Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2007 12:25 - Еволюционика - пожелахте да видите (2).Информация
Автор: burda Категория: Технологии   
Прочетен: 1053 Коментари: 0 Гласове:
0



  ГЛАВА 2. Информация. Информацията, заедно с веществото и енергията е една от основните същности, включени във всеки природен обект. Всеки иманентен обект съдържа в специфични количества в определен пространствен и времеви мащаб информация, вещество и енергия. Тези основни величини могат да преминават от една в друга в съответствуващи си мерни единици. Информацията е иманентния "близнак", свят 2, на оригинала на определено съобщение, намиращо се в свят 1. 2.0. Определение за информация. Най-общо информацията е следа за реално извършено или абстрактно (мислено) взаимодействие на части от материята, явления, процеси, модели (в т. ч. понятия, идеи) и др. в природата, (техниката ­бел . К.Г.) и обществото. Информацията е общонаучно, философско, неформално (неаксиоматично) понятие (Нишева, Шишков, с.!!!). 2.1. Субстанциално определение за информация. Кръг от технически и природни по произход средства, използувани за информационни, знакови носители. Тези носители може да са материални (има се предвид веществени): камък, върху който им надписи, грамофонни плочи, нуклеинови киселини, снимки, филмови ленти, оптически дискове и др.; материално-енергийни: дискети, касети, магнитни корди и т. н.; енергийни: радиовълни, енергийни полета на биологични обекти, звукови трептения, холограми и др. Всеки предмет съдържа в себе си информация, поради което някакъв вид познание е кодирано навсякъде. 2.2. Организационно определение за информация.
2.2.1. Организационно определение за информция. Информацията съществува почти изключително заради нейната организираща или дезорганизираща способност. Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), която е природен химически обект има свойството да организира чрез други вещества - посредници работата на клетката,   оттам косвено, понеже се намира във всички клетъчни ядра - и целия организъм. Поради особеността на информацията често (но не всякога!) да се проявява чрез информационния си носител, често се правят в практиката погрешни заключения за това, какво може да бъде организирано с информацията. Подходящо обработените камъни могат да носят също толкова качествени съобщения, колкото печатната книга. 2.2.2. Информацията като степен на подреденост. Според организационното определение информацията е мярка за подредеността на даден обект. Неслучайно, макар и грубо, но вярно посочват някои автори, че информацията е организацията на материята. С намаляването на организационното съдържание, нараства ентропията (хаоса) в дадена система. Т. е. информацията е обратна на ентропията величина. 2.2.3. Кодиране. Организационната същност на информацията се състои в постройката на нейния код,   не в носителят й, който е само инструмент за нейната изява. Кодът се състои от краен брой символи, всеки от които има различно значение. Кодът е разбираем за функционалния блок на органите за управление, в някои случаи и за другите блокове на системата. Символите се комбинират произволно в безкрайно много варианти. Например с едни и същи букви могат да се напишат различни думи и да бъдат предадени различен вид съобщения и команди. Често кодът е организиран многопластово: една и съща поредица от знаци може да предизвиква различни разбирания в отделните части на една информационна система. Това донякъде се дължи на организирането й на йерархичен принцип: пирамидален (централизиран), кръгов или мрежови (локален). Примери за централизирана йерархия намираме у високоспециализираните системи с продължителна еволюция: клетъчното ядро, сърдечно­съдовата и нервната системи. Различното разбиране на едно съобщение се дължи на толерантността на телеономичната (управленческата) част, която при взаимното си развитие с организационната допуска синоними (съобщения с еднакъв или близък смисъл но с различна символна последователност) и омоними (съобщения с еднаква символна последователност, но с различен смисъл). Различните фонетични кодови системи на японския и българския езици показват, че "яма" на български означава "трап", "дупка в земята",   на японски - "планина". Пример за синонимията е генетичният код. При него един триплет (кодон) (поредица от три последователни нуклеотида, представляващи буквите, основните символи на генетичния език) в РНК определя аминокиселина в пептидната верига на протеина. Но по-голямата част от аминокиселините се кодират не само от един,   а от повече кодони. Например кодоните УУА, УУГ, ЦУУ, ЦУЦ, ЦУА, ЦУГ служат за кодиране на минокиселината левцин. Това явление в генетиката се нарича изроденост на генетичния код. В общия смисъл, който целим обяснявайки явленията, ще го наречем синонимия. Когато