Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2011 10:00 - Психично и духовно развитие 48/90 Еволюция на обучението
Автор: burda Категория: Технологии   
Прочетен: 1024 Коментари: 0 Гласове:
0



ВНИМАНИЕ: Еволюция на обучението - аудиофайл в помощ на незрящите Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=6040f67cc9

Обучението е извървяло дълъг еволюционен път в обществено-историческото развитие и начините по които се е провеждало то могат да служат за основа на обучението в нашето, текущото време. Също те да се имат предвид при изграждането на обучението на бъдещето.
Животът е постоянно учене. Дори майсторът едновременно е и ученик. Най-рано е възникнало обучението, което ангажира физическата равнина на човека (Ф). Това е обучението с правене. Тук имат място подражанието, повторението, физическата издръжливост и воля за постигането на трайни знания и умения. След него е възникнало обучението което развива емоционалната равнина на човека (Е) – учене с преживяване. При него имат значение взаимодействията учител-ученик, ученик-ученик, изгражда се колективния начин на учене и труд, както и на всички онези дейности, които стават с отбор, тим, колектив. Конкуренцията, състезанието, подкрепата и помощта са важни принципи в развитието на емоционалната равнина на учащия. След този етап възниква и се прилага обучението с поумняване, ангажиране на самостоятелното системно мислене, което е основа на науките и техниката след занаятчийския етап в икономиката. Изискването за ефективност в тези социални дейности предявява и по-големи изисквания към психиката на човека и към изграждане на нови личностни качества, отвъд чисто емоционалните. Развива се менталната интелектуалната (И) сфера. Творчеството в определени рамки и условия придобива ключово значение при ученето. Негативна страна на това обучение е рутината, шаблонността, зубрачеството, консервативността. Този етап се намира на края на първата еволюционна фаза в развитието на психиката и е предмостие на осъзнатото духовно развитие. Четвъртият етап в еволюцията на обучението, който е в началото на втората фаза на еволюционния цикъл, е контактното учене. При него обучението се управлява от учащите се. Те сами намират кръгът от теми, предмети и проблеми. Това е етапът на съзнателното развитие на ценностната (Ц)(духовната) равнина. Фигура в това обучение е фасилитаторът (облекчител букв.), който подпомага намирането на нужната информация или като специалист помага с това знанията да станат умения и трайни навици. С напредването на тази фаза се появява и друг участник в учебния процес - Учителят с голямо У, гуруто. Задълбочените знания не могат да бъдат предадени без отдадеността на Ученика към Учителя. Ученикът търси Учителя, но Учителят действа като такъв едва когато забележи, че Ученикът истински се е отдал. При това обучение започва интеграцията на дейностите от кръга на ученето с тези от самия живот. Ученето става част от живота: животът провокира проблеми пред творчеството и изисква определени знания и обратно – знанията и творческите продукти променят живота. По принцип това се е случвало винаги, но разликата тук е, че в един човек, в една психика, започват да конвергират всичките тези неща. На този етап такива похвати като трудолюбивото учене, зубренето, спекулациите на ума, са изоставени.   Втората еволюционна фаза на обучението завършва с придобиването на способности, които правят ученето неотличимо от другите дейности; творчеството неотличимо или възможно най-лесно проводимо до неговия продукт. В третата фаза на ученето би трябвало да имаме вече знание без учене. Истина без напразни опити. Ефективност без външно инвестиране в учащия. Тотална осъзнатост без наличие на разделени съзнателно от несъзнателно психично. Всяко нещо може да учи. Това много прилича на инстинктите при животните, но с тази разлика, че програмата за действие при тях се намира в гените и нервната им система, а при просветления безупречен човек – отвъд тялото му, в ноосферата. Чистото съзнание, върху което влияе умът на учащия е замъглено от мая (илюзия). Илюзията не е несъществуващо, а нещо, което подобно на сън, не може да потвърди или опровергае съществуването си. Проблемът се появява от това, че умът е склонен да интерпретира, а не да ВИЖДА фактите. Обмислянето, особено при нешколуван ум, силно изкривява разбирането на действителността. Разпадането на илюзията, което става със спирането на мисловния интерпретиращ поток е именно третата еволюционна фаза на ученето. Съзнанието неомърсено ВИЖДА фактите и може да действа ДИРЕКТНО без сетивните и други заблуди на материята, без обусловеността от предишни натрупвания. В еволюцията на обучението съзнанието се отваря последователно за да премине през 4 врати. 1.Разумът отваря първата врата. Той стига до интелектуалните концепти и е в състояние да сглоби (асоциира) конкретните неща в нещо общо, което да ги обединява. Истината открита чрез разума е непълна, относителна, в нея има противоречия, често е едностранчива, силно зависима от началните условия приети на вяра в началото – аксиомите. Съмнението е водещо при този вид знание. 2.Втората врата се отваря от Любовта – тя се постига чрез отдаване на наблюдаваното, изследването му наравно като себе си. Губят се границите между обекта на изследването и изследователя. С това се разкрива един най-горен пласт на подсъзнанието от което ученикът черпи ресурси. 3. Третата врата отваря пътя към дълбокото подсъзнание и то става оперативно достъпно за ученика. Това става чрез отдаване на Учителя. 