Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2010 13:35 - Задръстена глава - Криво огледало
Автор: burda Категория: Изкуство   
Прочетен: 1231 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.12.2010 13:43


Чая,     Имам добрата вест, че успях да защитя морала.  Не си заслужава да защитаваме свободата, тъй като е губеща позиция. Ясно е, че свобода няма и не може да има, тъй като ние сме свободни вече. Ние можем да забравим за свободата и да се заемем с освобожденията. На колко други народи, като се замислиш им трябва освобождение и демокрация... не е истина! Затова нека за миг загърбим егото си  и да се съсредочим върху другите. В крайна сметка колко е готино да воюваш за някаква такава прекрасна кауза вместо безцелно да пропиляваш дните си на този свят. Да живее братството, равенството, свободата (следователно демокрацията). Очевидно е, че който не поддържа тези идеали и просто си живее е враг. Огън!!!  За домашно упражнение човек може да потърси информация и да приеме или отхвърли отговора на следният въпрос: Лудата крава луда ли е и коя крава е нормална!?    Дали пък набедените луди крави (същите, които първо ги затвориха и изолираха, после убиха и изгориха, а накрая им пръснаха пепелта над Ламанша за да не остане следа и помен от тях и заразата им), дали пък точно тези набедени за луди  крави не са кравите поддържали крайното ляво мнение, че да си пасеш тревичка и да си даваш мляко е напълно достатъчно да си щастлив? Дали пък, случайно не са имали нещо против генното им подобрение, а също и да живеят една върху друга, да се хранят венозно и да дават по 1 тон мляко дневно.  Както предполагаш - акъла ми се развихря все повече и повече около темата, подлагам на критика всичко, дори и предишните ми твърдения за да разбера какво става. Яд ме е, че не успях да ти отговоря на въпроса - е, какво правим сега?! Яд ме е, че задълбах към позицията за свободата. Кой знае защо-който и да чуе или прочете, че защитавам свободата ще ми се изсмее и заклейми. ”Свобода”. Тази дума е станала табу. Грозна дума, нереална, непрактична, не носеща пари. Свободата не се коментира, защото е ясно, че ние сме свободни. Разбира се има страни в които хората не са свободни и ние водим, което е нормално, съответните войни за да ги освободим. Вече в контекста на бъдещите освободителни войни и държавите с предстоящо освобождение - можем да употребяваме думата свобода. Но във вече освободените страни е забранено да се споменава думата свобода.Който продължи да се бори за свобода влиза в затвора, тъй като тези страни са вече достатъчно свободни. Каква хармония само... Имаме правата да се борим за завоалирана дискриминция или не (национализъм), да лъжем или не в пресата, политиката или търговията, да поставяме в икономическа зависимост или не себеподобните си, да избираме по-малкото зло от доброто. Също имаме правата да убиваме хора ако не са съгласни с нас (но не са от същия род), а макар и по-рядко да убиваме и хората от нашият си род по определена общественолансирана причина.Оказва се, че имаме безброй права - можем да се борим свободно за всичко, освен за свободата.  Затова ако искаме да останем отвън - да забравим за свободата и да се съсредоточим върху морала.  За да не те баламосвам да четеш всичко, веднага искам да ти кажа крайният извод от мислите ми.  Без да използваме абстрактното понятие „свобода” изводът е следният: без морал няма да имаме правилна позиция,а без позиция ние няма да можем да коригираме действията на по-силните от нас и по този начин да живеем по-добре. С други думи унищожавайки морала у хората ние ги лишаваме от обща,правилна позиция. Всъщност „моралът” изчезва и се замества от „позиция”. А позиции милион. На националистите, на олигарсите, на държавата, на социалистите ,на монархистите ,на подмазвачите... Както се досещаш тези позиции могат да се поддържат без капчица морал. По този начин на мислене излиза,че морала може да коригира всякакъв обществен строй и да го промени към по-добро. Не строя ни е виновен - морала ни е виновен .