Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2007 00:47 - Еволюционика 000 - Хиперкод и еволюция
Автор: burda Категория: Технологии   
Прочетен: 2609 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.10.2007 11:48


Текстът по-долу представлява леко отредактиран  и допълнен доклад на двама учени от БАН, работещи в различни институти. Той обобщава някои изводи от няколкогодишни изследвания.
В оригиналния си вид е публикуван в 2000 и 2001 г.

  Х И П Е Р К О Д   И   Е В О Л Ю Ц И Я   Кирил Груев &Емил Миланов Българска Академия на Науките               1. Определение за хиперкод. Кодът представлява съвкупност от условия и правила за генериране на сигнал, използуването на които позволява да се предаде информация от изхода на една до входа на друга система с помощта на сигнал.             Хиперкодът се осъществява чрез вълнов процес, при който се работи в две честоти: ниска - задаваща параметъра на селекцията на сигнала от сигнали от другите канали и висока - за предаване на съобщението. Използуват се няколко правила, най-важното от които е кибернетичното прекъсване на сигнала в момент, кратен на фазата на високата честота. При това се получава време за предаване на съоб­щение без излъчване, т. е. отношение излъчване-тишина.             Използува се и теоретично установеното от нас разбиране, че времето е двудименсионно. Подобно допускане прави и Андонов [1]. Съдбата на системата или на определен процес в нея започва да се движи от даден момент в друго, второ, перпендикулярно време. При потъване на процеса (системата) във второто време, той (тя) изчезва за първото, става ненаблюдаем. Това обаче не означава, че го няма.             Сравнителният анализ на структурата на хиперкода с генетичния код, структурата на гените в хромозомите на еукариотите, динамиката на електрическото напрежение в мембраната на аксона показва аналогичен строеж. Т. е. хиперкодът е ново название на съществуващи природни периодични структури и функции с голямо информационно-управленско значение. 2. Практически разработки. В резултат на изследванията са на­правени съоръжения, в които е включен принципът на хиперкода. Най-съвършените от тях днес имат способността да увеличат 300 пъти пропускателната способност на канала за свръзка, да преодолеят/отделят шума от сигнала при мощност на шума 10 млрд. пъти по-голяма от тази на сигнала, от 100 метра да бъдат уловени 7 единични фотона с точно определена честота, при това в условията на ярък слънчев ден (т.е. при високо ниво на шума). Принципната конструкция на тези съоръжения е патен­тована у нас [2].             3. Приложение на хиперкода. Приложението на хиперкода е голямо. Само от съвременното технологично ниво на развитие пред­ставяме най-важните и бързи възможности за приложение: тактически тренажори за военни цели; нов тип системи за охрана на големи и отдалечени обекти; нови стандарти в телевизионното и радио разпръскване, позволяващи на една честота да се поместят 300 и повече станции; клетъчна телевизия; компютърни опорни мрежи пренебре­гващи или допълващи INTERNET; ХИПЕРТОКИ (Hypertolkie от Walkytolkie) - радиотелефония в рамките на планетата и с Луната при пряка видимост, ползувайки се от излъчена мощност от 2-3 W - не са нужни спътници и усилващи станции; в биологията - бързо откриване на генетични аномалии и тяхното лечение - поради повишената селек­тивност на информационната система.             4. Скорост на движение и скорост на процес. Разбирането на свойствата на материята и времето зависят от скоростта, която се взема за отправна и за еталон. Светът на скоростите е разделен в не­прекъснат спектър, но на практика се откриват локални максимуми - скорости около които се срещат частици и тела. Всяка следваща основна "спектрална линия" е резултат от кръгово ускоряване, последвано от незабавно тангенциално или радиално изхвърляне на ускорената частица.             Спектърът започва с брауновите скорости - "линейни" премествания достигащи до няколкостотин метра в час. Наблюдавани са вълни ревербератори в клетъчна цитоплазма [3], които произвеждат от кръговото движение с висока скорост линейно (радиално разпространение на вълните). Този е примерният начин за получаване на следващата спектрална област - на барионните скорости - например на звуковите вълни в плътна среда, скоростите на космическите тела, т. е. енергийни взаимодействия и движения на бариони. Следващата спектрална област се получава, например, чрез ускорителите на частици. Ускоряват се бариони до много високи скорости, след което се изстрелват срещу мишена. От удара с нея се получават нови частици, някои от които принадлежат на следващата спектрална област - фотонната. Чрез развъртане на една или две прецесионни електромагнитни, т. е. фотонни, вълни и тяхното тангенциално или радиално излъчване се получават тахионите [4]-те са в тахионната област на спектъра на скоростите.             