Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2010 00:19 - Краят на историческия човек 1/2
Автор: burda Категория: Политика   
Прочетен: 1393 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 03.03.2010 02:15


автор: Атанас П. Славов

Потомци,
не искам да пиша утопии
Излишно е – имам опит.
А. Бурмов

По-рано философията е осмисляла света, после е минала през етапа на насилствено преобразуване на света, неговото нагаждане към схемите на разума. Сега започва третата епоха, когато философията участвува в практически проекти по производство на нови форми битие. Никога по-рано производството, техниката и бизнесът не са били толкова метафизични в своята основа: нали започва разработката на незримите пластове на материята, граничещи с нематериалното – съзнанието, психиката, генетичния код, неизвестните пространствени измерения. Преди философът е казвал последната дума за света, правел е равносметка. Xегел обичал да казва, че совата на Минерва (богинята на мъдростта) излита след смрачаване.
Днес философът се е превърнал в утринна чучулига. Той произнася първото название на несъществувалото. Той полага основите. През 21 век ще се появят алтернативни форми на разума и живота – изкуствен интелект, клониране, киборзи, генопластика, виртуални светове, сюрреали, изменение на психиката, разширение на мозъка, усвояване на тунелите в пространството и времето. Значи, философията, като наука за първосъщностите, първопринципите, първоначалата, вече не спекулира с това какво е било в началото, а сама залага тези начала, определя метафизичните параметри на другофизичните, другопространствените, другопсихични светове. Философията е мислене за световете. Преди, когато на наше разположение е бил само един-единствен свят, философията по неволя е била ограничена наука, тя до изтръпване на мозъка е трябвало да разсъждава защо светът е такъв, а не друг. Днес, когато се открива възможността за други светове, философията преминава към дела, тя става свръхтехнология от Първия Ден на Творението!” Аз смятам, че философът е кръводарител на Ноосферата. (Михаил Епщейн)   Михаил Епщейн, макар и професор в няколко американски университета, като истински руснак малко смесва желаното с даденото. На преобладаващото число световни философи дори не им и минава през ума да кръводаряват някаква си Ноосфера. И ако някой им обяснеше какво е това, биха го сметнали за нещо несериозно и утопично. С това се занимават комуникационни специалисти, информатици, кибернетици, дизайнери, писатели фантасти и други, които са определени като „самодейци в дълбокото мислене”. Почти всички екстраполации, произлизащи от общественото развитие, от социалната еволюция, такава, каквото днешната наука я отразява на нивото на натрупания опит, звучат неоптимистично. Например на Европа идеята за бъдещето й изглежда апатична, празна и изнемощяла, лишена от свежест, упование и покой; защото тя продължава да живее в състояние на вцепенение и умора. Две кървави световни войни, масово унищожение на хора, гонения и лагери ГУЛАГ, опитът от тоталитаризма, расизма и ефекта от прилагането на оръжията за масово унищожение посяха семената на съмнението в способността на хората да създават и позволиха да се изпари всяко "утопично бленуване". Това "разомагьосване", което се изразява в диагнози като "управляван свят” (Хоркхаймер/Адорно), "кристален застой" (Арнолд Гелен), "празно, мъртво време" (Валтер Бенямин), „Гещелл” (Мартин Хайдегер), "архаизъм на човека" (Гюнтер Андерс) и т.н., продължава да оказва влияние и днес. То дава храна и влияе върху позицията, манталитета и стила на мислене на литератори, художници и политици. Това състояние на духа е категорично формулирано от О"Браян. главния герой в Оруеловия роман „1984”, когато той казва: "Ако искате да си въобразите картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешко лице - отново и отново". Но това е наследство, а съвременността не предлага повече позитивни основания – мегакорпорации, градящи собствени потребителски империи, където опредметеното съзнание на потребителя в никой случай не е продължение на демократичната свободна личност, демонизирана глобализация, в повечето страни прочитана като англо-американизация, тлеещия тероризъм на мюсюлмански анклави в развитите страни; все по-голямо усъвършенствуване на манипулиращите и психотронни технологии както в рекламата, така и в политиката... и т.н. Следователно не е изненада, че оттогава за мнозина мислители и коментатори утопичното мислене изглежда неглижирано и разказите, обещаващи освобождаване на човечеството, непрестанен възход или удовлетворение на всички потребности, се възприемат по-скоро като кошмар, отколкото като спасение. Миналият век отне невинността на утопичното. Онзи, който все пак се впуска в позитивно проектиране, веднага се сблъсква с негативното му значение. На другия бряг на идеите са футуролози като Алвин и Хайди Тофлър, Марвин Мински, Айвън Съзърланд, Ерик Дрекслер, трансхуманистите на Макс Мор и други, които открояват Ерата на информатизацията като състояние на човечеството, което не подлежи на историческа екстраполация,   ЕРА НА ВЪЗМОЖНОСТИ, КОИТО СА ОТВЪД ИСТОРИЧЕСКИЯ ОПИТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.
