Постинг
29.06.2008 11:13 -
Еволюционика - ПСИХИЧНО И ДУХОВНО РАЗВИТИЕ
Текстът е доклад на конференция, проведена на в петък, 13.06.2008. в "Червената къща" - София.
ПСИХИЧНО И ДУХОВНО РАЗВИТИЕ Уважаеми Госпожи и Господа, С краткото си изложение ще се опитам да маркирам само най-основните теми, аспекти, аксиоми и работни хипотези от метатемата за психичното и духовното развитие. Психичното и духовното развитие са свързани с появата, проявата и практическото използуване на духовните феномени – детайлно те се свеждат към 400 явления. До днешен ден най-големите научни институции на България нямат завършени с резултати значими фундаментални разработки по въпроса. Всичко е още в ръцете на самодейни колективи и единични изследователи. С това нашата наука бележи изоставане с около 150 години от първите европейски изследвания. Практическите нужди на обществото обаче изискват поставянето на организирано приоритетно приложно начало, а не догонване (вече не е възможно при тази дистанция) на цивилизованите по европейски страни. В Бългаия в юридически и икономически аспект социалната дейност на прилагащите пси-способности е отнесена към развлекателните дейности. Но днес ще ви запозная с нашето виждане по други въпроси, свързани с феномените на човека. Към какъв кръг явления са духовните феномени – материални или идеални? Съществуват ли знания, освен онези, които могат да бъдат представени чрез образ, устно и писмено слово? На какви принципи се гради нашата реалност? Психичното и духовното развитие представляват ли различни процеси или става дума само за различни термини? Зависимо ли е общественото разитие от психичното и духовното развитие на индивидите? Кои са критериите и етапите на духовното развитие? От древността до днес философите се питат – кое е първичното – материята или духа? Повечето вземат едностранчивото решение – това са материалистите и идеалистите. Нашето виждане е по-различно – ние смятаме, че от момента на създаването на Вселената, т.е. допускаме, че някога светът не е съществувал, идеалното и материалното са се разделили. Дотогава всичко е било едно: формата и съдържанието, знакът и значението, енергията и геометрията. Разделянето може да разберем като мисловно разграничим Вселената на три свята, три реалности или аспекта на съществуването: духовен, материален и контактен – където духа и материята се интегрират. Духовната реалност съдържа всевъзможното – проявено и непроявено в безкрая на пространството и в безграничността на времето. Материалната реалност съдържа неорганизирана или неопозната материя в две форми – поле (енергия) и вещество. Реалността на контакта е всичко онова, което сме и което осъзнаваме че сме, всичко, което осъзнаваме около нас. В тази реалност на нашето съществуване е животът, езикът, обществото, психиката, класическата психология, техниката и цялата практическа дейност на човека. Погрешно материалистите приемат тази контактна, хибридна реалност за “материална”. Но тя не е такава – тя е интеграция и компромис на създаващите се във времето и пространството връзки между материята и духа. По същата тази причина ние разполагаме с променящи се и различаващи се “вътрешни пространства”. Ако подложим на внимателно аналитично изследване реалността, ние можем да я разложим на материални и духовни феномени. Това разбира се е само умствено упражнение, но ни помага да отличим интегрираната достъпна действителност на материята и духа. Чрез този анализ ние можем да създаваме нови синтези – трансформации на материалната реалност, ползувайки ресурсите на духа. На практика това означава, че променяйки своето сакрално отношение към света, ние променяме онази хибридна спойка от материя и дух, която е достъпна за всички. Това означава да повишаваме осъзнаването си, да творим, да откриваме и отдаваме признаците на Божествената благодат на другите: Красотата, Искреността, Радостта, Истината и Любовта. Когато те са преживяни от нас и споделени с другите в нашата Реалност за Общо Ползуване (РОП), то ние сме привлекли Бог, Рая на Земята. Съществуват два вида знания – за материята и за духа. С първите знания се занимават природните и техническите науки, с вторите – религиозните и духовните школи. Тези два вида знания могат да се съчетаят във всички изкуства, науки за изкуствата, традиции и митове на етноси и религии, във фантастиката и утопията. Тези два вида знания към днешно време са стигнали до откриването на два вида принципи: профанни и сакрални. Първите дават описание на света по следния начин. Материята е безкрайна и се побира в огромна материална Вселена с радиус от 14 милиарда светлинни години. Няма в пространството приоритетно, особено направление. Времето е еднопосочно протичане на процеси, калибровани спрямо скоростта на светлината във вакуум. Явленията, които наблюдаваме, са в резултат на закони, които действат навсякъде. Експериментите, които правим са