърт за някакъв боб фасул). Интереува ги свободата. Ако я няма тя - не ми говори.

 Малко е отнесено, но ако свободата се вземе за изходна позиция, то тогава всичко се намества на мястото си. Свобода (чиста) няма. Тя е процес и стремеж, тя е оцеляване. Може да не се достигне, да, но тя е еволюция и развитие. Едва след нея идва морала. Морала произхожда от свободата или поне този, който се ражда от нея е истинския. Не може да има морал един служител. Нали е служител... няма мнение. Милиционер с морал? Войник с морал? Колко убихме днес? О, нищо не е... Утре искам двойно повече! Морал в поп? Е, то тогава чикията и педерастията  трябва да са пример за морал. А морал в политик? Морал в мултимилярдер? Не става. Те са служители. Кой на бога, кой на дявола.

 На кратко ето резултата от съжденията ми!

 Човек се ражда свободен. И понеже изведнъж се изтърсва в свят в който всеки иска да го направи дойна крава - трябва да се бори за свободата си. Обаче, ако се бори само със съседа си или колегата си това идва малко тесногръдо и безпереспективно идеята е да се бори на най-високо ниво като начало, демек – принципно (каквото и да означава това). Ако се бори срещу всички форми на държавна, партийна, олигархна, църковна принуда той (човека) се формира като индивид с мнение и позиция. Свободен поне да се бори и променя нещо. Така се става свободен. Не с постигането на някаква определена измерима свобода а със непрекъснатият стремеж към нея. От тук ще дойде морала.

 Да наистина - ще кажеш морала на егоиста. Да ти кажа така е. Само че съществуват някои закони, които ме спасяват от твоята критика. Така например закона за по-малкото зло. И ако повечето хора се борят да са свободни, то накрая наистина ще елиминират главните опастности от пътя си. Света ще си остане несправедлив донякъде, ама голяма работа - в това си има чар. В другият вариант обаче,не виждам капка светлина. Е какъв морал на превиващият гръб? На пригаждащият се? На живеещият по подражание на телевизията, на модата, на управляващите? На работника? (само кратко пояснение: между труд и работа има малка разлика. Труда си е труд, а работата е конкретно труд за някой друг).

 Последно искам да кажа - идеята е не всеки да стане Че, а да осъзнае свободата си и да я приеме за критерий за оценките си за света. Нека да не се бори със световните зли сили, а с никой или със съседа си. Но за свобода само, а не от злоба или нерви или от ей така. Само по жизнена необходимост.

 Абе, лека нощ!

*

Автор: Марин Василев. Коректор: Burda
 



Тагове:   морал,   Свобода,   закон,   егоист,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 463155
Постинги: 238
Коментари: 161
Гласове: 491
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930