От най-ранно детство всички нас ни приучават да се подчиняваме на чужда воля, да изпълняваме задължения, да служим на отечеството, семейството, политическата партия, фирмата, държавата, идеята, чрез рекламата – да купуваме определени стоки… За някого това е изгодно – но за нас – най-малко или най-накрая. Благодарение на такова възпитание у всеки от нас се развиват чувствата на дълг, отговорност, вина. Тези вътрешни регулатори създават (ето една нова дума от по-горните класове) идентичност. Това означава, че по един невидим начин ние сме свързани (и причисляваме себе си) във временни или по-постоянни колективи (семейство, клуб, училище, предприятие, партия, държава и т.н.). Всички тези структури се създават, когато дадена група хора започне да мисли и действа целенасочено. Постепенно се присъединяват нови хора, структурата се разраства, размножава, набира сила, заставя своите единици-хората да следват установени правила и ги оплита в мрежи от принудителни задължения. По този начин структурата може да завлече огромни слоеве от обществото (няма начин да не си чувал за “европейските ценности”, които едва ли един на сто ще ти обясни какво са, но така или иначе всички се опитват да се изтъкнат, че ги проявяват). Подражателството е един от най-силните механизми, който наследен от маймуните, ни кара да бъдем заедно и да се правим на други.

Как изглежда всичко това като материална реализация? Структурата включва сгради, съоръжения, мебели, техника и т.н. Какво обаче съдържа всичко това на енергийно ниво? Мислите на хората, обединени от общи цели са насочени в една посока и следователно честотата и другите параметри на мисловната енергия са им идентични. В такъв случай сред океана от енергия се създава отделна независима енергоинформационна структура – енергийно махало. Тази структура няма свое съзнание, но намира начин да подчини дори неприхванатите от нея.

За да си го представим е нужно да отидем на детските люлки. Люлката е аналог на физическото махало. Ако има кой да я засилва – тя набира скорост и се люлее по-силно. Ако е изоставена – тя спира на място.

И от аналогията - към реалността. Колкото повече привърженици има дадена структура, нарекох я “махало”, толкова по-силно се люлее то, толкова по-силни са вълните, които може да излъчи неговата енергия. Но ако нещо накара мисълта на хората да се отклонят в съвсем друга посока – махалото постепенно ще затихне и накрая ще замре. Като енергийна структура вече няма да може да бъде открито. От съществувалите досега махала много са изчезнали: древните езически религии, каменните оръдия на труда, каретите на градския транспорт, задвижвани с коне, виниловите грамофонни плочи… - с една дума всичко, което е било и вече не се използува.

Накратко – ние живеем в свят с енергийни махала.  Дори и тялото ни представлява махало, тъй като е енергетична единица! В природата е същото: колониите от бактерии, кораловите рифове, горите, рибните и птичите ята, стадата на антилопите, мравуняците – изобщо повече или по-малко структурираните и еднородни живи организми.

Когато единични махала започнат да се колебаят (люлеят) заедно в синхрон, се получава групово махало. То стои над своите привърженици и всячески се стреми да ги удържи и да придърпа нови. Макар и да няма умисъл в този стремеж, тази енергийна структура се развива по свои закони, които тласкат нещата към непрекъснато нарастване, самокопиране и завладяване на нови привърженици. Голямата тайна тук е в това, че обикновения мъгъл изобщо не си дава сметка за това. Той повече или по-малко си мисли, че действа по своя воля. Да, ама – НЕ! Решенията на такъв човек дори да изглеждат самостоятелни, те не могат да влязат в противоречие със законите на системата, защото дори и неосъзнатият й привърженик може да бъде отхвърлен.

Всяко махало, по правило, е деструктивно за своите привърженици, защото установява над тях власт с цел да им пие енергията. Това носи изгода за самото махало, а какво ще стане с привърженика – няма значение. Ако си попаднал под действието на махало, ти си принуден да изграждаш живота си, съобразно неговите закони, иначе то ще те смачка и изхвърли. Да попаднеш под негово влияние и да съсипеш жшвота си е много лесно. Да се измъкнеш без загуби, това е много трудно. Изкуството на успешния щастлив живот е да ползуваш махалата само в своя изгода. Но това означава да разпознаеш дали са силно или не толкова силно деструктивни за теб. За живот без тях – не може и да се мисли (освен ако не си осведомен).

Има хора, които доволно “слушкат и папкат” под закрилата на махалото, и си живеят един безоблачен живот, но и нищо от потенциала на Духа си не представят на този свят. Въпреки че не страдат, те не могат да нарекат себе си щастливи.