многократно възпроизводими, ако спазваме акуратно условията за тях. Качествата на физическия свят са резултат само на деформациите в “идеалната” структура на вакуума. Сакралните принципи могат да се преподават само чрез Учител в духовна школа, като се изпитват чрез реални преживявания, а не остават интелектуални концепти. Все пак тук ще споменем най-важните от тях, а търсещите ще намерят. Принцип на контактното познание – до истините се достига чрез преживяването им, а не по отчужден път (четене, разказване, разглеждане на модели). Принцип за карма (принцип за действието), наричан още логически принцип на причината, или на световното начало. Принцип на творчеството: всяко нещо се изгражда от останките или елементите на друго. Няма еволюция без осъзнато творческо действие. Принцип на изобилието: на практика означава безпределност – способни сме да ограничаваме пространството чрез форми и вечността чрез време, но истинската същност на духа е безпределността, безграничността. Принцип на йерархията: нисшето е подчинено на висшето. Принцип на сроковете – Всяко нещо с времето си. Тъй като наблюдаемите във физическия и духовния свят явления са в непрекъснат контакт помежду си, просветлените са предоставили 4 основни постулата на този контакт: 1.Всичко във Вселената е Енергия – материална и психична. В чист вид тя е във вакуума. 2.Цялата Вселена се намира в безкрайно движение и активност, при което всички нейни елементи са в някаква връзка. 3.Между материалния и духовния свят има неразривна връзка, от чието осъзнаване зависи принадлежността на наблюдателя към даден етап на развитието. 4.Пространството и времето в различните реалности (материална и духовна) имат различни измерения. Законите на еволюционната насоченост (посока, цел, телеономичност) на духовния и материалния свят са контра-ко-паралелни. 5.Материалния свят се крепи на принципа на равновесието, а духовния – на принципа на Любовта. Съответно хибридните реалности от тези два свята: Социалната реалност се основава върху законността. Моралната реалност се основава върху справедливостта. Класическата материалистическа психология разглежда психичните явления като резултат от работата на главния мозък, невротрансмитерите, поведенческите реакции и други групи инструментално показуеми признаци. Трансцеденталната психология разглежда психичните явления като резултат от техния духовен източник: трансперсоналните преживявания, екстрацеребралните преживявания, напр. близкия до смъртта опит, телепатия, психокинеза и т.н., които не могат да бъдат обяснени просто с дейността на мозъка или която и да е телесна част. Двата вида психологии имат различни изследователски подходи. Полезното в развитието на психологията в обществен план е, че тя става все по-прагматична и не се влияе от философски и идеологически предпоставки. Това дава възможност например дипломирани класически психиатри и психолози необезпокоявано да изследват реинкарнационните следи за възстановяване на здравето на пациента. Системата на еволюцията на материята може да си представим като градяща се пирамида от основата към върха. Най-рано са възникнали от вакуума субелементарните и елементарните частици, от последните – атомите, от тях – молекулите и кристалите, от тях – клетките и т.н. Имаме последователна физическа, химическа, биологическа и т.н. еволюция. Системата на еволюцията на духа се гради в обратна посока – като пирамида започваща градежа си от върха към основата. На върха е Бог, под него полубогове, хора, животни и растения и ад в основата. Имаме последователна еволюция от абстрактно към конкретно, от ангажиране с най-общите неща към затъване в детайлите на дейността. Това е система на осъзнатостта. Ние приемаме работната хипотеза, че съзнанието е процес на временна динамична връзка на тяло (материя) с дух. Тяхното съсъществуване се нарича живот с материя. Освен това имаме основания да предполагаме наличието на чиста освободена съзнателност, която е независима от материята, но може да си служи с нея за да се изяви. Духовното качество “човек” не съвпада с биологичния термин “Homo sapiens”. Всяко ниво на еволюцията или състояние на съзнанието, съответстващо на него притежава атрибутивна характеристика, която позволява определен тип прояви, активност, възможности и отговорности. Психичен космос – ноосфера Ноосферата е информационна духовна реалност. Обикновено животът с материя предполага “приковаване” към малко късче от тази реалност, която спомага адаптивните реакции в конкретната природна, а за човека – и техническа – среда. Развивайки своя дух обаче, превъзмогвайки конкретните задачи на битието, обобщавайки, интегрирайки, общувайки с хора от различни страни, народи, класи, човек достига до по-висши, по-абстрактни и по-универсални въпроси, надхвърлящи нуждите на конкретното битие. Достатъчно дълго активизирайки търсенията си именно извън него, той попада в необятната