ТВОРЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ "ХРОНОТРОН" :: Критерии за физическо, психично и духовно оцеляване и развитие

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.10.2010 12:33 - Критерии за физическо, психично и духовно оцеляване и развитие

Автор: burda Категория: Лайфстайл

Прочетен: 1824 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.10.2010 12:34

(конспект) 1.Що е оцеляване и развитие? 2.Физически, психичен, духовен план. 3.Критерии за развитието в различните планове на съществуване съобразно трансформацията на човечеството в геокосмически план. 4.Параметри на избора на поведение. 5.Ключови пост-апокалиптични технологии. * 1.Що е оцеляване и развитие? Оцеляването представлява дълготрайна стабилизация на параметрите на система, предвид постоянството на средата или нуждата от поддържане на целевото поведение в тесни поведенчески граници с обратим характер. Оцеляването се извършва с промяна на функционирането, която е провокирана от краткотрайни промени в средата. Оцеляването в живата природа се демонстрира с инстинкта за самосъхранение. Той се проявява на три нива: индивидуално, видово и биосферно. Ако индивидът по някакъв начин представлява заплаха за вида, неговият индивидуален инстинкт се потиска, за да оцелее по-високото ниво в йерархията – вида. Вид, който представлява заплаха за биосферата бива променен така, че да потисне видовия си инстинкт за самосъхранение и бива [само]унищожен. Развитието представлява краткотрайна, но необратима промяна на структура на система, която я отвежда извън рамките на предишното равновесие, като вече тя може да съществува в условия на средата (предимно с ентропиен характер във времето преди развитието) без да бъде увредена. Развитието повишава нивото на адаптация в дълготраен план. Отношение между оцеляване и развитие. Оцеляването и развитието са два модела на адаптивно поведение на система при промяна на външните условия на средата. Дълготрайните промени в средата по-често водят до развитие, а краткотрайните – до оцеляване без промяна на структурата. Никога предварително обаче не може да се предскаже поведението на система – дали външния фактор ще провокира краткотрайно изменение на функцията или трайна смяна на структурата. Съществува обаче правило, според което най-рано възникналите и обособили се в еволюцията структури най-малко се подлагат на развитие. Повечето елементарни частици са възникнали преди повече от 10 милиарда години, повечето атоми в Слънчевата система са възникнали и останали непроменени повече от 5 милиарда години, повечето химични съединения възникват аналогично на различни места във Вселената, като земната геологична химия е същата, каквато е била и преди 4,5 милиарда години, главните метаболитните принципи на живота на Земята са се обособили и развили преди около 4 милиарда години. 2.Физически, психичен, духовен план. Човекът представлява свръхсложна система, чиито елементи принадлежат към 7 интегративни нива, които могат да бъдат разглеждани аналитично като 7 отделни плана на проява на структури и функции. В нашето изложение ние опростяваме ситуацията, свеждайки системата на човека до 3 плана: физически, психичен (душевен) и духовен. Физическия план в днешно време е обект на изследване от анатомията, физиологията и по-голямата част от медицината. Психичният план е обект на изследване от повечето психологични науки, неврологичните науки и психиатрията. Духовният план е обект на вниманието на духовните практики и теории, религиозните учения и трансцендентната психология (тази, която се абстрахира от мозъчните и другите телесни функции). 3.Критерии за развитието в различните планове на съществуване съобразно трансформацията на човечеството в геокосмически план. В мащабите на груповото развитие на системите (наричано филогенез в биологията) ние можем да открием периоди на подем и застой в развитието на едни или други групи системи. В мащабите на индивидуалното развитие обаче (наричано онтогенез в биологията), ние можем да открием процеси на развитие или деградация. Тези процеси текат непрекъснато съобразно влиянието на средата и начинът по който организма отговаря на тези влияния. В този смисъл оцеляването чрез стабилизация е само външно видима и то кратковременна проява на поведението. На практика протича или развитие или деградиране на обособените структури и функции. Предвид системния принцип на ускорение на груповата еволюция (всяко следващо структурно ниво еволюира по-бързо от предходното му) индивидите са подложени на по-чести провокации от средата, на които се налага да се