Тогава твоята светлина ще се яви като зора,

 и твоето изцеление скоро ще процъфти,

и твоята правда ще тръгне пред тебе,

 и слава Господня ще те придружава.

 

Библия, Вехт Завет, Книга на пророк Исая, Гл. 58, стих 8.

 

 

Предназначение

 

Настоящата книга може да бъде наречена научно-популярен обзор върху развитието на психиката в индивидуален и социален план. Но тя съдържа елементи на новаторство, визионерство и разбирането ѝ не е обвързано с предварителни подготовка от средното или висшето училище. Все пак, ако се чувствате неуверени в разбирането на дадена дума или ви е напълно непозната, съм приложил кратък речник накрая, където ще разлистите и разберете значението ѝ. Най-голяма практическа полза от нея ще извлекат хората, които са имали преживяванията, за които ще стане дума в нея, но ще е полезна и в перспектива и за онези, които я четат само за сведение. Така може да се окаже, че някои от ерудитите само ще надигнат рамене, а други, които “не са ходили на училище” незабавно ще приложат наученото в живота. А практическата полза е в това – да разберем и заживеем осъзнато за неизбежното ни бъдеще. Бъдеще, което можем да конструираме. Да направим животът по-добър или поне по-поносим. По тези причини книгата е почти свободна от конкретни цитирани произведения, което я прави неконвертируема за академична работа, макар идейно да може да се направи такава по нея. Това го правя предвид широката аудитория пред която я представям. И все пак аз не стигам до крайни компромиси да я правя на бебешка кашичка, за да бъда разбираема за всички, защото твърденията ще се превърнат в религия.

Нещо повече, за да попадне на внимателните умове аз съм размествал и препращал текстове, оставял съм отворени финали в някои детайли – не от незнание, а за да събудя желанието за по-нататъшно търсене, включително и в себе си.

Донякъде ми изглежда нелепа идеята да пиша за нещо, което е “отвъд”, “оттам”, “по-висше”. Защото това, към което отиваме си е тук и никъде не се налага да ходим, да научаваме и т.н. Не е нужен метод за духовно развитие, достатъчно е да се чувстваме добре където и да сме, да обичаме себе си и да забелязваме че ни обичат и други, да сме благодарни за всичко което имаме и – че ни има каквито сме, да приемем, а и да почувстваме, че животът е игра на духа, а не низ от проблеми, неприятности, тревоги и задължения. Всъщност – толкова ли е трудно това? Щом съм си позволил да пиша – значи и трудно може да бъде.

Духовното ни превъзходство е като различния аспект по който гледаме ние на животните и те на нас. Ако животните от даден вид споделят знания за човека: “Какво представлява той и какво си мисли и какви намерения има за нас”, какво би станало? “Ще се превърнем ли някога в хора?”. “Заплаха за нас ли са хората или мечтаят за нашето добро, за нашето благо и развитие?”... Представете си ако прасетата узнаеха за какво ги храним  и се грижим за тях? Те вече нямаше да са прасета, дори външно да ни изглеждат така. Ако знаеха какво им мислят фермерите, които ги отглеждат, биха били хора. Очевидно, няма равностоен договор между човека и прасето: ”Ако аз те храня – ти ще ме храниш”.

Да вземем друга позиция. Да приемем хипотезата за Бог. Може ли да зададем подобни въпроси? „Какво е Той, какво мисли и какви намерения има за нас?” Ще се превърнем ли някога в богове? Не сме ли човеци с потенциал да станем богове? Обича ли ни Бог, мечтае ли за нашето благо и развитие?

И още една важна позиция: да погледнем света през очите на Бога.

Нещо по-приятно – как ще познаем духовното действие? То е предоставяне на нещо, някакво благо -  напълно безкористно.

Духовният ни аспект е наравно с материалния, но ние сме слепи за първия. Цивилизацията, от която приемаме възпитанието и образованието си ни държи невежи относно тази същност и за нея може да научим и повярваме случайно: при трансперсоналните явления, когато разберем чисто преживелищно, че сме нещо повече от наложената представа от света за нас и за самия свят. При един по-дълъг живот това непременно се случва, защото наситеността на днешното време със събития, които провокират духовната ни Същност са все повече. Такива събития (и дори само едно!) може да инициира нашето духовно развитие и да ни просветли – като продължителен в годините преход или дори внезапно. Но и ако това не стане – на човек му просветва при умирането или скоро след него, но тогава не е в състояние да сподели вестта за това на другите.

 

Идея на тази книга е и да разръчкам някои полузаспали към днешния ден умове, към едно утре, не – днес! – в което те ще познаят себе си и ще осъществят своите неподозирани енергии, способности и таланти.

Писах книгата, за да се преклоня пред вашата Божественост. Ако се досещате за нея – ще четете по-нататък. Ако живеете с нея и сте просветлени – книгата ще е банално четиво. Дай Бог някога това да стане с всички.

Има много книги написани за материята. На практика цялата ни цивилизация е структурирана върху познанията ни за материята, а чисто човешките и духовните ни качества и особености са станали или за развлечение и забава, или преминават преобладаващо под формата на проповядвани с образованието и медиите изкуство, кич, религия в клерикалния ѝ вид и др. Възходът на европейския капитализъм като алтернатива на Средновековното историческо буксуване на Стария континент е несъмнено положително явление за еволюцията на човечеството с дълготрайни последици. Крайните изяви на положените жалони обаче ни доведоха до вулгарния материализъм, сметкаджийството и спекулативния капитализъм, класовия егоизъм, обезличаването на знаещите и носителите на културата, почти пълното пренебрегване на реалните нужди на човешките групи извън “елита”, породиха глобалните кризи (икономическа, природно-екологична, военна, политическа, енергийна), вече изправящи се в непосредствено близка глобална катастрофа, която в Новия Завет на Библията се описва в “Откровение” (“Апокалипсис”).