съобщение съдържа няколко омонима степента на размитост на смисъла става голям. Ето един типичен кратък пример. Английското изречение "Time flies like an arrow" може да означава: "Времето лети като стрела", "Времето лети по направление на стрелата", "На мухите на времето им харесва стрела", "Временно на мухите им харесва стрела", "Измервай скоростта на мухите така, както и скоростта на стрелата", "Измервай скоростт на мухи, приличащи на стрела" и т. н. Причината за тази неяснота ("говорейки за едно, говоря за всичко") произтича от полифонията и/или поликодирането на виртуалната, организационната част на информацията. В дадения пример time може да означава време, измерване на време или измерване на величина, свързана с времето; flies може да означава както "лети", така и "мухи". Подобно многосмислие има и в останалите думи на това кратко изречение. Този ярък пример показва, че същината, смисълът на конкретна информация може да се намира извън нейния инструментален и технологичен аспект, а например в контекста. Кодът може да се организира на континуално - аналогов принцип или дискретен - дигитален (цифров) принцип. Например емоционалните преживявания са организирани по първия начин, а мозъчните биотокове - по втория. 2.2.4. Памет. Организацията на информацията е възможна благодарение на паметта. Паметта е съхранената, непроменяща се последователност от знаци, потенциално способна да произвежда организация. От организационните страни и функции на информацията пряко произхождат функциите по реализация на системата, т. е. там, където се вземат решения относно преобразуване на ресурсите от информация, структура и енергия. В случая на информационна система - главно информация. Но за това четете в следващата точка. (2.2.5-2.2.8. по Нишева, Шишков, с.!!!)   2.2.5. Лексичен (морфологичен) анализ (работен орган на системата на организацията на информацията). Целта на лексичния анализ е обособяването на отделните "думи" (с или без кавички), лексеми от реда на зн ците в информацията. При него се установява службата на отделните думи в рамките на информационното съобщение. 2.2.6. Синтактичен анализ (трансмисия на системата на организацията на информацията). Цел на синтактичния анализ е да определи вида и количеството на връзките между отделните части на информационното съобщение. Резултат на този анализ е структурата на системата на съобщението, която показва взаимозависимостите между подсистемите и елементите на съобщението. 2.2.7. Семантичен анализ (органи на управлението на системата на организацията на информацията). За семантичния анализ вече стана дума по-горе. При него информацията се трансформира в съобщение, което има смисъл. Това значи, че съобщението има значение за системата - приемник. 2.2.8. Контекстуален анализ. Контекстуалният анализ е нужен, когато въпреки проведените процедури при предходния, семантичния анализ, са останали неразбрани (неидентифицирани) части от получената информация. За целта се използуват процедури, при които се използува текстът от предишната анализирана фраза . 2.3. Целево (телеономично, управленческо) определение на информацията. 2.3.1. Данни. Всяка информационна система има функционален блок, който осъществява контакт между носителя на информацията и организацията й (чистата последователност от вътрешнозначими поредеци от знаци).
В този информационен блок носителят и поредицата символи придобиват значение, стават съобщение. Съобщенията се състоят от данни, които служат за насочване на системата към определен начин на функциониране. "Данните са абстрактно представяне (кодиране) на информация чрез буквите (знаковете) на писмеността" (Нишева, Шишков, с.!!!). Данните, като контакти между иманентното (свят 2, информационното) и трансцендентното (свят 1, съобщителното) имат два смисъла: моделен (идеален, в т. ч. математически) и реален. Идеалното тълкуване на данните се получава чрез абстрахиране от реалния смисъл на нещата, като реалния представител [на свят 1 в свят 2] е трансформиран в модел [от свят 1]. Данните не са информация, контактно образувание между информацията и съобщението. Данните съдържат смисъл на съобщението, съдържащо се в дадена информация. Без реалния смисъл, който е възможен чрез интерпретацият им, от тях не може да се извлече никаква реална,   само моделна информация. Данните съществуват върху някакъв физически носител. В еволюционно отношение първо (и вечно) се появяват съобщенията, после техният носител, след това различните интерпретации на съобщенията при взаимодействието между първото и второто чрез интерпретацията им. Живите организми с тяхната психика и поведение са ярък пример за системи - интерпретатори на съобщения. Обработката на информация (интерпретацията и трансформацията на данните) в областта на човешкото познание (!!!!!!!) 2.3.2. Цели на информацията.