реагира. Правилните, адаптивните, оптималните реакции към факторите от средата са залог за оцеляване от организма. Слънчевата система и в частност живота на Земята са подложени на фактори, които се променят с много по-голяма скорост отколкото преди, като се смята,че това е част от геокосмическата еволюция на нашия район от Галактиката. Човечеството, както и отделният човешки индивид, дори да не е запознат в детайли с тези фактори, е подложен на тях. Изброяването им е невъзможно в тази част, тъй като е достатъчно обемисто. По-важно е човек, както и човечеството като цяло да придобие чувствителност (съзнателност) за тях сега и в течение на следващите няколко години. Най-важния принцип около който ще се изгражда тази чувствителност и осъзнатост идва от разбирането за всеобщата връзка на нещата, в частност – на човешките индивиди. Един от изводите които може да направи човек, когато осъзнае тази връзка, е че егоистичното поведение на този етап, както и в бъдеще е неоптимално за съществуването му. Нужно е избиране на граница на Аза над нивото на индивида, т.е. формиране на „ние”- решение и поведение. Дали тази граница ще се простира на нивото на семейството, професията, държавата, планетата и т.н. е въпрос на избор и духовно израстване на индивида. Доколко индивидът може да позволи поведението му да се формира от надиндивидуални фактори е само индивидуален избор. Оптималността на този избор обаче силно зависи все повече от фактори с все по-глобално и фундаментално значение, така че те могат да бъдат неосъзнати или ингорирани, но не и изолирани. Няма да е рядкост човек да се окаже във вихъра на непознати изненадващи явления и чудеса, които да претоварват неговата емоционалност. От тази позиция оцеляването и развитието имат следната диалектична зависимост. Автономията (независимостта) осигурява оцеляване (стигащо дори до безсмъртие) след удачна, оптимална еволюционна трансформация. Ако трансформацията не е постигната – стабилизацията е опасна, смъртоносна. Това е като игра, в която следващото ниво ти носи много повече привилегии и изгоди, но постигането му е свързано с много опитни усилия. Учените в природните, техническите, хуманитарните и интегралните науки отбелязват това ускорение на света, в което те самите са въвлечени. Светът сякаш все по-бързо реагира с обратни връзки на ставащото, като цената на грешните (неоптималните) реакции става все по-висока. Всички са единодушни, че избрания път на социално-икономическо развитие от съвременната цивилизация, силно доминирана от европейските ценности, представлява непрекъснат генератор на глобални проблеми. Предвижда се този възел от проблеми така да се разположи във времето и пространството, че да прерасне в постоянна катастрофа, без възможности за изход чрез възстановяване на старото статукво, предвид изчерпването на материалния и ценностен ресурс, включително политическа и икономическа воля за това. По-просто казано – алчността и егоизмът вземат връх, като жаждата за богатство на всяка цена като единствен главен управляващ параметър и ценност за икономическата активност налагат една безкрайна взаимоизтребителна война между природата и човечеството. Тази задаваща се непосредствено постоянна катастрофа, която професор Нягол Манолов нарича „апокалиптична пропаст” ще вземе изключително много жертви. За съжаление обратни мерки със старите известни финансови и инструментални средства не може да ги ограничи, а според мен – само ще увеличи техния брой. Ще наблюдаваме как привидно полезни решения ще имат фатални последици за цели сектори от икономиките, за цели държави и региони с многомилиардно население. Причината за лавинообразните последствия е всеобщата свързаност, която колкото по-дълго е неосъзната от вземащите решения, толкова повече беди ще се стоварват върху неподозиращите. Нещо повече, в ценностите на макроикономиката има показател вътрешен брутен национален продукт – който е цифра, отразяваща количеството на парите преточени като създаден и употребен продукт. Тя обаче не корелира с жизнения стандарт, а дори влошаването му подобрява, увеличава стойността. Така например се увеличават печалбите за лекарите колкото повече пациенти се лекуват при тях (а не когато не е избягнато хората да се разболяват, например при живот и работа в опасни и незравословни условия), индустриалните катастрофи са добра печалба за фирмите които почистват и възстановяват инфраструктурата, голямата гъстота на населението, което се придвижва с автомобили в града увеличава транспортните произшествия като създава икономическа активност за полиция, застрахователи и автомонтьори и т.