Навикът за доброта, за правилна (адекватна до безупречност) реакция и инстинктивно разбиране е характерен за обучения посветен. Той не се нуждае да си припомня правила, задължения, теории, нива или дейности. Те са част от неговата природа – следват го автоматично. Постарайте се да изградите правилни духовни навици. Затова Учителят няма нужда да си припомня, когато обучава.   Къде и как се осъществява духовно обучение. Нищо конкретно не може да се каже, именно поради неговите трансцедентални начала. Но то има общи признаци. 1.Намиране на духовен Учител и Школа. Както посочих преди, не Ученикът намира Учителя, а Учителят намира Ученика в неговата обичайна среда. Учителят идва, когато Ученикът стане, когато е готов. Ученикът тръгва по пътя, когато го е открил и още оттогава той има Духовен водач – Учител, дори и да не осъзнава това. Този духовен водач може да е също невидим (без тяло), да съществува в отделната реалност на полето на вариантите. Може да се явява по време на сън или в медитация. Може да е напълно реален човек, например лекар-психотерапевт, може да е роднина, но не ми е известно да има случай на родител. Родителят може да бъде не повече от добър водач в масовата религиозна традиция (там отговорите на всички духовни въпроси са известни, няма нужда от търсене, а само от подчинение и служене).Родител – Учител, – водач на детето си – Ученик, при самостоятелно търсене на отговорите с лично осмисляне – не ми е известен. Как се става Ученик? Как човекът е готов да стане Ученик? Той трябва да се приведе в състояние на „пустота”, на „вътрешна чистота”, на независимост (по-точно необвързаност, непривързаност), абстрахираност от спомените, на реална отграниченост от всякаква материална зависимост – пари, вещи; от всякаква форма на власт – било то в семейството, работата, професията, партията; от всякакви интелектуални концепти и т.н. Съществува и друг източник на „пълнота”: подсъзнанието. В него има маса изтласкани от съзнанието идеи, навици и т.н. Това е нормално, защото освобождаването на съзнанието при нешколуван ум винаги става с архивирането му в подсъзнанието. Оттам с течение на времето поради различни външни и вътрешни фактори могат да изплуват старите идеи, навици и зависимости. Работата върху тях вече ще е предмет на ученето в Школата, с Учителя. Изчистването на съзнанието не означава, че натрупванията от миналото няма да съществуват. Означава, че трябва да се абстрахира човек от тях, да не ги търси, да не строи на тяхната база знанията, с които ще се запознае чрез Учителя и Школата. Само в празен съд може да се налее нещо. Въпреки голямата духовна-ценностна отдалеченост на европейската култура от дълбоките корени на духовността, от съхранилите се практики на Изтока, тя има едно изключително полезно качество. То е способността на европеецът да се абстрахира, да се усъмни, или да стане скептичен към миналия си опит – поне временно – когато му се наложи това. Съхранявайки това състояние в критичен период от време – когато се докосва до Школата или когато се среща с Учителя – той е празен и готов да тръгне по пътя с открито и чисто съзнание. Учителят възпитава импровизирайки, т.е. предварително дадена твърда програма няма. Между Учител и Ученик още в самото начало се изгражда дълбоко доверие помежду им. Ако по някакви причини (такива винаги могат да възникнат!) доверието се наруши, възниква обикновено страх, смут, съмнение у Ученика и полезността на връзката се прекратява. Тогава Учителят разбира, че ученикът още не е готов и се разделят. След като Учителят предаде онова, което знае и съответно – види, че то е станало част от живота на Ученика, той се оттегля. Това е нужно, защото се получава човешка привързаност, култ към личността на Учителя, което вреди на духовното развитие. В онези редки случаи, в които напредъкът на Ученика е толкова бърз, че разполага с още потенциал за развитие в същото тяло на земния си живот, той получава нов Учител за следващия етап. Няма Ученик без Учител, освен в някакъв преходен период на търсене и намиране. Също така няма Учител без Ученик. Учителите не ходят при Ученика по двама или повече.   Учителите са в следната йерархия в Школата. 1.Най-ниско в йерархията е обикновеният учител; той преподава концепти, интелектуалната същина на учението. Често ползува асистенти: методисти и демонстранти за упражненията на тялото. 2.Учител, на който учениците са последователи, отдават се с доверие на него. 3.Учител на Учителите: той е напуснал вещественото си тяло окончателно, без да се връща отново. Веригата от Учители не престава да дава указания. 3. на 2., 2. на 1.