Ако човек внимателно и отблизо разгледа въпросните изследвания, то той без предубеждения ще установи, че информационната технология драматично променя социалния жизнен свят на хората, трудовите взаимоотношения, търговските връзки, структурите на личността и т.н.; несъвършената генетична програма на човека и неговото тяло отскоро е подложена на постоянни корекции и усъвършенстване; на основата на генетичните алгоритми и невронните мрежи в голямата си част биологичната еволюция ще се окаже управляема и контролируема, което би довело до неподозирани последици за човека и природата; в резултат от дешифрирането на човешкия геном деца, таланти и интелекти ще станат обект на. планиране на чертожната маса; чрез манипулации с атомната структура на телата ще възникват нови материали, които многократно ще превъзхождат старите по здравина, еластичност и трайност; в мрежата, на работното място или във всекидневното общуване хората ще се срещат с нови близки, съперници и конкуренти, със смесени форми от електроника, химия и биология, както и с неподлежащи на контрол бактерии, паразити и репликанти, които ще довеждат мрежите до срив или пък далеч ще ги превъзхождат по производителност, ще предизвикват неизвестни епидемии или ще налагат принципни промени в законовата база.
Не бива да ни учудва, че някои автори преминават в откровени фантазии, а спекулациите се развихрят. Така някои защитници на новите технологии като Ханс Моравец и Марвин Мински, Кевин Кели или Грегьри Сток вече мечтаят за прехвърляне на данни от човешкото съзнание върху по-устойчиви и по-сигурни носители на информация; те описват виртуални светове, в които хората ще влизат посредством холографски модели, имерсивни техники, биологична обратна връзка и мозъчни имплантанти; те се надяват да усъвършенстват еволюцията по дигитален път или чрез създаване на изкуствен живот с помощта на компютърните технологии (Артифишъл Интелиджънс) или чрез киборгизация на човешкото тяло. Други, като Ерик Дрекслер и Ралф Меркле, Робърт Зубрин и Макс Мор, вече съзират на хоризонта тълпи от минироботи, които се движат в човешките тела и отново почистват задръстените в резултат на тютюнопушенето и лакомията артерии. Ако едните очакват от изследванията в микро- и наносферата (нанотехнологията) нови материали за ракетното производство, които най-сетне да открият пътя на хората към космоса (мисията "Марс"), където да водят живот в изкуствени биосфери или да трансформират други планети като един вид "заместител па земята" (Терраформинг - Превръщането на други планети в обитаеми небесни тела, на които да е възможен човешки живот с незначителни или допълнителни технически средства), другите се надяват на установяване на директна връзка на човешкия мозък с интернет (глобален разум) и на постбиологичен живот (трансхуманизъм). Обмислят се и възможностите за окончателното елиминиране на болестите, обратимостта на процесите на стареене, присаждането на органи, съвършено чиста природа и материално обезпечен живот. Какви са тия две противоположни тенденции?   ЦИКЛОФРЕНИЯ НА ОБЩОЧОВЕШКОТО ПРОГНОСПЕКТИЧНО СЪЗНАНИЕ?
Нима социално-икономическите прогности са суровите реалисти на анализа, които говорят за предстоящото, а другите са безотговорни техноутописти, които дори не са и чували историческия вопъл на Маяковски: „И радио есть, а счастья нет!”
