Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2007 12:53 - Еволюционика - Екстремални адаптационни еволюционни стратегии
Автор: burda Категория: Технологии   
Прочетен: 2091 Коментари: 4 Гласове:
0



Адаптацията е приспособяване на система към среда. Според кано­на за еволюцията на материята и духа [1], [2], адаптацията е цел на развитието. Един от деветте принципа на еволюцията е адапти­вността, т. е. способността за приспособяване. Един от четирите атри­бута на еволюцията е взаимоадаптивността. Той се представя с две­те си лица: взаимоадаптивност на система и среда, на творец и тво­ре­ние, като творението може не само да е система, но и среда, опре­делени параметри и контролируеми условия от най-различен характер. 1. Екстремални адаптационни еволюционни стратегии. Съще­ству­­ват две възможно крайни стратегии за постигането на целта на ево­люцията – адаптацията. Те се отнасят както до адаптирането на система със среда, така и на твореца и неговото творение. 1.1. Система-среда. При първата стратегия системата разгръща един-единствен начин за усвояването на постъпващата енергия. Всички нови структури осигуряват повишаване на проводимостта за тази енергия. Класът системи с такава стратегия е силно привързан към дадена среда и адаптациите не са свързани с излизането от нея. При­мер за изпълняването на стратегията са синьозелените водорасли. При втората стратегия системата разнообразява до максимум начините за усвояване на постъпващата енергия от средата. Всички нови структури отразяват адаптиране към нови условия или разно­образни състояния на средата. Класът от системи с такава адапта­ционна стратегия непрекъснато разширява своята среда. Пример за та­зи стратегия са сухоземните хищници. Първата стратегия стабилизира най-ниското ниво на уникалността, стигащо до обикновена мултипликация. Втората стра­те­гия утвърждава най-висшето ниво на уникалност, разнообразието на решенията, агресивността при усвояването на средата и разши­ряването на последната. 1.2. Творец-творение. При първата стратегия творецът само въз­про­извежда (мултиплицира) или интерпретира вече съще­ству­ва­ща система, с което я утвърждава като полезна. При втората стратегия творецът променя системата и нейните отношения със средата, поражда качествено нови варианти за изпол­зуването й. Двете стратегии и в двата случая на взаимоадаптивност отра­зяват рутинно-производителната и генеративно-утилитарната страни на творческата дейност. На първата акцентът е върху съхранението на съществуващото, на втората – върху разрушаването на старото и бър­зо­то възприемане на новото. 2. Крайни адаптационни властнически еволюционни стратегии в обществото. Ползувайки данните от цялата човешка история, както и данни за най-древните “предантични” цивилизации ние стигаме до из­вода, че независимо от подемите и паденията на културите и ци­ви­ли­зациите, се забелязва една ясна тенденция – увеличават се реалните възможности за избор на лично поведение. Изборът означава свобода. Отначало властта е идвала от абсолютен монарх, чиято власт постепенно е била ограничавана, стигайки до парламентарна монархия, следва олигархична република, а още по-късно – народно-демократично управление. По-късните възможни ва­рианти са гражданското общество и анархията. При последната власт­та и съответната отговорност произтичат от личността, избрала по своя воля живот в община. Колек­тив­ният начин на живот не изчезва, защото той е в основата на съществуването на човека като биологичен вид. С нарастването на интелектуалната мощ на даден човек, се­мей­ство, колектив, страна, нарасват и възможностите за реално осъ­ществяване на свободната воля. Волята, от своя страна, заради ам­би­ва­лентното разбиране на свободата, води до два типа благоденствие. Какво представляват двете разбирания за свободата? При пър­во­то – има равенство пред възможността от избор на действия от пре­д­ложен краен брой варианти, като са изключени вариантите на нару­шаване на чужди права и интереси. Резултатите от погрешни лич­ни решения се претопяват с общите усилия на колектива. При вто­рото – да се прави каквото се желае, несъобразено от ограни­чения, допуска се нарушаването на чужди права и интереси, както има и избор да се избира или не. Резултатите от погрешни решения се отразяват върху изпълнителите им. 2.1. Първият тип благоденствие се осъществява на основата на собствени усилия, без помощ и сътрудничество от страна на далечни за системата ресурси. Източникът на благоденствие се приема, че е въ­тре, трябва да бъде открит и разгърнат. Свободата е резултат на майчин­ския принцип на управление – разбирателство, взаимни за­щи­та и поддръжка, защита на всичко свое, поставяне в условия при които конфликтите между хората да са намалени, притъпени, транс­формирани в градивна творческа енергия на развитието. Самото ра­з­витие протича предимно по екстензивен начин – използува се изве­стно­то, не се стреми към разширяване на средата на обитание или уве­ли­чаване на ефективността с по-радикални обществени промени. Този начин на употреба на свободата води до някои негативни явления – безпринципно съхраняване на недъгавото, неефективното, социално израждане, преминаващо в икономически упадък. 2.2. Вторият тип благоденствие се основава на свободата, раз­би­рана като край на всякакви ограничения, личен, включително и егоистичен избор, несъобразен с всякакви норми на морал, техни­чески стандарти, познавателни методи и изразни средства. Това бла­годенствие формира космополитно мислене, мотивирано от жаждата за експанзия, егоизъм, агресивност към средата и нейното раз­ширение чрез налагането на своите представи за света над другите, намиращи се дори отвъд познатата собствена среда. Благоденствието е реал­но при наличие на достатъчно голяма неусвоена среда и из­мамно, частично и краткотрайно при нейното запълване. Породе­ни­те конфликти от наличието на агресивна стратегия, непознаваща ограничения ескалират в съвсем реални войни. В крайна сметка общество, организирано по такава адаптационна стратегия придоби­ва огромни икономическа и технологична мощ, но плаща висок кървав данък на прогреса. Резултат от загубата на сигурност са роб­ство­то, демагогията, безработицата, мизерията, епидемиите и пандемиите, насилието от всякакъв вид, разрушаването на природната, включи­телно и жизнената среда и масовата гибел. 3. Контактът на противоположностите. Според нас, най-добрият начин за осъществяване на ево­люцията – поне там, където разумът най-бързо черпи плодовете на сво­я­та дейност – обществото – е като се приеме най-доброто и от­хвър­ли нежелателното от двете екстремални стратегии в развитието.   Изводи: 1. Съществуват две екстремални адаптационни еволюционни стратегии. При Първата развитието се осъществява на основата на вътрешни ресурси при водещото значение на средата. При втората развитието се осъществява на основата на вътрешни и външни ресурси, изискващи непрекъснато, включително агресивно усвоява­не на средата. 2. Двете екстремални еволюционни адаптационни стратегии при­ло­жени в чист вид в обществото водят до бързо достигане на тер­миналната фаза на еволюционния цикъл, т. е. в материален план се стига до масова гибел, до край на съществуващата цивилизация. Изхо­дът от това реализирало се в миналото състояние и съвремен­ната тенденция да се повтори, е приемането на такъв тип управление и отговорност на всички обществени нива, при което се използуват полезните и се избягват нежелателните резултати от крайностите, чрез управление на техните причини. Промяната на ролята и целите на медии­те, системата на образованието, системата на държавното управление, бизнеса и гражданското общество са решаващи за оцеляването на човечеството, предвид на това, че цивилизацията ни вече е глобална и незасегнати няма да има.   Литература 1.                     Груев, Кирил. Канон за еволюцията на материята и духа. В кн. “Контакт`98”, с. 48-50. 2.                     Груев, Кирил. Канон за еволюцияна на материята и духа ІІ. В кн. “Контакт`99”, с. 245.        