2.3.2.1. Цели на информацията. В телеономичното определение на информация виждаме нейните управленчески функции. Всяко управление представлява специална обработка на информационни ресурси с цел вземане на решение. Какви цели има информацията? -Заместване на даден обект чрез неговия образ (предаване на звук по радиото и телефона заместват присъствието на истинския събеседник). При заместването получателят на съобщението възприема една декодирана виртуална реалност. Благодарение на това заместване се получават знания от и за отдавна починали хора, може да се навлезе в микросвета или лети в космоса и т. н. -Генерация на съобщения. Всяка информация освен нейното технико-функционално значение има и смислово значение. Информацията носи и поражда знаци, носещи значение в определено езиково множество. Определена последователност от знаци може да съдържа или не кодът по който лексемите могат да се трансформират (тълкуват) в семантични единици. Кодът представлява програма и процедура за трансформация на информацията от един вид в друг. В случая с генерацията на съобщения, трансформира се иманентното от свят 2 в трансцендентно от свят 1. -Размножаване на съобщения. Приемащият информация получава копие, двойник на излъченото от предавателя съобщение. Някои информационни системи са тясно специализирани тъкмо заради размножаването. Те могат за кратко време да мултиплицират едно съобщение милиарди пъти. -Съхраняване на съобщения. За тази цел се използува информационен носител с голяма трайност, обичайно химически инертен. Така съобщенията получават трайността на носителя от хиляди, милиони, милиарди години. -Обработка на информацията. Информационните сигнали се преобразуват, кодират, декодират... Но съществена цел за една система може да е специализираната обработка, при която се получават решения на проблеми. Най-характерен пример за обработка на информацията може да дадем с компютъра. -Предаване на информация. Предаване на информация имаме, когато има система предавател и такава приемник. При предаването сигнала винаги се изкривява (ошумява) поради взаимодействието със средата между системите. Ето защо приемниците изработват в процеса на еволюцията антигрешкова подсистема, която елиминира повредените сигнали и възстановява липсващите. Също в процеса на еволюцията съществува тенденция за далечно предаване на съобщенията и увеличаване на скоростта на предаването. * * * 2.3.2.2. Обработка на информацията в процеса на обучение. Знанията представляват информация + цел. Обработката на информация (интерпретацията и трансформацията на данните) в областта на човешкото познание става при следните шест умствени (преди всичко!) действия: подвеждане под понятие, сравнение, разпознаване, доказателство, класификация и извеждане на следствие. Тези действия имат ориентировъчна част (състои се от мотив ционен етап: разкриване на целите на обучението ­познавателни мотиви, проблемно обучение - откривателски, изобретателски мотиви, въздействие върху емоционалната сфера - внушаване на емоционални мотиви, посочване на значението на обект ­изграждане на ценностни, аксиономични мотиви, и етап на изграждане на схемата на ориентировъчната основа на действието: посочване на съществените признаци на понятийните системи, даване на логически правила за работа, даване на алгоритмично предписание и карта за обратна връзка, съдържаща кое е известно и кое не е известно на обучавания), изпълнителна част (материален - работи се с естествени обекти или модели, които са обекта на ориентировъчната основа на действието, на външната реч, на вътрешната реч - работи се само с думите,   не с обектите или моделите, на автоматизацията, етапи) и контролна част (обратна връзка между входящото и изходящото знание: проверяват се знанията и се изправят грешките). Ученето според асоциативната теория, която цели движение от конкретно към абстрактно (в терминалогията на еволюциониката, където им по-голяма обобщеност на понятията, конкретното съответствува на иманентното, абстрактното - на трансцендентното), има следните етапи: 1. Наблюдение и изучаване на всички признаци на обекта. Назоваване на изучавания обект със съответствуващ термин. 2. Разделяне на съществените (атрибутивните) от несъществените признаци, необходимите и достатъчните признаци на класа обекти.