Издадените книги за духовността са значително по-малко, голяма част от тях са с мистично-митологична насоченост, с много малко практика. Може да се каже, че общо цялата култура третираща въпросите на социалните технологии, общуването и психичното развитие е изостанала на 2-3 столетия зад материално-технологичния ни напредък. Това я сродява с идеологическите (времето през което църквата е диктувала обществения живот), но не и практическите стойности за живота ни.

Друг поток от книги се занимава с технологичните въпроси на развитието и доброто здраве, ползувайки практики от йога, веди, будизъм и др., което е нещо много полезно. Но тези книги са написани подобно технологични справочници, без да се обясни връзката на контрола над физиологията с психодуховните, трансцендентните цели на тези практики. Европеецът може да ви каже “тренирам, правя йога”. Но всъщност йога не се “прави”, а се става и живее.

За масовия човек “духовно” означава повече или по-малко отвлечено от проблемите на съвременността и личния му живот. Или нещо свързано с изкуството, църквата, сектите и предразсъдъците. Един опит да се излезе от това положение е настоящата книга.

Тази книга е есенция на практичното и универсално знание за развитието на душата и духа. За разбирането на някои постановки привеждаме основни концепции от науката за развитието на системите – еволюциониката. В книгата си дават среща древното знание и мъдрост и европейската наука от последните векове и десетилетия, практичното, приложното, утилитарното знание и абстрактното, абсолютното, тоталното. Такава необикновена среща изисква език, който ползува неологизми и понятия от различни области, които ви водят към едно еклектично, фундаментално и интегративно знание, представено по елегантен начин, което може да увеличите съобразно таланта си.

Много от това, което ще прочетете в тази книга ще ви се стори невероятно, невъзможно, плод на необуздана фантазия. А вероятно ли беше, че само за по-малко от 100 години, да сме по-точни – 71 години, в рамките на по-малко от един среден човешки живот за Европа, техниката и науката ни позволиха да се издигнем с апарат по-тежък от въздуха и да летим, да прелетим надлъж и нашир цялата планета и това да стане до баналност масова рутинна услуга, да изпратим изкуствен спътник на Земята, човек в Космоса, човек на Луната, да разчетем кода на атомите на химичните елементи, кода на атомното ядро, кода на наследствеността в клетъчното ядро, да направим информационен скок с масовизацията на изчислителните машини – персоналният микрокомпютър и още, и още... Всичко това само в рамките от 1903 до 1974 г.! Човекът е говорил по телефон в средата на ХХ век - , а той е представлявал тогава голяма кутия, закачена на стената. В началото на ХХІ век той вече се побира в ухото му. Такъв човек е преживял повече промени от 10 предишни живота. Човекът на ХХІ-ХХІІ век му предстои да преживее повече от 100 живота промени от своя предшественик благодарение на удивителните открития и приложенията им в областта на психологията и извършващият се синтез между природните, хуманитарните науки и езотериката.

 

Днес може да се смеем на хората от миналото, които са мислели, че Земята е плоска, или че е център на Вселената. Бъдещите поколения ще ни се смеят, задето сме приели, че инструменталните средства и фетиша на парите да са единствените, с които можем да усвояваме реалността.

 

Смисълът на еволюцията е да преобразува с цел оптимизация отношенията среда-система и творец-творение, при която оптимизация едно нещо преминава в друго, а после другото – в трето. Еволюцията протича и без да имаме представа за нея. Но когато имаме знание за това, какво става с нас, при това надхвърлили и рамките на биологичния си живот, то несъмнено разполагаме с възможности да регулираме разитието си и да направим от себе си това, което едновременно искаме и е възможно. Знанията и опитностите за еволюцията на психиката ще ни спестят напразните очаквания, неосъществимите мечти, проблемната претовареност на живота, предизвикваща чрез стреса заболявания и т.н. В същото време ще ни даде възможност да открием онова у себе си, за което ни има и чрез което ще оставим собствения си подпис на тази планета. Ще открием онова, което ни обединява и може да надхвърли индивидуалните ни цели.

Мисълта тече като река. Капките вода колкото и да се вихрят и забавят, ще се влеят в океана така, както единичната мисъл ще се влее в Универсалния ум. Подобно на това и тази книга ще тече, отразявайки вихъра на моите и твоите, читателю, мисли.

Водата в горното течение на реката минава през много прагове и водопади. И всеки водопад е препятствие. Всеки водовъртеж е напрежение и забавяне. За да се мине напред, трябва да се осъзнае, “преработи” миналото. Ако усещаш вътрешна съпротива, трябва да се повъртиш между предишния водопад и следващия. Ще ти помогне приемането така, както водата приема гравитацията. На нея не ѝ е нужен някой, който да я тласка, за да тече към океана. Няма метод, няма друга сила – единствено отдаването. Ако все пак се позапънеш някъде – остави книгата настрана. Изживей нещо от написаното до тук. Повикай го и то ще стане. То е в твоя път. Отвори съзнанието си – тогава ще се движиш напред с най-малко съпротивление.

А когато наближиш края на книгата – тя ще се разлива за теб широко и спокойно – като велика река достигнала океана.

***********************

Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright

2008-2012.

 

http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582

 

Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=76ac8141c3

boristodorov56

…...oooO…………....
…..(….)…..Oooo…
……)../…..(….)….
…..(_/…….)../…..
....…………(_/……...
..… АЗ БЯХ ………..
..………. ТУК ……...