ТВОРЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ "ХРОНОТРОН" :: Психично и духовно развитие 56/90 От закона на джунглата през хуманизъм и тр...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.05.2011 08:55 - Психично и духовно развитие 56/90 От закона на джунглата през хуманизъм и трансхуманизъм

Автор: burda Категория: Технологии

Прочетен: 1334 Коментари: 0 Гласове:

“Закон на джунглата” – “Всеки – срещу всеки”, “Всеки срещу всеки, сам - срещу всички”, “Аз – на тебе, ти - на мене”, “Всички срещу всички”, “Всеки срещу всеки – с началника”, “Натопи ближния си”, “Всяка коза за свой крак”, “Оцелява временно-пригодното”, “Изяж или ще бъдеш изяден”, “Всички хора по принцип са лоши”, “Разделяй и владей”, “Ако сдобриш двама те ще се обърнат срещу теб” и др., насилие; достойнството се изразява с гордост, изобщо се проявява поведението на “седемте смъртни гряха” (ако има гордост, която е наранена – съжаление, самосъжаление (Там, където има гордост – няма преданост и святост); ако има страст – размножаване и агресия в маниакалната фаза и импотентност и фригидност в депресивната; ако има отчаяние – загуба на цел и смисъл на живота – суицидно поведение в депресия и рушене на материални блага в маниакалната фаза; ако има гняв – омраза към ближния за своя сметка; ако има завист (ревност) - в маниакална фаза - защо той, а не аз (егоизъм, съревнователен мотив, конкуренция, а не съгласие, също – желание за постижения но с мързел или пречене на другите), при депресия – срам и опит за бягство от ситуацията; ако има скъперничество – трупане на богатства само за себе си; ако има лакомия – прекаляване с материята: може да се осъществи по най-различни начини.). През времето на действие на “Закона на джунглата” всичко в обществото е ставало по най-близкия до природния начин на функциониране. Културата, което означава чрез намеса с разумни средства да се отдалечи човешката същност от природната чрез не утилитарно поведение (изкуство, строежи, религия, политика, масови мероприятия и пр.), бележи началото на разпадането на този закон, излизане извън границите на неговата валидност. Хуманизъм Хуманизмът е популярен философски възглед, който е успял да се осъществи на практика. Неговото идване е подготвено от хилядолетната практика на монотеистичните религии, макар и да е секуларен (необвързан с религия). Хуманизмът счита, че човекът е връх на еволюцията на живота и дори на Вселената. Според него “всички хора са добри”, а злото в поведението им е резултат на невежи постъпки и емоционална лабилност. Правилното разбиране за добро и зло се проявява в следването на общи цели и социални императиви, което сплотява хората в критични ситуации, дори и да не се познават. Качества на личността като обич към ближния, упоритост в служенето на някаква социално-значима цел, смелост пред лицето на опасността, отстояване на личното аз (идентификация, определеност на социалната роля, отъждествяване с определена група хора; т.е. стабилно придържане към определен тип морално поведение), смисъл на живота в щастието, всестранно и хармонично развита личност. Трансхуманизъм Трансхуманизмът е философско течение, което преглеждайки ценностите и постановките на хуманизма, ги включва в себе си като по-стар етап и надстроява още нещо, “транс”. Така се получава трансчовек, трансобщество, транстехнологии и т.н. Основното при трансхуманизма е разбирането, че човекът е продукт на еволюцията, но нито е най-висшият, нито най-съвършеният. Еволюцията на човека не е спряла, напротив – с настъпването на модерното време тя се ускорява все повече и повече. И това се отнася не само до техническата, икономическата, социалната и моралната, но и до психическата, биологичната. Времевите пакети стават все по-плътни. Човекът вече има ново място в света. Той не живее на плоската земя, която е целият му свят, а на една малка планета от Слънчевата система, която е една от стотиците хиляди подобни само в нашата галактика. Непознаването на населението на галактиката и съседните ѝ звездни купове не игнорира съществуването на живот и разум върху тях. Изобщо трансхуманизмът счита, че съвременният човек не е окончателното решение