Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2017 20:46 - ОЦЕЛЯВАНЕТО – НЯКОИ ОСНОВНИ ТЕМИ
Автор: burda Категория: Политика   
Прочетен: 1683 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.05.2017 20:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ОТ КРИЗА КЪМ КАТАСТРОФА

 

 

Основни определения: задача, проблем, криза, катастрофа, мъртвило

 

Задачата представлява системно задание за намиране на решение за някаква дейност по достигане на някаква цел или поддържане на система в предварително уговорено или създадено състояние.

Проблемът е системна съвкупност от задачи, чиито решения, взети заедно влизат в противоречие. Пренебрегването или непознаването на което и да е решение на отделните задачи не решава проблема, а може да го усложни и задълбочи.

Кризата е съвкупност от натрупани нерешени проблеми с противоположни или противоречиви тенденции. Тя води до влошаване на работата на сектори от някаква глобална система. Кризата е шанс за излизане от негативните ситуации с помощта на творчеството. Ако приемем природата като поредица от закономерни, но спонтанни явления, то тя може да заличи кризата единствено като премахне проблемите или партньорите въвлечени в нея. Обичайно, от човешка гледна точка това се нарича природно бедствие.

Катастрофата е резултат от хиперпозицията на параметрите и условията на средата в резултат на действието на множество кризи. Катастрофата води до блокиране на дадена част от инфраструктурата за известно време, както и до негативни последици които следват след действия, които са извършвани извънредно, с цел премахването на евентуални близки негативни последици. Ако след катастрофата не се премахнат близките, а след внимателен анализ и разбиране на причините за нея – струпалите се кризи и проблеми от същата област и характер, настъпва мъртвило.

Мъртвилото е състояние на гибел на системата в резултат на разкъсване на магистралните й връзки между ключовите й елементи, както и разрушаване на тези елементи. От състояние на мъртвило не може системата да бъде поправена. От състояние на мъртвило може да се възроди само нова система със същата функция, но с други елементи и връзки между тях. В някои случаи част от оцелелите елементи на разрушената система могат да поемат структура на микрониво.

Решаването и изпълняването на дейността по задача, проблем, криза, катастрофа и мъртвило (смърт на системата) е творческа работа. Излизането и оцеляването в условията на мъртвило е на практика създаване на всичко от почти нищо. Нерешаването на трудната ситуация със смъртта на системата, и очаквайки от нея сама да се възстанови, е равнозначно на вяра в задгробния живот.

Накратко и популярно може да кажем, че проблемите са задачи в сблъсък на нехармониращи си решения, кризите са проблеми в сблъсък в резултат на реализацията на дълготрайни противоречиви или противоположни тенденции, катастрофите са крайна проява на нерешени кризи.

 

СЪВРЕМЕННИ ГЛОБАЛНИ КРИЗИ, КОИТО ВОДЯТ ДО КАТАСТРОФА

Съвременните глобални кризи несъмнено водят до катастрофа на цивилизацията, с разрушаване на голяма част от природата и техниката. Основната причина е недостатъчния или неизползвания творчески потенциал на хората. Причина за това са егоизма, алчността и мързела на хората които вземат решения над нивото на личността си.

Драмата на нашето време е вихърът от кризи, които се акумулират, наслагват първо като регионални, а после и в глобална катастрофа.

СУМИРАНЕ НА КРИЗИ

1.Криза на глобалните проблеми с количествени характеристики на крайно и безкрайно.

Ресурсите на планетата са крайни, а съвременната икономическа концепция за развитието е зависима от безкрайната алчност на въвлечените в нея. Това поражда множество противостоящи си подпроблеми като екологичната криза, демографската криза, ресурсната криза и др.

2.Криза на количеството, качеството и динамиката на демографския материал.

Тази криза е резултат от противоречието между неизползването на жизненото пространство по правилен и пълноценен начин в крайности. Градовете заемат около 1 % от сушата на Земята, но ползват над 80 % от ресурсите на планетата. Накратко, струпването на много хора на едно място вреди на самите хора, докато малцинство, което само за кратко пребивава в градовете, се ползва от това струпване. Лесното извличане на печалба е възможно главно в условията на недоимък на пространство и условия за живот, които се компенсират основно чрез пари. (заплаща се всичко, което безплатно човек може да получи от природата: земя, храна, енергия, вода…). Тази криза води до бездомност, до безработица, до ниско ниво на хигиената в градските гета. Всъщност, докато има будали да живеят уплътнено в малките си пространства и работят твърде интензивно, включително и често и/или дълго пътуват, за да могат да се зарадват на истинския живот, тази криза ще бъде неразрешена.

