КОЛАПС   Интервю с Майкъл Рупърт (с незначителни съкращения)   В последно време много се говори за Ейбрахам Линкълн. Но президентът, от който имаме нужда днес не е Линкълн. Днес имаме нужда от Томас Джеферсън. Казал е, че всяко едно поколение има нужда от своята революция. За да можем да опазим свободата и независимостта си, да ги защитим, използвайки нищо друго, освен разума си. Станали сме мързеливи, хората нямат представа как се прави революция. И не говоря за кръв и насилие, опасявам се че това вече се случва... Говоря за най-трудната възможна промяна. Революция в душите и в съзнанието ни. Бъдете готови да изхвърлите абсолютно всичко. Оставете си чист лист хартия и започнете наново: "Как да решим този проблем?"

- Ще ни кажете ли нещо повече за себе си? Представете се, моля. - Роден съм в семейство на разузнавачи. Майка ми е била криптоанализатор към армията на Националната Агенция за Сигурност през Втората Световна. С работата си е отговаряла пред президента Рузвелт и военния министър. Баща ми е бил пилот във военновъздушните сили и е изпълнявал мисии за ЦРУ, а именно "Titan 3C" който изведе шпионския сателит на Управлението. Бях на 19г. когато започвах в полицейското управление, бях повикан от началниците си. Оказа се, че съм с бил право на достъп до секретна информация. Според баща ми това бе нормално, като негов наследник да имам такива превилегии. Докато учех в университета споделях възгледи против войната във Виетнам и опонирах на правителството. Имах наивната идея, че човек може да влезе в системата и да я промени отвътре. Станах полицай в Лос Анджелис. Работех в Саут Сентрал-Джунглата, един от най-опасните квартали. През 1976 г. ЦРУ поискаха неофициално да ме вербуват за операции, в които вкарваха наркотици в страната ни. Не исках да се замесвам в това. Мислех си: "Господи, тук нещо не е както трябва. Това е инцидент, частен случай на корупция." И разбира се, в това се беше моята грешка. Най-просто казано животът ми започна да се разпада. Бях сгоден за жена, която работеше за ЦРУ. И когато това се случи, тя ме напусна и неизвестни лица започнаха да стрелят по мен. Въпросът за мен бе на живот и смърт. Опитвах се да се свържа с конгресмени, журналисти, да водя архив на всичките си действия. Това бе начинът да остана жив, но и разбрах как работи системата. Превърнах се в картограф. Започнах да виждам, колко различно е устроен света от това което ни представят. Картата, с която разполагаме днес, се оказва болезнено вярна за всичко през последните 10 години, що се отнася до геополитика и икономика. Това което ме учудва, е скоростта, с която всичко се срива. За мен това да предам информацията е най-важното в живота ми. Единственото. Като изключим хубавата музика, кучето ми и разходките по плажа. Към края на 2001 г. започнах да обръщам внимание на проблема с енергийните ресурси. Месец-два след 11 септември бях потърсен от Дейл Алън Пфайфър, брилянтен геолог, който ме запозна с понятието "пик на петрола". Накара ме да разбера, че още тогава през 2001 г. имахме прекалено много доказателства, потвърждаващи, че пикът на петрола е реален,но и че самите правителствени организации реагират предвид на това. Всичко, което е пластмаса, е петрол. Боите. Повечето пестициди се правят от петрол. Ще започнем от пастата за зъби и ще се върнем на четки за зъби. Има 25 литра нефт във всяка една гума. И няма нищо, което би могло да замени този градивен компонент, който извличаме от изкопаемите горива. Пикът на петрола е нещо, което днес може да си обясним много по-лесно. Хората станаха свидетели на цена от $147 за барел петрол. Нагледно можем да си представим това понятие като най-високата точка в крива, изобразяваща потреблението му. Което означава, че вече половината от ресурса е използван. И без значение колко средства се влагат продукцията му, той не може да се покачи над пиковата точка. 2008 г. Международната Енергийна Агенция съобщи, че световната годишна продукция на петрол е отчела спад с 9%. Това е еквивалентно на 8 млн. барела на ден. Няма начин да открием достатъчно големи залежи, с които да компенсираме този спад. От гледната точка на разузнавач, опитващ се да разгадае събитията, "пикът на петрола" се оказа разковничето. Липсващата част от пъзела, която кара всичко останало да има смисъл. Когато администрацията на Буш влезе взе властта през януари 2001 г., беше сформира Група за Развитието на Националната Енергийна Политика, която беше под личното ръководство на вицепрезидента Дик Чейни. Данните им бяха пазени в тайна, но благодарение на две загубени дела 7 страници от документацията беше извадена на светло. Което пък ясно разкри какви задачи са имали - колко петрол има, къде се намира и кой го притежава. Тези хора отдавна са наясно със задаващият се проблем. Да речем, че предполагаме къде има петрол. Първо се сондира тестово. След това около първата сонда се издигат множество други, с които се установява на къде се движи находището. Не се знае колко точно петрол ще се изкара, на каква дълбочина е, какъв вид е. Рафинирането на едни е по-скъпо от това на други, което зависи от времето за придобиването му. Т.