А може би социално-икономическите есктраполации водят до футурологията на задънената улица, просто защото това е краят на екстрапологиката? Изчерпване на историческата опитност, която носим от дълбините на историята? Изчерпване на натрупаните възможности да се виждаме като продължение на вчерашния ден, но малко по-различни? Нека разгледаме основните компоненти на анализирания проблем: Научно-технологичната революция, която променя света и човешката личност. Неизбежна ли е тя, или е прищявка на mad scientists (луди учени)? Най-общият системен анализ безапелационно отсъжда, че тя е пряк продукт на човешкия разум и реална екстраполация на моделирането на средствата за производство и оръдията на труда, моделиране, което човекът извършва от началото на формирането на разума му. Просто за пръв път „оръдията на труда” преминават границата от външни оръдия за моделиране на околния свят във вътрешни инструменти за самомоделиране и съответно управление на околния свят. За пръв път в човешката история реално възниква проблемът за „автокреатора” – самоизграждащия самомоделиращ се човек. Това, разбира се, е плашещо за всяка хилядолетна система от меми (традиции, култури, морални ограничения) Но конкурентните отношения между социалните, икономическите, идеологическите и религиозните системи говорят, че системата, която си позволи да забрани прилагането на някои от тези инструменти, автоматично изостава в придобиването на нови възможности. Освен това „автокреацията” (пак за пръв път в човешката история) превръща индивида, напреднал в овладяването на тези инструменти, в значим фактор, какъвто в човешката история са били само властовите фигури. Тук трябва са се спрем на важен акцент! През цялата история човешките популации са извършвали взаимно сравняване на структурните си възможности, чрез войни, асимилации, влияния, противостояния, и съвсем естествено, появата на новородено човешко същество е била важна само като елемент на системата, огромна част от новородените човешки същества са имали смисъл като пълнеж на системата, а решаващите фактори в общностите са били силовите и управленските индивиди. До появата на машинното производство дори притежаването на добър меч е било недостъпно на редовия селянин или гражданин. Да не говорим за годините, нужни за овладяването на бойните изкуства. Лишените от възможности за личностна изява само в единични случаи са се издигали до по-високи операционални нива и в преобладаващите случаи са оставали в слоевете на невидимата производствена и размножителна маса. Поради споменатите недостъпни технологии, те не са можели да заявят претенциите си. През първата вълна на индустриалната революция те автоматично се превръщат в огромните маси от работници, но поради високата им концентрацията на определени места и достъпа им до високоенергетични технологии се проявява работническото движение и знаем добре какво произлезе от това през следващото столетие. Днес, когато според много изследователи мястото на работническата класа се заема от информационните работници – стотици милиони души, приковани зад своите компютри, за да генерират обществен и социален продукт, ако те се усетят безправни и ненужни на социалния процес, мислите ли, че тяхната неудовлетвореност ще бъде така безрезултатна като на феодалните селяни, лишени дори от приличен меч, с който да защитят дъщерите и невестите си от барона с неговото „право на първата нощ”? Помислете над тези интересни цифри: По данни на Интерпол 75% от масовите убийци на планетата ни, убийци, разполагащи с най-високи технологии и убиващи абсолютно непознати хора по различни „мирогледни, религиозни, артистични и други причини”, са в страна, която наброява само 5% от населението на планетата – САЩ. Останалите 25% се разпределят на оставащото 95% човешко население. Ако оставим настрана моралистичните и антиамерикански интерпретации на тези цифри, можем да дадем и такова тълкуване: В САЩ има най-развита техносфера с най-голям брой органично вписани в нея индивиди, които се усещат социално ненужни, извадени от контекста на „вземането на решения” и същевременно достатъчно битово осигурени, за да не се борят за оцеляването си. Серийните убийци са най-патологично изявената част от тази социална група. Други, далеч по умерените, пишат разрушителни вируси и червеи в компютърните мрежи. Само миналата година опустошенията от такива безсмислени от гледна точка на изгодата програмки са над 45 милиарда долара – сума, сравнима с полета до Луната. В подобна социално-ролева ситуация са и негрите и „белите боклуци” в гетата на Америка, и мюсюлманите второ поколение в Холандия, Германия и Франция, и циганите у нас. Във всички предшестващи исторически времена енергията на безправната тълпа от „неучастващи във вземането на решения” е била поглъщана от тежкия ежедневен труд по изкарване на прехраната. Днес включеността им във високотехнологични инфраструктури променя принципно качеството на тяхната реакция. Не футурологичен, а напълно прагматичен е докладът направен от групата на контра-адмирал Крис Пери (Chris Parry), ръководител на Центъра за приложни, концептуални и доктринални изследвания (Development, Concepts & Doctrine Centre) при Британското министерство на отбраната.

