ТВОРЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ "ХРОНОТРОН" :: Психично и духовно развитие 43/90 Магистрални еволюционни тенденции на пс...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.02.2011 09:02 - Психично и духовно развитие 43/90 Магистрални еволюционни тенденции на психичното развитие

Автор: burda Категория: Технологии

Прочетен: 1117 Коментари: 0 Гласове:

Едно от важните неща, които осъзнава самоосъзнаващият се като еволюиращ разум, е историко-еволюционната линия, по която се е движил за да стане това, което е. Общата еволюционна тенденция за която ще стане дума в началото е движението от конкретно към абстрактно. В духовен аспект това е движението от себичност през грижовност към универсална грижа за света и спасител на света. В нравствен аспект това отговаря на егоцентричното мислене през социоцентричното и светоцентричното. Първоначално, като живо същество (онто- и филогенетично) човекът е преминал през етапа на недиференцирана сетивност и безусловно-рефлекторни реакции. Следва етапа на условно-рефлективната активност, очувствяване, което става все по-диференцирано, и мисленето с образи. Следва етапа на мисленето с имена (термини) – т.е. появява се първичната реч, която отначало е сигнално обърната към себе си, после към другите (последователно: животни, деца, останалите съплеменници) – като средство за манипулация. Това е най-важният етап в очовечаването – много антрополози го отъждествяват с факта на появата на човека. Това е и времето на началото на културата. Духовната културата може да се определи най-кратко като предметна, речева и мисловна дейност, която не служи за утилитарни нужди (т.е. не подкрепя пряко физиологичните и биосоциалните процеси, “не се яде и не се пие”). След това се появява вторичната “изкуствена” реч, която е мислене с понятия, при нея става самопроизволно разпадане (дивергенция) на речта на множество диалекти и оттам на езици. Това разделяне намалява силата на езика като средство за манипулация. Цялата еволюционна история на човешкия разум и реч, особено след откриването на ”изкуствения” език, представлява заостряне на психичното копие за влияние и изработване на все по-здрава броня срещу него. (Важно е да се знае, че първичната “естествена” реч е кодирана генетично и мозъчно: ако наблюдавате деца от новородени до 4-5-та година, независимо от етноса и средата, те общуват с разбираеми помежду си начини – стандартно - със звукова реч, мимика и жест). С намаляването на внушаемостта (след възрастта на децата и древните хора), значението на парапсихичните и голяма част от трансперсоналните явления също намалява, оказва се излишна и дори вредна и опасна. Хората изработват начини за потискането на тези явления, като един от най-ярките примери за това в по-ново време е материализмът, обявяващ ги за ненаучни и християнската практика, обявяваща ги за сатанински. По този начин защитавайки дълбоките си психични пластове от другите хора (в тях се вижда заплаха!), се губи и връзката с духовните източници - Висшето Аз и Бога (все обекти от ноосферата). Без тази връзка хората водят отчужден “робски”, киборгски живот на Земята. Индивидуализацията и концентрацията на вземането на решения за действията на всеки член на обществото се взема за все по-малък брой хора (т.е. нараства контролът над малък брой отделни личности). Така се стига до пълната независимост и свобода на личния избор, независимо от съсъществуването им с останалите себеподобни. И по-нататък продължава естествената тенденция на движението от конкретно към абстрактно. Появяват се по-висшите мисловни конструкти след понятията – последователно категориите и атрибутите. Атрибутите са най-висшите мисловни конструкти, с които се описва реалността. Най-напредналите умове на човечеството – философите–атрибутори - са стигнали дотук. По-висши от тях мисловни конструкти са резултат от действието на синхронно мислещи творци, за които има измислени термини – конструктивно метамислене (интеграция на разумни субекти), и колективно съзнателно – Силата (интеграция на разумни популации). Има данни, че с несъмнено скорото (в исторически план) откриване на психичния код, синхронните медитативни практики от типа на ТМ (трансцендентна медитация), усвояването на тяхна основа като масова практика на някои трансперсонални явления ще ни даде тези колективни метамисловни възможности. Аз имам предвид за бъдещето от порядъка на следващите 40-50 години. Ще направим кратък преглед на главните магистрални линии на на човешката психосоциална еволюция. Всеки етап от тази еволюция води до трансформация, която осигурява раждане в друг свят. Когато трансформацията става в рамките на онтогенеза, тя задължително променя социалната среда на индивида. Когато става в поредицата от животи, тя може да изпрати съществуването дори на други планети. Първата магистрална линия вече я посочихме – движението от конкретно (чувственото възприятие) към абстрактно (несетивно, универсално). Тук ще дадем още някои допълнителни сведения, отнасящи се до предаването на знания и опит между отделните хора и човешки групи. При движението си към все по-абстрактни форми на разумно поведение, продуктите на това поведение все повече се деперсонализират, т.