на адаптационните процеси и разбирайки своето положение ще гледа на себе си скромно, но без чувство за малоценност. Има много материали по трансхуманизма, но аз ще се спра на отликите му с хуманизма само по най-важните пунктове, които съм изброил в горния абзац. Трансхуманизмът счита, че човек е свободен да избира такава религия, каквато най-добре подхожда на неговите чувства, среда, наклонности. Доброто и злото във всеки конкретен случай не могат да бъдат определени по абсолютен начин. Едно зло днес, утре може да насочи събитията в добра насока, и обратно. Ако изключим геноцида, човекоядството и други очебийни антихуманни практики, трансхуманизмът не дава наставления за добро и зло, заради тяхната относителност. Така “вкарването в пътя” на съгрешилите може да им донесе сериозни психични травми, неврози, депресии. Императиви от типа на ”Обичай ближния си” също се считат за лична работа по прилагането им. Никой не може да бъде задължен да обича някой, към който е безразличен, нито да не мрази “паразита” върху себе си. Императивите на социално значимите цели се следват, ако са достатъчно обосновани и “смляни” в личността. Трансчовекът не е човекът от тълпата или организацията, а човек – тълпа (организация), т.е. гъвкав в поведението си човек. Щастието според трансхуманизма не може да бъде смисъл на живота, нито пък да се постигне при високо духовно развитие. Установено е, че то е доста индивидуално и е директно спрегнато с неврофизиологичните процеси. Най-общо в психофизиологичен план може да се каже, че щастието е обратната връзка (сигналът) за намерения динамичен баланс между приятните (положителните) и неприятните (отрицателните) емоции. Недостигът на едните или другите, както и субективният им дисбаланс са нежелателни, но в никакъв случай не може да се приеме, че смисълът на живота е в някакъв управляващ сигнал. Изразяването и потискането на емоциите са две страни на една и съща монета. Емоциите са провокирани отвън, но винаги се раждат в съответствие с неврофизиологията, т.е. вътре, от този който проявява емоционално отношение. Докато се занимаваме с провокатора на емоциите, не можем да възпрем генератора им, който е вътре. Следователно е нужно да се центрираме в себе си, върху генератора на тези емоции, а не да търсим обект, за който да кажем, че ги е породил. Щастието е и би трябвало да е само начин на съществуване. Радостта е една от думите за изразяване на щастието – на нивото на емоциите. Заедно с другите божествени блага, то ни следва по пътя на земния живот. Просто трябва да забелязваме, че е с нас. Щастието се изживява като миг, като представителен миг на вечността. А това е като живееш и се чувстваш тотално, универсално. Просто да спреш вътрешния си диалог и да престанеш да се отправяш в миналото и бъдещето, да живееш НА МОМЕНТА. Защо примитивните хора се чувстват щастливи в оргазма единствено и затова търсят секса? Защото за това кратко време спира вътрешния диалог и за кратко получават проблясък на тоталността, чувстват се цялостни, излизат от себе си и изживяват екстаза. За просветлените екстаза е постоянно състояние. Не са им нужни толкова силни сетивни импулси за да са цялостни. Те са щастливи и без тях. Нарастването на възможностите за избор означава и нарастване на възможностите за изграждане на повече нестандартизирани реалности, паралелни на РОП. Постепенно РОП ще бъде все по-малко обща и все по-малко информативно полезна. Новите психо-социални хомеостазни и еволюционни варианти ще се разиграват в малобройни самоорганизиращи се групи, които все по-масово ще напредват в духовно и материално отношение. Любопитството (за знания, преживявания…) ще разшири мирогледа и ще интегрира естествено чрез толерантността групите с различни РОП. На определен етап, с изграждането на ноонет, лъжата, демагогията, насилието в различните му форми ще бъдат невъзможни или силно ограничени в сравнение с днешната ситуация. Успехът в богатството, развитието на науката, техниката, производството и потребителството, моралната и материалната манипулация на Западното общество и на неговия елит и слуги – примерно 600-800 милиона – е всъщност неговия провал. Дали той се