Ако изчезне някой от учителите в 1. или 2. ниво, изчезва и живия контакт с Учителя от Отвъдното 3. Тогава словото остава мъртво: има само храмове, монастири, писания, коментари, тълкувания. Хората преподаващи такова слово са “мъртви” – инерцията на обществото е дошла до мъртвата и прашна музейна традиция. Нерядко я виждаме с добре подплатена търговска дейност. Когато учим за материята и обществото в класическо училище с назначени в него учители трябва да имаме пълно доверие в традицията му. Когато учим с духовен Учител и в Школа, ние трябва да се усъмним в масовата обществена традиция. Тези, които не са тръгнали още по пътя на осъзнатото духовно развитие се учат от обичайните житейски ситуации. На такива са подложени и тръгналите по пътя Ученици. Има два вида Учители с тяло свързани с живата традиция на дадена Школа. Първият вид е Учителят, който има добро медийно присъствие. Независимо дали заниманията му с ученици и последователи са свързани с дадено място или той гастролира – уроците, които той преподава са предназначени за общата публика. Такива уроци съдържат общи, базови, елементарни психологически и други практически знания, които да помогнат на обикновения човек да оцелява в ординарни ситуации или да се развива при извънредни. (Развиващите ситуации настъпват внезапно, макар и подготовката за тях да се извършва отдалеч и системно). Много такива Учители – представители на Школи с хилядолетни традиции обучават на банални, но уви, загубени в стихията на „възхода” на Запада, знания. Съхранени по монастирите, неосквернените от западната културна пропаганда автентични знания се завръщат обратно там, където са били през по-голямата част от историята и праисторията на човечеството. Вторият вид Учител няма медийно присъствие и при своята дейност или пътувания внимателно и деликатно отказва и избягва медиите. Такъв Учител „под прикритие” може да живее или преминава незабелязано сред представители на друга култура. Този вид Учител – той е активната страна. Той търси, разпознава и се представя пред подходящия, подготвения вече, за неговото знание Ученик. Знанията, които ще получи Ученикът са именно предназначени за него. Те може да не са в противоречие с общите знания, които харизматичните медийни гастрольори – търговци преподават. Но те са пригодени към точно определения човек, обикновено с точно определена роля и мисия в живота. Ако вие се окажете избран Ученик, няма да ви се налага да се редите на опашки пред билетните каси за среща със „светилото”. Промяната в живота ви може да е неуловима или драстична, но тя ще е в точно избрано време, място и подход, хармониращи на вас. Това в педагогиката се нарича „индивидуален подход”. А както знаете, неговата ефективност за психичния стабилитет и развитие и духовно израстване е многократно по-голяма от ширпотребата на масовото образование. Едно е да те обучава медийна звезда, - която не знае нищо за теб - от екрана или трибуната. Друго – да те обучава Учител, който ти идва буквалвно или преносно „на крака” и ти дава в съвместен диалог и контролируеми условия онова, което е предназначено точно за теб.   На какво учи Школата? В Школата се преподават интегрирано следните 4 дисциплини: строга етична система, психо-емоционална трансформация, развитие на вниманието чрез медитации, търсене на мъдрост чрез изучаване и приложение в непосредственото преживяване. Успешността от обучението в духовна школа – трансформацията - зависи не от способността да се преодоляват трудни задачи, макар и в началото те да се явяват като предизвикателства, а от откритостта, отдаването, от приемането на милостта и състраданието. Гордостта и наслаждението на собственото превъзходство и ерудираност са препятствие пред отдадеността на Школата и Учителя. Те минират пътя към просветлението. Истинските духовни Школи нямат общо с класическите училища от европейски тип – с последователните класове, нормативи, сертификати, дипломи, атестации и т.н. Продуктът на Школата сам разбира кога е завършил успешно – достигнал е Самореализация, Просветление. Това е нещо вътрешно, макар и да се забелязва от неговия Учител, а впоследствие и от други (припомнете си – признаците на Просветлението). При внимателно вглеждане ще се види, че тези четири дисциплини имат възпитаващо действие върху основните човешки чувства на развитието. Етичната система трансформира срама, срамежливостта във вторичното придобиване на невинност. Извършва се психоемоционална трансформация на състраданието. То се проявява спрямо духовно по-нисшите. Безжалостност се проявява към Учениците само от Учителя по точно определен повод, обикновено свързан с почистването на вътрешното психично пространство. Прокламирането и установяването на състраданието и ненасилието в един начален етап е съвсем приемливо, защото “загубената овца” има въпиеща нужда от привързване, приютяване, утешение. Но налагането на състраданието като доминираща норма на поведение води до тласкане на обществото към лична или колективна безотговорност при невежествените им постъпки. Освен това отношението на състрадание в съзнанието на масовия човек обикновено е насочено към хората с физически недостатъци, и рядко към онези с умствени, емоционални и морални. Медитациите трансформират наследената лицемерна вежливост в откровения. Те са насочени както към получаване на благата от трансцедентален източник, така и от природата и обществото. При медитациите и повечето духовни практики ученикът се приучва да се отдалечи от обектите на своите желания, при което той изпитва голямата сила на страстта и величието на стремежа. Така получените блага идват сякаш сами, без усилията, които познава Западната култура (борбата, напрежението, доказването на себе си и т.