универсална информационна реалност на Духа. Там може да се среща както със записи на събития от живота на същества, така и да комуникира двупосочно с тях. Разширяването на достъпа до духовното е норма за развитието, тъй както е норма разширяването на активността ни в познатото физическо пространство. Напредъкът е паралелен, а от това следва изводът, че без покриването на съответни критерии в развитието на духовността, напредъкът в изследването и приобщаването на физическия космос е невъзможен. Проникването и изследването на ноосферата става чрез методи, които разтърсват съзнанието: пътешествия, приключения, употреба на дроги, ученичество в духовни школи и др. Особено ценни са онези описания, когато навлизането в духовния свят става с продължителна подготовка, най-добре с екип от сътрудници, които познават различните аспекти на пътешествието. Много често духовното пътешествие е целевото развитие. Ние определяме психичното развитие като такова, което спомага нашата оптимална комуникация и адаптация с материалния и социалния свят, по начин, който укрепва егото – да стане, да прави, да има каквото поиска човек. Духовното развитие обаче е трансформация при която човек успява да отстрани, разтъждестви ума и тялото си от Висшето си Аз. Тогава умът, психиката и тялото стават инструменти, с които може да приложи една воля от по-висше духовно ниво. Най-висша изява на съществуването с материята е просветлението. При нея човек е неспособен на грешките, илюзиите, терзанията на обикновения човек, пък бил той и добре развит психически. Еманация и инициация. Еманацията е прехвърляне на знания между разумите от различно ниво на съзнателност, т.е. различно ниво в еволюцията на духа. Той се извършва чез заемане (копиране) на свойства, качества, на един дух от друг. Това не е акт на агресия от донора (това би било обсебване), нито от изместване или загуба на собствената същност. Последващите промени могат да бъдат от хардуерно естество (веществените и телесните особености) и софтуерно естество (допълнителен “слой” към психиката). В еволюцията на индивида, в неговия онтогенез, се наблюдават многократни еманации. Самият индивидуален живот започва като еманация на индивидуалния дух в конкретно тяло, за което има конкуренция с други духове. Целта е процъфтяването на определени свойства в материалния свят, като оптималните съчетания се записват и представляват “златен запас” за по-нататъшно развитие. Тялото има роля само на терминално устройство към Висшия Аз. Инициацията представлява отваряне на врата към знанието от Учител пред Ученик. Тя се основава на несъмненото отдаване, упование, доверие на Ученика към Учителя. Действията на Учителя се наричат Посвещение. Социалното развитие в контекста на психичното и духовното развитие. Има 4 основополагащи психичното разитие чувства, които допринасят за укрепването на обществената сигурност и ред: състрадание, срам, вежливост и справедливост. Състраданието допринася за развитието на хуманност. Срамът залага разбирането за праведост. Вежливостта е предпоставка за благоприличие, като едновременно е етично и естетично изискване. Справедливостта е ядро, от което израства мъдростта. Човекът, който се смята за неспособен да проявява тези личностни чувства, се саморазрушава. Общество, в което мнозинството от личностите не ги проявява, също се руши. Разбира се, рушенето може да е основание, предоставка за трансформация. Има 4 основополагащи духовната трансформация на личността човешки чувства, които проявени сред преобладаващ брой хора в обществото води до дестабилизация на порядките в него и съответно – до трансформацията му. Тези чувства са огледално изображение на първите, които служат за “стожер” на обществото. Състраданието се замества с безжалостност. Срамът – с вторично придобита невинност (младенецът е първично невинен заради невежеството си). Вежливостта се трансформира в откритост и искреност, а справедливостта – в емпатия и разбиране. Безжалостността поражда отговорност у този, който сам се е поставил в нелепа ситуация. Невинността е отсъствие на упреци към собственото поведение. Не е хуманно невинният да се наказва или самонаказва. Искреността се проявява като възможност за себеизразяване. Вежливостта възпрепятства истината на “сърцето”, поради което човек не изнася навън текущото или дълбокото си искрено отношение по даден въпрос. Без открито изразяване, развитието в обществото е извън разумния човешки контрол и самоконтрол. Такова общество изпада в застой. Разбирането е в основата на стремежа за синергия. Разбирането за нещата зависи от вътрешното разбиране. Всяко новородено и малко дете притежават тези четири качества на развитието на духа. Но много скоро, с психичното развитие на детето чрез обществената комуникация, в която преобладават лицемерие, прикриване на истината – от демагогия до откровена лъжа, малкият човек, за да се чувства