Ето няколко точки от изброените предстоящи заплахи за държавата, срещу които тя би трябвало да изгради защитни механизми: 1. Нарастването и масовизирането на флешмобите. У нас този термин е почти неизвестен, но в западните страни е масов проблем: Спонтанно възникващи групи за социално и криминално действие, координирани чрез мобифонни връзки, без предварително планиране, пропаганда, лидери и организации. Регистрирани са 10 хилядни струпвания на демонстранти, които са се самоорганизирали в рамките на половин час, както и гангстерски операции, управлявани и координирани на този принцип. 2. Масовизирането на вградени в мозъка на човека чипове – една нова опция за управляемост на членовете на дадена група, която според британските аналитици ще облагодетелства в еднаква степен правителствените, криминалните и терористичните структури. 3. Масовизирането на електромагнитно-импулсното оръжие, с което могат са да се изключват или разрушават големи информационни инфраструктури. Отново най-облагодетелстваните групи са споменатите три. Не е трудно да си представим как би изглеждал един съвременен мегаполис при сражение между някои от тях. 4. Средната класа ще се превърне в революционна класа в контекста на Маркс, заемайки ролята на пролетариата - твърди се в доклада. Това ще стане от една страна като противовес на разтварящата се ножица със свръхбогатите, а от друга – заплахата за реда, която ще нараства от страна на градските лумпени. „Средните класи от цял свят ще започнат да се обединяват и да използват всички възможности за достъп до знания, всички ресурси за формиране на транснационални процеси за постигане на свои типично класови интереси. Глобалното неравенство с висока вероятност ще доведе до възраждане на марксизма.” Друг факт от реалността: Наскоро в Сан Франциско е създаден DNA Copyright Institute, който има за цел да защитава правата на всеки човек „от кражба и незаконно присвояване на ДНК, клониране и други неразрешени действия” посредством забраната за възпроизвеждане в печатна, електронна, фото- или биологична форма. За създателите на този институт клонирането на човешко тяло не е фантастика, а въпрос на близки срокове. Виждаме как заинтересованите „носители на популярен генетичен материал” (спортисти, кинозвезди и др.) се подготвят за охрана на своята уникалност в новата ситуация и изобщо не се успокояват, че това са „някакви фантазии принадлежащи на неопределеното бъдеще”. Цялата масова култура (филми, ТВ сериали, шоу-спектакли) в развитите страни е пронизана от тревожно очакване на катастрофа. И това вече не е познатата катастрофична фантастика, а катастрофа в начина на живот, мироглед, възможности и реакции. Откак съществува, семейният ТВ сериал спазваше неумолимото правило каквото и да се случва в живота на героите, то винаги да си остава в кръга на семейството, но никога да не засяга структурата на социума. От няколко години това правило бе нарушено. Сериали като „Сърфейс”, „4400-те”, „Герои”, „Мъртва зона” не само показват истински стряскащи социални изменения, но и открито говорят, че се задава истински избор на еволюция за цялото човечество.
Тук опираме до обобщенията, които трябва да се направят, когато говорим за влиянието на новите научно-технологични реалии върху системообразуващите фактори на самата човешка личност.