3. Дефиниране на родовото понятие, включващо изучавания обект, както и сродните му. 4. Приложение в практиката. На обучавания се предлага друг обект. Той трябва да посочи отнася ли се той към понятието, което се усвоява. Сравняват се еднорангови понятия (хоризонтално) с разнорангови (вертикално). 2.4. Аксиономично (ценностно) определение на информацията. Информацията освен че сама по себе си може да е организирана в система, тя може да е подсистема на друга такава. Ето защо това, което е потребно, представлява ценност за дадена система, непосредствено дава задача към информационната подсистема, по-точно към нейната целева, оперативна част с цел разпределяне на ресурсите по начин, който би удовлетворил потребността. Знаци и символи (по [Карл Прибрам, 1964]). В зависимост от смисъла им комуникативните актове (елементарни актове на предадено съобщение) с два типа: знаци и символи.
Знаците представляват независими от контекста елементарни съобщения, които са еднозначни и обратими при кодиране и декодиране на носещите го сигнали. Значението на знака е самостоятелно, не зависи от контекста, в който е включен. Знаците се създават тогава, когато ефектите от дейността на системата влияят върху последващите ги въздействия от средата. Знакът е комуникативно действие, представящо възприемания от външната среда образ. Това включва задействане на механизма на избор и този механизъм включва поредица от действия, които на свой ред променят представяната входяща информация. Символите представляват зависими от контекста елементарни съобщения, които са нееднозначни за съставящите елементи на множествените системи, те са необратими по своето въздействие при кодиране и декодиране на носещите го сигнали. Значението на символа е несамостоятелно,   само в контекста, в който е включен. Символите се създават като условни знаци за една информационна система. Като такива тяхното значение може да се променя, най-често като се разширява с времето. Символът е комуникативно действие, което е пряк подбудител към реално действие. Това са главните отлики на символите от знаците. Използувайки въведената в еволюциониката от нас терминология, можем да кажем, че знакът е натовтрен с трансцендентни качества, имащи силата на необходимост, еднозначност, повелителност. Съответно символът е с иманентни качества, които го представят с незадължителност, вероятностност, нееднозначност и толерантност. Символът свастика се разбира контекстуално и има различно значение за еврея и индуса. Контекстуалността на символа може да помогне за по-бързото прехвърляне на големи информационни съдържания при приемането, обработката и предаването на информация. В случая системите предавател и приемник трябва да са еднакво ценностно ориентирани, с еднаква съобщителна стойност на символите. Връзката между символи и знаци, между естествени предпоставки и културни възможности се осъществява в човешкия език, чийто източник е комуникацията. * * * Информацията, съдържаща се в даден обект (система) им две лица. От една страна обектът има или е специлизиран да притежава подсистема, която е частичен отпечатък от него самия (структура, функция, свойства, история и др.). В частен случай даден обект може да се състои само от информация, т. е. да е сам по себе си съобщение. Това е трансцендентното лице на информацията. Това разбиране съвпада с термина въведен от Кубрат Томов "естизиния" (разгърнати съкращения на “естествена изоморфна информация”; информация - копие на обекта) [Томов, Кубрат - "Резомално-изоморфният принцип", София, 19.!!!!!]. В окултната литература се среща синонимът на този термин - акашови записи. От друг страна всеки обект, наред с информацията, която по силата на своето съществуване носи в себе си, има информация, която е отпечатък от друг обект, съобщение за друг обект (структура, функция, история и пр.). Например ДНК носи информация за самата себе си, както и информация как да бъде изграден организмът в който тя естествено е включен. ДНК съдържа както информация за структурата на белтъците, които потенциално може да изгради, така и за кодовете с които се чете излизащата от генома информация към горните нива на организация на живата материя: тъканите, органите, системите, организма, популацията и т. н. Така в ДНК можем да намерим както полеви информационни съобщения, така и съобщения за космическите обекти. Нищо не пречи чрез редуването на двете двойки букви, образувщи 64-те срички на бинарния по своята същност генетичен код, да се напише художествен текст и всякакво изкуствено човешко произведение. В началото на ХХI век това твърдение ще може да се провери на практика. В заключение на тази глава представям едно обобщено определение за информация. Информацията е потенциално функционална система от материални носители на идеален (абстрактен, трансцендентен, знаков, виртуален) наниз от символи, които влизайки в контакт помежду си създават такава промяна в отношението система-среда според потребността за която е създадена тази система: съхраняване, обработка, размножаване, приемане и предаване на съобщения.  



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 463021
Постинги: 238
Коментари: 161
Гласове: 491
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930