е. колко енергия ще е чиста печалба, като извадиш вложената. Възвръщаемостта на петролът, който придобивахме в Пенсилвания беше поне 200 към 1. Когато обаче се вади извън сушата, където дълбаенето започва на 4.5 км. дълбочина. Сондажът струва от порядъка на 50-100 млн. долара. Цялата тази инвестирана енергия за добиването се оказва безмислена. Светът е бил проучван през последните 120 години. Не разполагаме с други големи находища освен откритите. Няма по-голямо открито от Гауар в Саудитска Арабия. Тя разполага с 25% от петролния резерв на планетата. Защо, ако страната разполага с толкова много резерв на сушат, започнаха сондажи извън нея? След като е от 5 до 50 пъти по-скъпо сондирането извън сушата, не смятате ли, че петролът им е започнал да свършва?! И не просто петролът на Саудитска Арабия е преминал пика си, този в целия свят го е преминал. Иракският петрол е лесно достъпен и евтин, защото е в близост до Персийския Залив, до танкерите и не е нужна голяма инфраструктура. Войната с Ирак беше само заради петрол. Много хора го признаха. И само 11 дена след 11 Септември, дори и без ясно доказателство, че Садам Хюсеин има нещо общо с атаките, започнаха да се разглеждат планове за инвазия в Ирак. Това беше целта. Контрол над техния петрол. Садам Хюсеин говореше, че иска петролът му да се търгува в евро, а не в долари. Намесихме се, реконструирахме всичко, сложихме приятелско правителство на власт. Гарантирахме на петролните компании достъп до този петрол. Никога не сме имали намерения да напускаме Ирак. През 2004 г. там започна строежа на най-голямата военна база в света. Плюс най-голямото посолство, правено някога, по-голямо е от Ватикана. Това там не е временен престой. Никой не може да ни отнеме този петрол, та ние стоим върху него. Но дори и петролът там не е достатъчен, за да се промени каквото и да било. Предполага се, че Ирак разполага с около 90 млрд. барела. Звучи като "много" нали? Но имайки предвид, че 2008 г. светът консумираше 85 млн. барела на ден. Това означава, че 1 млрд. барела стигат едва за 11.5 дена. Знаели са съвсем ясно какво ни очаква. Затова и докладът на Групата за Национално Енергийно Развитие бе секретен. Ако не беше, сега щяхме да строим бесилки за Дик Чейни и останалите. Да предположим, че на Северния Полюс има 600 млрд. барела петрол. Първо, той се намира под ледена шапка, което е проблем. На разтояние е от 3 до 5 км. вода до дъното. Проблемът е, че ледената шапка плува, движи се. Не може да се построи сонда във вторник и да очакваме, че ще е там в четвъртък. Затова и много петролни инвеститори с радост наблюдават топенето на ледниците. Ако има петрол в Североизточна Аляска, не би стигнал за повече от 6 месеца доставки за САЩ. Хиляди километра тундра, която постоянно се топи и превръща в тресавище. Не се строят тръбопроводи, които биха потънали. Няма пътища, нито пък са правени сондажи. И въпреки това живеем охолно, като че ли разполагаме с този петрол. Трябва да се спре цялата заблуда и да се разбере, колко точно остава. Петролът е стока с широко потребление, издават се заеми, базирани на тази стока. Имаме всички тези термини: "възможни резерви", "доказани резерви", "възвръщаеми резерви", "потвърдени резерви", "приблизителни резерви" и... Но наличните резерви остават скрити. Саудитска Арабия не смее да обяви, че са преминали пика на петрола. Защо? Обществото им години бе лъгано за повишаване на житейския стандарт. В момента, в който разберат, ще последва революция. Защото, какво ще замени тези 25% от световните запаси? Нищо. Това е много сериозен въпрос. Намираме се в сериозна ситуация. Енергийна Криза. Проучвайки темата преди да започнем филма намерих поне 10 примера на хора, които в края на 70-те говорят за края на петрола. Край на една ера, на начинът на живот. "Започнете да работите по въпроса, иначе няма да имаме време. Петролът свършва до няколко години." - Не са ли това поредните опити на алармистите, за промяна чрез всяване на паника. Виждате ли някакви паралели между преди и сега? - 70-те бяха наистина критична точка. През 1949г. Мериан Кинк Хъбърт изчисли, че американските запаси от петрол ще достигнат пика си 1970 г. Това не е някаква скрита сила, комуникираща с Нострадамус, това е математика, наука, просто е. През 1974г. Кинг Хъбърт даде показания пред Конгреса. През 1976г. президентът Джими Картър каза: "Не можем да си позволим потребление в същите темпове." Тогава започнаха инвестициите в соларни панели. От Вашингтон са знаели за това. В интернет съм публикувал разсекретени документи на ЦРУ от 1976 г., доказвайки, че са били известени. Тогава разбира се, всичко изглеждаше нормално. Хората имаха работа, почивки, кредитни карти и всеки повтаряше: "нарастване", "купувам", "харча", "консумирам"... Всичко работеше по старому, обвиняваха ни, че създаваме паника. Но вече не живеем в този свят. Какъв е транспортът ни? 800 млн. двигатели с вътрешно горене на планетата. Всичките се движат с петрол. Отнема се огромно количество от него и за самата изработка на двигателите, чиято технология не им позволява да функционират с друго. Като прибавим и 25 литра петрол във всяка гума, тези 800 млн. никога няма да бъдат подновени. Никой няма да призвежда. Етанолът е абсолютна шега. Брилянтния учен Дейвид Пиментел изгради концепцията за чистата енергия. Колко е чистата спечелена, след като извадим инвестираната. И установи преди около 10 години, че влаганата енергия в етанола е повече от крайната - което доказва, че това е глупост. Караме машини, задвижвани и облагородяваме с петрол и природен газ. След което се използва въглеводородна енергия и още химикали, за да се създаде продукта, с който да задвижим колата си. Администрацията на Буш съобщи, че имат за цел до 2015 г. 15% от използваното гориво в САЩ да бъде от етанол. Но не казаха, че това означава цялата земеделска земя да е засадена с царевица. Канадските катранени пясъчници не са петрол. Това е много плътна и лепкава неприятна субстанция смесена с пясък. На дълбочина от 50 до 150 метра в земните пластове - находището Алберта. Там буквално се вадят хиляди тонове на ден. Товарят ги огромни камиони и ги превозват на място, където пясъка се