сигурен, развива качествата, които придават стабилитет на доминиращите отношения в обществото. Същността на духовното развитие е екзистенциалната осъзнатост за временното битие на тялото и вечното битие на духа. Тялото става инструмент за пренос на идеи към реализацията им. В тази реализация азът е съучастник в творчеството, а не единствен изпълнител на мечтите си. Критериите за духовното развитие са следните: Повишаване на проводимостта за петте духовни (универсални, тотални, божествени) блага: Красота, Искреност, Радост, Истина, Любов. Осъзнаване на безполезността в упорството в материалния успех. Осъзнато намерение да се опрости максимално живота – когато има реални потребности, а не желания, привързаности, терзания, каквито са: целите, ценностите, символите и суперсимволът пари. Осъзнаване, че достигането до мъдростта на природата става не чрез инструментите на учения – изпитател, а с очите на изследователя, а после и с несетивния си автентичен опит. Осъзнаване, че масовият човек е страдалец, затворник на собствения си разум и предразсъдъци, на поклонението на вещите, хората, партиите и др. неща, които изсмукват напразно жизненните му сили. Култивиране на усещане за незнание, отколкото стремеж към ерудираност, да не говорим за всезнайковщина. Усещане на огромната благодат, която се излива над него, която достига и до другите, до мнозинството, но остава неизползувана от тях. Осъзнава и увлича другите да обръщат внимание на силните си страни, на тези заложби, които са в тяхната изначална същност. Осъзнава невинността си. Осъзнава, че истинският смисъл на живота е игра. Етапи в духовното развитие 1.В и със “стадото”. Каквото е мнозинството – такъв съм и аз. Имаме само потенциал за развитие. Отъждествяване на себе си с тялото и ума (мислите). 2.Недоволен. Особен. Любознателен. Търсач. Отцепник. Мутиращ. Той е на прага на Школата. Имал е 1-2 проблясъка на Върховното. Успял е да види себе си отстрани. 3.Етап на едновремено самообразоване и отхвърляне (презрение) от “стадото”. Просветената, но “черна овца” на “стадото”. Отхвърленият. Прокуденият. Самотният. Неразбраният. 4.Първи дълготрайни опити и духовни практики по разтъждествяване от тялото и ума, вече гледайки на тях като на инструменти за участие в Играта. Начало на пробуждане на съзнанието в зоната на безжалостността. 5.Тоталност, интегрираност на Себе-то. Начало на поемането на ролята на режисьор и сценарист. Да бъдеш такъв, какъвто искаш, вече без заплаха от останалите в “стадото”. Духовното развитие задължително преминава през поемането на ролята на лидер. Пробуждане за безмълвното знание. 6.Завършена трансформация на съзнанието “безмълвно знание”. Проявява се с ролите на Бог или дявол за 1., мотиватор и инициатор на 2., Учител на 3. и Син на Бога за 4. и 5. 7.Загуба на човешката форма – свобода, неограничавана от нищо – творящата мисъл. Святост и признаците на просветления. Святостта е най-върховното развитие на съзнателността, достъпна за човека, при която отпада дуалността на материята и духа, преминава се отвъд тях. Признаците за нея са: Вместо оплакване и проклинане на социалния ред – работа по освобождение на отделните личности от оковите на социалните мисловни шаблони и миналото. В ума на просветления остават непроявените впечатления. Той е като чисто небе. Просветленият е смирен. Той разбира без сравняване и съдене. Просветленият споделя творчески решения по оцеляването не пред специалисти, а с директно практическо прилагане (излекуване, възкресяване, нахранване, укротяване на природни катастрофи, спасяване и т.н.). Нещата, които “върши” се оценяват от околните като чудеса. Всъщност такива са именно заради тяхната по-ниска осъзнатост. Просветленият всъщност не прави нищо. “Чудесата” продължават и след смъртта. Тленните останки, мощите на светците, имат чудодейното свойство да излекуват и помагат от близко разстояние – от докосване докъм 8 метра. Това доказва, че не са чисто материални, физически, поне с критериите на съвременната физика, явленията на просветлението. Заключение. Психичните и духовните феномени са различни видове явления. Психичните феномени са инструментално показуеми, повторяеми при експеримент. Духовните явления са спонтанни, случайни и непредвидими. При все това, съществуват парапсихични феномени, които принадлежат по характера си и на двата вида. Знанията могат да достигат до нас не само чрез обществено споделеното знание, но и по сакрален път - предаващо се от Учител на Ученик. Не защото е тайнствено, а защото индивидуалният подход с посвещение е решаващ за духовното развитие на Ученика. Психичното развитие осигурява адаптирани личности в едно общество в застой. Духовното развитие на личностите трансформира обществото чрез собственото му развитие като система. При духовното развитие в крайна сметка, при просветлението, се стига отвъд материята и духа, в точката на разбиране на Вселената в нейната цялост. 13.06.2008. Кирил Груев - Бурда