Скоростта на процес зависи от скоростта на енергийните взаимодействия. Простите процеси се извършват в рамките на една спектрална скоростова област. Сложните процеси се извършват в няколко (две или повече) спектрални скоростови области. Природните явления представляват физически енергетични и причинно-следствено (логически, информационно) свързани процеси, които обхващат няколко скоростови области. Преобразувателите на енергия от един вид в друг се наричат качествени елементарни динамични звена [5]. Нашата интерпретация е, че всеки вид енергия се разпространява с определена скорост в дадена среда. Колкото по-високи скорости са нужни при едно и също предавателно количествено отношение, толкова по-малки са радиусите на работното тяло на динамичното звено-ускорител. Такова звено може да бъде наречено генератор на сигнал. Генераторите на информационни сигнали с най-голяма ефективност работят на принципа на хиперкода. Т.е. хиперкодът се явява   ключов високоефективен информационен фактор за премина­ване на даден сигнал от една скорост в друга. Наред с генераторите на сигнали, съществуват и детектори на сигнали, които по информационна и физическа същност са еднакви с генераторите и са комплиментарни. При генераторите високата честота е управляваща на процеса. При детек­торите управляваща е ниската честота. По строеж и специализация обаче генераторите и детекторите са твърде различни. Правило е при един тип излъчена и детектирана скорост (т. е. сигнал), приемникът да е много по-сло­жен от генератора.             Времето представлява, според изложената тук концепция, приета стандартна скорост на разпространение на лъчение (сигнал), при която телата (частиците) имат нулево движение на вътрешните си процеси. В съвременната физика това е скоростта на светлината. Всички тела със скорост под светлинната се движат напред във времето, а тези над светлинната - назад. Т. е. преобразувател на тахиони във фотони би ни дал нагледна картина за бъдещите състояния на нашето стандартизирано от науката фотонно време-пространство. Всичко, което става в барионното ни "време" е вече станало във фотонното и е отдавна-отдавна минало в тахионното. Машината на времето за пренасяне на тела и информация от бъдещето в настоящето и миналото представлява система от качествени динамични звена за преобразуване на вида на сигналите от тахионни във фотонни, от фотонните в барионни, възможно нататък забавянето на барионите до сигнали с браунови скорости. В обратна посока - към бъдещето - ще трябва да се отнеме енергия от брауновото движение и да се насочи по веригата към по-високите скорости. Подобно нещо - охлаждане на околната среда - наблюдаваме в кръговете от наведена трева оставащи след излитането на някои НЛО ([4] и другаде).             Еволюиращата система съдържа задължително - непрекъснато или циклично протичащи - няколко процеса с различна скорост. Т. е. самата еволюция като процес е сложен процес. При функционирането на една система има процеси, които са хомеостазно-хомеорезни, целящи стабилизацията на общата, основната за системата функция. Съществува и процес, в който поне един от компонентите (параметрите) му е главен управляващ на развитието. Той променя по динамичен закон останалите параметри като дава тенденцията в еволюцията на системата. Високоскоростните и енергоемките процеси реализират по-бавна еволюция отколкото нискоскоростните и енергоикономичните процеси в система. Например, организмите, и особено многоклетъчните, имат по-бърза еволюция от неорганичната (нежива) материя изобилстваща на енергия - като звездите, планетите.             В природната еволюция съществува тенденция за увеличаване на детекторите - динамични звена преобразуватели на високоскоростни в нискоскоростни процеси. (Възможно е тази тенденция да се подхранва от това че температурата на Вселената непрекъснато намалява, изстиването дава възможности за по-дълготрайни контакти и комплекси от частици, което е и намаляване на ентропията, увеличаване на организацията). Тъй като в природната еволюция има тенденция към връщане към реализирани варианти, то и тахионният поток от бъдещето се ускорява с времето, което може да се наблюдава като локално ускорение на природните изменения, например, образуването на нови видове в биосферата.             