Постинг
28.10.2007 12:53 -
Еволюционика - Екстремални адаптационни еволюционни стратегии
Адаптацията е приспособяване на система към среда. Според канона за еволюцията на материята и духа [1], [2], адаптацията е цел на развитието. Един от деветте принципа на еволюцията е адаптивността, т. е. способността за приспособяване. Един от четирите атрибута на еволюцията е взаимоадаптивността. Той се представя с двете си лица: взаимоадаптивност на система и среда, на творец и творение, като творението може не само да е система, но и среда, определени параметри и контролируеми условия от най-различен характер.
1. Екстремални адаптационни еволюционни стратегии. Съществуват две възможно крайни стратегии за постигането на целта на еволюцията – адаптацията. Те се отнасят както до адаптирането на система със среда, така и на твореца и неговото творение.
1.1. Система-среда. При първата стратегия системата разгръща един-единствен начин за усвояването на постъпващата енергия. Всички нови структури осигуряват повишаване на проводимостта за тази енергия. Класът системи с такава стратегия е силно привързан към дадена среда и адаптациите не са свързани с излизането от нея. Пример за изпълняването на стратегията са синьозелените водорасли.
При втората стратегия системата разнообразява до максимум начините за усвояване на постъпващата енергия от средата. Всички нови структури отразяват адаптиране към нови условия или разнообразни състояния на средата. Класът от системи с такава адаптационна стратегия непрекъснато разширява своята среда. Пример за тази стратегия са сухоземните хищници.
Първата стратегия стабилизира най-ниското ниво на уникалността, стигащо до обикновена мултипликация. Втората стратегия утвърждава най-висшето ниво на уникалност, разнообразието на решенията, агресивността при усвояването на средата и разширяването на последната.
1.2. Творец-творение. При първата стратегия творецът само възпроизвежда (мултиплицира) или интерпретира вече съществуваща система, с което я утвърждава като полезна.
При втората стратегия творецът променя системата и нейните отношения със средата, поражда качествено нови варианти за използуването й.
Двете стратегии и в двата случая на взаимоадаптивност отразяват рутинно-производителната и генеративно-утилитарната страни на творческата дейност. На първата акцентът е върху съхранението на съществуващото, на втората – върху разрушаването на старото и бързото възприемане на новото.
2. Крайни адаптационни властнически еволюционни стратегии в обществото. Ползувайки данните от цялата човешка история, както и данни за най-древните “предантични” цивилизации ние стигаме до извода, че независимо от подемите и паденията на културите и цивилизациите, се забелязва една ясна тенденция – увеличават се реалните възможности за избор на лично поведение. Изборът означава свобода. Отначало властта е идвала от абсолютен монарх, чиято власт постепенно е била ограничавана, стигайки до парламентарна монархия, следва олигархична република, а още по-късно – народно-демократично управление. По-късните възможни варианти са гражданското общество и анархията. При последната властта и съответната отговорност произтичат от личността, избрала по своя воля живот в община. Колективният начин на живот не изчезва, защото той е в основата на съществуването на човека като биологичен вид.
С нарастването на интелектуалната мощ на даден човек, семейство, колектив, страна, нарасват и възможностите за реално осъществяване на свободната воля. Волята, от своя страна, заради амбивалентното разбиране на свободата, води до два типа благоденствие.
Какво представляват двете разбирания за свободата? При първото – има равенство пред възможността от избор на действия от предложен краен брой варианти, като са изключени вариантите на нарушаване на чужди права и интереси. Резултатите от погрешни лични решения се претопяват с общите усилия на колектива. При второто – да се прави каквото се желае, несъобразено от ограничения, допуска се нарушаването на чужди права и интереси, както има и избор да се избира или не. Резултатите от погрешни решения се отразяват върху изпълнителите им.
2.1. Първият тип благоденствие се осъществява на основата на собствени усилия, без помощ и сътрудничество от страна на далечни за системата ресурси. Източникът на благоденствие се приема, че е вътре, трябва да бъде открит и разгърнат. Свободата е резултат на майчинския принцип на управление – разбирателство, взаимни защита и поддръжка, защита на всичко свое, поставяне в условия при които конфликтите между хората да са намалени, притъпени, трансформирани в градивна творческа енергия на развитието. Самото развитие протича предимно по екстензивен начин – използува се известното, не се стреми към разширяване на средата на обитание или увеличаване на ефективността с по-радикални обществени промени. Този начин на употреба на свободата води до някои негативни явления – безпринципно съхраняване на недъгавото, неефективното, социално израждане, преминаващо в икономически упадък.
