Съществува ли власт? Може би изглежда неуместен въпроса. Властта би трябвало да е „способност и реална възможност за влияние на едно човешко същество върху друго”. В колективен план също се проявява власт: една група хора над друга група хора, които се отличават по някакъв признак (знание, място в йерархия, някаква специфична изгодна позиция, принадлежност към някаква доминираща/популярна идеология или партия, енергия (красноречие, безалтернативен източник на средства за оцеляване – за задоволяване на потребностите, пари) …).

Оказва се, че има власт над някой, който е ПРИЕЛ да съществува властово отношение на едни върху други. Т.е. властта е в сферата на въображаемото, а за конкретен човек – в неговото въображение. Ако този някой не познава езика или законите на дадена държава или местните обичаи и традиции, всеки опит да му се въздейства ще се окаже безполезен.

Възможно ли е това въображение да е толкова пространно? Възможно ли е да има толкова масово ПОВЯРВАЛИ ВЪВ ВЛАСТТА? - Да. Още от най-ранна детска възраст с помощта на езика, чрез малки, а и по-големи награди и наказания, човек бива вкарван в културата на ВЛАСТТА, на неравнопоставеността. Наказанието е отнемане или ограничаване за някое време на енергията, времето или средствата за оцеляване. Те са преодолими. По-страшно от това обаче е СТРАХЪТ тези неща да се случат. Затова и СТРАХЪТ е първата бариера пред духовното развитие. То е невъзможно ако ЧОВЕК СЕ СТРАХУВА. Най-опасни са страховете от действията, решенията, та дори и мислите на себеподобните. Известно е, че от такъв човек зверовете не се страхуват – те виждат в него едно слабо животно, с което могат да се нахранят или да го прогонят от своята територия. Затова човек е склонен на изпълнява властовите нареждания винаги, докато не е „отлепил” в духовността.

Защо не може да е реална властта? Защото властникът, когато иска определено действие от подчинения му (на практика от тялото му), няма пряк интерфейс между своя и неговия мозък. Да се разчита на дочутите заповеди е едно, но да се изпълнят, е нужно работа на мускулите, жлезите с вътрешна секреция и още цял набор от събития, които трябва да бъдат изпълнени, които са предмет единствено на волята на потенциалния подчинен. Вероятно единствено изключение от това са ЗОМБИТАТА, които са индивиди, или групи индивиди, които не притежават собствена воля, а изпълняват само определени предначертани програми и отключващи ги заповеди.

Съпротивата

Съпротивата, както и протеста, са израз на недоволство на подчинените спрямо властващите. Цялата сила на властта произтича от нейното ПРИЕМАНЕ, от играта с нейната ИЛЮЗОРНОСТ. Ако подчинените не приемат за значим за тях властовия сигнал (някакво решение на човек, група хора, институция), те не само че няма да протестират, няма да се съпротивляват, те ще ИГНОРИРАТ самия сигнал. Те няма да са в позиция на ПОДЧИНЕНОСТ. Тогава ще се разбере, че е възможно да се съществува БЕЗ ВЛАСТ.