Нека ги подредим най-грубо: 1. Комуникации – с увеличаване скоростта на мрежата – лавинообразно растящи възможности за ВКЛЮЧВАНЕ било то в бази данни, камери и сенсори по цялата планета в развлекателни, художествени и исторически и научни виртуализации. 2. Колективно изграждани виртуални гейм и социални виртуални пространства, които предлагат както бягство от действителността, така и нов вид личностна реализация. Днес с появата и на работещи квантови компютри тяхната масова реализация не буди съмнения. 3. Геном – манипулации с биоструктурата на човека, премоделиране на живата му агро- и зоосреда. Клониране на телесни копия на хора. 4. Изкуственият интелект – дори и в съвременния си примитивен експертен вид той успява да лишава хора от работни места, а появата на софтуер, притежаващ подсъзнание, автоматично поставя въпроса за сравнението в човешкия разум, социализацията на двата вида разум едни спрямо други. 5. Нанотехнологии – автокреатура, избор на външност, здраве, неограничено дълголетие, потенциално и метаморфност. 6. Енергийна независимост на индивида – пробив в новите технологии за извличане на енергия от околната среда в най-широкия смисъл на думата – и на макро-. и на микрониво – free energy (безплатна енергия), студен синтез, суперелектролиза и т.н. Проблемът за енергийно независимия индивид.
Всички тези фактори, повечето от които имат съвсем реални и работещи аналози, посочват едно:
Исторически наложилата се структура на човешката личност, която през цялата човешка история се е развивала предимно социално, но винаги фиксирана в ограниченията на биологичния (практически нееволюиращ) носител, е подложена на изпитания, за които тя няма натрупан стратегически опит. Мисленето по аналогия не дава резултати. Затова и футурологичните екстраполации на нейното социално реагиранеадаптиране не дават никакви обнадеждаващи прогноспекции. Защото самата исторически наложила се структура на личността не съдържа тези възможности и съответно не е в състояние да си ги представи. В предишния пасаж за социално ненужните индивиди, които генерира технологичният мегаполис, и техните нарастващи рефлексни възможности изяснихме, че формирането на личност, способна да взема отговорни решения, съобразявайки се с интереса на цялото човечество, не е утопия на педагози и абстрактни хуманисти, това е изискване на злободневното оцеляване. Станислав Лем (а с него се съгласява и редакторът на New Scientist Робърт Дейвис) смята, че е само въпрос на време някоя терористична група да започне глобален шантаж към цялото човечество, заплашвайки да разпространи: 1. Микрооганизми, които унищожават фитопланктона и респективно възможността за генериране на кислород. 2. Вируси, предизвикващи смъртоносна пандемия. Научно-технологичното развитие изхвърля човечеството като цяло, а и всеки индивид поединично в огромното празно пространство на избори и решения, за които няма готовност. Много малко от морално-етичните стереотипи, съдържащи готови решения, могат да се употребят в това ново поле на изборите. Естествено, много съобщества ще изберат да се затворят за измененията, да ги капсулират в табута и ритуали, но те автоматично се превръщат в резервати, от които непрекъснато ще се изтръгват най-напредничавите индивиди и ще се включват в по-високите етажи на възможност-отговорност. Как в новата ситуация ще изглежда поведението на исторически образувалият се индивид, чиято структура на личността през целия му живот е била определяна от граници: 1. Биологични – можеш да понесеш такива температури...; Можеш да се придвижиш оттук дотук...; можеш да си позволиш това и това....; Би искал, но не може това и онова...; живееш най-много до дълбока старост и... 2. Икономически – принудата да се срещаш с хората, с които си изкарваш хляба, а не с тези, с които ти е приятно, да понасяш изискванията на по-висшестоящите и да отправяш такива към по-нисшестоящите. 3. Социални контакти на определените места за социални контакти, примиряване с ограничеността и липсата на избор за тези контакти. 4. Образуване на огромната верига от компромиси, наречена брак с цел размножаване (избор по краткотрайни биологични критерии, а после десетилетия съвместен живот по психологични и икономическа принуда)
Какво става със структурата на „историческия човек”, когато тези непоклатими граници се пропукат и започнат все по-бързо да се оттеглят в далечината?
