Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2016 23:06 - Пост-апокалиптични размисли за Матрицата
Автор: burda Категория: Лични дневници   
Прочетен: 679 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Пост-апокалиптични размисли за Матрицата

 

Гласността не увеличи ползата от знаенето. Ние и преди си знаехме, само че не го пишеше по вестниците.

Перестройката не преустрои, а разруши създадените с десетилетия труд постижения.

Разрушаваха се заводите, комбинатите, организираните в ТКЗС и АПК стопанства, инфраструктурата. Разрушаваше се животът на хората и вярата им в техния труд. Обезценяваха се самия смисъл и ценностите на нашия живот. Последните бяха заменени майсторски с медийно хипнотизиране и политическо жонглиране, с конкуренция (кариера) и потребителство (алчност и егоизъм).

Парите за [изследване на] космоса отидоха за надпревара във въоръжаването, а тези, които бяха за въоръжаване, влязоха в частни джобове, за да се превърнат после в скъпи луксозни играчки, а народът бе оставен да оцелява, да бълнува хляб и по изборите кебапчета.

Демокрацията не внесе повече народовластие, а издигна във върхушката („елита”) бившите псевдо-комунисти, както и техните лакеи, които им станаха „опозиция”.

Мащабът на бедствието бе огромен.

Добре платените експерти по прехода от развит социализъм към неолиберален капитализъм ни съветваха не да оцеляваме, а сами да се хвърлим в пропастта, затягайки още и още коланите, намалявайки пенсиите и пенсионерите. Беше ограбено нашето самочувствие и благополучие.

Цялата компетентност на икономическите „експерти” бе насочена в това да бъде срината мощта на държавата и обществото във всичките му браншове: икономика (главно индустриално производство, впоследствие банкова система), армия и служби за сигурност, образование, наука и изкуство, здравеопазване и жизнен стандарт. И резултатите не закъсняха. Сега ние имаме не възстановяване, а ровене в остатъци от миналото, развивайки само идейно отрасли в областта на изкуството и превръщайки се в евтин суровинен и трудов доставчик. Личните и отборни победи се оказват рядкост, и те са от малкото неща, с които можем да се похвалим през последните 26 години.

Днес няма нужда чуждите шпиони да вербуват хора в която и област на живота. Вече всичко е в Интернет.

Докъде можем да стигнем в разрухата, която ни постави в позиция на изоставаща и слаборазвита страна? Не знам! Но знам, че може да се оттласнем, когато опрем с гръб стената зад нас. Когато няма къде повече назад да отидем. Но… Всеки има своя стена. Някой ще е доволен, когато народът му тържествува, а друг – когато и днес си е получил ракията… и така ще се намира все далеч от стената.

Какво да правят притиснатите до стената? Може ли да променят глобалната картина или да се опитат да се адаптират към нея? Има и трети път – да излязат от Матрицата. Излизане, докато все още е възможно, защото след кражбата на материалното благополучие, на социалното (справедливостта, равенството и споделянето), на интелектуалното (изтеклите и изтичащи още мозъци), е и в ход кражба на духовното. След нея няма да има какво да се спасява, освен на ниво биологичен индивид от вида Хомо сапиенс. Излизането е преди всичко самостоятелно, индивидуално излизане от онези ценности, цели и стил на живот, които превръщат хората в неосъзнати роби сред високотехнологичен декор.

Предвид успехите на Матрицата през последните десетилетия, броя на намиращите се потенциално с гръб близо до стената, е много малък. Новият I Phone, триизмерната телевизия, игрите на късмета, безкрайните спортни състезания, международните залози (…) са достатъчно силни атрактори на Матрицата. Затова аз се убедих, че излизането от Матрицата може да стартира само из-отвътре, самостоятелно, с доверие в себе си, като се ползваме от свободата на общуване, вече много повече, отколкото преди 2-3 десетилетия. Нашето „маргинализиране”, „изключване”, „отхвърляне”, „мигриране” в очите на матричните е провал. Този провал, ако се държим МИРОЛЮБИВО С ХОРАТА И ПРИРОДАТА, ще ни спаси, ще преуспяваме и ще се развиваме; ще се реализираме достойно, колкото и малко да оставаме покрай агонизиращата цивилизация.

 

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 604775
Постинги: 244
Коментари: 163
Гласове: 496
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031