Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2011 08:10 - Психично и духовно развитие 63/90 Признаци на психичното и на духовното развитие
Автор: burda Категория: Технологии   
Прочетен: 1322 Коментари: 0 Гласове:
0



Няколко най-общи указания за това велико приключение на ко-еволюцията на духа и материята. Съзнанието може да функционира под няколко форми, които също имат еволюционна последователност, етажност и гъвкавост (т.е. в едни моменти съзнателността ни да функционира по един, а в други моменти – по друг начин). Обичайната форма на съзнанието, в която се намира едва тръгващият по Пътя, е нужна за действие в консенсусната РОП. Тя изкушава със своите форми и имена. В нея най-лесно се проявява пристрастност, влюбеност, самовлюбеност. Това е зоната на съзнанието на разума, в която максимално се проявява себеотражението. Човек се вглежда не в това, което е, а в това, което изглежда в очите на другите; опитвайки се да удовлетвори другите, той вижда, че не може да удовлетвори и умиротвори себе си. Това поражда множество конфликти, чиито изрази са неврологичните и психогенните разстройства, за които стана дума по-горе. Но както се разбра, преодолелият ги (съзнанието му) излиза оттам. Тогава той навлиза в по-висшата зона на съзнателността – зоната на безжалостността. В нея себеотразяването все още действа, но той вече знае за неговото съществуване – т.нар. “скрит наблюдател”. Навлизането в тази зона става чрез въздържания (брахмачарии, или редукции на проявите) и автотрансформиращи самонаблюдения (аскези). Ето някои най-основни аскези на действията. На общуването аскезата е самотата, на думите – мълчанието, на непротиворечието – противоречието, на битието – нищото, на безпокойството – спокойството, на правенето – неправенето, на невъзможността – всевъзможността, на подредеността – всеподредеността, на мисленето, тревожността – не-антиномичното решение, на различието – общото, на омразата – любовта, на пристрастието – невъзмутимото всепристрастие, на времето – вечността, на пространството – безкрайността, на себеутвърждаването – скромността (с тенденция към себереализацията), на секса като проява на телесна обвързаност, подчинение и зависимост – любовта от ІІ и ІІІ тип*, на насилието и господството – ненасилието и културата, неприемане на авторитетите и завареното знание, на чувството за собствена значимост – пълнокръвния живот без плащане данък “обществено мнение” и т.н. Изчиствайки постепенно “себе си от себе си”, човек навлиза в най-висшата форма на съзнанието – зоната на безмълвното знание. При нея съзнанието вече е напълно лишено от себеотразителност, от внасянето на значимост, пораждаща малкия телесен аз. Отговорът на всеки проблем се намира на мястото на неговото възникване. Средствата са целта. Местоназначението е самото движение. Така се стига до безупречност на действията. Те не са нито резултат на външни стимули, нито на вътрешни себепредстави, а на едно безкрайно и вечно Висше Аз. Защо е възможна тогава безупречността? – защото се стига до самата тъкан на инфо-пространството. В това състояние на съзнанието изборът на тяло е най-лесен. Човек може да живее и без да носи тялото си; може да телепортира тялото си в тази отвъдност, с което става невидим, нелокален или изчезнал. -- * любовта от ІІ и ІІІ тип – І тип се отнася до всичко, което е природно начало, свързано със създаването и отглеждането на деца; ІІ тип – всичко, което има романтично-симпатична окраска на душевна всеотдайност: родители и роднини, родина, работа, забавления...; ІІІ тип – отдаденост на онова, което влюбеният счита за равностойно на себе си – определен човек, хората (независимост пола и възрастта), животните, растенията, живите същества, минералите, природата, формите, числата, Бога. Общото в последователните типове любов е преминаването й от егоистичност към тоталност. --   Бъдещето на разума е в интеграцията – отначало със себе си, а после и с другите себеподобни разуми. Поради еволюционното правило нисшето да е многобройно и най-разпространено, най-често ще се срещат хора с примитивната форма на съзнание, изключително малцинство от по-висшата форма, а за най-висшата – проявите ѝ са директни чрез Универсума и много малко можем да говорим за нея. Все пак, както много примитивни инструменти и начини на живот са изчезнали, така и човекът–троглодит също е изчезнал. Същото нещо можем да изразим и по друг начин. Действията във формата на обичайното съзнание са многобройни, предвидими и лесно управляеми. Действията в зоната на безжалостността са изключително редки и споменът за тях у околните е добре запомнящ се. Действията на съзнанието в зоната на безмълвното знание са случайни, абсолютно непредвидими, редки, но с максимална