4.Четвъртта врата се отваря с помощта на уникален ключ изнамерен (направен) от Учителя. Преминаването през тази врата е единствено и уникално. Само един Ученик може да премине през Своята Единствена Врата. След като Ученикът премине, ключът ѝ се изхвърля, той вече е ненужен.   Общата тенденция в еволюцията на обучението е увеличаване на дела на познанието (реалното вътрешно знание, в което ученикът е включен в него, което по-лесно може да се приложи на практика) за сметка на отчужденото, непреживяно и с ниска използуваемост знание. Друга тенденция е увеличаването на вариабилността, относителността на научаваното спрямо наличния информационен базис. Тази тенденция е обща за живата материя: всичко необходимо за жизнените процеси и контактите със средата е било в генотипа. Вариабилната част от поведенческия репертоар се увеличава с появата на мозъка, а после и с придобиване на реакции, които изискват преструктуриране на невронните връзки, което става при мозъка на гръбначните животни. С увеличаване на еволюционната история ефективността от поведението се увеличава със способността за оцеляване в нови условия на средата или използуване на средата по нови начини. Краен случай от това ще е непрекъснатото учене, а когато сложността по ученето е преодоляна във втората еволюционна фаза, в третата ще се премине към безупречно поведение, с директно свързване с ноосферата. В еволюцията на обучението, по принцип, се забелязва ясната тенденция: в началото един учител е в състояние да обучава няколко ученика, след това учителите “на глава” нарастват... и в един момент се изравняват: всеки ученик има по един учител. От там нататък за получаването на нови знания и умения, за да бъдат придобити и актуализирани нови способности, учителите на един ученик стават повече. По-късно ученикът се учи от всички, после – от всичко... стигайки до директно ползуване вселенския ресурс на ноосферата: учител е всичко и се намира постоянно и навсякъде. Основен мотиватор на ученето в бъдеще ще е неговата приложимост. Това налага в процеса на обучение честа смяна на практически и теоретични информационни пакети. Интуицията като синхронизиране на подсъзнателната и съзнателната психична активност може да бъде управлявана. Много по-ценно за човека на бъдещето ще е не запомнянето на големи информационни обеми, а прилагането на методи за бързо стигане до истината, откриването на нужното знание, било то в книги или други носители. Понякога в морето от информация се оказва много по-лесно да намериш собствено решение на възникнал проблем, отколкото да ровиш в недобре структурираната в проблемно отношение информация (съвременната информационна система е структурирана на предметен и теоретичен принцип, докато информационните системи на бъдещето ще са ориентирани проблемно и практически. Във водещите научни звена този подход вече се прилага, но обръщането на световната тенденция от диференциация към интеграция в масовите образование и наука е още далеч). Нарастващия информационен капацитет, самостоятелното вземане на решения, прагматизма спрямо каквато и да било цел, ни представя бъдещия човек по-скоро като машинизиран субект, отколкото хуманизиран кроманьонец. Още няколко думи за личните моменти в придобиването на знание, в това число и духовно прозрение. Разбирането на някакво учебно съдържание, превръщайки го в знание, означава действие, дейност в която е живо познанието или се изживява. Какво трябва да съобразим, за да направим познанието, наученото в преживелищна практика? 1.Винаги помни, че “къщата ти гори”. Т.е. че си въвлечен и обречен да прилагаш дадено знание. 2.Не отлагай началото на практикуването по какъвто и да е повод. Най-опасни са средносрочните отлагания – за утре, за другата седмица. С тях може да си умреш без да стигнеш до познанието, да си останеш невежа. 3.Запознаването с даден въпрос, тема, не е разбиране, ако не задаваш допълнителни и изчерпателни въпроси към източника на знанието. Ето един пример. За да познаем нещо по един цялостен непротиворечив на нашата същност начин може да използуваме Божията благодат, изразявана с Красотата, Искреността (откритостта, отдадеността), Радостта (максимален израз в екстаза), Истината и Любовта. Както виждаме, Истината е един от елементите на познанието. Но познанието не е само истината, не се постига само чрез истината. 1.Красота – харесва ли ни това, което научаваме? Доставя ли ни чувство за хармония, допълване с нас самите? Да се види прекрасното. 2.Искреност – Дали сме се отдали всецяло на източника на информация? Съществуват ли съмнения, бариери, съпротива (но, ама, нали, ако...), които слагат получената информация в “чекмедже”, “за сведение”...? Можем ли да се доверим на авторитета на този, който ни представя нещата, както и на другите начини за получаване на информация, включително сетивния? 3.Радост – Дали се чувстваме удовлетворени от това, което научаваме? 4.Истина – Дали е обяснено вярно и истинно? 5.Любов – Дали съпреживяваме единство с познаваемото? Усещаме ли единството на познаващия с познаваемото? Изчезват ли обектът и субектът на познанието и става ли при това познанието ЦЯЛОСТЕН ПРОЦЕС? Преживява ли се той като екстаз? Има ли автентична връзка с Божественото?  *********************** Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright 2008-2012. http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582 Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 463121
Постинги: 238
Коментари: 161
Гласове: 491
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930