Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2011 09:16 - Психично и духовно развитие 39/90 Желания и потребности
Автор: burda Категория: Технологии   
Прочетен: 1262 Коментари: 0 Гласове:
0



Има съществена разлика между обусловено от емоциите или целите желание, наричано още терзание, и истинските нужди, наричани още потребности. Потребностите идват от тялото и тяхното задоволяване го поддържа живо и здраво, осигурява съхраняването на вида. Желанията – терзания идват от обусловения от емоциите и сетивността ум, от представите, от привързаностите, от рекламите и агитациите – да бъдем, да правим, да имаме (притежаваме) нещо, което го имат други или изискват ние да го имаме... Така чрез терзанията човек става обсебен от обектите – роб на тяхното наличие или отсъствие. Истинското поведение е в това – да заставим ума да слуша и да отрежем страстите, а не да измъчваме и ограничаваме тялото от същинските му потребности. За да ви завербуват и зарибят да имате привързаности, някои малобройни обществени групи са направили дори спънки пред зримостта на същинските потребности, и могат да ви предложат каквото и да е друго – цели, ценности, символи, суперсимволът пари – само и само за да не можете да задоволите обичайните си нужди - потребности на тялото. Осъзнавайки тази измама, вие може да се отдалечите внимателно от този ад, приготвен за вас, този цикъл на зависимост от обектите на желанията си и последващите страдания. Желанията-терзания са абстракции, те са сънища, празни въжделения. Истинските духовни хора са се отказали от такива желания и амбиции.    Желанията – терзания могат да се породят и от обекти, ситуации и убеждения, които активно избягваме. Но тогава тези обекти, ситуации и убеждения непрекъснато ще преследват. Това е така наречения от Емил Куе “закон за обратния ефект” – всичко, което ненавиждаме или избягваме непрекъснато, ни преследва, или ако има обстоятелства поради които не може да се случи на нас, то с удивителна настойчивост преследва най-близките ни хора. Обяснението на това, от нивото на една по-висша осъзнатост е следното: в тези случаи вниманието не се води от мисълта, а от тревогата, от тревожността. Хитростта да се избегне този порочен кръг е да бъдем безразлични, емоционално непривързани към обектите, състоянията и действията си: прави каквото искаш, пък да става каквото ще. Тогава се освобождава от карма и човек ВИЖДА светът неподправен. Борбата с желанията – терзания е като пресичане на тъмна стая затрупана с вещи: непрекъснато се спъваш в тях. Дори да подходиш системно и се организираш методично: например да търсиш стена за да се движиш по-свободно – това не решава задачата. Дори я усложнява – все по-трудно се поддържа живота в тъмницата. Ефективното решение е да запалим светлина. Това наглед необичайно и просто решение премахва целия централен проблем с достъпността на територията. Намеренията и желанията са в резултат на психологическа борба на вътрешното с външното. Борба в резултат на илюзията за делимостта на света на АЗ и НЕ-АЗ. Конфликт между подсъзнанието (личното и колективно подсъзнателно), съзнанието и свръхсъзнанието (съзнателността на Висшия Аз). Това е един изначален дуализъм, но обикновените хора съзнателно и подсъзнателно се придържат към него, тъй като е заложен чрез възпитанието. На практика оцеляването в съвременното общество изисква развитие на ум и интелект именно на тази патогенна, невротична основа. В резултат на такава позиция човек си създава самомнение, неувереност („комплекс за малоценност”), драми, тревоги, страхове и безплодни фантазии. А всичко това е само комбинаторика от възможните гледни точки, които временно вземат превес в различни ситуации. Това обаче пречи на виждането. Не става дума за зрителната функция, а за способността да се вдене в общата картинка. Способността да се хванеш, че се БОРИШ НАПРАЗНО СЪС СЕБЕ СИ. При това често за да получиш нещо, което не ти трябва на теб, а е удобно на някой друг. Например ти ставаш собственик на някаква скъпа вещ. Но всъщност – друг те контролира, друг иска парите ти за да те нахрани с илюзията,че е много важно да си притежател. Представете си обаче, до какви висоти би стигнал интелектът, освободен от илюзията на дуализма?! Ако развитието протичаше мотивирано само от задоволяване на потребностите, при това в един по-широк план – да не е за сметка на другите! А и един простичък метод с който да престанем да се терзаем. Като приемаме светът и себе си в настоящето. Това изключва борещият се ум, защото той е активен, когато претаква миналото и бъдещето. Приемането на ситуацията става чрез утвърждаването, че нещата са преходни и можем да се възползуваме и от наличното в сегашно време, без да се терзаем какви сме били / правили / притежавали  или можем да бъдем / правим / притежаваме. Масовият съвременен човек е объркан и нещастен защото не знае това толкова простичко нещо.

Само лични или автентични и с мярка потребности, а не увлечения в подражание

 

 

  Умът притежава силна тенденция към подражание, увлечение в нещо. Той има склонност да попива видяното и чутото за хората, живеещи в разкош. Тогава внезапно възникват желания, страсти за притежание. Появяват се и привързаностите. Особено значими за самоутвърждаването на егото са сексът, бабаитлъка, брачният живот, луксът, политическата власт. Изобщо надмощието и показността (а не вътрешното съдържимо, Същността) формират невротичен успял (понякога и това се проваля в стремежа нещата да станат по-бързо!) човек с множество болести и нищожна духовност. Стремейки се към материалното – той не може да го има – нито на този, нито “на онзи” свят. А ако разбиранията му за духовното са да ходи в неделя на църква, споменава Господ само пред прага на смъртта или периодично се моли по инерцията изисквана от традицията, да гледа телевизия (има руски неологизъм за телевизор – дебилизор!), да се опитва да симулира че изглежда ОК... твърде трудно ще разбере за какво става дума изобщо. Обръщайте внимание само на нещо, на което искате да приличате, нещо, което искате да бъдете, искрено, а не заради това да се изфукате – да притежавате – вземете за модела онова, което е обект извън вас. Уподобявайки го съзнателно, а после и несъзнателно (защото го забравяте, като го изпращате в подсъзнанието) – ставате него. Вниманието действа като посяване на семена. С времето (т.нар. времеви буфер) Вселената отвръща по най-оптималния начин (явленията се изпълняват по най-краткия път на енергията; заявката се изпълнява по най-приемливия и удобен начин). Умът често прави неприятния трик да обвинява нещо друго, външно за собствените си неуспехи, лоши решения, страдания. Всъщност – той самия ги създава, поради това, че се обвързва емоционално с въображаемия резултат. Ако само направим предпочитанието си и не треперим върху изхода, края, резултата, каквото и да се случи – то ще се преживява като спокойно приемане, несъпротива. Когато си изпълнен с желания, божественото се проявява като света – със страдание и ужас. Когато си удовлетворен и нямаш желания – светът става божествен. Светът и божеството са едно и също, но гледани по различен начин на възприемане. Адът и раят са в потенциал във всеки един от нас! Изпълнявайки определена духовна практика, или просто придържайки се точно към написаното тук, може да станете витарга – човек, намиращ се отвъд желанията-терзания. Изборът е ваш.   Тук ще дадем по-детайлна картина на процеса на получаването на блага при действията на наблюдателя. Тази част може да прескочите, ако не сте стигнали до дълбините на изследване или практикуване.


***********************

Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright 2008-2012.

http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582

Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d
 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 463164
Постинги: 238
Коментари: 161
Гласове: 491
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930