Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2009 23:27 - Еволюционика: ПСИХОМЕТОДИ ЗА НАМИРАНЕ НА РЕШЕНИЯ
Автор: burda Категория: Технологии   
Прочетен: 2043 Коментари: 0 Гласове:
0



 

ПСИХОМЕТОДИ ЗА НАМИРАНЕ НА РЕШЕНИЯ

(Авторът е задължен да съобщи, че текстът по-долу е вреден за лениви, полузаспали и пилеещи си времето. Авторът не носи отговорност за нанесени физически и психични травми вследствие неспазването на това ограничение. А останалите ги чака надхвърлящо мечтите им пътешествие чрез живот на творческа личност)

Променя се светът, Променяме се и ние. Доколко сме потребители и доколко участници в ставането на света? Правят ли ни или ние се правим?

Кирил Груев – Бурда,

специалист по творчество и психотренировка

 

Съдържание

1.Задачи и проблеми.

2.Идеи и насоченост на психометодите.

2.1.Разконспириране на собствения потенциал.

2.2.Психични особености пречещи на решаването на проблеми.

2.3.Проблеми за решаване, разчитайки на творческия потенциал.

2.3.1.Проблеми от чисто човешко естество.

2.3.2.Задачи с физически противоречия.

2.3.3.Задачи с технически противоречия.

3.Нива на решаване на проблемите.

3.1.Скала на съзнателното участие в решаването на проблем.

3.1.1.Проба-грешка.

3.1.2.Системен подход.

3.1.3.Логическо алгоритмично изпробване на варианти.

3.1.4.Интегрални методи.

3.1.5.Интуитивни методи.

3.2.Скала на нивата на творческите продукти.

3.3.Независимост на скалите за оценка на творчеството.

4.Психо-методи за творческо стимулиране.

4.1.Информационни области на развитието на творческия потенциал.

4.2.Психологически оператори.

4.3.Няколко метода използувани в журналистиката.

4.4.Интуитивни методи.

5.Скала на фантазията.

6.ЖСТЛ – Жизнена стратегия на творческата личност.

Приложение 1.Информационен фонд от евристични приоми за решаване на всички технически и физически противоречия.

 

ПСИХОМЕТОДИ ЗА НАМИРАНЕ НА РЕШЕНИЯ*

*1.Задачи и проблеми: има решения на: 1. задачи, когато търсим еднопосочно, безалтернативно оптимизационно състояние, и 2. решение на проблем, когато има две или повече задачи, чиито решения влизат в конфликт (т.е. противоречащи си задачи), но търсеното поле на решенията е най-ефективния възможен изход от тези решения. Ефективно, или оптимално, означава да е красиво, просто и практично. Пътят към оптималното решение не преминава през компромис, а през сблъсък, изостряне на противоречията изцяло или в отпределени техни части. Решаването на проблеми изисква интегративно мислене, на което учителите в масовото образование не обучават. (Всъщност общата насока на масовото образование е да създава хора на желанията – ускорено произвеждане и потребление, които изискват формирана нагласа за подчинение и командване. Решаването на проблеми, като жизнена стратегия се прави с хора независими от потребителство и налагане на чужда воля.) Съществуват обаче проблеми, които при правилното им формулиране могат да се сведат до задача и така да се решат с много по-малък умствен багаж.

В настоящия популярен обзор се спирам главно на решаването на проблеми.

 

Информационната работа на твореца представлява система с 3 функционални блока: Блок А – входяща информация: цялото знание с което разполага; Блок Б – налична информация, която се обработва, прилагайки специфични методи, на част от които ще обърнем внимание в тази книга; Блок В – изходяща информация – начин на представяне на готовите продукти – решенията на проблемите.

Блок А, входящата информация, според традицията на йога, се дели на три типа:

-suta maya panna – знание, придобито от книгите на учените и от учителите;

-chinta maya panna – знание, придобито от развитието на собствените интелектуални занимания.

-"bhavana maya panna – знание, придобито от собствения опит.

Моя съвет към всички, който ще използуват психометоди, да разчитат най-много на третия тип информация, знания. Вярно, той е много бавен. Но може да се ускори – онова, което сте придобили по първите два начина, верифицирайте го в практиката си. Така се получава незаличимо преживелищно знание. “Истината е някъде там”.

 

2.Идеи и насоченост на психометодите.

2.1.Разконспириране на собствения потенциал.

Основната идея на психометодите за намирането на решения на проблеми се състои в разконспирирането на собствения потенциал на решаващия, като методически се прилагат хватки за унищожаването на задръстенящината, сковаността, страха, неудобството, срама, инерцията, шаблонното мислене и други особености на психиката, които не само пречат на решаването на проблеми, те пречат и на това да бъдат видяни проблемите, да бъдат формулирани и съответно – да бъдат атакувани.

