ТВОРЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ "ХРОНОТРОН" :: Психично и духовно развитие 42/90 Привързаности и страсти

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.02.2011 16:00 - Психично и духовно развитие 42/90 Привързаности и страсти

Автор: burda Категория: Технологии

Прочетен: 1192 Коментари: 0 Гласове:

Никакво истинско удовлетворение на желанията и нуждите не може да има, докато малкият аз е впримчен в материята. Материалният свят съблазнява с формите си и обещава мними удоволствия. Но постига само различни степени на неудоволствие и страдание. Изкушеният от предметите се насочва към идеи и практики за придобиване на предмети от материалния свят. Искаш нещо – получаваш го, но после не ти харесва, че си го избрал, защото то носи други непредвидени последствия и т.н. Желанията поставят човека на такива места, на които могат да се получат желаните обекти. Това, в което вярваш, това ти се случва. Също това, в което вярваш, но от което се страхуваш и непрекъснато активно избягваш, то под някаква форма непрекъснато те преследва. Учените откриха материален биохимичен знак за пристрастеността в мозъка, наречен бета-ендорфин. Единственият грях според Г. Гюрджиев, е отъждествяването с миналото си, с възможните перспективи за бъдещето, които ти създаваш за себе си или другите. Известна будистка мантра казва “Гейт, гейт, парагейт – суаха”: Минало, заминало; нека изгори в огъня. Висшият Аз само може да наблюдава страданието, но само духовно осъзнатият може да заеме неговата позиция. Удовлетворение може да настъпи едва тогава, когато човек почувства, че нищо повече не му е нужно, безразличен е към чувствените наслади, нищо вече не го изкушава от материалния свят, че е изпълнен с благодат, задоволство, екстаз. Бедността не прави човека духовен, нито пък богатството го прави материалист. Духовността е отношение на непривързаност и независимост от вещите, а не тяхното притежание. Духовността принадлежи на вътрешния мир, а не на материята. Бедното мнозинство в някои страни не означава, че то живее духовно, а че просто някакво малцинство в тези страни или извън тях успява да концентрира прекалено много богатство (имайки власт чрез политиката, парите и стоките) в ръцете си. Освен това бедността е относителна. Автомобилът в очите на масовия жител на Съединените Щати е банална необходимост, а за масовия жител на Бангладеш – огромен лукс и признак на богатство. Но има една истинска долна граница бедността, която с преминаването ѝ под нея се превръща в бедствие. Духовно богатият не се нуждае от вещи, или ако притежава вещи и имоти, не е привързан към тях. Той разчита на богатството повече под формата на процеси, услуги, книги и знания, които изискват функционално, а не материално пространство. На бездуховният богатството се състои изключително от вещи, предмети, имоти, към които е привързан. Ефективността в неговото ежедневие, според него, идва от притежанието, а не от правенето или достатъчността на неговото здраво тяло и ум. Богатството не е само пари. Всъщност – парите не са най-сигурното и трайно богатство, предвид динамиката на процесите, бързата миграция на капиталовите потоци и инфлацията. Днес може да имаш пари – милионер! А утре да ги нямаш. И обратното. Човек може да притежава огромни владения, оставайки в същото време непривързан. Само материално задоволеният може да направи избор: доколко да се възползува от достъпните материални блага? Той може да се трансформира, защото при един еволюционно съгласуван правилен избор може да премине и към по-скромен начин на живот, или без да се отказва от богатствата да тръгне по пътя към трансформацията. Беднякът търси материални блага и се терзае за своето оцеляване. Не е възможно обаче когато си доста богат да се представяш за духовен, а да си безразличен към страданията на бедните непосредствено около себе си. Тогава може да отразява някаква мода, например да е ерудиран в духовно учение, но не отразява същността си на профан. И човека се въздига с помощта на себе си; както сам е приятел на себе си, така той е и враг на себе си. За онзи, който е победил себе си, собственият му Аз (Наблюдателят) му е приятел. Но за онзи, който не е победил себе си, собствения му Аз заема мястото на врага като външен враг. Просветлението се основава на отстраняването на страстните желания, привързаностите. Когато от “къщичката” си изринем всичко, пространството остава празно – това е нирвана, спокойствие и тишина. Практикуването на техниките на празнотата е едно от най-деликатните духовни занимания. За по-детайлна картина как да постигаме това, което искаме, при това без страдание, единствено чрез правилно направения от нас избор, без да ни пречи на духовното развитие, ще намерите в Приложение 1. Усещане, приемане, избор, но не и обвързаност, привързаност, алчност... Усещанията и възприятията са интерпретации на дразнителите, а не тяхното обективно отражение. Така, ако не сме зрящи – не съществува за нас светлината, ако не чуваме – няма за нас звуци, ако не усещаме аромати – няма за нас летливи молекули във въздуха. Ако нямаме допирни окончания (прекъснат нерв) за топлина, няма да установим температурата на околността. Въздействията на света са обективни, но ние ги възприемаме субективно. В това отношение най-ярки примери са реакциите ни на болки и страдания. Обективно погледнато – не съществуват болките вън от нас. Следователно не само усещанията и възприятията, но и всичко, което е част от нашата съзнателна психика е работа на его-то. Настроенията, навиците и желанията променят в значителна степен интерпретациите на субективността ни, и съответно един и същ дразнител може да бъде възприеман от един и същ човек, намиращ се в различно състояние по различен начин. Например градският шум може да дразни, да е приятен, тревожен или безразличен фон. Идеята на Буда е да си непривързан, невъзмутим, неинтерпретиращ дразнителите. Постигането на тази невъзмутимост той нарича нирвана. Затова е нужно не само да игнорираме сетивата, но и действията, които са породени от тях (т.е. да не реагираме на интерпретациите си). Медитацията не е просто да я правиш, а да бъдеш в нея. Процес в който е отстранено егото, което е подлог в процеса. С отстраняването на егото изчезват интерпретациите на дразнителите и реакциите на тях, остава само безупречното взаимодействие с реалността. До момента в който има его, реалността е илюзорна, неистинска, подправена, мая. Илюзорна не означава “нереална”, а просто неопределима – като сънищата и халюцинациите. След този момент реалността става наситено истинска, знанието за нея – абсолютно, универсално. Дали е бездействащ докосващият се до абсолюта, щом като сякаш не реагира? Не. Неговите действия са точни, защото просветленият не търси резултата, не се чувства заинтересован, виновен, отговорен, напрегнат, сериозен, важен, значим... За него действията са като игра. Крайният резултат губи значението си. “Остави бъдещето в ръцете на божественото, просто действай”, и съвременната интерпретация на това: “Прави каквото искаш, да става каквото ще”. Вниманието в дейността не е загубено, нито пренебрегнато или отречено! То е насочено към наслаждаването на процеса от действието и дейността. При това, като всяка детска игра няма мотив за печалба. Няма ангажиращ поток от мисли. Те са само когато има его, когато си сериозен, важен. За материалния разкош и излишества гибелни за европейската цивилизация като световна, поради суровинната криза, която предизвиква с алчността, вещоманията, гигантоманията, увеличената способност да консумира природни ресурси и планините отпадъци (замърсяване на природата) има 3 заповеди: 1.Всяка излишна вещ ме прави роб. 2.За всяка вещ природата ще отмъсти. 3.Да видя – може би на съседа тази вещ е по-нужна. Изобщо – дали е вещи, поведение или качество – избирай това, което ти допада. С предимство се осигуряват жизнените потребности, защото те са основата на съществуването. Всичко останало е в по-голяма или по-малка степен несъществено.

***********************

http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582

Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d

Нагоре