н. Точно тази порочност в съвременната цивилизация („колкото по-зле – толкова по-добре”) е предпоставка за нейния скорошен срив. Поради тези причини нашите наблюдения, изследвания, разработки, намерения и заявки за бъдещето са насочени не към оцеляването в непосредственото настояще, а към едно все пак не толкова отдалечено бъдеще, когато цялото наследие на европейската глобална цивилизация ще представлява вече исторически и материален труп. Нека дам само един пример, който показва че се намираме именно преди този момент. Капитализмът като система е съществувал, независимо от атрибутивните за него циклични кризи стотици години. Последната криза обаче изглежда да е последна (това не означава че капитализмът вече ще се развива гладко без кризи). Това, което наричаме в конкретния случай „криза” и „растеж” може да се изобрази като модел на вълнов процес с продължително издигане и бързо пропадане. Той силно наподобява множество продължителни природни циклични явления. Едно от тях е електрическата активност на сърцето. Тя е цикъл включващ редуването в определен диапазон от честота на систола и диастола, представяни като вълна в електрокардиографа. При умиращото сърце вълните бързо се сгъстяват, изображението става трионовидно. Това лекарите наричат „камерно мъждене” и спешно се подготвят за реанимация, защото само секунди след това сърцето спира. Нека да погледнем графиката на световната икономика. След последния си пик тя потегли бързо надолу, но се залута и се движи бързо-бързо нагоре-надолу – същинско трионовидно изображение. Това изображение е признак на агония. Нито може да се отиде достатъчно продължително нагоре, нито да се пропадне надолу. Това не е признак за „златна среда”, а отиване към правата линия на смъртта. Ако продължим аналогията ще е добре да се запитаме: къде е екипът за реанимация? Според мен, ако официално като институция съществува такъв екип, той усилено спори извън стаята с болния за дълбоки философски, теоретични и правни проблеми, усилено дебатира по закони за защита на беззащитните и за нахранването на вълка при запазване на агнето. За мен е очевидно, че няма към този момент институция, произлизаща от заварената матрица, годна да даде шансове за продължаващо съществуване на човечеството, не само оздравяване на болната кризисна икономика. Нека се върна на моето виждане за изход. Накратко, катастрофата е неизбежна и едното от две неща което може да се прави на този етап е да й помогнем да стане. Не е нужно да се правим на терористи, комунисти и всякакви други набедени за световните неволи. Просто да правим това, което не е забранено, с много усърдие и енергичност. Лично това не е моя път, но който иска – никой няма да спира мнозинството - да прави това, което така или иначе го прави! Другото нещо, което с голямо удоволствие бих правил, е откриването, разработването, изваждането на бял свят на пост-апокалиптични технологии, които сега още няма да ни служат, поне в тяхната пълнота и интегрираност, но ще ни потрябват, КОГАТО ВСИЧКО СВЪРШИ. Как приблизително ще изглежда трупът на съвременната цивилизация? Преди всичко моралната деградация е достигнала до своя апогей. Вече е невъзможно да се направи и нормална световна война, защото няма да има ясно обособени граници на враждуващите блокове. Всеки щат, квартал, гара, магазин или бензиностанция могат да представляват щаб от който тръгват нападения към неизвестни нам врагове. Кап-соц-комунистически „глезотии” като социални помощи, заплати, пенсии, детски, болнични (...) които сега бавно падат, ще бъдат забравена сянка от миналото. Последните гори и несъсипани от индустрията природни територии, които са били луксозно убежище за свръхбогатите ще са се превърнали в пепел и парникови газове. Освободените от лабораториите ГМО-изроди на бактерии и вируси ще довършват малкото останали устойчиви на епидемии хора, животните и растенията с които се хранят те. Бързото падане на цените на лабораторната апаратура и химикали, заради конкуренцията на пазара, вече направи достъпно възможни опитите на всеки среден любознателен западняк, ако не си харчи парите в консуматорски състезания, така че това не е болна фантазия – дали може да се случи, а кога ще стане това. Съвременната медицина създаде зомби-поколение в развитите страни: нито здрави за да са достатъчно работоспособни, нито умиращи, защото лекарствата ги поддържат живи, макар и зависими. Западното върколашко-зомби изкуство ще се изсипе в живота с пълната си сила след не повече от 5-10 години. Примерно така ще изглежда, когато наистина всичко Е СВЪРШИЛО. И тогава на ход идват пост-апокалиптичните технологии. За