отмива. Използват милиарди литри прясна вода, която завира благодарение на природен газ. Производството на катранените пясъци не може да надвиши стойност 3.5 млн барела на ден. Първото за един необразован ум е: "Ами водородът, не може ли да правим електрически коли?" Нека им напомня, че става въпрос за хиляди литри петрол във всяка една кола - гуми, пластмаса, боя, обработка на метал, почти всичко! Никога няма да има 800 млн. електрически автомобила. И електричеството не е енергиен източник. Електричеството се създава от горене или използване на друг вид енергия. Ясно е, че електричеството е ключът към индустриалния прогрес. Възможно стана охлаждането, доставяме вода чрез водните помпи, позволява ни електронна комуникация, съхраняваме храна, използваме го в медицината, и др. Темата за алтернативната енергия е... чисти въглища? Няма такова нещо като "чисти въглища". И никога няма и да има. Защо ли? Улавянето на въглеродни емисии е много скъп процес. Газовете, които се отделят при горенето на въглищата, се улавят и сгъстяват чрез друг вид енергия. След което се извозват на разстояние и се складират в някакви подземни хранилища. И вероятно някой след няколко хилядолетия ще реши, какво да прави с тези газове. Ядреният процес изисква близо 10 до 13 години инкубация за самото насищане, за да задоволи изискванията. А конструирането на ядрена централа е сред най-сложните енергийни процеси в света. Изграждането на базата за облагородяването на уран е ужасно сложно. Не може да вземем една скала уран и да си правим ядрена енергия. Първия проблем с енергията от приливите и отливите е, че се генерира само по крайбрежията. Солената вода създава условия за силна корозия. Огромно количество енергия се изисква за създаването на машините. Има само два вида алтернативна енергия, които могат веднага да влязат в употреба. Слънчеви и вятърна енергия. Проблемът с големите вятърни плантации е, че електричеството се губи при липса на вятър. Не може да се задоволи днешното потребление. Транспортът на електричеството е фундаментален проблем, всичките тези съоражения, трансформатори, окабелване... Така че, когато видите някоя глупава реклама: "Можем да имаме 150 километрови редици слънчеви панели в пустинята."... Те изобщо не разбират факта, че това електричество ще се използва в Калифорния, преди да може да отиде където и да било другаде. - Ще има хора, които ще се чудят, достатъчно обективен ли сте. Какъв авторитет стои зад тези силни изказвания? Правилно ли разбирате проблема? - Завършил съм политология със степен бакалавър, с почести от Университета Лос Анджелис през 1973 г. Завършил съм академията за полицаи в Лож Анджелис, клас 1173. Бях зачислен и минах обучение към отдела за борба с наркотици. Имам 30 годишен опит като разследващ журналист. Разкритията ни не е един път са били причина за медиини скандали от национално ниво. Лично познавам членове на конгреса. Искал съм да свидетелствам по тези разкрития, но не съм бил допускан. Писал съм свидетелски показания пред комитета на сената относно разузнавателните служби. Но след като прочетоха, какво имам да кажа, никога не бях повикан. Автор съм на две книги, едната от която е във библиотеката на Харвард. Изнасял съм лекции в университети в страната, както и извън Америка. Хората се чудят как този обикновен човек може да знае всичко това?! Това става с 30 годишен опит, чрез много четене и наблюдения. Намирам истории от цял свят, които сглобявам- и получавам цялата картина. Истории, които не са на главнте страници, но такива които не остават скрити. Научил съм се да ги сглобявам така, че да имат смисъл. Ето, как е с хранителните продукти? Почвата е най-важният фактор за растенията, хранителните й вещества. И когато хранителните вещества липсват, почвата е безполезна. Затова и тя бива постоянно облагородаявана с хранителни вещества. Растенията гният, което създава органичната тор. Затова е важна ротацията при земеделските култури. Един вид растение ще има нужда от едни хранителни вещества, който друг ще му даде след като изгние. Това поддържа баланса. Тъжно е да узнаеш колко сме се откъснали от Земята. Нямаме контакт с Нея, забравили сме как функционира. Днес повърхностният слой на почвата, където израстват културите е нищо повече от гъба, над която изсипваме химикали, правени от петрол и природен газ, без които химикали почвата ще бъде безполезна. Когато се засажда дадена култура се използват карани на петрол машини,за да се разоре, да се посади, после и напои... Тази вода се изпомпва чрез електричество, което в САЩ се придобива от въглища или природен газ. Следва наторяването, всички видове тор използват амоняк,а той се прави с природен газ. Значи имаме амониев нитрат, с който торим отново чрез машини, задвижвани чрез петрол. После се включват самолетите, пръскащи с пестициди, които също са производни на петрола. Стигаме до събирането на реколтата, караме други задвижвани с петрол машини, използваме такива и при транспорта. Пакетирваме стоката в пластмаса и отново я превозваме до складове за дистрибуция, докато стигне до магазините. Начинът, по който храната се произвежда и транспортира, е свързан с огромен разход на енергия. Защо са ни нужни ягоди от Чили и спанак от Китай?! Защо изминаваме тези разстояния, за да я пакетираме в консерви за кой знае кога? Изразходват се 10 калории от въглеводородна енергия|за всека получена калория от индустриалните храни... На няколко пъти съм се опитвал да се откажа, да забравя това... Това ме съветваха приятелите, но неминуемо се намираше нещо, което да се случи и да ме върне отново на пътя, който вече бях поел. Животът ми отнемаше всичко друго и оставах единствено