Има и други, които попаднали под действието на махало, се оказват далеч от благоприятните си жизнени линии. Такива хора губят свободата си по твърде драстичен и безкомпромисен начин. На тях им се налага да бъдат винтче в огромен механизъм – независимо дали им харесва това.L

Има и такива, които попаднали в смазващия механизъм на махалото биват покровителствани от него. И те стават негови фаворити. Но и тогава махалото не се грижи за благополучието, породено от искрени духовни пориви на изявените си привърженици, а само от енергията им! Когато попитали един такъв фаворит – Наполеон – някога бил ли е истински щастлив, той изброил само няколко дни от своя живот!+

И така стигаме до една от ключовите идеи в тази книга. Главната опасност за човека, поддал се на влиянието на деструктивно махало е, че махалото отвлича своята жертва встрани от тези жизнени линии, по които човек придобива щастието си.

Как да отличим деструктивното махало?

BМахалото се храни с енергията на своите привърженици и за тяхна сметка засилва своите колебания.

BМахалото се стреми да привлече колкото се може повече привърженици, за да получи колкото се може повече енергия.

BМахалото противопоставя своята група привърженици на всички останали и се храни от отрицателните им емоции (“Ето ние сме добри, а те – лоши”).

BМахалото агресивно обвинява всеки, който не е пожелал да стане негов привърженик и се опитва или да го привлече на своя страна, или да го неутрализира, или да го ликвидира.

BМахалото ползува благообразни маски, прикрива се зад висши цели, играе с човешките чувства, за да оправдае действията си и да завоюва колкото се може повече привърженици.

Къде отива погълнатата от махалото енергия, как успява тя да се запаси? Ще ти дам нагледен пример, който няма начин да не си виждал по телевизията.

Пълен стадион, напрегнат футболен двубой. И ето един от играчите прави недопустима грешка – една единствена – която довежда до загубата на отбора. Върху играча се хвърля буря от негодувание от привържениците на отбора му, те са готови да го разкъсат. Представяш ли си каква маса негативна енергия, най-вече от гняв, се стоварва на главата на нещастния играч? От такъв чудовищен удар той би умрял незабавно. Но това изобщо не става. Той си е жив и здрав, макар и да се чувства донякъде виновен. Е, къде отиде огромната произведена негативна енергия, отправена към играча? Нея изцяло я е всмукало махалото! И ако видиш след мача сбивания между феновете, това е само част от тази енергия, която махалото инвестира, за да си набере още нови привърженици.

Ако политиците, които по толкова жесток начин се осмиват в шоуто на Слави или в сатиричните колони на вестниците можеха да почувстват справедливия народен гняв върху себе си – непременно биха умрели. Но това не става. Цялата мисловно-емоционална енергия отива за захранването на съответното махало.

Най-важното в изборите, които правим в живота си, е да не приемаме играта на махалата без собствена изгода. Ще питаш – защо изобщо да се включваме в играта с махалата? – Защото ние сме вече в нея, знаем за нея, и не можем да я пренебрегнем. Тя върви дори когато не сме и чували за нея. И до тук ползата ни вече е очевидна – ние сме посветени в съществуването на енергийните махала, а тъпите мъгъли – не.

Как да разпознаем деструктивното махало – това, което би ни съсипало живота извеждайки ни извън благоприятните линии на живота, намиращи се в пространството на вариантите? Това е много просто – по един отличителен белег –   "ДЕСТРУКТИВНОТО МАХАЛО ВИНАГИ СЪПЕРНИЧИ СЪС СЕБЕПОДОБНИТЕ СИ В БОРБАТА ЗА ХОРАТА. Колкото е по-агресивно в борбата за набиране на привърженици, толкова е по-деструктивно за съдбата на отделния човек.

Деструктивните махала са отучили хората да избират съдбата си,

Да се стремят към своите искрени намерения, цели и идеали;

Да се освободят от чувството за греховност, включително вината;

Да се освободят от чувството за малоценност;

Да живеят в Рай – не на Небето – а на Земята.

Всичко това – според махалата – е вредна илюзия, утопия (утопия – нещо, което не съществува никъде).

Нали ако човек е свободен при избора си – той става независим, а оттам и неуправляем? Тогава никое махало няма да го направи свой привърженик. Обичайното човешко съзнание дотолкова е свикнало, че съдбата му се предопределя, че действително трудно му е да повярва във възможността да избира такава съдба, която повече му харесва. А на махалата им е изгодно да държат привържениците си под контрол, затова те изобретяват всевъзможни начини да манипулират своите слуги.