тях и за хората, които ще се ползуват от тях ще стане дума по-надолу. Вече казах, че индивидът има само два начина да съществува – развивайки се или деградирайки. Едни хора са в състояние да подобряват жизнените условия на средата за околните, независимо дали са в процес на развитие или деградация. Втория начин е доста неефективен, и такива скоро умират по различни причини. Но съществуват и хора, които деградират околната си среда – правят я неизползуваема и необитаема за тези, които живеят в нея. За съжаление много от тези разрушители пращят от добро здраве и нямат никакво намерение да се споминат в обозримо бъдеще, едва след като съсипят непосредствените си условия за живот. Такива отровни хора живеят навсякъде, но въпрос на избор за другите е да имат отношения с тях. Ако вие възнамерявате да посрещнете новото време след описания по-горе край, е най-оптимално да усвоите поведение на развиващи се и грижовни за запазването на другите хора и природната среда, за възпитание и самовъзпитание на практика на алтруизъм, солидарност, сътрудничество, сътворчество, вътрешен мир и безкористна любов. (Безкористната любов е като дървото с узрели ябълки пред вас. То не ви пита дали сте праведник или грешник, мъдър, умен или глупав, беден или богат, патриот или отцепник. То ви дава плодове, с които да се нахраните). Това трябва да произтича естествено като проява на непрекъснатата връзка между нас, като терминали на матрицата на нашия биологичен вид. Ние оцеляваме благополучно като индивиди само сред себеподобни. А това значи да сме заобиколени само от любими хора. Да трансформираме неприятелските и вражеските отношения в приятелски и мирни. Да не се уморяваме да го правим. Ако наистина сме духовно чисти, няма да остане около нас никой здрав неприятел, нито жив враг. Във физически план да се насочим към здравотворен начин на живот: правилни хранене, дишане и мислене (включая и съня). Останалите биологични функции автоматично се оправят когато изброените са под нашия контрол. Храненето, дишането и мисленето са различни за различни възрасти, имат свои особености, хигиена, тренировки и тестове с които може да се провери тяхното оптимално развитие. Главен методологичен критерий е постигането на максимум в качествените характеристики и средни или малко над средните стойности на количествените характеристики. В душевен план развитието е в три преплитащи се направления – с обществото, с природата и с техниката. По отношение на обществото основния препъни-камък, генериращ проблемите днес е емоционалната незрялост. Има множество начини с които детето да бъде измерено по интелект, ловкост, сетивна чувствителност, но малко са родителите, проподавателите и възпитателите, които да могат да влияят положително на емоционалния свят. Отчуждението поражда нарастващо неразбиране, а неразбирането – страх и физическо отдалечаване. Това прави хората бройлери, а не живи автентичности, каквито са, ако можеха да го знаят. Всички тези проблеми биха могли да се премахнат и днес и да се развият опитности, които изглеждат суперменски. Но животът в големия град е най-неблагополучното място, където може да става това. Изходът е: сред природата, в контролирана от родителите и добронамерените роднини и съседи среда. Отношенията с природата трябва да се развиват с цел нейното опознаване и използуване, а не както става сега – място което е опасно, от което може да вземеш безнаказано и където може да изхвърлиш непотребните си неща. Техниката е посредникът ни между нас и природата. Тя е навлязла обаче неправомерно измествайки човека не само от монотонния му труд, но и от чисто човешките му удоволствия. Причината не е в самата техника като такава, а в тези, които са заинтересовани от печалбите си или от криминалните си намерения чрез нея. Това не е отричане на техниката, а зов тя да мине в правилните ръце. Както с нож може да се приготви храна, така може и да се убие. А това е въпрос на възпитание на емоциите и морала. Нещо повече – способностите, които човек развива, боравейки с техниката са ценното, а не наличието на някакъв технически декор. Съществен е цигуларят, а не неговата цигулка. Дори уменията, които човек придобива във военното обучение – да стреля, да се катери, да бяга натоварен, да изпълнява координирани в отбор действия, развиват най-ценните емоционални човешки качества. Човекът, който ще дочака с оптимизъм пост-апокалиптичното време няма да е деградирало до животно анти-интелектуално същество. Напротив. Той ще работи с много и разнообразна информация, ще може да я синтезира до решаване на проблеми от много по-висш порядък, предвид