ефективност, от гледна точка на целите на еволюцията – най-оптимални. Най-примитивните прояви на поведение, дори и да са многобройни нямат личностно и социално значимо въздействие. Ако си справедлив – значи не си състрадателен. Ако си състрадателен – не може да си и справедлив. Справедливостта и моралът са понятия от обществената система, а състрадателността – от духа. В природата действа принципът на целесъобразността. Като духовно качество състрадателността означава да подпомогнеш по-нисшите духом за техния път, а не просто като задоволяваш желанията или нуждите им. Строг и справедлив може да си само към равните. Ако си справедлив – значи да си безжалостен. Безжалостността е съпътстващ мотив у твореца. Състраданието съхранява изменяемото и не го трансформира. Справедливостта указва посоката на развитието. Големите Учители са безжалостни към своите Ученици. Дилемата “справедливост-състрадание” е една от ключовите дилеми в психичното и духовното развитие. Да си състрадателен, означава да си укротен до степен да приемаш всичко каквото е. Ябълката отдава плодовете си и на добрите, и на лошите. Да си справедлив, означава да поставяш ограничаващи условия, да ставаш част от зоната на дискомфорт, в която поставяш онзи, за когото отговаряш за неговото развитие. Не може да осигуряваш външна защита за някой, който след време ще трябва сам да се справя с изпитанията на живота. Често хората правят грубата грешка да отъждествяват състраданието и симпатията. “Понеже си ми симпатичен, ще ти дам – така съм състрадателен”. Това е голяма самоизмама, която може да подведе и другите. Ако си наистина състрадателен, то може да го направиш така, че повече да не се нуждае човекът от същите състрадателни действия. Например ако дадеш на мързеливеца пари той ще ги употреби за глезотии. Но ако дадеш на отрудения и съзнателен човек пари, той ще ги употреби за най-полезното, за най-насъщното. Утре мързеливеца ще е в началната позиция, а трудовия човек ще е по-самостоятелен, с крачка напред от вчерашния ден и няма да се нуждае от същото. Често е възможно и друго – да се направи грубата грешка да се отъждестви безжалостността с коравосърдечието. Тогава всеки насилник, егоист и криминален престъпник се издига във висша форма на проява на съзнанието. Всъщност истинската проява на безжалостност е да може да подходиш така, че трансформацията да се получи. Такава безжалостост вече не е заради социалната справедливост – нещо което е частично, - а е внимателно преценено действие породено от духа. Както знаете – това най-често се получава в условията на внезапен недостиг или друг дискомфорт.   През времето на живота с материя душата може да се изкушава с променлива сила или повече от свойствата на материално-телесното, или от идеално-духовното. С преживените спомени и предвиждания, някои необичайни форми на общуването, поемането на вещества променящи съзнанието, сънищата, острите кризисни ситуации и други преживявания, наречени трансформативни, душата се разтърсва и влияе на съзнателността, като генерира различните форми на съзнание. Самата преживяемост в тези форми е с различна продължителност (устойчивост) и зависи от активността на разума и на “скрития наблюдател”. Ето защо въпрос на практиката в еволюцията на духа е по-продължителното и стабилизирано оставане на съзнанието в по-висшите му форми. Никой не може да гарантира както началото на Пътя от РОП нагоре, така и достигането на зоната на безжалостността. Съзнанието ни е като лъча на фенер, който засветва определени области от действителността – насочва ни вниманието натам, задържа се или отскача. Най-висшето ниво на осъзнаване, до което се стигне в рамките на живот с едно тяло, се приема за ниво на осъзнатост на хибридната система от тяло-дух. Съзнанието засветва определени или всички области от слоевете на Аз-а и така се появява текущото осъзнаване. Обичайно осъзнаването използува подобни конфигурации от засветвания на слоевете, с което ги адаптира и трансформира съобразно външните въздействия (въздействията от горните слоеве) и вътрешните въздействия (въздействията от долните, нисшите слоеве) относно дадено разглеждано ниво (слой). Например изявата на интелекта се влияе външно от положението на личността в обществото – конкретните роли, задачи отъждествявания и т.н., и вътрешно – от емоциите, чувствата, съпътстващите мотиви.   Таблица. 3, която е разгъвка на фиг.3.:  
(3)Висш Аз - Духът автентично проявен по желание във външния свят, интегратор на Същността
(3)Свръх Аз – интегратор на разума и мъдростта и способностите на Знанието за обектите
(2)Личност – социално присъствие – Ц-терминал на разумността на обществото: способност за интегриране с колективния начин на живот на ниво човечество.