осъзнава от някаква част от тези хора, а смятам, че да, това е почти без значение. Най-ярките признаци на този провал са глобалните кризи. И докато в доминиращата днес парадигма на обществото ОТГОВОРНОСТТА е индивидуална, то като подтекст се разбира, че БЕЗОТГОВОРНОСТТА може да бъде само обща, колективна, споделена, солидарна: “Такива са времената”, “Така правят хората”. Изходът е повишаване на съзнателността на достатъчно високо ниво в достатъчен брой хора, които могат с авторитета и харизмата си да “диктуват” с примера си промяна и у повечето от останалите. Промените към ликвидирането на заплахата върху природата и хората тогава ще стане без натиск, без нужда от институции ковящи и изпълняващи противоречивите си закони, без нужда от натиск, борба, насилие, заплаха или война. Традиционните общества гледат със страх, неразбиране, ужас или отвращение проевропейското, прозападно общество. Особено много са подложени на натиск чрез демонстриране на безотговорно поведение, което изразява човешките слабости. Традиционните култури разчитат на примера на засилването и развитието на способностите, на доблестните прояви и на добродетелите. А потребителските общества разчитат на лесното, лукавото, пресметнатото, хитрото, на парите, на зависимостта от вещите, на подражанието. Традиционните култури се самоуправляват със силата на съзнателността, а потребителските – със силата на закона, парите, властта. Затова и новите порядки сред хората няма да откриваме в най-централните места на цивилизацията, защото в тях отрицателните обратни връзки стабилизират статуквото. Вече е видно, че печатното слово и масовото образование като стабилизатори на статуквото изиграват последните си карти. Високият училищен успех от масовото образование вече не гарантира обществен успех. Материалните придобивки, включително и средствата за тяхното притежаване – парите – не носят очаквания обществен и емоционално-психологически статут на благодат. Потребителският стил вече не служи на потребностите на олигархията от производители, банкери и търговци, а на хората осъзнали реалните потребности на живота. Държавата все по-рядко и все по-локално провежда своята [най-вече социална] политика. Не е далеч денят, в който потребителската съвременна култура ще се разруши много лесно от позитивния пример на периферниците ѝ. Ето защо новите хора ще ги откриваме в периферията на съвременната цивилизация - там, където контролът е невъзможен поради естествени географски или културни прегради (например езиковата бариера). Поради увеличената подвижност на населението – транспорта и телекомуникациите - вероятно е новото да се наложи като бързо замърсяване на културното статукво от нови хора, носители на нова култура. Такива хора най-вероятно ще произхождат от Латинска Америка, Русия, Балканите, Индокитайският регион, Северна Африка. Известно е, че налагането на новото не става от мнозинство, а от добре самоорганизиращо се малцинство, в което участниците му се разбират “от половин дума”. Особености на днешното време в рамките на геокосмическата обстановка НОВАТА КУЛТУРА, ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ И "НАЙ-НОВИЯТ ЗАВЕТ" Новата култура е интеграция на древното и съвременното знание и мъдрост, насочени към териториално многоцентрово, политически федерално мрежово организирано общество, със стопанство което приобщава природата, реалните човешки потребности и производството, с култура, която утвърждава достойнството на всеки човек и предоставя възможности за неговото самочувствие и самоусъвършенствуване. Новата култура има предтечи във всички векове на цивилизацията от последните 4-5 хилядолетия, които обаче са белязани от преобладаващите вулгарен материализъм, егоизъм, насилие, централизъм, война с природата, лицемерие, потискане на всякакъв порив на духа – все неща неприсъщи на нея.. Материалното оцеляване и развитие е възможно само в съзнателната колективна дейност, а духовното развитие – в индивидуалното духовно творчество – самовъзпитание, изкуство, парапсихични способности, общуване със същества от по-висшите нива от духовната йерархия и др. Налагането на Новата култура става чрез нова духовност, главно