ПСИХИЧНО И ДУХОВНО РАЗВИТИЕ Уважаеми Госпожи и Господа, С краткото си изложение ще се опитам да маркирам само най-основните теми, аспекти, аксиоми и работни хипотези от метатемата за психичното и духовното развитие. Психичното и духовното развитие са свързани с появата, проявата и практическото използуване на духовните феномени – детайлно те се свеждат към 400 явления. До днешен ден най-големите научни институции на България нямат завършени с резултати значими фундаментални разработки по въпроса. Всичко е още в ръцете на самодейни колективи и единични изследователи. С това нашата наука бележи изоставане с около 150 години от първите европейски изследвания. Практическите нужди на обществото обаче изискват поставянето на организирано приоритетно приложно начало, а не догонване (вече не е възможно при тази дистанция) на цивилизованите по европейски страни. В Бългаия в юридически и икономически аспект социалната дейност на прилагащите пси-способности е отнесена към развлекателните дейности. Но днес ще ви запозная с нашето виждане по други въпроси, свързани с феномените на човека. Към какъв кръг явления са духовните феномени – материални или идеални? Съществуват ли знания, освен онези, които могат да бъдат представени чрез образ, устно и писмено слово? На какви принципи се гради нашата реалност? Психичното и духовното развитие представляват ли различни процеси или става дума само за различни термини? Зависимо ли е общественото разитие от психичното и духовното развитие на индивидите? Кои са критериите и етапите на духовното развитие? От древността до днес философите се питат – кое е първичното – материята или духа? Повечето вземат едностранчивото решение – това са материалистите и идеалистите. Нашето виждане е по-различно – ние смятаме, че от момента на създаването на Вселената, т.е. допускаме, че някога светът не е съществувал, идеалното и материалното са се разделили. Дотогава всичко е било едно: формата и съдържанието, знакът и значението, енергията и геометрията. Разделянето може да разберем като мисловно разграничим Вселената на три свята, три реалности или аспекта на съществуването: духовен, материален и контактен – където духа и материята се интегрират. Духовната реалност съдържа всевъзможното – проявено и непроявено в безкрая на пространството и в безграничността на времето. Материалната реалност съдържа неорганизирана или неопозната материя в две форми – поле (енергия) и вещество. Реалността на контакта е всичко онова, което сме и което осъзнаваме че сме, всичко, което осъзнаваме около нас. В тази реалност на нашето съществуване е животът, езикът, обществото, психиката, класическата психология, техниката и цялата практическа дейност на човека. Погрешно материалистите приемат тази контактна, хибридна реалност за “материална”. Но тя не е такава – тя е интеграция и компромис на създаващите се във времето и пространството връзки между материята и духа. По същата тази причина ние разполагаме с променящи се и различаващи се “вътрешни пространства”. Ако подложим на внимателно аналитично изследване реалността, ние можем да я разложим на материални и духовни феномени. Това разбира се е само умствено упражнение, но ни помага да отличим интегрираната достъпна действителност на материята и духа. Чрез този анализ ние можем да създаваме нови синтези – трансформации на материалната реалност, ползувайки ресурсите на духа. На практика това означава, че променяйки своето сакрално отношение към света, ние променяме онази хибридна спойка от материя и дух, която е достъпна за всички. Това означава да повишаваме осъзнаването си, да творим, да откриваме и отдаваме признаците на Божествената благодат на другите: Красотата, Искреността, Радостта, Истината и Любовта. Когато те са преживяни от нас и споделени с другите в нашата Реалност за Общо Ползуване (РОП), то ние сме привлекли Бог, Рая на Земята. Съществуват два вида знания – за материята и за духа. С първите знания се занимават природните и техническите науки, с вторите – религиозните и духовните школи. Тези два вида знания могат да се съчетаят във всички изкуства, науки за изкуствата, традиции и митове на етноси и религии, във фантастиката и утопията. Тези два вида знания към днешно време са стигнали до откриването на два вида принципи: профанни и сакрални. Първите дават описание на света по следния начин. Материята е безкрайна и се побира в огромна материална Вселена с радиус от 14 милиарда светлинни години. Няма в пространството приоритетно, особено направление. Времето е еднопосочно протичане на процеси, калибровани спрямо скоростта на светлината във вакуум. Явленията, които наблюдаваме, са в резултат на закони, които действат навсякъде. Експериментите, които правим са многократно възпроизводими, ако спазваме акуратно условията за тях. Качествата на физическия свят са резултат само на деформациите