съобразяването му с ЦЯЛОТО. Знанията, с които ще разполага са описателни, обяснителни и приложно-работещи по: език, математика, физика и философия. Когато са развити на ниво способности, те са достатъчно широк фундамент за да се усвоят каквито и да било други частни знания и опитности. Тогава те са инструменти за разбиране и промяна на света, включая и себе си, като част от него. Интегрално погледнато, психичното (душевното) развитие е свързано с традициите, които стоят като локални еволюционни ценности за биологичното и социалното. Конкретната им проява е израз на мира с природата, техниката и себеподобните. Пет са направленията в биосоциалния статус: хранене, териториалност, познавателна активност, йерархия и размножаване. Етносите са обособили свои конкретни прояви на тези биосоциални параметри, при това без писане на закони. Законотворчеството при народите и нациите е било нужно за да могат да бъдат изнудени или принудени други да се пригодят към полезния за някои социален модел. Очевидно, всичко това ще остане при историческия труп на европейския „демократичен” модел. Бъдещият модел е възход на родовете, племената и етносите, като отношенията помежду им не са агресивни, а приятелски. Това не предвижда териториално закрепостяване, а отговорни действия както у дома, така и навън, дори на другия край на планетата. Духовното развитие включва ценностна система, която осигурява повишаване на еволюционно-адаптационните възможности след или по време на действието на външен фактор (както вредоносен – ентропиен, така и облагодетелстващ). Това е огромна тема и затова съвсем умишлено отбягвам детайлите в нея. Духовните (или божествени) ценности са: красотата, искреността, радостта, истината и любовта. Също още мира и свободата. В различни варианти духовните школи придават значимост на едни или други от тях. Основното, което може да ви направи духовно богат, духовно да ви усъвършенства, е да наблюдавате света около себе си, също своите мисли и постъпки – доколко те отразяват духовните блага. Когато ги откриете – запомнете, забележете ги, запомнете чувството, което ви обхваща, когато ги откриете или изразите. Споделяйте тези блага без да го подчертавате догматично, особено сред неподготвена публика или близък човек. Намирайте различни начини да предадете едно благо, което сте получили по свой си начин нататък. 4.Параметри на избора на поведение. В крайна сметка, дали ще попаднете всред избранниците на съдбата да прелетите пост-апокалиптичната пропаст или ще пропаднете в нея, е въпрос на избор. Когато за пръв път се запознавате с този или подобни текстове, ще ви се стори, че изборът вече сте го направили. Но аз ще ви разочаровам още сега. Това е труден избор, какъвто и да е. Както казах, човек влияе на условията, но и се влияе от тях. Лотосът е знаково цвете в източните духовни учения и вярвания, поради това, че то може да зацъфти и сред най-вонящото нечисто блато. Нещо повече – ако го опръскате с водата от това блато, неговите листа ще останат чисти, и дори СУХИ. Ако светът ви опръска с кал – ще останете ли чисти и сухи? Или ще носите в себе си гнева, травмата и разочарованието? Не забравяйте да мислите върху това, когато избирате! Параметрите на избора на поведение са 4: 1.Избор между АЗ и НИЕ. Ние означава споделяне на труд и благата от него, на емоциите, на физическото и функционално пространство, на творчеството. НИЕ означана доброволно партньорство, група в която нашето АЗ действа от името на ВСИЧКИ. Това е ключов параметър, наречен АВТОНОМИЯ, или независимост. Автономията е оптимално поведение след извършена духовна трансформация. Другите може да те желаят или не, но те повече не са ти нужни. Усилията в духовните практики могат да се правят заедно. Но Просветлението идва поединично и само в самота. 2.Поведение съобразяващо се с предвиждане (прогноза, предсказание...) и поведение, основаващо се на избор, без предварително знаене на възможното събитие. Това е параметър СВОБОДА. Човек прави или едното, или другото. Въпросът е дали ще създаде баланс между двете, или ще се основава на едното от двете. 3.Поведение на еволюционния избор (в еволюцията винаги остава нещо от наследеното и нещо ново се привнася). С кое да се разделиш и оставиш в миналото и кое да запазиш (кое е полезно и оптимално в наследеното и кое може да се окаже спънка в развитието). Има етноси и култури, които по традиция сменят посудата, мебелите си всяка година. Това е символична раздяла със старото, когато новото е вече тук. Трудният избор идва от това, дали няма да се окаже с мръсната вода от коритото (която е отскоро) да изхвърлиш и седящото в него дете (което е там отпреди водата)? Това е параметър, който можем да наречем СИГУРНОСТ, УСТОЙЧИВОСТ, ТРАДИЦИЯ. 