Методите за решаване на проблеми се делят на два вида, в зависимост от директната или индиректната им приложимост при формулирането и атакуването на проблемите. Директното им прилагане означава, че запознатия от обяснения в книга или методист метод преминава към решаването му, независимо от личностните си предпоставки. Индиректните методи са свързани незадължително с решаване на конкретни проблеми. Те изграждат творческа нагласа у личността, като повишават нивото й на осъзнатост, отначало в будно състояние, а после в спящо и други форми на изменено съзнание. Това изграждане става планомерно, бавно, изисква цялостната пренагласа на психофизиологията на организма и отношенията на личността с обществото.

Има методи, които се намират по средата. Това са индиректни методи, които инициират спонтанни решения на проблемите, както и директни методи, които при многократното им прилагане в реални творчески задачи и проблеми се затвърдяват като стил на мислене.

Теориите, лежащи в основата на представените тук психо-методи не представляват интелектуални конструкти за обяснение на мисленето и света, а модели, с които да се овладеят законите на самия свят в интерес на човека.

2.2.Психични особености пречещи на решаването на проблеми.

Типовете психични особености пречещи на решаването на проблеми могат да се категоризират в условна 4-степенна йерархия:

2.2.1.Липса на сетивно-двигателна представа за наличието на проблем или за възможното му решение. Причините се коренят в недостатъци от органично естество – било то в сетивата, било в мозъка.

2.2.2.Емоционални задръстенящини. Те обикновено произтичат от социалната инерция действаща по време на възпитанието и обучението, които оставят своя траен отпечатък за цял живот. Подобни задръстенящини, дори у интелектуалец, го правят да изглежда глупав. Отказът от вредното действие на своята социална среда (дори самото искрено признание, че е била такава), отказът от заучените обичайни реакции и наследената готовност за очакванията от другите (т.нар. “плащане на данък обществено мнение”), както и игнорирането в този посока, осигуряващо емоционален стабилитет, ликвидират цялата емоционална проблематика и човекът има готовност да решава проблеми.

2.2.3.Интелектуални бариери. Те са рядко срещани, но човек се натъква на тях при проблематика от научно-технически характер в областта на слабоизучени свойства на материята и материалите, както и недостатъци на собствения методологичен апарат, който пречи да се видят нещата “отвъд носа си”. Много задачи и проблеми със социална тематика са “припъникамък”, тъй като науките за обществото и духа изостават със 150-200 години от науките за материята, т.е. сега се намират на равнището им от началото-средата на ХІХ век. За да ви убедя в това, помислете: природните науки са в състояние да предвидят конфигурацията на небесните тела в Слънчевата система след 50 години, докато обществената реакция на конкретно изказване на политик днес е напълно непредсказуема утре.

Понякога се изисква просто човек да повиши ерудицията си, като се образова, и проблемът ще стане задача, като дори тя може да изчезне като такава.

2.2.4.Духовни спънки. Те включват някои невидими от пръв поглед недостатъци на човека – морално-етични, липса на интуиция, самскари при неблагоприятна карма и др. Те пречат на човека да се чувства удовлетворен и щастлив. Отстраняването на подобни недостатъци е бавен процес, но е установено, че протича много по-бързо при правилен подход, приложен към деца, младежи, жени, сънуващи и здрави. Съответно – при обратните случаи на тези, прилаганите корекционни методи изискват много дълго време и упоритост както от ментора (знаещия, този, който вече е “бил там”), така и от ментата (ученика, решаващия).

 

Благоприятни средства за паралелно разчупване на скритите ресурси и от четирите аспекта (нива) на човека, като с това се извършва оптимизационна промяна и на решаващия проблеми, и на намирането на решения, става чрез колективни психо-методи. Тези методи влияят благоприятно с проявената взаимна подкрепа, със синергията на процеса на решаването на проблема, с резултатите и следствията от приложените усилия.

2.3.Проблеми за решаване, разчитайки на творческия потенциал.

Преди всичко, какви проблеми (т.е. конгломерати от противоречиви задачи) се решават?

2.3.1.Проблеми от чисто човешко естество – неговия физически и психически стабилитет и развитие. Решаването на тези проблеми на човека му дават възможност той да решава подобни, както и всички други проблеми.

2.3.2.Задачи с физически противоречия.

2.3.3.Задачи с технически противоречия.

Всички останали проблеми: глобални, политически, юридически, научни и т.н., се свеждат до решаването на тези проблеми, особено на тези от първата група.