в “идеалната” структура на вакуума. Сакралните принципи могат да се преподават само чрез Учител в духовна школа, като се изпитват чрез реални преживявания, а не остават интелектуални концепти. Все пак тук ще споменем най-важните от тях, а търсещите ще намерят. Принцип на контактното познание – до истините се достига чрез преживяването им, а не по отчужден път (четене, разказване, разглеждане на модели). Принцип за карма (принцип за действието), наричан още логически принцип на причината, или на световното начало. Принцип на творчеството: всяко нещо се изгражда от останките или елементите на друго. Няма еволюция без осъзнато творческо действие. Принцип на изобилието: на практика означава безпределност – способни сме да ограничаваме пространството чрез форми и вечността чрез време, но истинската същност на духа е безпределността, безграничността. Принцип на йерархията: нисшето е подчинено на висшето. Принцип на сроковете – Всяко нещо с времето си. Тъй като наблюдаемите във физическия и духовния свят явления са в непрекъснат контакт помежду си, просветлените са предоставили 4 основни постулата на този контакт: 1.Всичко във Вселената е Енергия – материална и психична. В чист вид тя е във вакуума. 2.Цялата Вселена се намира в безкрайно движение и активност, при което всички нейни елементи са в някаква връзка. 3.Между материалния и духовния свят има неразривна връзка, от чието осъзнаване зависи принадлежността на наблюдателя към даден етап на развитието. 4.Пространството и времето в различните реалности (материална и духовна) имат различни измерения. Законите на еволюционната насоченост (посока, цел, телеономичност) на духовния и материалния свят са контра-ко-паралелни. 5.Материалния свят се крепи на принципа на равновесието, а духовния – на принципа на Любовта. Съответно хибридните реалности от тези два свята: Социалната реалност се основава върху законността. Моралната реалност се основава върху справедливостта. Класическата материалистическа психология разглежда психичните явления като резултат от работата на главния мозък, невротрансмитерите, поведенческите реакции и други групи инструментално показуеми признаци. Трансцеденталната психология разглежда психичните явления като резултат от техния духовен източник: трансперсоналните преживявания, екстрацеребралните преживявания, напр. близкия до смъртта опит, телепатия, психокинеза и т.н., които не могат да бъдат обяснени просто с дейността на мозъка или която и да е телесна част. Двата вида психологии имат различни изследователски подходи. Полезното в развитието на психологията в обществен план е, че тя става все по-прагматична и не се влияе от философски и идеологически предпоставки. Това дава възможност например дипломирани класически психиатри и психолози необезпокоявано да изследват реинкарнационните следи за възстановяване на здравето на пациента. Системата на еволюцията на материята може да си представим като градяща се пирамида от основата към върха. Най-рано са възникнали от вакуума субелементарните и елементарните частици, от последните – атомите, от тях – молекулите и кристалите, от тях – клетките и т.н. Имаме последователна физическа, химическа, биологическа и т.н. еволюция. Системата на еволюцията на духа се гради в обратна посока – като пирамида започваща градежа си от върха към основата. На върха е Бог, под него полубогове, хора, животни и растения и ад в основата. Имаме последователна еволюция от абстрактно към конкретно, от ангажиране с най-общите неща към затъване в детайлите на дейността. Това е система на осъзнатостта. Ние приемаме работната хипотеза, че съзнанието е процес на временна динамична връзка на тяло (материя) с дух. Тяхното съсъществуване се нарича живот с материя. Освен това имаме основания да предполагаме наличието на чиста освободена съзнателност, която е независима от материята, но може да си служи с нея за да се изяви. Духовното качество “човек” не съвпада с биологичния термин “Homo sapiens”. Всяко ниво на еволюцията или състояние на съзнанието, съответстващо на него притежава атрибутивна характеристика, която позволява определен тип прояви, активност, възможности и отговорности. Психичен космос – ноосфера Ноосферата е информационна духовна реалност. Обикновено животът с материя предполага “приковаване” към малко късче от тази реалност, която спомага адаптивните реакции в конкретната природна, а за човека – и техническа – среда. Развивайки своя дух обаче, превъзмогвайки конкретните задачи на битието, обобщавайки, интегрирайки, общувайки с хора от различни страни, народи, класи, човек достига до по-висши, по-абстрактни и по-универсални въпроси, надхвърлящи нуждите на конкретното битие. Достатъчно дълго активизирайки търсенията си именно извън него, той попада в необятната универсална информационна реалност на Духа. Там може да се среща както със записи на събития от живота на същества, така