4.Поведение на интензивна експлоатация на малка площ (земя, сграда и др.), ползувайки непосредствените локални условия или поведение на експлоатация на разпределените системи: номаден, екстензивен вариант. Например еволюцията на информационните системи е към все по-висока степен на разпределение, поддържане на глобална инфраструктура. Разумът също представлява разпределена система, в която човешкият индивид е само терминал в него. По същество никой човек не е разумен в някаква степен, а само отворен или не към отпеделени бази данни в информационния човешки фонд. Това е огледалния избор на АЗ и НИЕ. Дали ще се привържеш към място и функция свързана с него, или ще бъдеш на много места, дори НАВСЯКЪДЕ, където ще осъществяваш себе си. 5.Ключови пост-апокалиптични технологии. Това са технологии, които осигуряват стабилно устойчиво развитие на човека и човешките групи в условията на ликвидирана европейска цивилизация. Много от тези технологии са известни или се разработват и днес. Една част от тях са тайни, езотерични (осигурява се само персонален достъп и ограничена употреба), друга са всеобщо достъпни, екзотерични. Свободните, известните технологии към днешно време имат само локално значение, но водещите страни, хора и организации активно ги разработват и предоставят. Те обаче не се вписват в наследената ценностната система на мнозинството, и най-вече на елита, и затова елитът води умерена борба с тях, която се изразява от безразличие до настройване на медиите срещу хора, които практикуват подобни технологии. Защо елитът не ги ликвидира категорично? Защото е заразен с вируса на печалбата на всяка цена, а именно част от тези технологии им я осигуряват. Казано в стил притча, която цитира Майкъл Мур, ако искате да обесите търговеца утре и той знае за това, той ще ви продаде днес много изгодно въжето, което ви е нужно. Предполага се, че популяризацията на пост-апокалиптичните технологии се прави от отговорни на ниво лична мисия хора, които в или извън елита виждат поне малко по-далеч от носа си. Те знаят, че повече тази масова икономика, култура, образование, здравеопазване (...) не могат да просъществуват и носят само беди. Пост-апокалиптичните технологии интегрират три групи на активност.Те са в основата си устойчиви взаимоизгодни отношения между икономическата, природозащитната и социално-духовните дейности. Ето какво примерно съдържат те: Икономическа активност: локални (но не изолирани) икономики с кооперативни и федеративни отношения помежду им: свеждане на транспортните и комуникационни разходи до минимум; разнообразни ръчни занаяти и производство по лична или групова поръчка; грижа за децата и старците; модернизирани неотчуждени социални грижи; осигуряване на всички на хигиенични храна и подслон; Разрешаване на конфликти, съобразявайки се с глобалните ценности на оцеляването и развитието на човечеството и планетата; пряка демокрация, без изобилие от писани норми и преследване с наказания от съвременен тип (глоба, затвор и др., които подсилват виновността, а не я заличават, които забулват, а не разбулват съзнанието); превантивно здравеопазване; здравотворен начин на живот (хранене, дишане, мислене&сън); непрекъснато обучение с внимание върху ключовите позиции на преходи от игра към учене, труд, творчество и просветление; образование с работещи знания и глобални комуникации. Природозащитна активност: Прилагане на интегрирани знания от хронобиологията, биоритмологията и астрологията; екологично строителство; използуване на възобновяеми енергии; Местни грижи за водата; Технологии с отделяне на незначителни и без въглеродни емисии; Местни органични храни – най-далечните им доставки да не надвишават, освен по изключение, 200 километра от потребителя, като идеалния случай е да са в и около дома; Затворен цикъл на производство, употреба, многократна употреба и рециклиране; Възстановяване на биоразнообразието, дивите местообитания, преобразуване на пустините в биологично активни територии. Социално-духовни дейности: Творчество и индивидуално развитие; Намиране на духовно-божествената си същност и проявяването й; Приобщение с Природата; Прославяне на цялостността на живота (живот-смърт-отвъден живот); Благородни култури; Традиции в съобразност с естествените цикли на живота; Мироглед основаващ се на единството на света; Хуманно прилагане на науката, техниката и философията; Съхраняване на местните общности, култури и езици, биорегиони срещу доминиращата [днес] глобализация.

Нагоре