В техническата еволюция съществува тенденция за увеличаване на генераторите - динамични звена - преобразуватели на нискоско­ростни във високоскоростни процеси. Тъй като в техническата ево­люция има тенденция към прилагане на нови варианти, най-често нови ма­те­риали, то и тахионният поток от бъдещето намалява, но брауновият и барионният придобиват голямо значение, което може да се наблюдава като миниатюризация, опростяване на системите при запазване и дори увеличаване на полезните функции, заради които са направени техническите системи.             Заслужава да се отбележи в допълнение към подтемата за скоростта, че последната е една от трите променливи величини в уравнението s = v.t . Тези три величини са базови за разбирането на съвременната физика. В нютоновата механика времето t е абсолютно, а скоростта v и пътят (разстоянието) s са зависими от него. В айнщайновата теория на относителността скоростта е абсолютна (скоростта на светлината във вакуум с), а пътят и времето са зависими от нея, особено при големина близка до светлинната. В тази логика твърдим, че е възможна физика при която пътят s е абсолютен (виж квантово разстояние от 1014 км [6], допускаме такова квантуване с мащабите на Планковите размери , квантово време от 160 минути [7], квантова маса на протеините от 12 kD[8] и др.), а скоростта и времето - относителни. В нашата теория правим опит за велико обединение на тези допълващи се и изключващи се позиции. Новата физика на третото хилядолетие може да се конституира върху разбирането за пълната относителност на основните физични величини поради фазовия характер на процесите/телата при съответни разстояния/размери, скорости и времена.             5. Системата като материален израз на персистиращ процес. След повече от 8 години работа върху еволюцията на системите получихме един неочакван и необикновен резултат. Същината на въпроса не е системата и нейното преобразуване, а наличието на процес, чрез който се създава система, която отразява наличието на този процес. От един момент нататък процесът се локализира в пространството, като енерго-ин­фор­мационни потоци формират структура с вход и изход. Този възглед позволява да бъдат разбрани и запълнени големите неясноти и празнини в хронологичния (темпоралния) и структурния (морфологичния) модели на еволюцията [12]. Например, от разбирането на причините за ограничената продължителност на съществуване на системите виждаме неунищожимостта или изключително голямата продължителност на процесите, стоящи в основата на системите, както и провокирането на системната реликвимация (известна с популярния термин “прераждане”). С приемането на конце­пцията за двудименсионното време се предоставя възможност за при­лагане на физически критерий в организационния модел на еволюцията. Той трябва да отрази допускането, че управленското въз­действие на по-висшето организиращо ниво става чрез хиперкод при който сигналът се състои от много къса фаза на лъчение и дълга фаза на тишина (нулево значение на енергията на лъчението-носител). Т. е. това се възприема от подчиненото, управляваното по-нисше ниво като случайно (и уникално) събитие, последвано от дълъг период на липса на подобни събития (покой). През времето на покоя въздействието продължава, но то е ненаблюдаемо за рецепиента. При най-низшите управляващи нива хиперкодът клони към нормалния непрекъснат спектър на Фурие.             При синфазност (синхронност на фазите) има връзка между управляващ и управляван процес. За да се извърши явление (за да стане събитие) е необходимо поне два процеса да са спрегнати синфазно. Упра­влението е ненаблюдаемо от управлявания, защото няма енерге­ти­чески пряко наблюдаемо явление от него. Така корелиращите сигна­ли ме­жду управляващ и управляван може да осъществят с връзки между случайни събития, което от последния да се преживяват с удивление и логически парадоксално.             Човекът може да бъде даден за пример на хармонично интегрирани персистиращи процеси с активна наблюдателна и деятелна разумни функции на неговата система. Ако се ограничим с пример за неговата наблюдателна функция и още повече - сведем я до сетивността спрямо външни дразнители, ще видим, че системата на сетивата притежава универсални преобразувателни свойства по отношение на скоростите, а оттам и по вида на приеманите сигнали.             Температурата се възприема благодарение на брауновата скорост на частиците от повърхността на телата влизащи в допир с кожата, както и благодарение на лъченията, които предизвикват засилване на тази скорост в рецепторите за допир и температура.             