н.).  Мъдростта трансформира справедливостта и истините от книгите и източниците на сетивно знание в непосредствено знание и дълбоко разбиране, виждане на нещата, четене на ситуациите. Поотделно да разгледаме обучението по тези четири дисциплини.   Етическо възпитание Широко разпространено е убеждението, че етическото възпитание е първата крачка съм всяка значима реализация. Това не е конвенционалната етика, основаваща се на страха и чувството за вина, породила толкова много системи за награди и наказания: “Прави така, инак Бог ще те накаже”. Това е по-скоро подробно разработена дисциплина на възпитание на ума, основаваща се на разбирането, че безнравственото поведение произтича от такива разрушителни психични състояния като алчността, ненавистта, завистта, чувството за малоценност, зависимостите, осъждането, страха, вината и обратно – че те подкрепят безнравственото поведение. Високият морал, иницииран от безстрашието, любовта, радостта, независимостта – свободата, невинността и т.н. спомагат за трансцедентацията. Етичното благо е не само в полза на развитието на духа, но и на психиката, и това е било известно още от древни времена. Съвременните психотерапевти едва от скоро откриват в своята практика тази древна истина.   Емоционално преобразуване Емоционалната трансформация е част от етиката и етикецията, развиващи се в подходяща устойчива социална среда. Отказът от разрушителни емоции намалява склонността им да се разпростират върху психиката. Ученикът, който вече не се разкъсва между алчност и страх, може лесно да се концентрира върху избрания обект и това отваря път към по-нататъшно развитие, понеже умът може съзнателно да направлява желаните състояния и по този начин да ги култивира. Страхът е главният блокатор на духовното развитие, дотолкова силен, че може да не допусне изобщо до Пътя.   Контрол над вниманието Древните традиции на Школите, особено Източните Школи, се занимават с тренировка на вниманието. Различните психотренировъчни практики на класическа йога, будизма и др. представляват обратната страна на предимно заложилите на молитвата на Запад – медитацията. При молитвата има култивиране на чувство от егото за липса на нещо, поради което негативната нагласа може да се развие устойчиво. При медитацията има благодат, тя е молитва с обратен знак – благодарност за получените нетленни, а при някои практики и материални блага. Медитацията всъщност е временно или постоянно (в тенденция) изключване на егото. Една от най-мощните медитации е преживяването на твърдението: “Благодаря ти Господи. Аз нямам никакви оплаквания”. Приложната стойност на медитацията се познава по големия брой психотренировки на вниманието – за разфокусиране, релаксиране, еднонасочването му към една или друга вътрешна или външна реалност. А началната и едновременно най-висшата медитация е насочването на вниманието върху празнотата. При подходящи други условия тази медитация може да е единствената, която да се практикува. За да родим битието трябва да станем нищо. Откровенията стават в тишина. “Не опитвай да накараш да се случи”, “Това, което търсиш, е това което си Ти”. Духът най-рано влиза в системен контакт с материята в нейното най-древно в еволюцията ѝ състояние – през еона на квантите и субелементарните частици. Затова квантовият канал е и най-удобния вход за информация към нашето съзнание. Това, което му пречи са милиардите години еволюция на множествените системи през еоните на атомите и молекулите, на живата материя и на обществото. Според по-широко схващане на биогенетичния закон (законът на Хекел-Мюлер), нашето съзнание е преминало през тях досега. Всичките тези нива препредават еманацията на нашия и другите духове към нашето съзнание, което е обичайно при масовия човек в мозъка (теорията за тъждеството), на нивото на разума. Този дълъг път с няколко превода на различните езици от нивата внася шум, неяснота в информационния поток. За да се отворим към духа ни е нужно да хармонизираме и успокоим всички тези нива в материята – от най-късното към най-ранното. Медитацията е средство и условие, което ще ни отпусне, изключи, игнорира временно тялото (органите, мозъка, поведението) и ума (сетивата, мисленето и останалите когнитивни функции: памет, въображение, мислене, логически операции и т.