(2)Личност – социално присъствие – И – интелект – способност за осмисляне и действие в условията на частичен недостиг на информация или условия (включително и време) за действие. Аспект САТВА. За социално удобство се приема като зрелост и според законите на страната започва от 18-21 г. възраст. АСПЕКТ САТВА
(2)Личност – социално присъствие – Е – емоции, чувства, мобилност. Аспект РАДЖАС
(2)Личност – социално присъствие – Ф -Тяло – в тесния смисъл на думата – индивид. Вегетативно тяло – растеж, обем, плътност, тегло... Аспект ТАМАС. Функционирането в този аспект се приема за наличие на живот.
Линга Шарира*Енерго-информационен нанокомплект за формиране и поддържане на тяло в конкретната реалност. Формиране на базови телесни звена за управление – ДНК, мозък, хипофиза, епифиза, др. жлези и т.н.
Линга Шарира Енерго-информационен пико и фетмо-комплекс – интерфейс към световете. Дълбоко подсъзнание, подсъзнателен ум - читтаТАН-МАТРИ – зачатъци на материята
(1)Същност, Монада, Дух – без контакт с материята е неактивен, Той е безграничен, неизчерпаем
 
  * Линга Шарира – състои се от 19 Татви, които правят връзката между Духа и Материята възможна: -5 органа за възприемане – Карма Индрии -5 органа за действие – Джнана Индрии -5 енергии – Прани -Ум (много по-могъщ от Индриите). Усещането за Ад и Рай е продукт на Ума. -Будхи -Читта – интерфейс между монадата и физическия свят -Ахамкара “След смъртта 19-те татви се отправят на Небесата. Те се прекомпозират и обратно се връщат”.     Личността представлява интеграция на ФЕИЦ: вегетативната физическо тяло, чувствено-двигателното астрално тяло и умът – менталното тяло. Ц е ценностно, духовно (каузално) тяло, което осъществява връзката между социалната и духовната реалности. Цялостната система на личността е единична система в съставната разпределена система на обществото – системата на разума. Елементите на разпределените системи (за разлика от компактните) са свързани посредством универсални или стандартни интерфейси, какъвто например е езикът, което ги прави взаимно-проникващи се. Личностите са терминали на системата на обществото. Т.е. те са само едни локални изображения от функционирането на цялото. Духовността се намира отвъд личностите, но може чрез тях трансцеденталното да постъпва към социума и останалия материален свят.     Ценността на дадено ниво се разбира в оценяването и използуването му от по-горните нива. Интелектът проличава в цялостната дейност на тялото. Разумът проличава в социално-значимите действия на личността, в изявата ѝ в резултат на проява на обучението и опита. Разумът е разпределена система от индидуалните интелекти. Интуицията проличава във взаимодействието ѝ с другите творчески участници в ноонета. При идентичност (тъждественост) на действията с тези на Законодателя (Бог), тогава кармата не действа на слоевете. Идентичността може да е най-близка в деянията на същността (духа, монадата). Така най-вътрешното се оказва и най-външното (висшето).  *********************** Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright 2008-2012. http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582 Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 463021
Постинги: 238
Коментари: 161
Гласове: 491
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930