Звукът се възприема от ухото, тъпанчевата мембрана (...), вътрешното ухо, благодарение на преобразувания на вълни от барионния спектър във въздуха, в браунова.             Електромагнитните колебания в определен интервал на честотния спектър се възприемат от очите и в по-малка степен от епифизата бла­год­арение на преобразувания на фотонната скорост в по-ниска, ба­ри­он­на и в крайна сметка – брауновата скорост на биохимичните процеси.             Тахионното лъчение, носещо информация от бъдещето се възприема от хипофизата - органът който регулира ендокринната система съобразно последователните стадии в онтогенеза и много от текущите състояния на околната среда. Тя определя такива важни за живота процеси като растежа, функциите по половото развитие и размножаването, лактацията, поведението във възрастта най-общо и т.н.             Най-слаби в организиращо сигнално-биологично отношение имат нискоскоростните въздействия върху организма от средата. С увеличаването на скоростта те придобиват все по-важно значение. Най-важни са тахионните скорости за които няма или почти няма предел в получаването на информация от бъдещето. Александров [4] цитира скорост 17315 с.             6. Управлението като процес. Както посочихме, универсалното в еволюцията е процесът, докато системата заема част от времето на фазово-спрегнати процеси. Ще допълним - двойка комплиментарни или конкуриращи се процеси. Например енергия в средата (в над­системата) и управлявано възприятие в система.             Няма извън- (не-) информационен процес. Поглъщането и излъч­ването е информационен, строго погледнато, не енергетичен процес, кой­то физически се манифестира енергетически. Синфазност в упра­влението имаме в случаите на кратност на фазите (както например при хиперкода), например октавна кратност. Количествената физическа мярка за енергията "честота" се явява качествена мярка за управляваната система. В много случаи тя е по-важна, отколкото амплитудата на въздействието. Както посочихме в предишна работа с Маркова [9] и нейните собствени резултати [10] в частния случай на генетичния код, първата позиция в кодона отразява амплитудата, втората - честотата, а третата - фазата. В допълнение към това, за общия случай, фазата се разбира и като форма на вълната. Тя също може да се използува като фактор в хиперкода.             В нашата концепция управлението е процес, който повлиява на процеси, ползувайки се от информацията като ресурс, с който се въздейства. Използуваните вещество и енергия в управлението са значително по-малки от настъпилите веществени и енергийни промени в управлявания процес. Управлението може да се осъществи както върху система, така и върху процес в несистемен обект, в средата. Обратните връзки за промените, настъпили в управлявания обект са от решаващо значение за качеството на управлението.               Основни изводи:             1. Хиперкодът е широко разпространен в природата - а отскоро и в техниката - способ за кодиране на информация при нисък разход на енергия за физическия сигнал и обемност на веществената структура като носители на информационния сигнал.             2. Прилагането на кодиране чрез хиперкод е революция в информационните технологии и открива нови ниши за тяхното приложение в хармонизирането на отношенията човек-природа и човек-човек (т. е. обществените отношения).             3. Скоростта и посоката на направление на времето зависи от скоростта на телата спрямо даден "неподвижен" наблюдател. Съществува спектър от скорости в който има острови от действително съществуващи тела, частици и процеси.             4. Относителността на пространството, времето и скоростта залагат нов изследователски подход към различните физически процеси. Двудименсионното време открива нови аспекти на сетивността, подобно на увеличението на мерността на пространството.             5. Основен обект на изследване от теориите за еволюцията в рамките на канона за еволюцията на материята и духа [11], [12] е сложният процес, протичащ с различни скорости на съставящите го компоненти. Системата се явява само преходен във времето момент на локализация на процеси, отграничено протичащи в пространството.             6. Човекът е сложна динамична, т. е. еволюираща, самоуправляваща се система от качествени динамични звена, преобразуващи скорости на вълни, частици и тела в други вълни, частици и тела.             7. Няма взаимодействие, което да не се съпровожда от информационен процес. Явленията са резултат от синфазното спрягане на управляващ и управляван процес (по [13], [14] и други от същия автор).             