с това. Нямах избор, след всеки случай, в който ставах свидетел на корупция, измама, беззаконие, убийство, предателство. Така стигнах до слуай през 1993г., когато полковник Джим Сейбоу беше убит във военновъздушната база Ел Торо. Началник операции, заловил самолети на ЦРУ Cи-130 да превозват от 2 до 3 хиляди килограма кокаин. За което и е бил убит. Това беше повратна точка за мен. Нямаше връщане назад. На където и да ме отведеше този път трябваше да го следвам. През 80-те започнах работа като писател на свободна практика. Мои статии бяха публикувани, разбрах че писането ми се отдава. Описъл съм 109 случая на мистериозни убийства или самоубийства на военни. И установих, че повечето са свързани с покриване на тайни операции. Критичен момент за мен беше, когато 1996 г . открито се конфронтирах с директора на ЦРУ Джон Дойч. "Ако в курсът на разследване попаднете на доказателства за тежки криминални проявления, ще кажете ли за това на американския народ?" "Всеки ще бъде отговорен за действията си." Беше като всеки друг път, когато обещават справедливост, прах в очите.Помня как казвайки: "Аз съм бивш детектив от Лос Анджелис отдел борба с наркотици, работил съм в Саут-Сентрал и заявявам, че Агенцията организира наркотрафикът вече години наред", всички изпаднаха във възторг. Обвинявах ЦРУ в търговия с дрога от 18 години. За което стреляха по мен. Бях принуден да напусна работа, наричаха ме луд. И разбира се, няколко странни смъртни случая. Конгресмен Джулиан Диксън, който присъства на срещата, получи неочакван сърдечен удар. Което доведе до първата ми голяма публикация "От необятното" през май на 1998 г. Първият брой беше 8 страници, които изпратих до 68 души. И през следващите 8.5 години абонати ми станаха 60 души от конгреса, както професори и правителствени фигури от целия свят. В едно от следващите си издания доказах как CNN излъга за т. нар. скандал "попътен вятър". През 1998 г. продуцентът Ейприл Оливър съобщи, че ЦРУ са използвали биологично оръжие във Виетнам, под ръководството на Хенри Кисинджър. CNN се изметна от репортажа си, Кисинджър се намеси, Оливър беше уволнена. Конфронтирах се с Пат Тилмън с писмата си, което го свали от екран и доведе до уволнението на други 9 души. "Правителството е нарушило свои основни принципи." Прогнозите свързани с икономиката... Бяхме толкова прави! "Икономическата криза, която се задава е нищо, с което някога сме се сблъсквали." През 2006 г. казахме: "Спрете с кредитите, докато е време." "Проверете в детайли ипотечните си заеми, купувайте злато и стойте настрана от всеки възможен дълг." "Колко от вас знаят, че търгуването с взаимно инвестиционни фондове всъщност е търговия с рискови ипотечни кредити?" 11-12 дена след тези изказвания офисът ни беше ограбен и всичките ни 7 компютъра бяха разбити. В крайна сметка, всичко това ми придаде допълнителна мотивация... - Някои от властта са имали нещо лично срещу Вас?
- Имам основанието да твърдя, че Ричард Чейни и Доналд Ръмсфелд са имали персонален интерес срещу мен и цялата информация, която съм публикувал. По-ясен от това не мога да бъда. Един човек на име Фон Клаушевиц е казал: "Войната е един вид продължение на политика. Политиката е един вид продължение на икономиката." За да разберете цялата тази бъркотия, нужно е да разберем просто един финансов термин: дериват. Дериватът е финансов инструмент, чиято стойност зависи от нещо друго, което е реално. С други думи, царевичната нива има стойност, барелът петрол има стойност. Ако имате ипотека и решите да станете собственик в общ ипотечен фонд с нея, да обедините задълженията по първичните ипотечни ценни книжа с други - това е дериват. С настъпването на кризата през Септември 2008 г. беше пълно със спекулативни деривати. С други думи, да имаш ценни книжа на стойност 700 трилиона долара, а в действителност да няма толкова пари в обръщение. При всички тези рискови сделки, хеджиране, деривати, и какво ли не още най-важното бе да се покрива минималното плащане по кредитните сметки. С други думи, за да поддържат спекулативната стойност на онези 700 трлн. долара трябва всеки месец да плащат определена сума. И какво се случва с всичките тези "спасителни планове", които вече са на стойност 11 трлн. долара? Да вкарат в обръщение този балон от деривати на стойност 700 трилиона. Парите...Хората, които управляват монетарната система, създават парите по такъв начин, че само специалисти да могат да разберат безмислените им дрънканици. Три са нужните неща, които всеки да знае за това как парите циркулират целия свят. ФИАТ парите? Декларирано от правителството законно платежно средство, въпреки че не може да се конвертира в монети. Ако извадя банкнота от портфейла си, ето че държа 20 долара в ръцете си. Но мога ли да я изям? Ако я сдъвча и преглътна, ще получа ли някакви калории и витамини? Мога да я смачкам и хвърля в резервоара си, ще запали ли колата? Най-много инжекцията да регистрира грешка. Това е само символ. Не означава нищо, и това са пари, създадени от нищото, само защото някой е пуснал печатната машина. Преди големият прираст на населението, което е станало благодарение на петрола, се е случила именно тази революция в монетарната система. Имало е време, когато 1 паунд стерлинг е бил равен на 1 паунд сребро. Имало е толкова, колкото е имало и в земята. Парите са били реални. Не можем да принтираме сребро. Не може да се принтират пари повече ресурсите, с които разполагаме. Просто е. Обаче освен ФИАТ парите имаме и нещо наречено: фракционно резервно банкиране. Ако Вие ми дадете депозит от 10 долара, от Вашите мога да създавам и давам заеми на стойност 90 долара. Пресметнато е, че клиентите на една банка никога няма да отидат на куп и да си поискат парите. Изчислили са си шансовете точно като собственици на казино. Но когато правиш 100 долара за сметка на 10 реални, това се нарича създаване на пари от нищото. Това означава, че този който ще връща заема ще им даде реални пари, на базата на които банката ще създаде нови и т.