Наистина ,ако щастието ни зависеше от обществения строй или от позициите на Луната, то берберите, ескимосите, тибетците, папуасите, а също земеделците и животновъдите и ергените щяха да са неотменно нещастни,тъй като са подвластни на  неоптимални за човешкият род околни фактори.  Какво е обаче, морал и няма ли милион видове морал както и позиции?  Подведен бях от дълбоко вкоренената ни от младежките години агитация от страна на властимащите,че животът е джунгла. По-силният и умен печели повече. А оттук индиректно ни се казва: няма морал... има по-способен. Малко след това неусетно ни пробутват,че видите ли явно е, че по-силният е по-способен. Веднъж отдалечили се толкова много от коригиращата роля на морала излиза,че ако се възпротивиме срещу силния на деня то ние автоматично се самопричисляваме към неудачните люде. И понеже никой не иска да го нарекат неудачник - не се съпротивлява. Заформя се все пак едно общество от недоволни хора, несмеещи да го покажат, но с вътрешна позиция: недоволен съм, значи съм неудачник, не съм достатъчно способен следователно. Противоречието между наличието на дълбоко насадени чужди мисли и логика в главите ни (отдавна приемани за свои) и остатъка на нещо детско у нас поражда малко,но непрекъснато напрежение в мозъците ни, което пък често ескалира в тежки депресии, самоубийства, лудост, стрес и понякога довежда до закупуването на напълно автоматично оръжие и откриването на безразборна стрелба в пиков час на Женският пазар, като начин на намаляване на вътрешното ни напрежение(казано научно) или за отмора (казано разговорно).  Значително по прости и ясни стават нещатаобаче, ако приемем, че живота не е джунгла. Изобщо с тази „джунгла” някой ме пързаля. Да се върнемобаче,на видовете морал.  Отхвърлих в началото морала като фактор за корекция на обществото, защото си помислих: ами нали живота е джунгла... имаме морала и позицията на тигъра, на заека, на комара и човека.  И след като не открих единен морал, аз отказах да го възприема за константа във формулата ми за живота. Без морал обаче, ми се получи малко въздухарска тезата за защита. За да излеза от положение приложих оптимистичният подход на тангото :една назад, но две напред и се върнах  да преразгледам отправните  си точки. Скоро забелязах,че за да отрека морала се базирам на това,че живота е джунгла.Ами ако не е джунгла? Изобщо защо да е джунгла?  На нас ни се казва-вижте природата.Нормално е по-силният да изяде по слабия.  Поглеждам аз природата и какво да видя! Тигърът изяжда заека, а той морковите. Тигърът е по-силен от заека и го изяжда. А заекът е по-силен от моркова и го изяжда. Е, защо не яде тогава тигъра моркови? Хем не бягат така бързо като зайците...  Отговорът е пред очите ни. Очевидно е, че това са отделни видове. Може да се каже, че между видовете животът е „джунгла”... но не е така вътре в един вид. По-силният тигър не яде по-слабия тигър. Властимащите ни подтикват директно към канибализъм след като пренасят случайно или нарочно (направо казано-безкритично) забелязаният от тях „закон на джунглата” между „по-силните” и „по-слабите” видове като закон валиден вътре в рамките на един вид-демек при човека.  (Всъщност аз мога да попитам: защо по дяволите животът да е джунгла и между видовете? Но ще се отдалеча от темата.)  Вътре в един вид има някаква лоялност, някаква обща позиция, някакви общи разбирания, статукво, морал.Тигърът знае и не поставя под съмнение, че тигър тигъра не яде. Нито се яде болен или по-слаб или тигър-албинос. И умрелият тигър е тигър и той не се яде. Яде се заека. Заекът е храна. Морковът не е. Очевидно е! Ако се изядат морковите - зайците ще изчезнат.  