е. все повече губят връзка с индивида, който ги е генерирал. В началото звуковата реч е била значеща само за онези, които я чуват – ограничен брой индивиди. Даже в самото начало човекът е говорил сам на себе си – по време на най-първобитната си дейност. Звуковата реч е била спонтанна и е отразявала вътрешното му състояние, имала сигнално значение за околните му. Това историческо време отговаря в онтогенеза на ранната кърмаческа възраст. След изказването си чрез първичен език, тази реч е “потъвала в небитието”, защото е имала смисъл само в момента. Паралелно със звуковата реч се е развивала изобразителността – форма на представяне на действителността чрез картини, по-късно статуетки. С това се слага началото на трайните следи, които премахват значението на конкретния човек, който ги е създал, стават достояние и на другите хора. Изобразяването говори за силното развитие на образно мислене, върху което стават назоваванията на отделни предмети от реално-материален и виртуален характер – самите изображения. Изобретяването на писмеността представлява огромен скок в придвижването към абстрактното. Тя е изображение със знаци за знаците – думите – втората сигнална система. А с появата и развитието на полиграфията и телекомуникациите, се прехвърлят още повече функции от човека към техническата (информационната) система. Така на определен етап се създават софтуерните роботи (боти) и кооперираните от тях системи, наречени мултиагентни. С това конкретният човек (мозък, разум…) се превръща само в терминал (крайно устройство), препращащо заявки към машинните интелекти. Еманацията като прехвърляне на знания между разумите с различно ниво на съзнателност. Еманацията е предаване на информация, извън писанията, между духове, намиращи се на различно ниво на съзнателност. Еманацията е ограничено заемане (копиране) на свойства, качества на един дух от друг дух. Заемането не се извършва като акт на агресия от донора (това би било обсебване), нито от изместване или загуба на собствената си същност. Т.е. извършен е съзнателен “внос” от рецепиента на отделни личностни елементи, а не на цялостна индивидуалност. Приетата еманация може да изисква някои трансформации както с хардуерно (промяна на веществените и полеви телесни особености), така и от софтуерно естество (допълнителен “слой” към психиката). На тази основа може да се разбере прераждането не като механично прехвърляне на дух към тяло, а като сложен динамичен процес, почиващ на еволюционната права логика, на транслация (и препис) на дух в избрано измежду множество възможни гено-кохерентни състояния (потенциални прояви на тялото), конкуриращи се за изява в материалната реалност. Т.е. еманацията в рамките на биологичния живот не е еднократен, а многократен процес, при който в определена възраст и ситуация се получава синхронизация и оттам пренос на свойства от духа на една същност към тяло с друг дух в материята. В еволюционно-исторически и практически аспект имаме конкуренция на определени свойства на духа (еманации) за определени тела, към които потенциално могат да имат сродство (гено-кохерентни). Тези тела дават определена (но предварително непредскауема) възможност за процъфтяването на свойствата на духа в материята, тяхната идейна реализация. За реализацията на еманациите е нужна информационна среда от мрежов тип със стандартни свойства за пренос на данни (т.нар. мрежов протокол). Такава среда е ноосферата, пространството на вариантите. Получените в резултат на проиграването в материалната реалност резултати се записват в базата данни на духа и се подлагат от него на разбор. Понеже духът е свързан в мрежата с всички останали духове и варианти за бъдещи реализации, могат да се обособят нови възможности и картината в следващия миг изглежда вече различна. Оттук кармата е не просто конкретно задължение, а сума от потенциалните възможности за решаване на задачи с конкретни параметри. Целта на прераждането (реинкарнацията) е изхвърлянето на нагласите, и изобщо товара на паметта, от миналите животи. Нарастването на осъзнатостта дава възможност за достъп до подобни данни, но тогава те няма да са товар, който да поражда тревожност и объркване в настоящия живот с материя. Миналите животи стават като филми, които вече сме гледали, и дори участвали, но които не бихме играли отново. Една от възможностите на човека с форма на съзнанието “безмълвно знание” е да се свързва съзнателно с ноосферните духове от мрежата “ноонет”, за да се ъп-дейтне по решаването на някакъв проблем. Ето защо за външния наблюдател изглежда, че решението на проблема идва с неговата поява. Разбира се, кратки скокове в ноонет могат да извършват всички, ако за кратко повишат нивото си на съзнателност. И това се преживява като озарение. Важно е да се знае, че не всяка транслирана информация е разбираема, а това води и до объркване, особено у обикновените хора, невстъпили или едва встъпили в пътя на съзнателната си духовна еволюция. *********************** Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright 2008-2012. http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582 Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d

Нагоре