ТВОРЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ "ХРОНОТРОН" :: Психично и духовно развитие 34/90 Наблюдателят

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.12.2010 10:10 - Психично и духовно развитие 34/90 Наблюдателят

Автор: burda Категория: Технологии

Прочетен: 1145 Коментари: 0 Гласове:

Това, което се нарича Свят, представлява само Ум. Съзнателното взаимодействие на човека със средата зависи от осъзнаването на реалното влияние върху нея, посредством Наблюдателя и явлението “ефект на наблюдателя”. Разграничението аз-среда е умствено, условно. На практика материята е непрекъсваема. С нарастването на еволюционната зрялост на чувстващите същества, които са свръхсложни системи, естествено нараства и тяхната свързаност със средата. Осъзнатите връзки на взаимодействие с нея можем да наречем “интерфейси”, а програмите, с които разполагаме за конкретно въздействие към средата – “драйвери”. При все това нивото на активна осъзнатост не е нужно да бъде във всяко едно отношение на вниманието ни. Много от функциите се извършват автоматично, тъй като многократно повтарящите се групи сигнали, навици, установки, потъват в по-ниското ниво на функциониране и не затрупват с работа активното съзнание. Така телесните двигателни функции постепенно започват да се управляват от ниските отдели на главния и гръбначния мозък, функциите на последните могат да се поемат от гените и т.н. На повърхността на съзнанието лежи само онзи кръг от дейности, който е нов за реалното оцеляване и развитие. Наблюдателят е Висшият Аз, но масовият обикновен човек се идентифицира не с него, а с конкретното си тяло, което е резултат на поредното раждане и живот с материя. Голямата идея на духовното развитие и неговия връх – просветлението – е да събуди, осъзнае и приобщи малкия аз, егото с Големия Аз, да направи човекът тотален, цялостен, универсален. Това става като постепенно съзнанието мигрира от обществено обусловения ум и телесност към тотални ценности и реалии и отвъд телесни предпоставки за съществуването си. Осъзнаването на своето тяло като локален терминал на божествената воля, а Бог, като универсална творческа функция във Вселената е точното състояние на Наблюдателя. Преходността на телесното и конформността на социалното са осъзнати. Като такива те не са пренебрегнати, а са поставени в служба на Висшето. Да се разбере, още повече – да се осъзнае дълбоко и преживее състоянието на наблюдател, не е възможно да стане незабавно. Повярвайте, на мен самият не ми беше лесно. Затова нека да подходим с още малко концептуални упражнения за обясняване на Наблюдателя. Съществуват най-общо две гледни точки на дадена ситуация. Първата е вписаност (включеност) в ситуацията. Втората е абстрахираност, отделеност от ситуацията. Вписаността в ситуацията поражда у нас разчет на сетивните възприятия и реакциите на тях, наречени потребностни. Те са максимално конкретни и „хоризонтът” на осъзнаването им зависи от конкретната ни телесната включеност в ситуацията. Абстрахираността ни спрямо дадена ситуация в която участваме означава, че имаме поглед от обстановъчен характер, можем да изработим обстановъчна реакция, в която са включени външни за тялото позиции, усети, отношения и т.н. Тази обстановъчна реакция (усети, осъзнаване, действие) е позицията на наблюдателя. Гледната точка и действия на обикновения човек не надминават 7 % в обстановъчна реакция, и съответно минимум 93 % в потребностна реакция. В повечето случаи обикновеният човек е дълбоко неосъзнат за обстановката на своята активност. Да се придобие мислене от позиция на обстановката – това е позицията на Наблюдателя. Да притежаваш „висша сила” е равностойно на притежаваш „висша степен на осъзнаване”, да гледаш на действията си от позицията на цялостната обстановка. А включването на света в цялостната наблюдавана обстановка не е по-малко от позицията на Бог, от сливането на човека с Бога. При медитация е възможно да видиш тялото си отвън. И видиш ли го – кой го гледа? Ако го гледаш ти – значи ти не си тялото!... Същото е и с мислите: при провеждане на разговор или при говорене в свободна асоциация успееш на запис да се чуеш, ще видиш че не си ти тялото: някой непознат за теб говори и действа! Този който вижда и чува, осъзнава тялото и мислите ти отвън е самия Наблюдател. Съзерцавай, наблюдавай и едва след време ще научиш да се самоуправляваш истински, ще видиш света незамърсен от илюзиите. За решаването на личен проблем е нужно излизане извън себе си – гледане на себе си и проблема от позицията на наблюдател, свидетел. Затова за страничния човек е лесно да даде съвет за някой по проблема му. Това е смисълът на разтъждествяването. Отдаване на друг или на себе си, но непривързано, отстрани, като публика. Проблемите на света могат да се решават с изнесена съзнателност извън света. Познанието, осъзнаването не идва от участника (актьора в играта), а от свидетеля. Водачите, Учителите на хората са именно такива – те са напуснали света. Отстраняването на емоцията е едно от най-трудните неща в началото, когато се практикува разтъждествяване. С времето практиката става постоянно състояние и отношение. Каквото и да става, то става с ум-тялото. Те са само терминали за усещане и действие. Животът е игра, в която нашето тяло е актьор. Позицията на актьора е отвътре-навън. Той разбира нещата от непосредствената си сетивна и дейностна сфера. Но човекът е многопланов. Има план, в който той е сценарист. План, в който той е режисьор. Това са житейски позиции, които надрастват обикновената актьорска игра. Гледни точки, които изискват обстановъчно, по-цялостно мислене. Това е мисленето на Наблюдателя. Наблюдателят е основата, ключовата позиция или роля, която е добре да поеме човекът в своя живот, когато тръгне по пътя на духа. Животът е сложно динамично съгласуване на потоци от вещества, енергии и информация. За да знаем какво става с НАШИЯ живот, ние трябва да знаем обстановката на нашето съществуване и на нашата същност. От това знание на практична основа постепенно да се научаваме да бъдем пилот и навигатор на живота си. Какво значи това? Да знаем кои сме и накъде сме тръгнали, да изследваме и следваме пътя, който ни предстои и да знаем как да се придвижваме към целта си. Много такива КАК няма да ги знаем в началото. Но те ще идват до съзнанието ни с внимание, с развитие на способността да се вниква в това, което става (защото няма случайно и безпричинно събитие). За да станеш шофьор – сядай зад волана и учи. Знанието идва с правенето. Бърза техника за осъзнаването ти като Наблюдател. 1.Наблюдавай обекта – концентрация. 2.Наблюдавай себе си – субекта – тялото и ума си, които са се концентрирали в наблюдаване на обекта (да не се забравя разтъждествяването на висшия Аз от тялото! Същността ни не е нито тялото, нито ума, нито светските декори на техните действия.). 3.Гледай отстрани и осъзнай отношението субект-обект, както визуално, така и същностно. Спирането на ума (разсъждаването, мисловния поток) означава прекратяване на отъждествяването с него. Разбира се, съществуват множество бавни техники, които изграждат постепенно нагласата на наблюдател. Тези техники позволяват да се отработят различни позиции – на правещия, на притежаващия, на потребителя и на наблюдаващия. Ролите на сценариста и режисьора са също на наблюдатели, но обвързани по някакъв начин със сцената на живота, без самите да са в нея. Психологическите игри в диада и триада (двойки и тройки, които си сменят ролите) са една добра възможност. Друга възможност е съзнателното развиване на лидерски (водачески) умения. В днешно време има книжнина, курсове, семинари, дори цели учебни заведения, в които се развиват лидерските умения. Съвременната политика и икономика не могат да се ръководят от лаици и дилетанти. Било е възможно през Средновековието, когато да се върти меча и да се заповядва на слугите не е изисквало кой знае какви умения.