Та дори твърдението, че оцелявали по-силните вътре във вида е резултат на спекулация или наблюдения върху цветовият спектър от далтонист. Ама какво по-слабите умират ли? Изобщо не. Ако намалеят зайците просто тигрите спират да раждат, не се изпотрепват помежду си. Ако пък изчезнат в един миг от лицето на земята всичките зайци то пак не се избиват помежду си тигрите. Ако трябва те започват моркови да ядат, но не се закачат помежду си. Така да се каже запазват прекрасни отношения един към друг. В животинският свят се срещат безброй механизми регулиращи прираста на вида и служещи за адаптация към намаляването или увеличаването на хранителните ресурси, какъвто е смяната на пола при някои видове риби например - много от женските индивиди се превръщат на мъжки и така се ограничава възпроизводството им (или просто женските създават само мъжко потомство). А както е известно колкото повече мъже в едно общество-толкова по-малко деца (въпреки доброто желание). Изобщо до истински вътревидов антагонизъм Природата не прибягва дори в най-тежки ситуации. Смятам, че това поведение природата го е закодирала в нас съвсем целенасочено като предпазна мярка срещу самоунищожението.  Ако обърнем поглед към различните общества от хора можем да проверим съжденията си.  Наблюденията върху гръцкото общество сочат, че при нормална държава съжителстват безпрепятствено месарници и златарници едни до други на една улица дори без какпка неприязън. Когато се насити пазара просто част от тях се пренасочват към други пазарни ниши без никакво недоволство или антагонизъм.  В общества с малки имотни различия се наблюдава уважение към по-богатия не защото е по-богат или способен, а защото вероятно изпълнява важни социални функции, които водят до повече задължения от обикновенно и съответно заслужено са добре възнаградени. Необходимост просто.  В общества със социализъм се наблюдава главоломно разрастване на пропаста между монополиста държава и обикновенният човек. Социалният минимум непрекъснато намалява, а властимащите и държавата „фикция” пропорционално се обогатяват. Причината за недоволство изобщо не е липсата на частна инициатива, защото има държавна такава, а ограбването на хората.  Държавата запълваше липсата на всяка стока и услуга.  Липсваше разнообразие на стоки, но ако това беше проблем, то пигмеите щяха да са най-нещастните хора на света. Те са лишени от правото си на избор да ядат Макдоналдс сандвичи и да страдат от безсъние от борбата на Кока Кола и Пепси Кола за по добрата напитка и други такива.  За да се елиминира тази несправедливост до там се прокарват пътища, колибите се електрифицират, раздават се хладилници за да се съхранява студена Кока Кола-та и се разменя тяхното злато срещу книжен аналог за да могат да си купуват сандвичи Макдоналдс.  В обществата със капитализъм пък изобщо се отнема социалният минимум, пенсии, осигуровки, медицинско обслужване, образование, хората се изхвърлят от работа и се залага, че ако са способни - ще оцелеят, ако ли не - на кой са нужни излишните. Нека си говорим направо. Безработните не са неспособните хора. Те са излишните хора. Но излишни не по обективни, а по чисто субективни причини.  В този ред на мисли забелязвам, че все аз съм опитнито зайче. Не може ли веднъж да си направим експеримент и ние зайците с тигрите! Дайте да ги пратим в откритя космос и ако оцелеят – О.К. - способни са... а ако не оцелеят - sory!    (Всъщност това тук не е негативизъм, аз гледам оптимистично на нещата. Хубавото е, че не могат да ни направят на маймуни поне, тъй като и маймуните си имат морал.)  Така поставени хората, при тези неестествени условия наистина проявяват нетипичните - антагонизъм, омраза, завист, отмъстителност, стремеж към физическо безпричинно унищожаване на себеподобния. Но това не е борба за оцеляване, защото те са обречени, а чист мазохизъм, самоунищожение. Казано обективно на излишните е предоставена свободата и правото да саморегулират количеството си като се изтрепят помежду си (за по-вълнуващо) или да си умрат безславно от гладна смърт.  