чрез живи образци на индивидуално и социално поведение, а не чрез законодателни мерки, открита конфронтация, преобладаващо реализираща се с парадигми на миналото. Народът е казал: “Насила хубост не става”. Негативните резултати в човешката история не са даденост, а опитно поле за изпитание на индивидуалния дух на всеки човек. Колкото по-светнал е човек за духовното, толкова повече са изкушенията, които могат да го отклонят от пътя. Дори след поредица от животи, в които той е сякаш по-близо до просветлението, може да попадне на житейска ситуация, която да реши извън избрания път. От историята са известни не малко "грешки", когато светли умове са били въвличани в борба за народна справедливост и са изгаряли в тази борба. Дори когато борбата е увенчавана с успех, нагаждачите, некадърните, мързеливите и властолюбивите са вземали своя реванш в новите условия. Защо са успявали? Защото революциите и гражданските войни са били мотивирани от материалистическия дуализъм на нямащите спрямо имащите и реализирани с насилие. Истинските успехи са се утвърждавали само от висшите духовни ценности (красота, истина, любов и пр.) и реализирали със служенето им и следването на примера на хората, които ги отъждествяват (а не със сляпа вяра и култ към личността им). Сега живеем в самото начало на Епохата на Водолея. Като всяка друга Епоха от прецесионната окръжност, тя продължава 2160 години. Редуват се "мъжка" ян с "женска" ин епохи. След мъжката на Овена (Мойсей и др.), женската на Риби (Буда, Христос, Мохамед) е нашата, мъжката – на Водолея (Рьорихови, Петър Дънов (Беинса Дуно) и др.). В началото на Епохата на Водолея има една поредица от знаменателни събития, предсказвани в древната религиозно-философска литература, най-известни източници от която са някои от книгите на Библията. За времето в което живеем, там пише, че е "краят на времената". Неясна е представата какво следва след тях, освен метафората, че дяволът (князът на този свят) ще бъде вързан за хиляда години. За пръв път вижданията за времето от "края на времената" – глобалните проблеми и конфликти съвпада в древните религиозно-философски източници, съвременните виждания на необременените с партийни пристрастия политолози, социолози и журналисти, отговорно и с открито съзнание мислещите учени, творците на над-националното и над-класово изкуство. А то е, че с необикновено голяма скорост, боричкайки се, мамейки се и лицемерничейки, се движим гърбом към апокалиптичната пропаст. В нея най-очевидно е да пропаднат скептиците (които не забелязват тенденциите в света), някои от прагматиците (които живеят в измамно блаженство на познатото им статукво), най-дивите бунтари и транснационалните "акули" (и едните, и другите имат ясно осъзната класова принадлежност, което е изява на двуполюсното мислене – "или ще го изям, или ще ме изяде"), "космонавтите" (чакащите: месия, извънземни вестители и спасители, технически решения на проблемите и пр.), религиозните фанатици (налагащи локалните традиции, суеверия и предразсъдъци над цялата човешка общност) и още някои други. Това са неспасяемите групи хора, които тласкат света към взаимно унищожение, в разрез с Христовата проповед, че всички хора са братя. Просветените от Новата култура се изграждат като такива, а в завършен вид тяхното поведение има следните особености. Те са миротворци. Те използуват своите способности и сила за да защитават, никога – да нападат. Загрижени за еволюцията, те утвърждават живота във всичките му форми. Носителите на Новата култура служат на другите, а не ги командват. Няма да ги видите сред властващите кариеристи. Просветените се грижат за собствената си еволюция чрез самообразоване и образоване на другите. Те не налагат социални доктрини на учениците си, а ги осведомяват и показват на практика своето кредо. Най-важният въпрос за читателя, който вече е тръгнал съзнателно по пътя на духовното развитие с Новата култура в Епохата на Водолея, е дали има написано слово за това. Разбира се, че има – и примерите са неизброимо много, а реалните последователи – засега малко. Причината е, че тези книги са в повечето случаи твърде отдалечени във времето. Но и днес