Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2014 23:38 - Широко затворени очи
Автор: luxporto Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1995 Коментари: 6 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Добър вечер, дами и господа, спите ли?
Аз не спя. Аз вече почти не успявам.
Винаги гордо, почти патетично съм изричала БЪЛГАРКА. Вдигам от нула до стихийно, патриотично, обидено на кръв и род, бедствие, когато някой посмее да оспори, че съм се родила в рая... Ъм... или така си мислех. Но, както се случва често “ти те булка спасовден„ - челен сблъсък с реалността. 
Старая се да пиша лековато и разточителствено, защото виковете и факти ни заобикалят, а ставаме все по-глухи, слепи, да не кажа тъпи. Та, майтапа се котира добре, да превърнем историята във фарс. 
21 години под слънцето. Децата на бъдещето, викаш, м? На кризите ми харесва повече. Всичко е в мои ръце така ли? Тия, които са така добре овързани, точно за просия. Малко преди или след да загубиш последните капки достойнство. 
Започвам да си мисля, че или съм била твърде наивна или всъщност съм розов еднорог заклещен в човешко тяло. 
В последните седмици изядох значителен емоционален и психически пердах. 
От истерията покрай банката в която бяха остатъците от стипендията ми, с която се годеех преди да осъзная, че е в размер на стотинки в сравнение с милярдите липси, изтеглени, загубени и заграбени пари. Минавайки през лятната ми работа на позиция за която съм прекалено квалифицирана, каквото и да значи това.
Макар че, да серивраш не е лошо, откриваш нови хоризонти. Например, как хората изшмъркват и си втриват във венците, има-няма, вещества възлизащи на 5 твои заплати. Как други хора бършат сълзите си, когато им се наложи да избират дали да купят сладолед за едното или другото внуче - пенсията не стига за два. Колко точно озъбен и жесток може да бъде човек, когато за пръв път в деня си е над някого и може да избира как несретника да си изкара смяната, лазейки или тичайки за ен-ти път за сламка в друг цвят. 
 Та, майко Българио, от мен зависи, казваш? Скачаме по площадите, ама скачаме лошо... И бачкаме, доколкото ни стигат силите. И спим. Със зашити, скапано залепени, замазани с гипс очи... Гладни, освирепели псета... 
Продадохме си идеалите и мечтите. Накъсахме ги като салфетки в нощен клуб. Тела на показ, почти за продан, души отдавна закърнели и големи думи... Празни, кухи, лишени от смисъл. 
Къде съм аз?
Стихийно бедствие в клетка, квадрат и половина. Притихнала до дръвника. И чакам. 
Късно е май за осанна, ще се разпнем. Сами. 
Искам да вярвам мътните ме взели!!! Къде ми е надеждата? Къде ми е скапаната надежда, че утре ще стана и ще има светлина? 
Има ли я още?
А докато ние спим, децата ни умират... http://proanabg.blogspot.com/






Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - За съжаление, Янче, не зная какво ...
12.07.2014 07:27
За съжаление, Янче, не зная какво успокоително нещо да ти кажа, защото усещанията ми не са много по-различни от твоите, но ако искаш погледни едно филмче за България от 1965 година в моя блог. Действа релаксиращо и показва, че и у нас може да е хубаво и щастливо.
цитирай
2. luxporto - От 1965 - та? Да тогава може и да е било ...
12.07.2014 12:04
От 1965 - та? Да тогава може и да е било друго...
цитирай
3. анонимен - Тогава наистина беше друго, но за да ...
12.07.2014 12:23
Тогава наистина беше друго, но за да знаете истината трябва родителите ви добросъвестно да ви разказват, но и това трудно може да стане, защото много от тях се подведоха по "новите идеи" и смятат, че вече са длъжни да плюят по миналото. Понякога дават стари филми. Там се вижда и хубавото и лошото. Но щастие наистина имаше у повечето хора.
цитирай
4. luxporto - Не мога да имам мнение за онова което ...
12.07.2014 13:28
Не мога да имам мнение за онова което е било и аз не съм видяла. Не е коректно. Но тук и сега... Тук и сега е страшно.
цитирай
5. jelezov - "Не мога да имам мнение за о...
07.08.2014 12:35
"Не мога да имам мнение за онова което е било и аз не съм видяла. Не е коректно. Но тук и сега... Тук и сега е страшно."
Стотици хиляди години хората са ВИЖДАЛИ Земята плоска като тепсия. Дори и сега има човеци, които смятат, че Тя не може да бъде кълбовидна, защото не могат да си ПРЕДСТАВЯТ, как хората от южното полукълбо висят в пространството с главите надолу. Виждането (възприятията), представата, мнението са моменти от РАЗСЪДЪКА. Разсъдъчното мислене не е способно да достигне до истината за социалните явления, т. е. до тяхната същност. Последната се постига чрез РАЗУМА, който някакъв процент от индивидите получават като наследство във формата на реална възможност. Превръщането на последната в действителност става под въздействието на множество фактори, един от които е четенето. Но! Четенето може да се превърне в безполезно губене на време, ако не се знае, какво да се чете и как да се чете. Истината за социалните явления е постижима само за индивиди, които познават поне основите на Марксовото учение. А за това е необходимо да се прочетат поне две от неговите произведения: ИКОНОМИЧЕСКО-ФИЛОСОФСКИ РЪКОПИСИ ОТ 1844 г. Том 42 и НЕМСКА ИДЕОЛОГИЯ. Глава първа. ФОЙЕРБАХ. Том 3. Двете произведения общо са разположени на около 200 страници.
цитирай
6. prarodinata - No future
27.09.2015 13:43
Мда, правилно си се ориентирала, че за този 'материал' бъдеще няма, няма и надежда. Малцина ще видят светлината на новия Ден...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: luxporto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 369895
Постинги: 188
Коментари: 818
Гласове: 1287
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031