6.Историческия трагизъм на рода ми и възможното благоприятно бъдеще на поколението. Ако не бях разбрал през последните 2-3 години, благодарение на документалните материали на National Geographic (едноименните списание и телевизия), че по света масовия случай на живота на хората е постоянна борба за оцеляване, един безкраен низ от трагедии, щях да съм едностранчив с твърдението, че България и Балканите са лошо място за живеене. Напротив – все повече се убеждавам, че не е така. Но мисля, че и други знаят това, но моралът (или по-скоро – неговата липса) ги подтиква да вредят на нас, искайки ни земята, кръвта (гените), предявявайки претенции към азбуката, езика, историята, постиженията ни от всякакъв характер и т.н. На времето това се е правело с войни, после с търговия и култура, сега с психология и медии. Повече няма да се опитвам да го доказвам. Дори не е нужно да е роден човек по нашите земи, но ако е осведомен, той ще е убеден. Приемам като аксиома удивително благоприятните условия за живот на по-голямата част от Балканите. Дори и да отида другаде да творя, работя, изследвам, забавлявам, тук е моят базов лагер за „тленното” ми тяло. Какво включва „нашите земи” (имам предвид рода на предците си, а не териториални претенции към съседите)? В Източна Тракия е роден единия ми дядо – в Узункюпрю. В резултат на войната с Османска Турция там (като негов наследник) съм изгубил 400 декара плодородна земя. Защото който не е избягал (евакуиран, емигрирал) е бил посечен. Сега тези земи са в Турция. Другия ми дядо е роден в Лерин (сегашна Флорина, Гърция). Дядо ми и баща му (моят прадядо) са на почит в историята на България и Македония. Историческата стихия е помела цялото семейство в тогавашните предели на Царство България, бягайки от тогавашните земи на Османската империя. Имам всички основания както аз, така и всички като мен, да заживеем в мир с народите на Балканите. Единствено политиците ни мътят главите. Как да разрешим този казус, смятам, че е нашата най-важна социална задача. Родолюбие не се прави на главите на съседите, а с тях. Как да я решим? Само не ми казвайте, че да се махнем оттук е най-доброто решение. Имам двама братя – и двамата в противоположни краища на света (и нито един от тях в Европа дори) – със семейства от тамошните местни. Гонени от безразличието и недостига по нашите земи. Но мисля, че социалният им статус тук ще е същия, какъвто е там, с тази разлика, че реализацията Там е видима, изпълнима. Нека направим нашите земи добро място за живеене! Да създадем онези полезни контакти с хората – съмишленици, сътрудници, сътворци, за да пребъдем където и да сме, каквито и да сме. Ценни са връзките ни като етноси и народи, а не като представители на правителствени институции. Институциите може да работят само в наша полза – ако не – ще ги игнорираме, запазвайки лоялността си. Доскоро това беше неизпълнима, направо фантастична задача. Но благодарение на Интернет, на едно добро системно образование, на стремеж към непрекъснато самоусъвършенстване и търсене на своята реализационна територия, на аксиомата, че сме най-доброто от най-доброто, което е вложила природата, обществото и семейството в нас, на способностите ни да забелязваме и споделяме любовта и другите духовни (божествени) блага, за пръв път имаме реалната власт в себе си. Който поне малко се съмнява – да отвори новините и да види дребните човечета, наречени „Народно събрание”, Правителство и т.н. с техните жалки игри, интриги, кризи и корупция. Мисля, че изкуфялите им егоистични мозъци доживяват последните си години. Те не можаха да „си сменят чипа”, „алгоритъма”, „стереотипа” на правене на политика. Ококорили се навън – кой ще е поредния Голям Брат (Big Brother от „1984”) и се отитват – все по-неуспешно – да ни възсядат. Как ще правят интеграция в интернационална структура, с всепоглъщащия свой егоизъм? Очевидно – не са дорасли да мислят глобално, освен за личните си интереси.