2.2. Вторият тип благоденствие се основава на свободата, разбирана като край на всякакви ограничения, личен, включително и егоистичен избор, несъобразен с всякакви норми на морал, технически стандарти, познавателни методи и изразни средства. Това благоденствие формира космополитно мислене, мотивирано от жаждата за експанзия, егоизъм, агресивност към средата и нейното разширение чрез налагането на своите представи за света над другите, намиращи се дори отвъд познатата собствена среда. Благоденствието е реално при наличие на достатъчно голяма неусвоена среда и измамно, частично и краткотрайно при нейното запълване. Породените конфликти от наличието на агресивна стратегия, непознаваща ограничения ескалират в съвсем реални войни. В крайна сметка общество, организирано по такава адаптационна стратегия придобива огромни икономическа и технологична мощ, но плаща висок кървав данък на прогреса. Резултат от загубата на сигурност са робството, демагогията, безработицата, мизерията, епидемиите и пандемиите, насилието от всякакъв вид, разрушаването на природната, включително и жизнената среда и масовата гибел.
3. Контактът на противоположностите. Според нас, най-добрият начин за осъществяване на еволюцията – поне там, където разумът най-бързо черпи плодовете на своята дейност – обществото – е като се приеме най-доброто и отхвърли нежелателното от двете екстремални стратегии в развитието.
Изводи:
1. Съществуват две екстремални адаптационни еволюционни стратегии. При Първата развитието се осъществява на основата на вътрешни ресурси при водещото значение на средата. При втората развитието се осъществява на основата на вътрешни и външни ресурси, изискващи непрекъснато, включително агресивно усвояване на средата.
2. Двете екстремални еволюционни адаптационни стратегии приложени в чист вид в обществото водят до бързо достигане на терминалната фаза на еволюционния цикъл, т. е. в материален план се стига до масова гибел, до край на съществуващата цивилизация. Изходът от това реализирало се в миналото състояние и съвременната тенденция да се повтори, е приемането на такъв тип управление и отговорност на всички обществени нива, при което се използуват полезните и се избягват нежелателните резултати от крайностите, чрез управление на техните причини. Промяната на ролята и целите на медиите, системата на образованието, системата на държавното управление, бизнеса и гражданското общество са решаващи за оцеляването на човечеството, предвид на това, че цивилизацията ни вече е глобална и незасегнати няма да има.
Литература
1. Груев, Кирил. Канон за еволюцията на материята и духа. В кн. “Контакт`98”, с. 48-50.
2. Груев, Кирил. Канон за еволюцияна на материята и духа ІІ. В кн. “Контакт`99”, с. 245.
Следващ постинг
Предишен постинг
Изходът от това реализирало се в миналото състояние и съвременната тенденция да се повтори, е приемането на такъв тип управление и отговорност на всички обществени нива, при което се използуват полезните и се избягват нежелателните резултати от крайностите, чрез управление на техните причини. Промяната на ролята и целите на медиите, системата на образованието, системата на държавното управление, бизнеса и гражданското общество са решаващи за оцеляването на човечеството, предвид на това, че цивилизацията ни вече е глобална и незасегнати няма да има.
Ако е така защо не го направим?
цитирайАко е така защо не го направим?
За съжаление, за кормчии са сложени не учени, професионалисти, а хора жадни за самата власт, тръпнещи за известност, богатства, и по правило лобиращи за олигархични интереси. Системата е дълбоко погрешна, но през последните десетилетия се пропуква, при това с времето все по-бързо. След време няма да има кой да я защитава. Но до осъзнаването ще се мине по трудния начин, не с внимание, учене и личен опит, а с "цапардосване по главата". Разбира се, предвиждам поради това доста жертви на това развитие. Има ли умисъл в това "жертвоприношение"? Това е дискусионен въпрос, но имам подкрепа от лично преживяване, че стремежът е всичко да ИЗГЛЕЖДА естествено.
цитирайКормчията не управлява кораба, той е обикновен изпълнител на волята на капитана, както всеки от екипажа. Кораба се управлява в крайна сметка от собствениците на товарите, които се превозват. Истинският двигател на събитията винаги остава скрит за нас. В нашият свят има един двигател и той винаги остава скрит за нас. Този двигател е Твореца. От него и само от него зависим ние хората. Като всяко нещо в нашия свят и власата е илюзия. Тя никога не е решавала съдбата на хората. Наивно е да смятаме, че хората ще се променят и ще станат по-толерантни, а науката ще успее да даде отговор на въпроса, как да управляваме съдбата си.
цитирайпромяната я има. Бог не е сьздал за 6 дни света, а продьлжава да го твори ли'но и 'рез нас. Осьзнатостта ни дава привилегии, както и отговорности. За едни дадено нещо е 'удо, за други - наука, за трети - оби'аина практика, 'етвърти не го и забелязват. А властта е една от зада'ите за отработване в материята. Тя е на пьтя и не е за отхвьрляне, когато се опре до упражняването и. А науката тьрси отговори на общи в-си, не на сьдбата на някого.
цитирайТърсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 496