могат да се видят – така както е предвидял Учителят Беинса Дуно – сред славяните, в славянските страни. Те са моторите на "шестата раса". Никакъв национален или етнически критерий в буквалния смисъл обаче не може да се приложи. Защото те, техните произведения, техните семейства, техните ученици, приятели нерядко напускат своите страни и като носители на Новата култура формират нови центрове, мотивират израстването на нови автори в неславянските страни. Огромен е образованият поток от източноевропейци към Западна Европа и Северна Америка. Благодарение на странниците на Новата култура в този поток, се появи и поредицата от няколко десетки екзотерични, езотерични и апокрифни книги, които без преувеличение можем да наречем "Най-новият завет". Той е логическо и историческо продължение на книгите на Вехтия (Епохата на Овена) и Новия Завет (Епохата на Рибите). Това са езиково и стилно различаващи се книги, обединени от общата идея за една нова духовност, която без да отрича локалните религиозни, етнически и пр. културни явления и традиции отива в полето на най-висшите духовни цели, ценности и идеали на едно човечество, което може да живее без конфронтации, а в сътрудничество. Магията на новия канон е, че липсва канон, освен може би разбирането, че всеки може да стане водач на себе си (автарх) и да сътрудничи с другите пораснали с делата си до същото. Само интегрирани личности могат да внедряват конструктивни идеи. Другите, разбира се, са стадо – дърпат благата към себе си и реагират късогледо и импулсивно. Те са неспасяеми, защото не могат на себе си да помогнат. Човекът е получил от Бога морален компас (според Вехтия Завет – той го е взаимствал – да не кажем откраднал от Бога: притчата за изяждането на плода от дървото на познанието на доброто и злото от първите хора), за да открива полезното, приятното, благородното, праведното, дори и да няма условията и знанията да го следва и проявява. Благодатните резултати от делата на просветените се откриват лесно; те важат за всяка епоха и населен свят. Те са универсални, тотални, абсолютни. Това са Красотата, Искреността, Радостта, Истината и Любовта. Красотата в човешкия аспект е харесването, разбирано като цялостност на обекта на естетическото чувство, единение с него; Искреността – душевната чистота, откритост, отдаденост; Радостта – емоционалната свобода и успеха до върховното – екстаза; Истината – познанието, което се възприема без съмнение, с преживяване, с вяра; Любовта – краха на дуалността: тя е храна, релакс, внимание, отдаване в равнопоставеност, безконтролност при полов акт, ментално деактивиране (игнориране), цялостност на обекта и субекта, еднотелесност, едно тяло-ум, преминаване отвъд тяло-ума, дълбока удовлетвореност – вече нищо друго не ти трябва, за нищо не се молиш). За Любовта е редно да се допълни още, че е едновременно консенсус и отрицание на дуалността в развитие. Тя е трансформираща интеграция на противоположностите в нови качества, несводими до сумата от началните. Най-висшата ѝ проява е самото ѝ изживяване на отъждествяване с нея. Понеже “Бог е Любов”, а любовта процес на преживяване, човек става Бог. Универсалните божествени блага не са принципи. Те се пораждат от будността на духа в тебе. Ако се стремите и най-обикновената работа да съдейства за проявата на Красотата, Искреността, Радостта, Истината и Любовта, а и да ги забелязвате извън конкратната си дейност, то вие сте от осъзнатата част от човечеството, която ще прелети над апокалиптичната пропаст и ще остави наследници на отвъдния бряг. В този случай сте от поколението-мост, живеещо "в края на времената и след тях". Грехопадението е знаенето на тези благодатни резултати от Бога, но умишленото им, или заради общественото възпитание и натиск пренебрегване и извъшване на деяния с противоположните качества: на красотата – грозното и извратеното, на искреността – лицемерието и демагогията, на радостта – отчаянието и печала, на истината – неистината, на любовта – ревността и омразата. Цивилизацията срещу природата (по идеи на В. Савченко). 1.