Възможно е в един проблем да се налага отстраняването и на трите типа противоречия, докато се стигне до “идеалното” решение. Това е прилагане на принципа на идеалността в еволюцията на системите.

В настоящето изложение ще се спрем само на човешката психо-проблематика. Останалата е само загатната в приложението.

 

3.Нива на решаване на проблемите.

Какви са психо-нивата на решаване на проблемите?

Нивата на решаване на проблемите са относително условни, но определящото посоката им е тяхната ефективност. Ефективността на творческата работа може да измерим по две скали: на съзнателното участие в решаването на проблем и на творческите продукти.

3.1.Скала на съзнателното участие в решаването на проблем.

Според използуваното ниво на съзнателност и участие на творческия потенциал, доколко използуваме духовния ресурс, или по друг начин казано, в каква относителна близост до божествената творческа мощ се намираме (при цялостност, тотална осъзнатост) и съответно – най-далеч – при пълна апатия към заобикалящото.

Относителното ниво на съзнателност може да се измери в това доколко се лута дадения ум, за да постигне някакво решение.

3.1.1. Проба-грешка.

Най-ниското ниво на съзнателност се представя, когато се изпробват хаотично множество варианти за решение, от типа-проба-грешка-резултат. Тук се залага на емоционално разкрепостяващия елемент в методите, при който падат социалните бариери на зависимост, страх, срам и т.н. С това се деблокират наличните интелектуални и интуитивни ресурси, и въпреки, че това ниво на съзнателност е най-ниското твроческо, резултатите може да са смайващо огромни. При първия удовлетворяващ резултат търсенето спира и той се приема като удачен. Примери за методи представящи това ниво на съзнателност са: най-древният и най-често използуван метод – методът на пробата и грешката (предполага се поне от 5 млн. г. се прилага, и ще продължава да се прилага в бъдеще), логаритмическия метод на Ломоносов, мозъчната атака на Алекс Озбърн (публ. 1953, но използуван още в 1942) и списъците с контролни въпроси на Пирсън (1957).

3.1.2.Системен подход.

По-високо ниво на съзнателност има, когато се прилага системен подход за изпробване на вариантите. Това е известно усъвършенстване на метода на пробата и грешката, но с въвеждане на памет и обратна връзка. Патентните библиотеки съдържат информация за вече направените успешни опити, затова и не се налага да се изобретява велосипеда. Примери за действия от това ниво на съзнателност са морфологичният анализ на Цвики (1932, публикация на метода в 1942), синектиката на Уилям Гордън (1944) и функционално-стойностния анализ (ФСА) на Розентал (1977).

Системният подход в евристиката провокира груповото явление в природата, наречено “ефект на стотната маймуна”, при което лавинообразно се появяват множество запознати и прилагащи вече изобретеното или откритото, без да са влизали в патентна библиотека, например.

3.1.3.Логическо алгоритмично изпробване на варианти.

На по-високо ниво на съзнателност е логическото алгоритмично (програмно) изпробване на вариантите. Примери за методи, които работят с хора с това ниво на съзнателност са: системната евристика на Мюлер (1970), ТРИЗ (АРИЗ-алгоритъм за решение на творчески задачи - съкратената обучителна програма е 80 часа!) на Генрих Алтович Алтшулер (1956, 1985 за “АРИЗ-85-В”), Обобщения евристичен алгоритъм на проф. Половинкин (1976) и Формулите на Зарипов  с автори Зарипов и Половинкин (1989).

3.1.4.Интегрални методи.

На следващо по-високо ниво методи са интегралните методи. Те интегрират, и отчасти компилират съществуващи методи, като с последователността си от стъпки намаляват лутането до достигането на оптималното решение на задачата или проблема. Примери за такива методи са Индукцията на психоинтелектуалната дейност на Чавчанидзе (1968), Метра на И. Булвен и колектив (1972), методът на Седемкратното търсене на Г. Я. Буш (1964) и др.

3.1.5.Интуитивни методи.

На най-високото ниво на съзнателност, достъпно за човешкото ниво на развитие са интуитивните методи, които са достъпни и разрешени за приложение от духовния елит на човечеството едва от края на ХІХ век. Много от тях са прилагани от изследователи и изобретатели напълно случайно и в миналото, преди ХІХ  столетие. Към тях се отнасят: работа с различните варианти на тишината (спиране или игнориране на сетивата, спиране на вътрешния глас, медитация върху празнотата), работа със “стихиите” (огън, земя, вода, въздух) и др. Неврофизиологичния секрет в работата на интуицията е синхронизацията на работа на двете мозъчни полукълба.