Тагове:   стратегии,


Гласувай:
0



1. strianakiev - Дали това е рещнието?...
21.09.2011 14:59
Изхо­дът от това реализирало се в миналото състояние и съвремен­ната тенденция да се повтори, е приемането на такъв тип управление и отговорност на всички обществени нива, при което се използуват полезните и се избягват нежелателните резултати от крайностите, чрез управление на техните причини. Промяната на ролята и целите на медии­те, системата на образованието, системата на държавното управление, бизнеса и гражданското общество са решаващи за оцеляването на човечеството, предвид на това, че цивилизацията ни вече е глобална и незасегнати няма да има.
Ако е така защо не го направим?
цитирай
2. burda - Решението:
30.09.2011 00:44
За съжаление, за кормчии са сложени не учени, професионалисти, а хора жадни за самата власт, тръпнещи за известност, богатства, и по правило лобиращи за олигархични интереси. Системата е дълбоко погрешна, но през последните десетилетия се пропуква, при това с времето все по-бързо. След време няма да има кой да я защитава. Но до осъзнаването ще се мине по трудния начин, не с внимание, учене и личен опит, а с "цапардосване по главата". Разбира се, предвиждам поради това доста жертви на това развитие. Има ли умисъл в това "жертвоприношение"? Това е дискусионен въпрос, но имам подкрепа от лично преживяване, че стремежът е всичко да ИЗГЛЕЖДА естествено.
цитирай
3. strianakiev - Жадни за самата власт...
30.09.2011 17:59
Кормчията не управлява кораба, той е обикновен изпълнител на волята на капитана, както всеки от екипажа. Кораба се управлява в крайна сметка от собствениците на товарите, които се превозват. Истинският двигател на събитията винаги остава скрит за нас. В нашият свят има един двигател и той винаги остава скрит за нас. Този двигател е Твореца. От него и само от него зависим ние хората. Като всяко нещо в нашия свят и власата е илюзия. Тя никога не е решавала съдбата на хората. Наивно е да смятаме, че хората ще се променят и ще станат по-толерантни, а науката ще успее да даде отговор на въпроса, как да управляваме съдбата си.
цитирай
4. burda - жадни за власт
30.09.2011 23:45
промяната я има. Бог не е сьздал за 6 дни света, а продьлжава да го твори ли'но и 'рез нас. Осьзнатостта ни дава привилегии, както и отговорности. За едни дадено нещо е 'удо, за други - наука, за трети - оби'аина практика, 'етвърти не го и забелязват. А властта е една от зада'ите за отработване в материята. Тя е на пьтя и не е за отхвьрляне, когато се опре до упражняването и. А науката тьрси отговори на общи в-си, не на сьдбата на някого.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 604595
Постинги: 244
Коментари: 163
Гласове: 496
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031