4.От раждането си човек интериоризира (разпознава, опознава, овладява) все по-голяма част от Вселената. Ако погледнем именно като размери – най-напредналите в това отношение са астрономите. Те описват видимата Вселена на разстояние почти 14 милиарда светлинни години (няма да се впускам в обяснения какво означават това число и понятие, защото се изучават в средното училище). Оказва се обаче, че природата (и духа) ни допуска дотам, докъдето отива нашата осъзнатост за цялост. Ако случайно преминем границата – следват трагични наказания. Банално, но важни са примерите с прилагането на оръжията. Когато се създадоха или изобретиха: атомната бомба (разпада на атомите на тежките радиоактивни елементи), термоядрената бомба (сливането на ядрата на леките елементи), мръсната кобалтова бомба (на практика за броени на част от пръстите на една едната ръка месеци цялото човечество би загинало), те бяха забранени. Защо трябваше да се стига до там? Защо не се спряхме навреме? Защо не се даде висока проводимост за технологии, които, знаем от научните открития, ще са полезни? Ние отдавна щяхме да престанем да боледуваме. Отдавна щяхме да пътуваме по Земята и Космоса. Отдавна щяхме да решим енергийния, суровинния, и всякакъв ресурсен проблем, всички „социални” проблеми. С нож може да си отрежим храна. Но може и да се убива. В коя ръка и защо поставихме ножа? Кой и как можа да ни изпорти единствения живот [с това тяло]??! Дали питекантропи ни управляват или напротив – което е по-вероятното, тъй като разполагат на практика с целия ресурс на страните си, са до такава степен назад с материала ( и за морала), че не знаят какво да правят с него? Познавам тинейджъри, които с морала си и с лидерските си качества спокойно могат да „сложат в джоба си” цялата кохорта на самоизбралия се „елит” (а всъщност – изплувалата мръсна пяна на обществото). Безотговорно е да чакаме децата да пораснат за да избършат срама (или задниците) на носителите на заварения обществен процес. Както и да се надяваме, че на принципа на подражанието, те ще слушкат и ще папкат, ще бъдат добри деца да удължат агонията на цивилизацията. Ако знаем – и не правим нищо – нека не се сърдим, че не сме сред достойните предци на генерациите след нас. Впрочем тук е уместно да цитирам по смисъл, че живеем в „епохата на развитие дебилизъм”. Често на мои лекции по евристика* пускам следния виц. Дузина неандерталци по времето на ледниковия период зъзнат с една пещера. По някое време един от тях се обажда: „Айде бе, не откриха ли вече огъня?”... (*понеже съм попадал на хора които не знаят какво е „евристика” и я свързват я с евреите, я с Европа, ще обясня накратко – това е наука и технологии за новаторство). Да, стоим пред извора, жадни сме, та умираме. Но чакаме някой да ни поднесе вода в устата! Помислете само, как изглеждаме отстрани? И от дистанцията на следващите поколения?