Кои [би трябвало да] са читателите на “Психично и духовно развитие”?

Нормалното фокусиране на съзнанието върху дадено нещо, включително и текст, отразява приоритета в следния ред:

1.Върху себе си – своя вътрешен свят – всичко ли е в хармония. Има ли няква част, която да не харесваш в себе си? Какво би направил за нея, ако имаш искреното желание и тя ти пречи? Какво те радва и т.н. други неща от тази област.

2.Върху тялото си – здраво ли е, чувстваш ли се здрав, хубав, красив – не заради другите, а за себе си.

3.Върху близки и роднини – отношенията с тях.

4.Върху отношенията си с непосредствената природна, техническа и социална среда.

5.Върху отношенията си с “големия свят” – икономика, култура, наука, висше образование, международни отношения и т.н.

6.Върху основните онтологични проблеми на битието. Космос, усвояване на Космоса и т.н.

7.Върху основните гносеологични /епистемологични/ проблеми на съзнанието. Разумът Отсам и Отвъд. Бог. Религия. Смисълът на съществуването и съществуващото и т.н.

...и т.н....

Всяко прескачане нагоре, в по-високо ниво от обичайното, без приемлива стабилизация в него, ако не контрол, то поне с ясно осъзнаване какво става в “твоето ниво” на действие – е явно объркване, излизане извън рамките на нормалния психичен стабилитет, нужен както за психичното, така и за духовното развитие. Очевидно, образно казано, не може от пелените да се прехвърлиш в заседателната зала на ООН.

Затова и читателят трябва да бъде пощаден от възможно объркване – някога бе наречено “философска зараза”. Не преминавайте онази интуитивно единствено видима граница да четете, ако забелязвате, че текстът трудно “влиза”  във вас. Не си въобразявайте, че като се напрегнете прекомерно, ще се възвисите по някакъв начин. Напротив, отдалечете се, и ако все пак любопитството надделява – запишете този текст и се върнете към него – когато му дойде времето. Не се притеснявайте, ако никогат не дойде. Изследване през 70-те и 80-те години на ХХ век показа, че всяка година се раждат към 10 000 “айнщайновци”, но поради различни причини, за част от които ще стане дума по-долу, те няма да развият заложбите си.

Извинявам се, ако на някого звучи грубо това. Няма нищо лично.

Вместо проповед с която да насочвам към текста на постингите “Психично и духовно развитие”, ви предлагам разговор на темата на нивото на всеки читател – в общото поле или като лично съобщение. Бариерата между пишещ и четящ съществува поради поне 5 причини.

1.Информацията е трудносмилаема. Изисква ерудиция, пренареждане на личната информация, трупана с десетилетия.

2.Егото прави огромни усилия да защити миналото си, а за по-възрастните хора, които имат предимно само минало, може да се окаже фатален сблъсъкът с новата информация. Те могат да се разболеят, да приемат необичайни за годините си привички: да посегнат към алкохола, злоупотребят с тютюнопушене, да се дрогират, както и да посегнат директно на живота си, ако са по-смели.

3.Просто се чувстват добре с това, което е. Всичко, което нарушава измамния им комфорт се отхвърля. Това са т.нар. “херметици” – не последователите на висшето знание, на Хермес, а на техническия термин “херметично затворено”. Те не приемат и не предават нещо, кожето е извън техния авторитетет източник – някаква медия, учение, религия и т.н. Те са твърде заети със себе си, за да допуснат някой да им се бърка дори по повърхността на техния вътрешен свят.

4.Повечето хора са зависими от системата на грубия материализъм –  на производството, на хитринките, на печалбата, на консумацията. Едно изключване от нея – сред природата, или отнемайки им скъпата играчка – би ги разстроило сериозно, и дори убило.

Затова в бъдеще ще бъда особено внимателен какво пускам тук.