След като ти разкрих една непопулярна за мнозинството обикновени хора страна на реалността, която е свързана с въпроса “как да живея успешно”, нека да разкрия и тънкостите на това “как”. Всичко, което прочетеш трябва да осмислиш, да видиш съответстващите му примери от това, което си преживял и да направиш заключения за себе си. Тези важни заключения представляват самопрограмиращи миследействия, които ще ти дадат възможност да постигнеш това, което искаш.

Защо новото толкова трудно си пробива път? Няма значение в коя област! Нима инертното и шаблонното мислене на хората са причината за това? Такова обяснение може да има. Но независимо че има едно мнозинство (макар и неорганизирано) готово да въведе даден начин на произвоство, разпределение или потребление, ново в изкуството или науката, новото не идва! Обяснението е с битката на махалата. Тези махала, които са се утвърдили, закрепили с времето, са набрали такава енергия в себе си, че много трудно биха си загубили привържениците… Но все пак ги губят! Спомняш си по-горе, където изброих колко много неща е оставило човечеството зад гърба си, и то вече представлява музейна ценност. Следователно, ако знаем как протичат битките между махалата, които са енерго-информационни структури, ние ще можем да влияем на събитията по един невидим начин, вземайки една или друга страна. Да не забравяме, че човешкият организъм също е махало!

Всяко махало води битка за привърженици. Един от начините за печелене на привърженици е, като се формира лично убеждение. Личното убеждение съвпада с поддържаната от махалото честота (съвпадението на честотите е енергетически изгоден процес и се нарича резонанс). На тази честота махалото малко подбутва зарибения, подава му от своята енергия на кредит, за да запази влиянието си. Така той става повече или по-малко отявлен фен. Когато този фен попадне при себеподобни, той засилва резонансната честота и вече може да бъде употребяван. Енергията, която той произведе вече ще придобива качествените характеристики на махалото и то ще може да черпи от нея колкото пожелае. Силата на захвата на привърженика от махалото зависи от могъществото на последното. В едни сличаи на привърженика то позволява просто да си замине, а в други може да го лиши от свобода или живот.

Важното е да не се забравя – енергийното взаимодействие между махало и привърженик може да става на една честота, или по-общо казано – на много сходни параметри на лъчението.

Ето един обичаен пример за захват и освобождаване от махало. Чул си някоя мелодия, която ти харесва (а понякога за съжаление ти досажда) и тя продължава с часове да взучи в главата ти. Веднага щом чуеш някоя друга завладяваща музика, вече много ще ти е трудно да тананикаш за себе си предишната.

За да отдаде енергията си, не е нужно на човек да насочва мисълта си в полза на  махалото. Не знам дали ти е известно, но по-голямата част от мисловната и двигателна дейности протичат безсъзнателно, паралелно (т.е. едновременно се мисли и действа за различни неща и по различни начини). Махалата, не бидейки съзнателни структури (макар и информационни) не се интересуват откъде могат да черпят енергия – от съзнателната или от безсъзнателната дейност. Така те засмукват каквато им попадне енергия, стига да е с техните характеристики. Така отявлените противници на някоя масова идея също захранват махалото, което поддържа тази идея. За махалото е безразлично от коя страна ще го залюлееш. Дали ще го засилваш назад или напред. Главното е честотата да е резонансна!

Кои са най-силните махала? Това са средствата за масова информация. И от тях кои са най-силните? Радиото и телевизията! От тях човек изпада във все по-голяма зависимост. При това става масово – в едно и също време за всички зрители и слушатели! Какво предават най-често в новините? Лоши вести. Те предизвикват силни емоции – безпокойство, страх, негодувание, злост, ненавист. Спомни си кои са качествата, които изброих в предишната част, които пречат на осъществяването на личните планове? Сигурно успяват, щом като оглупяват толкова голямо множество. Но средствата за масова информация, бидейки махала, са само на служба на много по-могъщи махала! Провъзгласената цел е свободния достъп до информация. Истинската – да се настроят по всички възможни начини потребителите на честотите на махалата.

Един от честите начини, които се прилагат за захват е да те извадят от равновесие. На подадената информация да отговорите негативно. Но и това е достатъчно. Особено, ако емоционалната реакция е страх. Няма значение от какво се страхуваш. Страхът е универсален блокатор на психическото развитие.

Друг спасаб за захват е вината. То е добре изпитано средство. Човек е свикнал да го изпитва от ранно детство. Ето един удобен метод за манипулиране: “Ако ти си виновен, ти си длъжен да направиш това и това”. Човек не обича да се чувства виновен. За да се избави от това чувство той е готов да понесе наказание. А това подразбира подчинение. Веднага мисловния строй се преобразува в нужната на махалото посока.