Какво се случва с институциите, държавите, самия човешки социум, космическата му експанзия? С това ще се занимаем във втората част на „Краят на историческия човек”.   Ползвана литература : 1.Сб. „Ренесанс на утопията”, съст. Рудолф Мареш, Флориан Рьотцер – изд. “К”, София 2006. 2.Алвин Тофлър – „Третата вълна”. 3.Ерик Дрекслер – „Машините на съзиданието”. Превод на руски 4.Aerts, D., Apostel, L, De Moor, B., Hellemans, S., Maex, E., Van Belle, H., Van Der Veken, J. (1994), Worldviews: From Fragmentation to Integration, VUB Press. Brussels. (Д Иртс и др., “Перспективи: От фрагментацията към интеграцията”) 5.Bloom, H. (1999), Global Brain. Die Evolution sozialer lntelligenz, Frankfurt: DVA. (Х. Блум, “Глобалният мозък. Еволюцията на обществения интелект”) 6.De Rosnay, J. (2000). The Symbiotic Man. McGraw-Hill. (Дж. де Росней, “Симбиотичният човек”) 7.Dowkins, R. River out of Eden: A Darwinian View of Life (1995) (Ричард Даукинс, “Река от Рая: една дарвинистка представа за живота”) 8.Goertzel, B. (2001), Creating Internet Intelligence: Wild Computing, Distributed Digital Consciousness, and the Emerging Global Brain. Plenum, New York. (Б. Гьорцел, “Как създаваме интернет интелект: Изчисленията без правила, разпределеното дигитално съзнание и зараждащият се глобален мозък”) 9.Hayles, K. How We Became Posthuman: Virtual Bodies in Cybernetics, Literature and Informatics (1999) (Катрин Хейлз, “Как станахме постчовеци: виртуалните тела в кибернетиката, литературата и информатиката”)(има издание и на български) 10.Heylighen, F., & Bernheim, J. (2000a), "Global Progress I: empirical evidence for increasing quality of life", Journal of Happiness Studies 1 (3), p. 323-49. (Ф. Хейлиген и Дж. Бернхайм, “Глобалният прогрес I: емпирични свидетелства за увеличаващото се качество на живот”) 11.Heylighen, F., & Bernheim, J. (2000b), "Global Progress II: evolutionary mechanisms and their side-effects", Journal of Happiness Studies 1 (3). p. 351-74. (Ф. Хейлиген и Дж. Бернхайм, “Глобалният прогрес II: еволюционните механизми и техните странични ефекти”) 12.Heylighen, F. & Bollen, J. (1996), "The World-Wide Web as a Super-Brain: from metaphor to model", B: Cybernetics and Systems, 1996, R. Trappl (CTJCT.), Austrian Society for Cybernetics, p. 917-22. (Ф. Хейлиген и Дж. Бернхайм, “Световната мрежа като свръхразум: от метафора към модел”) 13.Heylighen, F. (2002), "The Global Superorganism: an evolutionary-cybernetic model of the emerging network society", Journal of Social and Evolutionary Systems. (Ф. Хейлиген и Дж. Бернхайм, “Глобалният свръхорганизъм: еволюционно-кибернетичен модел на зараждащото се мрежово общество”) 14.Kelly, Kevin. Out of Control: The Rise of Neo-Biological Civilization (1994); (Кевин Кели, “Извън контрол: Възходът на неoбиологичната цивилизация”) 15.Levy, P. (1997), Collective Intelligence: Mankind"s Emerging World in Cyberspace, Plenum, New York. (П. Леви, “Колективният интелект: Зараждащият се човешки свят в киберпространството”) 16.Mayer-Kress. G., & Barczys, C. (1995), "The Global Brain as an Emergent Structure from the Worldwide Computing Network, and its Implications for Modelling", The Information Society 11.1, 1-28. (Г. Майер-Крес и К. Барчис, “Глобалният мозък като зараждаща се в световната интернет мрежа структура и последствията от него за моделирането”) 17.Russell, P. (1995), The Global Brain Awakens. Miles River Press. (П. Ръсел, “Глобалният мозък се събужда”) 18.Stock, Gregory. Metaman: The Merging of Humans and Machines into a Global Superorganism (1993) Simon & Schuster, New York (Грегъри Сток, “Метачовекът: Обединяването на човешките същества и машините в глобален суперорганизъм”) 19.Teilhard de Chardin, P. (1955), Le Phenoinene humain. Seuil, Paris. (Теяр дьо Шарден, „Феноменът човек”)
*
източник: http://fs.choveshkata.net/index.php/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA





Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 463121
Постинги: 238
Коментари: 161
Гласове: 491
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930