Един от примерите за грубо нахлуване на пазара в хуманните дейности е зависимостта на заплащането на медицинския персонал, на първо място лекарите, от броя и вида на извършените лечебни процедури, а не на качествения ефект на живота и здравето. Профилактичните меропирятия при здравите хора са бич за търговската медицина. На нея не й трябват хора, които са способни сами да се предпазват от заболяванията като не се излагат на опасни и рискови ситуации, които се хранят здравотворно, поддържат хигиена на високо ниво, които закаляват организма си, които знаят какво да правят при критични ситуации от типа на природни бедствия, индустриални замърсявания, транспортни и трудови злополуки, опасностите в градската джунгла, например да бъде нападнат от човек зависим от дрогата, както и самия да стане зависим от нея. Такава подобна информация не се преподава в основния училищен курс и затова децата са потенциални идеални пациенти. Увреденият в ранна възраст организъм обикновено „влачи” поне едно хронично заболяване или свръхчувствителност през целия си живот. Той става абониран за пациент на търговската медицина.   Като спазват медицинските работници принципа „Всеки си върши работата заради която му се плаща”, не можем да очакваме здрав народ. Качественото лекуване на едни и прибързаното на други не води до добри резултати. Здравето е цялостен обществен продукт, а не частно притежание на дадено лице.   Лекари и пациенти (потенциални и настоящи), помислете върху това!