н. Мисля, че в тези кризисни времена всеки трябва да осъзнае как работи лихвата и какво ни причинява. Колкото по-висока ви е лихвата по кредита, толкова повече пари създава банката от вас. Това не е нищо повече от финансова пирамида. Живеем в една парадигма на безкраен разтеж. Случаите Мадоф и Станфорд бяха финансови пирамидални схеми, но и цялата световна икономика е финансова пирамидална измама. Безкрайният растеж обаче се сблъска с ограничените енергийни ресурси. Първи закон на термодинамиката: Енергията не може да бъде нито създавана нито унищожена. Втори закон: Енергията върви само в една посока - от използваема към неизползваема. Това е законът за ентропията, нещата се разпадат. При всяко едно действие винаги има отделяне и загуба на енергия. Значи имаме ограничена енергия и финансова парадигма, която изисква неограничено нарастване. Но се намираме се във фаза от историята, когато този досегашен модел се сблъсква с нещо, което е много по-могъщо от парите. След 2006 г. ясно се виждаше, че кризата в икономиката е надвиснала и реална. Очаквах я година по-рано, но въпреки закъснението тя се случи. И сега, когато това се случва всичко става по начинът, по който сме писали, казвали, предвиждали. Картата, която създадохме, се оказва фатално точна. Ще има срив, а не временен застой. Какво се случва, когато едно правителство се разпада? Пощите спират доставките. Контрольорите на въздушния трафик спират работа, защото не им се плаща. Полетите спират. Контролът на инфраструктурата и този на храните се преустановява. Поддръжката изостава и спира да функционира, както и полицията. Това не са тайни, четем заглавия от сорта на: "Калифорния банкрутира. Мичиган банкрутира. Охайо банкрутира." Закриват се предприятия под път и над път. Изграждат се палаткови лагери из цялата страна. Това са бездомни хора. А милионерите по върховете на обществото т. нар. елит, ще са линчувани, разкъсани и изядени живи. И никой никъде не споменава, че в останалите части на света икономиката се срива много по-бързо от тази в САЩ. Великобритания е пред парализа. Залята е от вълни на отчаяние, разпространяваща се към Източна Европа. Гърция е на път към революция. Не обществени безредици и неподчинение, а революция. Изблиците на насилие в Мексико, Пакистан, Афганистан и други - всичко е част от този крах. Хората, които управляват и доведоха планетата до това положение, губят контрол. "Рупърт е параноик... може ли да му се вярва?” "противоречива фигура..." Знам, че ме наричат как ли не. Само че аз не боравя с теории на конспирацията, а с факти. "... световно признат експерт.. "Рупърт е агент на ЦРУ... "Рупърт е медиум..." "... откачалник, предвиждащ гибел..." Някой ми беше казал много отдавна, беше някъде към 1984 г.: "Защо не слезеш от кръста бе, задник?" Не съм казвал, че съм месия. Не съм отговорен за спасяването на никой друг, освен себе си. Така, както го виждам аз, това е краят на един начин на живот. Събитие,което е толкова важно за нас, колкото астероидът, който е избил динозаврите. Динозаврите са били крале на тяхната парадигма - мислиш по даден начин за нещо, без да се замисляш. Някой говори за пари и вие автоматично приемате, че лихвите, ФИАТ парите, фракционните резерви са нещо добро, което трябва да защитаваме. Както се казва в дарвинизма - само видовете, които еволюират и адаптират към променящите се условия, ще оцелеят. На останалите, неспособните, им е предопределено да умрат. "Майк, внимавай, пропагандираш социален дарвинизъм. " Не пропагандирам социален дарвинизъм, свидетел съм на такъв в настоящето! Ако сте в лагер в гората и ви нападне мечка, не е нужно да сте по-бърз от мечката. Просто трябва да сте по-бърз от най-бавния от групата. Има една единствена графика, описваща този проблем. Използвал съм я в 60-70 лекции в 8 държави и това е графиката на човешката популация. Вижда се, че населението на Земята е било постоянно в границите на около 1 милиард. Растяло е съвсем бавно с появата на някои примитивни технологии. В един момент идва Ренесансът, най-ранните стъпки към индустриализацията. С откриването на парния двигател графиката започва да се издига. С въвеждането на въглищата населението нараства по-стръмно. Но когато петролът навлиза в ежедневието ни - графиката става почти отвесна. И така до 7 милиарда души. И всички тези хора съществуват само благодарение на едно. Петрол! Очевидно е, че ако петролът изчезне, населението ще го последва. В биологията няма случай, в който популацията на даден вид, облагодетелстван от дадени условия, да достигне връх, след което да не последва срив. Това е закон. Не по-малко фундаментален от този за гративацията, или пък за термодинамиката. Може да го сравним и с борсата и финансовия пазар, където след всеки приръст имаме спад. Историята на всеки мехур - надува се до пръскване... Не смятам, че всички хора като едно цяло трябва да разберат тази информация. Не ме и интересува, дали всички ще я разберат. Ако си изправен пред задаващо се бедствие, както случая с Титаник. Да речем, че знаеш, че корабът ще потъне и няма достатъчно спасителни лодки. Умееш да правите такива лодки. И решаваш да се заемеш със задачата преди Титаник да потъне. Вероятностите са да се сблъскаш с три вида пътници. Първата група е отчаяната маса: "Какво става? Корабът е ударен, потъва. Какво да