На биосоциалните еволюционни етапи в човешкото общество – номадското племенно съществуване чрез лов и събирателство от природата, през струпването на хората в селища с цел земеделие и скотовъдство, през машинно-индустриалния начин на производство в големите градски центрове [за ускорено производство и потребление] стигаме до информационния – където производството на знание и информация е основното занимание, отговарят и социалните зависимости: лична – от вожда, шамана; вещна – чрез парите и стоките; когнитивна – чрез достъпът до знания/информация и тяхното използуване. В следващите десетилетия, не по-късно от средата на ХХІ век ще се появи и нова зависимост – кармично-каузална, резултат от прилагането на контрол върху ключови моменти от съществуването на душата: раждането, смъртта, жизнената ценностна перспектива и пр. Все още е рано да се каже как ще изглежда обществото, построено на зависимостта от ценности и дистанционен контрол върху живота. Собствеността (вещите, имотите, парите) са бариера срещу личната зависимост (буквалното робство). Работещото знание, познанието е бариера срещу зависимостта от чуждата собственост. Духовността, мъдростта, интуицията е бариера срещу когнитивната зависимост. Така в индивидуален, групов, цивилизационен и глобално-човешки план ще върви освобождението. Първо – чрез парите и собствеността ще се придобие лична свобода. Второ, ползувайки се от върховите постижения на науката и техниката, ще се придобие свобода от финансова и вещна зависимост. За какво ти е собственост, когато онова, което ти трябва те заобикаля? Трето – чрез интуицията се придобива независимост от ерудицията на академичното знание. Защо ти е учене, когато имаш отговори на въпросите и проблемите незабавно след тяхното възникване? Новият когнитариален елит (вероятно наследниците на днешните технократи, специалисти по маркетинг, телекомуникации и компютри, PR и други специалисти по практическите аспекти на психологията, също и някои аутсайдери в обществото на вещната зависимост – класическия капитализъм) усърдно ще скрива най-предния фронт от технологиите заради собственото си благоденствие и ще се опитва всячески да оглупява чрез медиите и общественото масово образование, създаването на пропаст между поколенията (generation gap) недоинформираното или целево неориентирано мнозинство, разграждайки класическото капиталистическо статукво. Така посочената по-горе тенденция на заостряне на копието на внушението и намаляването на внушаемостта ще се развива с все по-голямо ускорение. За пример са действеността на съобщенията като организатори на масовото съзнание, разгледани в течение на последните 3 века. Срещу всяка нова форма на масово информиране след известно време настъпва “имунитет”, т.е. престава да бъде ефективна сугестивна технология. В началото на разглеждания период масовото слово е било в книгите. Ако човек е грамотен, той е информиран за най-важните неща в обществото. Словото от книгите има свойството да разсмива и разплаква, да подбужда към срещи с другите и към действия. Но динамиката води до намирането на по-бързи и ефективни форми и ефективността на книгите като генератор на внушения става все по-малка. Масовото писмено слово започва да достига до хората чрез вестниците. Ако дадено обществено събитие не е отразено във вестник, то “не се е случило”. В първото и второто десетилетие на ХХ век става масово новото чудо – радиото. Това дава възможност на политиците да агитират много по-ефективно народа. Още повече, че за разбирането вече не е нужна писмената грамотност. В средата на ХХ век придобива масовост още едно чудо на телекомуникациите и хуманитарните технологии – телевизията. Възприемащият вече може да бъде бомбардиран не само от звук, но и от образ, който предварително се създава с цел да внушава директно или индиректно поведение. За разбирането на образите зрителят вече не се нуждае и от разбиране на езика. Предаването на емоция става много по-лесно и ефективно, понеже 85 % от сетивността на човека е зрение или се свежда до образи; половината от мозъчната кора е специализирана в обработването на образите. Макар и телевизията да е като “писане по вода”, за значими се считат онези събития, които са отразени по нея. Съответно всички предходни форми намаляват своето значение за вземането на лично решение, а телевизията определя до голяма степен информационния декор на живота на личността. Новото информационно чудо от последните 2 десетилетия – интернет – заема постепенно мястото на телевизията. Интернет се оказва много по-ефективен, защото отговаря на най-изтънчените изисквания на публиката, дава възможностт за интерактивност, оперирането с графичен дизайн и възможностите за тактилен интерфейс на вход/изхода премахва езиковите и зрителните бариери окончателно, изобщо интерфейсът човек-машина става по-прост за обслужване. Това отразява важната тенденция в развитието на информационните технологии и свързаните с тях хуманитарни практики – от абстрактна към конкретна презентация на информацията. Ето защо изброените чудеса от миналото – книгата, вестникът, радиото, телевизията, остават, но възприемащите ги вече си имат “едно на ум”, те са изработили или имунитет, действащ като съмнение, или са се изолирали от кодовете за връзка (например не знаят писмения език, или източниците са толкова много, че се отдават само на онзи който просто им допада). По този повод е важно да се подчертае, че неуспеваемостта на учениците в класическите масови училища ще става все по-ниска не заради “заговор на тъпотата”, а заради остарялостта на формите на обучение (например недостатъчната сетивна презентация в урочно-класната система) и учебните съдържания . Това обяснява голямата неадекватност към обществените процеси на някогашните [дори отлични] ученици, завършили образованието си преди 20-40 и повече години. Да се противопоставим на навлизащите информационни, т.