3.Социокултурна криза

Социокултурната криза е породена от няколко възела от проблемни противоречия, създали необратими противоречиви или противоречащи си тенденции.

Разгръщането на пълния генетичен потенциал на родителите е в противоречие с ограничените възможности на съществуващата икономическа среда да осигури благоприятни условия за живот на поколението им, както и на самите родители.

В резултат на това някои етноси в конкретната им среда създават огромно напрежение по линия на сблъсък между етноси и религии за ресурси или за благата, произтичащи от наличните им ресурси. В същото време други етноси залагат в семейството си само едно, рядко две деца, с надежда, че в този труден живот само за толкова могат да осигурят тяхното израстване и развитие до зрелостта им. Има и родово-центрирани етноси, при които материалната и друга свързаност с децата продължава цял живот, а това означава непрекъсната заетост за да се осигурят все повече от примамливите блага.

Друга двойка противоречия е между бившите и някъде и настоящи колонизатори и техните бивши или настоящи колонизирани народи. Там, където държавните граници лесно се преодоляват чрез географската им близост или леснина, се явява проблемът с мигрантите.

Бившите и настоящи колонизатори ползвайки реторика за свят без граници, се оказват силно изненадани от пристигането на около 2 милиона мигранти сред половин-милиардното им местно население. Мигрантите, благодарение на глобалните комуникации са разбрали, че досега са яли само трохите от господарската вечеря, дори когато не са роптаели толкова и вдигали на национална или социална борба. Сега те искат да вземат полагащото им се, очаквайки, че сладките думи за отворения свят са истина. Но се сблъскват с лицемерието на европейската цивилизация. Освен да реагират гневно, те нямат друг смислен начин за да представят нарушавания им заради агресии и ограбване в течение на хилядолетия живот.

Самите политически структури на европейската светска цивилизация нямат никакъв морален стимул за собственото си население, както и не предлагат достатъчно смислени и достойни начини да се живее и да се умре. Това, което предлагат е егоистично потребителство до безкрай. Вече е известно, че това не е вдъхновяващо. Напротив, поробващо е. Връщането към християнските корени, както някои призовават не е добър избор, защото означава ново средновековие, забрана на науката, забрана на големи жанрове и видове изкуства, снижаване на образованието до вероучение. Разбира се, моралът в християнството няма нищо общо с практиките от неговия апогей, когато църквата е била водеща за държавите. Но сегашното младо поколение е достатъчно секуларизирано и от него няма да излязат набожни кръстоносци, а по-скоро дрогирани скин-хед-ове.

4.Криза на глобалните неравенства.

Глобалните проблеми породили кризата на неравенствата имат много дълга история. Те израстват от сблъсъка от една страна на техносфера със социосфера, и от друга, на техносфера с природа.

Техносферата се разширява географски и функционално, навлизайки в човешките дейности и професии, премахвайки нуждата от работници и организацията им. Ние се движим към общество с преобладаващо безлюдни технологии от мрежово свързани роботи и компютри. Капитализмът вече не се нуждае от годни за експлоатация работници. За безработни, изобщо не е възможно да се споменава.

В същото време населението нараства – бавно в „развитите” държави и взривообразно в неразвитите, откъдето идва мигрантския поток. Това излишно население няма къде да се дене. Усложнението идва от това, че в развитите управляващите заблаговременно започнаха да се грижат за непосредствената си природна среда в държавите. Докато в неразвитите, до голяма степен бивши колонии на развитите, това изобщо не им стои на дневен ред. Разрушената природна среда означава разрушен хранителен ресурс (почва, въздух, вода).

Подкупното правосъдие осигурява възмездие за малоимотните и дребните престъпници и оставя ненаказани богатите и едрите престъпници, в краен случай им осигурява луксозен затвор с блага които по-голямата част от населението на света може само да мечтае. Политиците са особена категория хора, които имат неприкосновеност или избягват правосъдието.

Повсеместно е неравномерното разпределение на доходите между най-богатите и най-бедните 10 % (Индекс, или коефициент на Джини, според който например България е на 27-мо място от 30 европейски държави).

Неравностойност се появява и от това, че природните ресурси са неравномерно разпределени и някои от тях в изобилие се намират в неразвити, с нисък технологичен ръст държави, които са управлявани от изгодни на чуждите инвеститори правителства. Така местното население бива изсмуквано и недоволството му може да премине към мигриране, наред с политическото напрежение и граждански войни.

 Наистина, в интересни времена живеем.

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 602325
Постинги: 244
Коментари: 163
Гласове: 496
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031