Прилагането на интуитивни методи води към най-оптимално решение на проблем с най-минимални разход време за изпробване на варианти. Всъщност добре развитата интуиция насочва към само едно единствено оптимално решение.

Постоянно будната интуиция в разговор предпазва от лъжливо подвеждане.

Поради конюнктурни съображения, най-вече заради професионална завист, е натрупано негативно отношение спрямо интуицията в масовата част у хората. Такова отношение обаче няма да спре търсачите на истината. Те няма да се поколебаят да използуват всичко, което наистина работи. Освен това психологията разполага с методи и тестове, които доказват наличието на интуиция (например “сбъдна се-не се сбъдна”). Разбира се, те доказват само на малка част от това, което може да се прави с нея, тъй като са несъвършени за работа в духовното.

Развитата интуиция може да се използува в измислянето на методи от по-нисък ранг (системни, алгоритмични, интегрални).

Що се отнася за съзнателността отвъд човешкото ниво, то тя може да се възпроизведе от творчески колективи, всичките членове на които имат най-високата възможна човешка съзнателност, т.е. всички са интуити, екстрасенси, супермени, вундеркинди и вундерменши . Тази колективна съзнателност се нарича метамислене. Тази част на темата няма да представяме тук.

Помощници към всички тези типове методи през последните 30 години са човеко-машинните компютърни системи за усилване на интелектуалния и духовно-интуитивния потенциал. Благодарение на тях много оптимизационни задачи, които са отнемали поколения за решаването им, сега се решават за минути. Програмното оборудване е достъпно и относително евтино. Ето един пример:

Напълно безплатната програма за увеличаване на интуитивния потенциал:

 

www.intuition.by.ru/Intuit_v1.7.zip

 

и демо-версията на програмата за писане на текстове за внушаване отвън на решения и поведение:

 

http://www.triz-chance.ru/demo.html

 

предназначена за журналисти, pr и маркетингови специалисти, но приложима за всички, които ползуват в ежедневието си някаква форма на налагане на някакви нужни им модели на поведение у другите.

 

3.2.Скала на нивата на творческите продукти.

Смята се, че единствения творец във Вселената е Бог, а всички останали са аматьори, подражатели, и в най-добрия случай автентични интерпретатори на Божията воля.

Творческите продукти са:

-репродукции, преноси, готови заемки, плагиатщина; не се излиза от границите на установеното.

-евристични продукти – дадена дейност се усъвършенства, въвеждат се нови начини за решение.

-креативно равнище на творческите продукти – инициатива за поставяне на нови задачи, изясняват се причинни зависимости и се правят обобщения. Пример за продукт на креативното ниво на ума е създаденият нов свят, което може да се постигне по различни начини, например с внасянето на водещи атрибути, които стават жалони (главни управляващи параметри) и коренно изменят съществуващата реалност.

3.3.Независимост на скалите за оценка на творчеството.

Нужно е да подчертая, че двете скали за оценка на творческата ефективност са независими, което означава, че човек с недостатъчна ерудиция и творчески потенциал може да създаде творчески продукт на изключително високо ниво, което да преобърне историческия ход на човечеството, както и обратното, колектив от супермени-многознайковци, разполагащи с огромен материален и финансов ресурс да създаде жалко и недълговечно решение. По принцип новите творчески решения се раждат само в “една глава”. Да разузнаем и извлечем потенциала на своята същност е нашата най-важна лична житейска задача.

4.Психо-методи за творческо стимулиране.

За начало на практическото представяне на психо-методите за творческо стимулиране и намиране на решения съм се спрял на няколко “чалъма” за стимулиране на сетивно-двигателната и емоционалната сфери на мисленето. За прилагането им не се нуждаем предварително дори от среден интелектуален и образователен потенциал или доказана интуиция. Въпреки това с много от тези чалъми, правилно подбрани и системно приложени от 10-годишни (ІV клас) и малко по-големи деца, са регистрирани много изобретения. Ще напомня, че скалите на човешкия творчески потенциал и на творческите продукти не съвпадат. Не се налага използуването на изключително мощни методи за да се предскаже бъдещето или да се намери решение на проблем. (То е както трудовите усилия и заплащането на труда. Впрочем, това е пример за наличие на противоречие: нали парите ни все са малко, а ума за всичко стига). Този, който съумее да приложи творческите методи за мощно мислене, е обречен на успех, независимо от липсата на ерудиция.
(...)
За интересуващите се от продължението - оставете коментар; За по-нетърпеливите - постингът "Клуб за сътрудничество".
Burda


Тагове:   интуиция,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 463214
Постинги: 238
Коментари: 161
Гласове: 491
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930