е. сугестивни по своето действие, технологии е все едно да вървим срещу магистралната линия на развитие от конкретно към абстрактно. (Конкретната презентация на информация съвсем не означава движение към конкретното!). Важна техническа, социално-технологична и социално-психологическа тенденция, която се изявява в изброените примери е все по-големия обхват на аудиторията за внушения и данни, потенциалната им възможност за влизането им във все по-дълбоки психични структури (в началото личното присъствие е било наложително, а после не; познаването на езика е било задължително, а после не; разпознаването на образи е било задължително – а чрез брайловото писмо и тактилните преносители – не. Така средствата за въздействие постепенно преминават от мишени с конкретно телесно положение – зависими от сензомоториката – към такива с абстрактно положение – мозък, психика, съзнание на разпръснати по планетата хора. Интернет е технология само от началото на това навлизане в съзнанието.). Ако се опитаме да разделим аналитично дейностите, при които се създават и потребяват блага, ще видим, че благата в бъдещето ще нарастват благодарение на повишената ефективност на психиката да ги създава все по-лесно, и съответно да намира все повече начини да ги получава. Именно получаването на блага, и всъщност – психическата удовлетвореност, изразяваната благодарност за полученото усилва многократно подкрепата във всички нива на човека, като от определен момент води до тяхната все по-голяма интегрираност, цялостност. А това е вече признак на духовното развитие. Духовното развитие ще познаем по това, че човекът забелязва и е склонен да приема, както и да отдава духовните (божествените) блага: красотата, искреността, радостта, истината и любовта. Тази базова петорка може да бъде наречена и методи за цялостност, тоталност, свободност, умиротвореност. Принципът на тези методи е отдаването, споделянето. Във върховата точка на духовното развитие – себереализацията (просветлението, святостта) – благодатта се носи около човека – тя е видима негова природа, естествена харизма, а не просто декларация или деяние. Другите се чувстват добре около него – оздравяват, сити са, приемат Божествените блага. Разпръскването на благодатта не е усилие – тя се носи безпрепятствено. ОТДАВАНЕТО ОБАЧЕ, Е НАЙ-ТРУДНОТО НЕЩО: то е пълно отстраняване на привързаностите, които егото (малкият аз) е създало и подхранвано от тях. Култивирането на безчувственост и страх (наплашване) в обществото, започващо с възпитанието от най-ранна детска възраст е най-голямото препятствие пред отдаването с което се постига (става) себереализацията (просветлението, святостта).   Отдаването е забрава на самия себе си, и в същото време пълна яснота за своята цялост – отвъд, свръх телесните и умствените признаци. Това може да стане само с много дълбоко осъзнаване. Умът е празен и ясен като безоблачно небе, но без загуба на съзнание. Отдаването не може да стане с мързел. Докато егото не е отстранено, самочувствието от привързаностите, отъждествяванията са в наличност, благодатта не може да се възприеме, дори в непосредствената близост до мъдреца или светеца. Това е последният метод – когато вече нищо не става с правене, ако е налице безпомощност, надеждите са загубени и егото – съсипано. Едва тогава човек е готов да се отдаде. При духовните блага се разрушават границите и анулират разстоянията. Тяхното получаване не зависи нито от пространството, нито от времето. Ако пък държим у себе си мисъл за тях, и все пак ни липсват, налице е безкрайно разстояние. Духовните блага се усещат, преживяват и не могат да се доказват чрез инструментални, материални средства. Наличието им може да се проявява материално, но доказването им е невъзможно. Търсенето на доказателства за тях е доказателство за отсъствие на център на Истината, на познанието на малкия аз. Материалните блага се получават от умствената активност, най-вече свързана с оцеляването: адаптация с наличното, без трансформация. Тя обаче не прави човека тотален, цялостен, духовен. Това, което подпомага развитието на психиката, на умствената дейност, не може и да не подпомогне духовния растеж. И ако не помага, може да се окаже полезно за трансформацията. Фиаското да се стремиш към духовни блага чрез разсъдъчна дейност и с това да стигнеш до самозаблудата за духовно развитие е възможно. Това става, защото умът изследва нещата обективно, отвътре навън и не е способен да гледа на себе си. Да се стремиш да търсиш нещо някъде другаде, докато то си е у теб е изключително сериозна самозаблуда. То е като да търсиш очилата, които са ти на носа. Като да сънуваш, че си някъде, но никога не там, където си легнал да спиш. Умът е толкова измамлив процес, че може да направи дори случаите на духовни побуждения отвън (еманациите) в свой сън, да ги включи в него и така да не забележи, че те могат да бъдат използувани за очистването на вътрешното пространство и просветлението... А е възможно просветление само от една приета под формата на сън и разпозната еманация!... Дори изкуството и дизайна могат да служат за заблуждения на ума за досег с духовното: например кича, чалгата (турбо-фолка) и мутро-барока.  *********************** Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright 2008-2012. http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582 Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d