Веднага искам да уточня, че на мене тези „излишни” хора не са излишни, даже са ми симпатични, но не мога да им помогна много. Тези, които могат да им помогнат притежават квадрилиони книжни парички, стотици хиляди тонове злато и природните  ресурси, но не им се помага дори с една пара! Защото живота е джунгла, защото парите са си техни по закон (макар и написан от тях). Така се предполга, че моите пари, обаче, не са си мои по закон, защото макар и да не са ми много се опитвам да помагам с тях.  Т.е. ако приемем, че е много пресилено и опростенческо (да си го кажем направо-просто!) да се твърди, че животът бил „джунгла”, а също така ако приемем, че вътре във вида съществуват общоприети отношения, които не подлежат на съмнение и се явяват една база (нещо като аксиомите в математиката), то точно това би трябвало да означава морал.  Тигърът не яде тигър, дори и умрял. А нищо не му пречи - ще се нахрани богато. Подтиквай го да повярва, че това не е нищо особено, дори правилно, демократично ние го подтикваме директно към канибализъм. Всъщност отказвайки да приемем, че „животът е джунгла” (което е в основата на съвременните разбирания за свободно и демократично обществото) нас ни обвиняват автоматично, че не само не сме демократични, но и сме врагове на демокрацията, т.е. в най-благият случай – потенциални престъпници.  Така че няма „животът е джунгла”.    Също така - има морал.    Моралът е само един за целият човешки род.    Имайки морал следва, че има  позиции които са правилни.    Правилните позиции предпазват вида ни от изчезване.    Без морал защитаваме само голи позиции (по правило - неправилни).          Все пак какво е точно морала? Какво твърди той?  Е, не знам точно. Всяка религия си е малко особена. Ако някой иска да разбере какъв е точно морала на целият човешки род, то трябва да види кое е общото на разбиранията на хората (с религии и без религии) от различните континенти (краища на света) за добро и зло. Ако намерим общо - значи имаме нещо общо ние хората и живота не е съвсем джунгла. Ако не открием общи черти - това означава, че човек за човека е вълк. Ако все пак се окаже, че има нещо такова като морал и морала се окаже не съвсем относителен както ни го втълпяват, то придържайки се близо до него ние ще знаеме дори и без 24-часовата пропаганда по радио, телевизия, преса, Интернет в обратното - кой е лош и кое е лошо и ще можем да взимаме съответните мерки и самостоятелни решения.     А събирайки се достатъчно много хора, които да вярват, че по дяволите има нещо такова като морал става още по-интересно.                                                                                  С уважение:  Маринеро      P.S.   Веднъж открили и формулирали морала, то можем да направим някои проверки върши ли ни някаква работа той. Ето следните идеи за анализ:   1. Да проверим носители ли са  хората от нашето обкръжение на общочовешките морални ценности. Ако не са, то след като изобщо сме си поставили този въпрос нека се запитаме - какво търсим в тази среда?!     2. Ако се окаже, че всичките околни - познати и техните познати - са носители на моралните ценности, но въпреки това живота си остава гаден и подчинен на принципа „човек за човека е вълк, защото всичко е джунгла” - то наистина няма ли Конспирация срещу нас?     3. Ако се окаже, че околните притежават някои общовалидни морални ценности, но някои не се спазват, то можем да потърсим причината за това. Явно изборът не е техен, а е наложен от някой. От кой и с каква цел?     4. Може лесно да се разбере кои печатни издания, телевизия, политически партии, а също така хора и бизнес са неморални и кои са нормални.     П и т а м   а з  :     К о е   е   к р и в о т о   о г л е д а л о  ? * Автор: Марин Василев. Коректор: Burda
 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 604747
Постинги: 244
Коментари: 163
Гласове: 496
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031