Бдителност

Изобщо – крайъгълен камък на духовната еволюция е да се стараеш да бъдеш бдителен – за колкото се може повече неща, особено за вътрешните (аскеза). Бдителността при самоизследването премахва границата между съзнание и подсъзнание, с това човек става тотално съзнателен за себе си: всичките му части могат да се пречистят, хармонират и интегрират.

Непривързаност

Бдителността означава съзнателно да се вършат нещата – дори и най-дребните неща. Да се избягват машиналните действия, шаблоните, инерцията, много от придобитите навици. Може да правиш каквото и да е – но да го осъзнаваш. Нещата, които преживяваш да ги осъзнаваш като случващи се, но да бъдеш недокоснат от тях.

В недовършените (недоправените) неща се крие скрит магнетизъм. Те изискват удовлетворение. Човек се стреми непрекъснато да се връща към тях, с което става привързването. Така се получават шаблонните и циклични действия, това е един от факторите пораждащ зависимостите. Така се изгражда незряло, невежо, ирационално поведение. Правенето и не-правенето, когато се осъзнаят цялостно могат да се отхвърлят или утвърдят като необходими. Отчужденото интелектуално частично схващане е недостатъчно. Трябва да се преживее дълбоко и разтърсващо. Ако например даден човек е привързан към богатствата и е станал скъперник – той не може да израсне. Неговият Бог са парите. Докато те са Бог, той няма да се срещне със Своя Истински Бог. За да се срещне с истинския Бог, трябва да остави фалшивия. С Бог сделка не може да се прави. Защо? Защото и да се откаже от богатствата си, но да запази отношението си към материята, няма да се осъществи прехода. Трансформация на човека в ролята му на наблюдател В съществуването ти си единственият непроменлив фактор (Наблюдател, Висш Аз), всичко друго се променя. Ти си вечността. При просветление изчезва подсъзнанието. Неговото съдържание е осветено от съзнанието и е включено в него. Съзнанието на просветления е тотално: там няма съзнание и подсъзнание разделени с цензор между тях. Просветленият е тотално (напълно) осъзнат. Спира и сънуването, защото то се нуждае от подсъзнание. Подсъзнанието е витален скрит процес, съдържащ незавършени преживявания, изтласкани там, за да се проявява само благоприличието на личността. Спира и възможността за хипноза, тъй като тя е разцепване на съзнанието на две и разговор на хипнолога с подсъзнанието. След обикновения хипнотичен сеанс у хипнотизирания не остава съзнателен спомен за разговора. Просветленият просто не може да бъде хипнотизиран, тъй като съзнателността му е цялостна. Примери за трансформации в будност в аспекта на просветлението. Напомням, че всичко това, написано е само декларация; само дълбокото осъзнаване и преживяване реализира просветлението. гняв-трансформация (аскеза, медитация) -състрадание ум-тяло- трансформация (аскеза, медитация) -полет, безупречност усилие- трансформация (аскеза, медитация) – усилие навън без насилие и без потискане на себе си; изразяване свободно на истинския себе си; носиш се като облак – движиш се, променяш се, но не се напъваш притежание – трансформация (отдаване) – споделяне, съпритежание воюване – трансформация – приятелство, отдаване чрез позволение промяна – различаване, вивека – разтъждествяване от промяната. Ти си Наблюдателят на света, на мислите си, на тялото си. Те са еволюиращите. Наблюдателят еволюира Отвъд. Семе, което е оцеляло – покълнване, растеж, смърт на семето – дърво Страстно желание, изкушение – избор “по сърце” – нежелание, непривързаност, неизкушеност, удовлетвореност *********************** Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright 2008-2012. http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582 Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d