и да комуникира двупосочно с тях. Разширяването на достъпа до духовното е норма за развитието, тъй както е норма разширяването на активността ни в познатото физическо пространство. Напредъкът е паралелен, а от това следва изводът, че без покриването на съответни критерии в развитието на духовността, напредъкът в изследването и приобщаването на физическия космос е невъзможен. Проникването и изследването на ноосферата става чрез методи, които разтърсват съзнанието: пътешествия, приключения, употреба на дроги, ученичество в духовни школи и др. Особено ценни са онези описания, когато навлизането в духовния свят става с продължителна подготовка, най-добре с екип от сътрудници, които познават различните аспекти на пътешествието. Много често духовното пътешествие е целевото развитие. Ние определяме психичното развитие като такова, което спомага нашата оптимална комуникация и адаптация с материалния и социалния свят, по начин, който укрепва егото – да стане, да прави, да има каквото поиска човек. Духовното развитие обаче е трансформация при която човек успява да отстрани, разтъждестви ума и тялото си от Висшето си Аз. Тогава умът, психиката и тялото стават инструменти, с които може да приложи една воля от по-висше духовно ниво. Най-висша изява на съществуването с материята е просветлението. При нея човек е неспособен на грешките, илюзиите, терзанията на обикновения човек, пък бил той и добре развит психически. Еманация и инициация. Еманацията е прехвърляне на знания между разумите от различно ниво на съзнателност, т.е. различно ниво в еволюцията на духа. Той се извършва чез заемане (копиране) на свойства, качества, на един дух от друг. Това не е акт на агресия от донора (това би било обсебване), нито от изместване или загуба на собствената същност. Последващите промени могат да бъдат от хардуерно естество (веществените и телесните особености) и софтуерно естество (допълнителен “слой” към психиката). В еволюцията на индивида, в неговия онтогенез, се наблюдават многократни еманации. Самият индивидуален живот започва като еманация на индивидуалния дух в конкретно тяло, за което има конкуренция с други духове. Целта е процъфтяването на определени свойства в материалния свят, като оптималните съчетания се записват и представляват “златен запас” за по-нататъшно развитие. Тялото има роля само на терминално устройство към Висшия Аз. Инициацията представлява отваряне на врата към знанието от Учител пред Ученик. Тя се основава на несъмненото отдаване, упование, доверие на Ученика към Учителя. Действията на Учителя се наричат Посвещение. Социалното развитие в контекста на психичното и духовното развитие. Има 4 основополагащи психичното разитие чувства, които допринасят за укрепването на обществената сигурност и ред: състрадание, срам, вежливост и справедливост. Състраданието допринася за развитието на хуманност. Срамът залага разбирането за праведост. Вежливостта е предпоставка за благоприличие, като едновременно е етично и естетично изискване. Справедливостта е ядро, от което израства мъдростта. Човекът, който се смята за неспособен да проявява тези личностни чувства, се саморазрушава. Общество, в което мнозинството от личностите не ги проявява, също се руши. Разбира се, рушенето може да е основание, предоставка за трансформация. Има 4 основополагащи духовната трансформация на личността човешки чувства, които проявени сред преобладаващ брой хора в обществото води до дестабилизация на порядките в него и съответно – до трансформацията му. Тези чувства са огледално изображение на първите, които служат за “стожер” на обществото. Състраданието се замества с безжалостност. Срамът – с вторично придобита невинност (младенецът е първично невинен заради невежеството си). Вежливостта се трансформира в откритост и искреност, а справедливостта – в емпатия и разбиране. Безжалостността поражда отговорност у този, който сам се е поставил в нелепа ситуация. Невинността е отсъствие на упреци към собственото поведение. Не е хуманно невинният да се наказва или самонаказва. Искреността се проявява като възможност за себеизразяване. Вежливостта възпрепятства истината на “сърцето”, поради което човек не изнася навън текущото или дълбокото си искрено отношение по даден въпрос. Без открито изразяване, развитието в обществото е извън разумния човешки контрол и самоконтрол. Такова общество изпада в застой. Разбирането е в основата на стремежа за синергия. Разбирането за нещата зависи от вътрешното разбиране. Всяко новородено и малко дете притежават тези четири качества на развитието на духа. Но много скоро, с психичното развитие на детето чрез обществената комуникация, в която преобладават лицемерие, прикриване на истината – от демагогия до откровена лъжа, малкият човек, за да се чувства сигурен, развива качествата, които придават стабилитет на доминиращите отношения в обществото. Същността на духовното развитие е