правя? Не знам какво да правя." Друга група казва: "Разбираме проблема. Кажете ни какво да правим и как да построим повече лодки?" А имаме и трета група, които казват: "Та това е Титаник, няма начин той да потъне!" Така де, те ще предпочетат да отидат до бара за още едно питие. И ако вие знаете как да строите лодки, на коя група хора ще помогнете? Някои неща са неизбежни. FTIC е в несъстоятелност. Федералният Резерв е в несъстоятелност и ще банкрутира. Наблюдаваме банкрути, изпадане в немотия и глад, дезорганизация. И всичко това вече е в ход. Разпадането няма да е еднакво за различните места по света. Това, което мога да направя, е просто да дам някакви насоки. Пикът е неравното плато, на което сме в момента. Цената на петрола се движи нагоре. После нуждите от петрол се съботират и цената пада. Но нуждите продължават ръста и цената отново тръгва нагоре. Докато пак се сблъскат с факта, че ресурсът е ограничен. Това е платото, което сме изкачили. Повратният момент за цивилизацията ще настъпи, когато цените отново се покачат, но никой няма да може да си ги позволи. Тогава всичко умира… И по-добре eда стане бързо, за да не бъде инфраструктурата разрушена. Всички знаем колко са важни пътищата, мостовете и т. н. Имам предвид, че с продължаването на икономическата криза тези структури ще бъдат постепенно занемарявани. Държавите нямат нужните средства, за да се справят с това. По-добре да започнем изградането на новият модел, докато все още старият не е напълно разрушен. Трябва да оцелеен през транзитната фаза, която може да трае 20 години. И това вероятно - в най-добрия случай. Но може да са и 50 или пък 100 години, докато се появи нещо стабилно, върху основата на което да градим. За да оцелеете, не си позволявайте да се паникьосвате. Използвайте главите си, анализирайте събитията и локалната си ситуация. Някои казват:"Петрол или има, или няма. Или има храна, или няма храна." "Днес има храна в магазина, но утре той ще бъде празен." Само че нещата не се случват така. Това, което ще стане, е конкретни липси на конкретни места за определен период време, преди да стигнем до празните магазини. Затова по-трудна ще е трансформацията, а не крайният й резултат. Някои казват: "Ще избягам и ще си построя убежище, ще заредя с консерви." Твърде късно е за това. Защото, ако до сега не сте се научили да се грижите за себе си, ви очаква провал. И най-вероятно ще бъдете застреляни от други като вас. - Не мислите ли, че изключвате човешката креативност? Възможността ни да решаваме проблеми? - Баща ми беше ветеран от военновъздушните сили. Обучаван е да анализира боеви събития и да взема бързи жизненоважни решения. Да може да мисли критично в критични ситуации. Той от своя страна ме обучи, още от ранна възраст. Някои хора разполагат с такава дарба. Считам, че и аз имам такава. Личния ми опит като полицай също е развил това. Понякога се налага да вземаш решения, които променят или пък прекратяват човешки съдби. Научих се да отделям триците от брашното. Вероятно най-голямата пречка, която отстраних, е, че спрях да вземам насериозно преобладаващите медии. Та, говорихме си за човешката изобретателност. Нито технологиите, нито човешката изобретателност могат да преодолеят законите на физиката, които управляват тази планета. Те са непроследими, неотменими и реални. Науката е безсилна. Човешката арогантност, за която ще плащаме, смята че може да замени Господ. Да заобиколи законите на Вселената. Бих препоръчал, ако можете, да купувате злато, но не на хартия, а да го притежавате. Защото, когато дойде хиперинфлация след дефлацията и всичките трилиони отидат там, откъдето са дошли, ще са ни нужни хиляди, за да си купим хляб. Това, което ще приемаме срещу стоки, ще остане златото. Укрепете домовете си и ако имате земя, прекратете обработката й с петролни химикали. Облагородявайте естествено. Което аз правя, е да посипвам с пепелта от барбекюто си и да препикавам почавата. По този начин тя поема нужния й амониев нитрат. Ако сте зависими от мобилни телефони преминете към кабелните. Телекомуникационните компании, които оперират със сателити, радио кули и др., за да могат чудните ни телефони да работят, ще спрат поддръжката си със сриването на борсата. Земната линия е по-сигурна и може да е от помощ. Обучете се на първа помощ и холистична медицина. Ползвайте умерено прясната вода, складирайте разумни количества храна, но не за цял живот. Това, от което наистина ще имате нужда, са семена. Семена, но не генно-модифицирани. Семена, чийто плод ще ви даде качествени семена, а не да купувате наново. Сдобийте се значи с качествени естествени семена. Това би било полезна валута за в бъдеще. За разлика от голямата депресия, това сега ще има различен сценарий. Вече нямаме безгранични ресурси, които да складираме. И не само петролът е към края си. Предимството през 1930 г. е било възможността на хората да произвеждат собствена храна там, където живеят. Местната продукция ще бъде ключът за преживяването на колапса на индустриалната цивилизация. Разполагаме с примери какво се случва, когато кранчето на петрола се спре. И как обществото реагира. През 1991 г. Съветския Съюз се разпадна. Имаше две нации, абсолютно зависими от петрола на техния Съюз - Куба и Северна Корея. Реагираха по коренно различен начин и резултатите го показаха. В Северна Корея се създаде бюрократичен режим по подобие на съветския. Властта беше централизирана и всичко минаваше от там, а за севернокорейците гладът беше непоносим. Изведнъж остават без петрол и природен газ, почвите не се облагородяват. Колите не се движат. Стигна се до момент влаковете да вървят в едни дни, а в други да се генерира