8. Преобразуванията на скорости позволява управление на времето, което е двудименсионно, включително неговото забавяне, ускоряване, спиране (изчезване), насочване в обратна посока, насочване на  еволюцията, получаване на информация от бъдещето, пътуване във времето.               Литература:             1. Андонов, Здравко. Д. Трибологията и необходимостта от развитие на трансцедентални теории, техника и технологии за изследване на Земята и Космоса. В кн. "Контакт`99", с. 137.             2. Миланов, Емил С., Денишев, Владимир Х. Патент № 62532: Светлинна пушка. Приоритетна дата 06.08.1997.             3. Кибернетика живого - Биология и информация. Наука, Москва, 1984.             4. Александров, Николай - Феноменът НЛО. Литера прима, София, 1996.             5. Ламбаджиев, Георги. Идентифициране на качествени хара-ктеристики на динамични звена.             6. Географическое открытие поэта Велимира Хлебникова. Знание - сила 12/87, с. 14.             7. Ритмы Вселенной - Спутник 10/87, с. 10.             8. У белков квантовые массы. Знание - сила 5/87, с. 14.             9. Маркова, Валентина, Кирил Груев. Система за детайлизация на информационното съобщение, илюстрирана чрез изродеността на генетичния код. В кн. "Контакт`95", с. 68-70.             10. Маркова, Валентина. Декодиране на информационния смисъл на генетичния код. В кн. "Контакт`95", с. 71-75.             11. Груев, Кирил. Канон за еволюцията на материята и духа. В "Контакт`98", с. 48-50.             12. Груев, Кирил. Канон за еволюцията на материятя и духа ІІ. В кн. "Контакт`99", с. 245.             13. Томов, Кубрат. Резонансно-изоморфният принцип. София, 1972.             14. Томов, Кубрат. Парапсихологията - история, проблеми, идеи, София, 1983. * Допълнение: размишления на Кирил Груев относно придвижването във времето и детерминацията на събитията (явленията). Достигане на максимални (пределни) или определени скорости на вещество, енергия и информация при едни и същи енергетични разходи. За да се ускори вещество до определена скорост vo-v1 се използува енергия Е1. За да се ускори енергия (т.е. за да се преобразува чрез системата елементарно динамично звено) от vo-v1 се използува енергия Е2 такава, че Е2E1. За да се ускори предаването на едно информационно съобщение (преобразуването на импулс в сигнал) се използува енергия Е3 такава, че Е3Е2Е1. Т.е. с един и същ енергиен импулс можем да постигнем скорост на информацията много по-голяма от скоростта на енергията (знае се, че за енергията като носител на информацията са необходими много ниски разходи, докато предаването на “грубата” енергия става със забележими загуби, много по-големи отколкото в канала на информационното съобщение; особено голяма е разликата, когато се предава информация чрез хиперкод). И така, излиза, че информацията може много лесно да достигне надсветлинни скорости (напр. чрез радиално получени от фотони тахиони), а това значи, че при v>c посоката на времето се обръща (или се получава информация от бъдещето). В зависимост от обработката на сигнала четенето на тази информация може да бъде в прав вид, което означава отзад напред, или с преобразуване до ниските скорости на приемното устройство на наблюдателя (чрез ЕДЗ) с обръщане на образа като след преминаването през оптична леща – реверс в правилната за нискоскоростния свят посока (запазвайки причинно-следствените връзки). Оттук нататък следват любопитни следствия. Напълно е възможно енергетичната цялост на света да се предхожда (да се изпреварва във времето) от информационната й цялостност, а това значи, че организацията е пред-зададена и ако не строго детерминирана, то съдържа острови на строга детерминация, която се проявява в явления извършващи се с преобразувания на енергия и вещество в гранични скорости – оптимални или детерминирани за съответните явления. Това важи с най-пълна сила за процесите, формиращи явления (събития), които са спрегнати с константи; с колкото повече константи – толкова по-висока е степента на детерминираност. Там се отварят наречени от мен “прогностични прозорци” в които поглеждайки можем да кажем с определена доза сигурност какво и къде ще стане. През прогностичните прозорци, като в ключови позиции на веригата от събития може чрез подходяща технология да се влияе на бъдещето и на миналото.    


Тагове:   еволюция,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 462992
Постинги: 238
Коментари: 161
Гласове: 491
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930