ТВОРЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ "ХРОНОТРОН"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.09.2010 21:51 - Его/еко

Автор: burda Категория: Лайфстайл

Прочетен: 1369 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 10.09.2010 21:52

Не умира този, който живее не само за себе си. Това, което върши и това което оставя след себе си – докато е жив или след телесната си смърт - е за останалите. Ние сме клетки от тялото на един суперорганизъм – човешкият вид. Колкото и да са различни клетките в едно тяло, те работят в услуга на цялото. Никоя клетка не живее сама за себе си. А огромният брой клетки в едно човешко тяло – около 50 трилиона – живеят от няколко дни до няколко години. Но независимо от краткия им живот, животът на тялото може да продължава много дълго. Ето защо на човешкия вид са нужни всички индивиди, защото той съществува чрез тях. Единственото условие е всички да дават най-доброто от себе си за останалите. Индивидуалната грижа да е в хармония с грижата за общото. Това е условието за нашето съществуване сега и завинаги. Егоизмът и алчността са най-лошата житейка позиция за индивида, а ако тя е кредо на мнозинството – това е рецепта за битка завършваща не с победители и победени, а с всеобща гибел. „Организъм, чиито части воюват помежду си е обречен”, казва Карл Сейгън във филма „Космос”. Годината е 2010. Незабавната смяна на позицията на мнозинството е залог за оцеляване. Ние не можем да бъдем повече заложници на култура, която макар и въздигнала се от Христос, проповядваща че всички хора са братя и изискваща скромност, сътрудничество, солидарност и любов, всъщност прави всичко това наопъки. Ако някои ви убеждават, че се очакват антихристки световни заговори – те ви заблуждават. Антихристовото поведение е почти навсякъде, където се огледате около себе си. Нещо повече – всички религии проповядват това, което е проповядвал Христос. Това не е въпрос на религиозност само. Това е въпрос на духовност. А от гледна точка на науката – това е оптималното поведение за частите на една система – за нейното стабилно съществуване и възможности за развитие. И тук възниква въпросът – къде е тази духовност на практика в социалния живот днес? Ако основните човешки потребности зависят единствено от егоизма и предприемчивостта на играчите на пазара – неща като изхранване, здравеопазване, образование, строителство на жилища къде отиват? Можем ли да си позволим да продължаваме тази нечестна игра с природата и себеподобните си? Наистина ли ще наблюдаваме безучастно самоубийството на човешкия вид и на единствената планета на която сме сигурни че има живот? Най-важната битка на идеологии сега и в близко време няма да е между ляво и дясно, комунизъм и капитализъм, между бедни и богати, а между духовни и технократи. Ако не сте безразлични към човешкия род вие сте се определили към кои сте. За мнозина обаче остават трудните преходи от четене към осмисляне, от осмисляне към говорене, от говорене към действие, от действие към взаимодействие във вид на солидарност, сътрудничество, сътворчество и любов. Моля се да има повече кураж у тези, които четат това, за да направят своя преход. Бъди еко, не его!

Нагоре