електричество - но не и двете едновременно. Куба обаче, прие най-чистата форма на капитализъм. Анонсираха: "Всеки да започва да произвежда своя собствена храна. Облагородявайте почвата. Използвайте всяко едно кътче благоприятна земя." Правителството направи всичко възможно, за да стимулира местните производители. В началото беше тежко, но не след дълго кубинците водеха здравословен начин на живот, както никога преди. Освободиха от изкуствените генно-модифицирани храни. Хранеха се здравословно. И всеки квардатен метър в Хавана с почва беше използван, дори тераси и покриви на жилищни сгради. Храната беше качествена и устойчива. Необходимо беше хората да разберат, че това е единственият начин за да продължат. Така и Куба оцеля. Това ще е същността на новият човешки модел. Всичко ще бъде местно. Джек Лондон е един от любимите ми писатели. Писал е често за животните.Когато животните са застрашени от смъртна опасност, те винаги търсят корените си. Искат да бъдат с най-близките си, семейството, групата.Искат да бъдат на позната територия. Естествен животински инстинкт. В Дубай икономическата криза удари толкова силно! Чак имигрантите индийци, които работеха и живяха там, бяха принудени да си вземат еднопосечен билет за дома, оставяйки хиляди коли по летищата.Това се случва и във Великобритания. Поляци и източноевропейци от последните дошли се прибират по родните си места. В някои райони, в Южна Калифорния примерно, имаме 13-14 милиона души, зависещи от 4-дневни хранителни запаси. Ясно е, че хората ще мигрират, след като няма да има условия. Сдобиваме се с прясна вода от Северна Калифорния. А това е проблем. Голяма част от електричеството ни идва от Хувър Дам в Лас Вегас. Финикс, Лас Вегас - хората там ще се чудят къде да отидат. Комуните са това, което ще ни спаси. Ще трябва да се съедините със семейството си, със съседите си и с всички около вас. Ще се провалите, ако сте индивидуалист, но не и ако сте част от група. Вълнувам се, когато говоря за това.(плаче)Чакахме... толкова дълго, докато бъдем чути. Когато медиите, пресата или правителството кажат, че това не може да се предвиди,те лъжат най-нагло зад лицемерните си усмивки. А ние успяхме да кажем, какво ще се случи, как ще се случи и кога ще се случи. Не искаме сривът да е толкова жесток, колкото се доказва че ще бъде. Но наблюдаваме процесите и тръбим за това вече години наред...Боли ни. Но винаги съм бил емоционално обвързан с това, на което ме научи животът, да балансирам. Ужаса с... любовта и щастието, с това да накараш някой да се усмихне. Разхождам кучето си и броя, колко усмивки ще придизвикаме у разминаващите ни хора. Прибираме се и казвам: "Днес накарахме 23-ма души да се усмихнат. " И по някакъв начин, това ме кара да се чувствам много по-добре. Елизабет Кюблер Рос е психиатър и е определила 5-те етапа на отчаянието, когато сме изправени пред непреодолимо събитие. (1)Първият е отричане: "Това не може да се случи. Не е истина." Отричате и се борите за това, но след това идва гневът.  (2)Вярвам, че фазата в която е цивилизацията днес е гневът. Макар и все още съвсем повърхностно, той се разгръща сред населението. Трябва да преминем през този етап. И е съществено важно как.Начинът, по който се случва сега с полицейското и гражданско насилие, гневът е единствено деструктивен. Живеем възпрепятствани от невежеството на правителствата, защото нищо от това, което правят, не подобрява нещата.  (3)Следващата стъпка са пазарлъците. Може да се каже, че и това е фаза, в която се намираме. "Може би трябваше да постъпя различно? Може би трябваше да помисля за това?" Може би това, може би онова.  (4)След това идва и 4-тата фаза, депресията. Все емоционални етапи от възприемането на проблема, в зависимост от индивида, възпитанието и културата му.  (5)Последният етап е приемането. Едва тогава хората ще могат да реагират правилно, като онези на потъващия кораб. "Добре, покажете ни как да построим спасителни лодки." - Знаете ли, събитията биват гледани под различни ъгли. Има истории и автори, които ще подкрепят Вашите гледни точки, а други не. Не смятате ли, че е възможно да създавате Ваша реалност, на базата на умишлено избрани от Вас събития? - Отдавна спрях с дебатите. И причината е, защото не ми се налага. Рано или късно ще се примирите, че това за което говоря и пиша, вече се случва. В такъв случай, защо трябва да водя дебати? Колко още "пикът на петрола", случилото се, има нужда да се доказва? Всичко, за което казахме, че ще се случи, е започнало. Всеки един аспект от човешкото съществуване е сложен на масата. Всички политически партии са артефакти, продукт на минали векове. Човешката раса няма вече да се интересува от идеологии, а от това какво ще им позволи съществуването им. Капитализъм, социализъм, комунизъм - трябва да бъдат изхвърлени на боклука. Защото са основани на база неограничени ресурси. Нито една от тези идеологии, умиращи динозаври, архаични изкопаем, не са уместни за начина ни на живот сега. Нито една от тях не разбра, че трябва да има баланс между растежа, ресурсите и планетата. Така че, забравете: "Мога да имам, колкото си искам." Докато не приемем факта, че живеем с ограничени възможностти и трябва да се съобразяваме с ресурсите на планетата, с животните и всичко около нас, няма да има щастие за никого. Всичко е въпрос на баланс. Кой ми пробута идеята, че моя съдба е да раста вечно?! Нищо не нараства вечно, няма такова нещо в природата, не е възможно. Огледайте се наоколо, всичко има цикли: ражда се, израства, развива се, снижава се и умира. Предизвикателството е или да еволюираме или да изчезнем като вид. Да се развием или умрем. Господ не е бавачка. Изборът