Справедливост (т.е. законност) без състрадание е несправедлива.

Демократично решение без осмисленост и целесъобразност е недемократично.

Плурализъм без професионализъм е тоталитаризъм и профанизъм (дърдорковщина).

Важна е мярата, съобразителността, когато се налага локалното и индивидуално решение над мнозинството, и обратното – когато мнозинството налага решение, според броя си, относно нещо индивидуалнои локално.

Ето защо демокрацията (плуралистичните решения породени от конкуренция между броя на гласуващите) е конфликтна, често неефективна и неадекватна в условията на свободния пазар (едноличните егоистични решения, основаващи се на търсенето и предлагането). Демокрацията се корумпира и профанизира. Пазарът от размяна на материални стойности се превъща в количествена битка на идеи с резултат цялостно намаляване на ефективността.

Изход

№1. Едното, другото или двете да анихилират. Това вече го видяхме на историческата сцена. Лично не съм възхитен от подобно завръщане към миналото.

№2. Ad-hoc решения по всички политически (“демократически”) и икономически (“пазарни”) въпроси – на основата на доказан професионализъм, произтичащ от образованост и прилагане на работещи знания у вземащите решения. Бизнесмените да не си крият интересите зад политиците. Политиците да не осребряват за сметка на народа идеите заради които им е дадена властта.

Всичко останало е бъркотия заради нерегламентирано остойностяване на идеи и идеологизация на материални блага (фетишизъм, финансово-стопански екстремизъм).