Многократно подаваните и отработени от човека сходни въздействия и отговори формират т.нар. комплекси. Това са сбъркани модели на миследействие и поведение. Аз вече ги посочих по-горе в характеристиките, които пречат на успешната личностна изява. Такива са комплекса за непълноценност, комплекса на вожда (същия комплекс за непълноценност, но с обратна стойност), комплекса за изява на своята справедливост на всяка цена. Тези и други комплекси са ключове към енергиите на отделните хора. Когато махалото се залови за човек, който ги проявява, започва интензивно да източва неговата енергия.

Освен комплексите, навиците също служат за стартов лост на захвата. Например навикът да се раздразва и безпокои човек и при най-малки поводи, навикът да отговаря бурно на провокация… изобщо да се отговаря с отрицателна реакция на отрицателен дразнител.

Може ли човек да се освободи сам от робството на махало, когато го е осъзнал? Да, само ако махалото е друг човек, зад когото не стоят отношения в организация (т.е. “няма гръб”). Във всички останали случаи махалото побеждава, колкото и лошо да ти изглежда това! Но – махалото може да бъде победено с друго махало! И това е във възможностите на посветения човек.

Защо съществува народната мъдрост “Положена главица сабя не я сече”. Т.е. показалият, че се чувства виновен, е напълно готов към ПОДЧИНЕНИЕ. За махалото разкаянието за дадена постъпка няма никакво значение. Значение има само възстановяването на КОНТРОЛА.

Всички провокации на махалата могат да предизвикат реакции у хората – мишени. Било като привърженици, или противници, те несъзнателно отдават енергията си (безпокоят се, страхуват се, нарушават им се апетита, дишането, съня – припомни си кои са физическите потребности!) и се източват. Да беше само това – може би нямаше да е толкова лошо положението. Но спомни си само! Човек излъчва мисловна енергия и върху линиите на живота си, върху намеренията си; принуден да промени посоката на “фенерчето”, той осветява други области от пространството на вариантите! И какво става?

Да допуснем, че ти пускаш край ушите си новините за стихийни бедствия. Нали това не те засяга, защо само да се разстройваш? В този случай, като правило, наистина става стихийно бедствие по линията ти на живота. Но в нея ти си само наблюдател. Тази линия, в която ти си пострадал остава встрани и лошото не се случва с теб. Обаче ако пускаш новините за стихийни бедствия, катастрофи и нещастия в себе си, възклицаваш и ги обсъждаш с познати, то напълно е възможно скоро да се включиш в линията, в която ти си между пострадалите!

Излиза че колкото по-бягаш от нещо, толкова по-вероятно е да ти се случи. Да се бориш активно с нещо, това означава то да ти излиза отпред, за да имаш с какво да се бориш. За да преминеш на нежелателни линии на живота не е нужно да си активен. Достатъчно е да имаш съответните мисли, очаквания и емоционални нагласи. Изобщо – теб навсякъде ще те преследва това, което активно не го желаеш, страхуваш се от него, ненавиждаш го, презираш го.

Единствения начин да прекратиш нежелателните събития в живота си е не като мислиш за тях, а да се освободиш от влиянието на махалото и да не се включваш в неговата игра. За излизането от това влияние има разработени два метода: да го срутиш и да го погасиш.

Как се прави това?

Ще разбереш след като осмислиш още веднъж прочетеното последно, за да откроиш непознати думи. Ако има такива – питай, уточни ги! Ако няма – пълен напред!

СРУТВАНЕ НА МАХАЛОТО

Първо и главно условие за успешна победа над махалото е отказа от борба с него. Това изглежда абсурдно, но в този тип отношения това действа. Ако постоянно повтаряш: “Оставете ме на мира! Махнете се всички!”, ще ти изглежда, че се отдръпват от теб, но фактически ти само подхранваш с енергия махалото и ще ти се нахвърлят още повече.

Второ. Ти нямаш право (вече като просветена личност) да осъждаш или изменяш нещо в този свят. Трябва да приемаш всички неща като музейни експонати, независимо дали това ти харесва или не. Нали не ти идва на ум да искаш от уредника да махне някой експонат? Ако в музея видиш някое махало – добре, признай правото му на съществуване - и го отмини без да се поддаваш на неговото влияние. И главното – не го оценявай, не го осъждай, не злобей, защото всичко това означава участие в неговата игра. Обратно – спокойно го приеми като необходимо и неизбежно зло и след това се отдалечи от него.

И така стигаме до първото нещо, което трябва да научим, още преди да сме се научили да избираме. Да се научим да се ОТКАЗВАМЕ.

Как става това, ще прочетеш по-нататък.

H