е наш. Или да се променим и променим начина си на мислене, или да изчезнем. Всичко е заложено на масата днес. Господ и всяка една религия са заложени. Всичко ще бъде стандартизирано, според това реално ли е то. Религиите ще бъдат поставени под микроскоп. Очаква ни най-голямата революция в човешкото мислене,която някога се е състояла. Посрещнете и приемете страха, а не се опитвайте да го заобиколите. Част от душевната идентичност на всеки човек е да приема и страха и любовта. И да не бяга от нищо, защото това е житейският опит. Това са съставки, които откриваме в най-красивите произведения на изкуството и най-хубавата музика. Но за жалост, виждаме богатите съставки на човешкия душевния потенциал погребани под тонове... тиня. - Вие духовен човек ли сте? Говорехте за различните религии. Как се самоопределяте? - Ще цитирам Свети Тимотей, напълно съгласен съм с казаното от него: "Привързаността към парите е пътят към всяко зло." Това е изводът, до който съм достигнал от моят осъзнат живот. Това е фундаменталната истина, която съм доказал през 30 години академични и правни изследвания. Опитвах се да намеря отговор, защо живеем по този начин,защо мислим по този начин, защо реагираме така. Привързаността към парите е пътят към всяко зло. И тя има силата да унищожи изцяло човешката раса. Да се спрем за малко на този харизматичен човек в Белия Дом. И той също като нас е затворник, в плен. Затворник на правителството, на политиката, на икономиката, на Федералния Резерв, на архаичната система. И не бива да го сочим за виновник за успеха или пък провала на човешката цивилизация. Единственото нещо в света, което вие и аз можем изобщо да променим...За да имаме шанс да оцелеем и да дадем шанс на децата си е ... Начина си на мислене! Трябва да вярваш... Не да си пожелаваш, не да се надяваш, не да се молиш, а просто да вярваш. Само така ще намериш изход от ситуацията. Това е най-хубавата черта от характера на американеца. Когато се мобилизираме и концентрираме върху проблема, разбирайки го в детайли, наистина постигаме резултати. Планирам да изживея остатъка от живота си щастливо, с усмивка на лице. Свободен като човек. Как някой изобщо може да си позволи да мисли, че няма надежда? Спрете да мислите като динозаври! - Разбирам, че сте решен да вършите работата си, без значение какви са последствията. Щеше да е много по-лесно просто да подминетевъпроса... - Ако е имало германец през 1932-33 г., който да види в бъдещия неминуемия краен резултат третия райх; ако е имало някой, който да предвиди това.... Наистина ли смятате, че щеше да има наглостта да му обърне гръб? Да се престува на ни видял, ни чул? Ден подир ден... От избирането на Адолф Хитлер за канцлер през 1933г. до Кристалнахт и "нощта на дългите ножове", до аншлуса, окупацията на Австрия, Судетенланд, Полша... и всичко да се случва, както си го видял на картата... Как мислите ще се чувства този човек? Мислите си, че би подминал проблема? Всички ние, като част от колективното човешко съзнание, сме отговорни за вероятно най-големия преодолим срив пред човечеството. Самоубиването ни. Как можеш да обърнеш гръб на това? Как можеш да спиш нощем? Кой сте Вие да ми казвате, че щяло да бъде по-лесно ако просто подмина? Но Вие не сте като мен. Никога не ми е било по-лесно да обръщам гръб. Ала това би означавало да продам себе си и всички останали. Аз все още съм същия човек, който преди 30 години поиска обяснение от правителството си. Хванах ЦРУ в крачка. Някой трябваше да говори за това. Аз съм все още същия този човек. Все още съм 27 годишния на крачка от повишение с перфектно досие полицай от Лос Анджелис, отдаден на работата си, който все още иска отговори. "Историята и обстоятелствата около Майкъл Рупърт присъздават у повечето от нас състояние на параноя. Но след като сме склонни да приемем това, трябва да приемем и възможността манията на Рупърт да е вид отговорност, която ние,останалите не разбираме." (Ръндал Съливан, Лос Анджелис Хералд, 1981 г.) Има една легенда, която отговаря на живота ми. Историята за 100-те маймуни. Някога много отдавна към края на 40-те началото на 50-те. Когато имало опити с атомната и водородната бомби. Беше изпробвано ядреното оръжие на остров в Тихия Океан. После изчакахме няколко години, за да си отговорим на върпоси от рода на: "Колко скоро време, след като унищожим нещо, ще е нужно, за да се възобнови животът?" Така че решили да се върнат на острова и да го заселят с маймуни. Маймуните яли кокосови орехи. Всичко на острова било сравнително здравословно, с изключение на черупките на орехите, които били радиоактивни. Тогава учените решили да обучат 10 от тези маймуни и ги научили да мият орехите използвайки прясната вода на острова, преди да ги счупят. И после ги пуснали сред останалите. Съвсем скоро броят на умеещите това маймуни се увеличил. От 10-хилядна популация, 20 миели кокосовите орехи. И най-неочаквано, когато 100 маймуни усвоили умението, едновременно с тях, макар и без пряк достъп, цялата популация от 10 хиляди се научила! Това е начинът, по който гледам на моя живот, особено след като веднъж осъзнах всичко за което говоря. Това е моята съдба.

Днес Майкъл Рупърт живее в Кълвер Сити, Калифорния. Последната му книга излезе през месец май и беше широко игнорирана. Изкарва времето си, пишейки песни и свирейки. Закъснява с наема си и е на ръба на изгонване...

да разхищават - сривът на нефтената платформа в мексиканския залив май ще доведе по-рано до катастрофата на културата, основана върху изкопаемите енергийни източници - макар и да ни се струва далече...

...нямаме още технологии за масово излизане в космоса. Иначе и него щяхме да освиним...