екзистенциалната осъзнатост за временното битие на тялото и вечното битие на духа. Тялото става инструмент за пренос на идеи към реализацията им. В тази реализация азът е съучастник в творчеството, а не единствен изпълнител на мечтите си. Критериите за духовното развитие са следните: Повишаване на проводимостта за петте духовни (универсални, тотални, божествени) блага: Красота, Искреност, Радост, Истина, Любов. Осъзнаване на безполезността в упорството в материалния успех. Осъзнато намерение да се опрости максимално живота – когато има реални потребности, а не желания, привързаности, терзания, каквито са: целите, ценностите, символите и суперсимволът пари. Осъзнаване, че достигането до мъдростта на природата става не чрез инструментите на учения – изпитател, а с очите на изследователя, а после и с несетивния си автентичен опит. Осъзнаване, че масовият човек е страдалец, затворник на собствения си разум и предразсъдъци, на поклонението на вещите, хората, партиите и др. неща, които изсмукват напразно жизненните му сили. Култивиране на усещане за незнание, отколкото стремеж към ерудираност, да не говорим за всезнайковщина. Усещане на огромната благодат, която се излива над него, която достига и до другите, до мнозинството, но остава неизползувана от тях. Осъзнава и увлича другите да обръщат внимание на силните си страни, на тези заложби, които са в тяхната изначална същност. Осъзнава невинността си. Осъзнава, че истинският смисъл на живота е игра. Етапи в духовното развитие 1.В и със “стадото”. Каквото е мнозинството – такъв съм и аз. Имаме само потенциал за развитие. Отъждествяване на себе си с тялото и ума (мислите). 2.Недоволен. Особен. Любознателен. Търсач. Отцепник. Мутиращ. Той е на прага на Школата. Имал е 1-2 проблясъка на Върховното. Успял е да види себе си отстрани. 3.Етап на едновремено самообразоване и отхвърляне (презрение) от “стадото”. Просветената, но “черна овца” на “стадото”. Отхвърленият. Прокуденият. Самотният. Неразбраният. 4.Първи дълготрайни опити и духовни практики по разтъждествяване от тялото и ума, вече гледайки на тях като на инструменти за участие в Играта. Начало на пробуждане на съзнанието в зоната на безжалостността. 5.Тоталност, интегрираност на Себе-то. Начало на поемането на ролята на режисьор и сценарист. Да бъдеш такъв, какъвто искаш, вече без заплаха от останалите в “стадото”. Духовното развитие задължително преминава през поемането на ролята на лидер. Пробуждане за безмълвното знание. 6.Завършена трансформация на съзнанието “безмълвно знание”. Проявява се с ролите на Бог или дявол за 1., мотиватор и инициатор на 2., Учител на 3. и Син на Бога за 4. и 5. 7.Загуба на човешката форма – свобода, неограничавана от нищо – творящата мисъл. Святост и признаците на просветления. Святостта е най-върховното развитие на съзнателността, достъпна за човека, при която отпада дуалността на материята и духа, преминава се отвъд тях. Признаците за нея са: Вместо оплакване и проклинане на социалния ред – работа по освобождение на отделните личности от оковите на социалните мисловни шаблони и миналото. В ума на просветления остават непроявените впечатления. Той е като чисто небе. Просветленият е смирен. Той разбира без сравняване и съдене. Просветленият споделя творчески решения по оцеляването не пред специалисти, а с директно практическо прилагане (излекуване, възкресяване, нахранване, укротяване на природни катастрофи, спасяване и т.н.). Нещата, които “върши” се оценяват от околните като чудеса. Всъщност такива са именно заради тяхната по-ниска осъзнатост. Просветленият всъщност не прави нищо. “Чудесата” продължават и след смъртта. Тленните останки, мощите на светците, имат чудодейното свойство да излекуват и помагат от близко разстояние – от докосване докъм 8 метра. Това доказва, че не са чисто материални, физически, поне с критериите на съвременната физика, явленията на просветлението. Заключение. Психичните и духовните феномени са различни видове явления. Психичните феномени са инструментално показуеми, повторяеми при експеримент. Духовните явления са спонтанни, случайни и непредвидими. При все това, съществуват парапсихични феномени, които принадлежат по характера си и на двата вида. Знанията могат да достигат до нас не само чрез обществено споделеното знание, но и по сакрален път - предаващо се от Учител на Ученик. Не защото е тайнствено, а защото индивидуалният подход с посвещение е решаващ за духовното развитие на Ученика. Психичното развитие осигурява адаптирани личности в едно общество в застой. Духовното развитие на личностите трансформира обществото чрез собственото му развитие като система. При духовното развитие в крайна сметка, при просветлението, се стига отвъд материята и духа, в точката на разбиране на Вселената в нейната цялост. 13.06.2008. Кирил Груев - Бурда
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
За този блог
Гласове: 496