Физическата и химическа еволюция на Вселената водят на определен етап до синтез на атомните ядра, а после и на атомите. Природата се стреми към прехвърляне на информация с минимум загуба на енергия. Ускоряващата се технология на цивилизацията довежда до откриването и използуването на енергията от разпада на атомните ядра на радиоактивните елементи. Докато сливането в природата е продължавало бавно и дълго, при обратния процес, извършващ се при ядрената технология, става бързо и експлозивно, а поради това разрушително и ефектно, но с ниска работна ефективност. 2.С образуването на атомите на химичните елементи, под действието на гравитацията настъпва акрекция – образуват се планетите. Като противопоставяне на това природно явление цивилизацията поставя космонавтиката – антиакрекция. За достатъчно дълго време, ако темповете на разитие на космонавтиката се ускоряват, планетното вещество ще намалее и Земята ще загуби устойчивостта на орбитата си. 3.Веществото в планетите се подрежда и уплътнява по вертикала под формата на пластове, обвивки, в зависимост от относителното тегло на веществата, като по-тежките и по-старите пластове се нареждат по-долу от по-леките и по-младите. Цивилизацията строи сгради, пробива шахти, тунели, отнема тежки вещества от дълбините и запълва (най-често спонтанно) освободените пространства с леки вещества. Това дестабилизира природните геологични системи, създавани милиарди години. 4.Планетата Земя, както и всички останали планети има естествена тенденция към стабилизация на релефа. Цивилизацията, въоръжена с множество технологии от хилядолетия насам се стреми необратимо да промени релефа чрез добив на полезни изкопаеми, промяна на речните дъна, пресушаване на реки, наводняване на котловини и долини за язовири, увеличава подвижността на веществата – диспергирането им в хидросферата, атмосферата, близкия и далечния космос. 5.В течение на милиардолетия Слънцето, както и звездите от неговия тип, загубвайки горивото си, постепенно ще угасва. Обратно на това – цивилизацията произвежда все повече и повече енергия, която в крайна сметка се превъща в топлина, която не само се излъчва безполезно в пространството, но и нагрява атмосферата, противодействайки на ефекта от угасването на Слънцето. Ако се създаде технология за управляем термоядрен синтез – това ще бъде топлинна смърт за Земята – милиардите тонове водород от океана ще се превърнат в чудовищно количество енергия. 6.В природните енергийни източници на електромагнитни вълни лъчението преминава от късовълновата към дълговълновата област на спектъра. В цивилизацията се използуват енергийни източници на електромагнитни вълни, които все повече намаляват дължината си. 7.В земната природа, както и в Космоса като цяло, температурата спада поради изравняването на термодинамичните потенциали. Напротив, в средата, където е настанена цивилизацията, температурата се повишава, например топят се ледниците поради парниковия ефект, предизвикан от изхвърления в атмосферата въглероден диоксид и метан. Съвременници сме на първите потопени в океана острови от разширението на океанските води от температурата. 8.На планетата се създава геобиологичен кондензатор – вещества с ниска подвижност: въглища, нефт, земен газ, озон, кислород и други. Цивилизацията обратно – изважда на повърхността нефта, въглищата и земния газ и там ги разрушава необратимо, отпадъци от промишлените производства рушат озона. Кислородът се свързва в оксиди при изгарянето на горивата. По този начин човечеството, рушейки природата, руши основата на своето съществуване. Достигайки до определен момент, при който ентропийните процеси, породени от цивилизацията се изравнят с негентропийните процеси в геобиосферата, настъпва точка z. Това е точката, от която ентропийните процеси самопроизволно и лавинообразно ще разрушат планетата. Засега се намираме далеч от тази точка, но качественото развитие на технологиите и тенденциите, които посочих я приближават все по-бързо. Задоволявайки временните си нужди, човечеството се обрича на недълговечност. *********************** Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright 2008-2012. http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582 Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d

Нагоре