н.). Така ще стигнем до информациите стигащи до тъканите. При дълбока медитация ще стигнем до съобщението качило се на нивото на атомите и молекулите. Тогава може да се надяваме, че съобщението тръгнало към нашето съзнание, от нашата Същност, ще стигне непременно непогрешимо до нас. При нирвана съзнанието ни направо ще черпи от квантовия свят. Това умопостижимо обяснение обаче остава само един мисловен конструкт, един интелектуален проект, ако не се медитира. А това с четене не става. С преживяване. С участие. С медитация. В Тишина...   Ако се извършва медитация върху обект (образ-янтра, звук-мантра, концепция и т.н.), но непрекъснато се появява разсейване от друг с досадна постоянност, то е най-добре да преминете към медитация върху последния. Медитацията не бива да се прави с противопоставяне. Трябва да идва от спонтанната нужда от нея. Това, което те разсейва (стига да не е хаотичен поток от различни неща и асоциации с тях), е това, към което си естествено привлечен. Тогава му се отдай. Когато ти, като субект, и обекта на концентрацията се слеете, се получава йога, съединение. Дори ако разсейващият медитацията ти обект е нещо, което те тревожи, например глада – за секс или храна – стой и го наблюдавай. Това не е потискане, а отдаване чрез медитация. Не забравяй, че е наблюдаван телесният глад, а ти не си тялото, а Наблюдателят му! Гладува тялото. Не ти. Осъзнай, и не вземай погрешната профанска позиция, че си тялото!     За иницииране на преживявания, подходящи за развитието на нов психоемоционален стабилитет и развитие на вниманието, множеството Учители са също и майстори-билкари и използуват растения за Ученика под формата на храна, подправки, чай, аромати. Веществата, които се съдържат в тях или разчупват сковаността във възприемането на света (виждат се други слоеве от реалността, излиза се от РОП), или формират повече или по-малко трайни разбирания, които не могат да се осъществят в потока на обичайната сетивност и социален пейзаж. Има вещества които укрепват тялото, така щото то да бъде добър приемник на информация и действията му да бъдат образец на Божията воля.   Мъдрост Накрая за четвъртата дисциплина – търсенето на мъдростта. Това не е обичайно знание и дори не е житейска мъдрост. Това е трансцедентална мъдрост, наричана на Запад гносис и на Изток джнана, основани преди всичко на непосредствено преживяване и интуитивно проникване в същността на своя ум, тяло и техните действия, което на философски език се нарича аскеза.   Различните традиции на някои от тези четири аспекта са се съсредоточили повече на едни или други от тях. Етичното възпитание е универсално. Тренировката на вниманието в различните му форми (напр. второто внимание) е основна цел в йога и при шаманите–толтеки. На емоционалната трансформация и култивираното чувство на любов особено значение придават бхакти-йога и християнството, в същото време тибетският будизъм фаворизира състраданието. Джнана–йога, суфите и някои школи на будизма са обърнати към мъдростта. В Школата се изучават (интегрирано и в съответствие с особеностите на четирите дисциплини), три техники: 1.техника на мислене; 2.техника на знание и 3.техника на постигане на безсмъртието (просветление). Ще изложа съвсем накратко, декларативно и описателно тези техники.   Техника на мисленето. Да обърнем обратно всичко това, което знаем, сякаш не го знаем. Да обърнем всичко онова, което не знаем, сякаш вече го знаем. Най-голямата тайна на геният Леонардо да Винчи, неговият златен ключ е именно тази част на техниката. Тя е една от най-мощните ментални техники в евристиката. Само допреди няколко десетилетия тя беше засекретена и тайно използувана. Да играем с думите и понятията. Да не се притесняваме от онова, което произтича на изхода от тази игра. Тя се състои в комбиниране за да се създадат метафори. Поезията е един възможен краен резултат от мисловните упражнения: тя е спонтанно съчетаване на думи чрез инверсия (обръщане), синонимия (различни думи с близко значение), антонимия (противоположни думи – например съчетаване на противоположни думи - оксиморония). Метафората е пресичане на синонимия и антонимия. Ако мисленето и неговите конструкти са текст – именно това е поезията. Ако тя е гениална – звучи добре и за тези, които не разбират езика. Но творчеството е не само работа с текст, а и с други реалии, например форми, технически характеристики на материалите и т.н. Затова мисловната техника може да се използува много нашироко във всички области на живота.   Техника на знанието. Да започнем да гледаме на знанието като припомняне – да започнем да събираме живота си чрез спомена в ретроградна (обратна) посока, от осъзнатото към неосъзнатото, от настоящето към миналото, в посоката обратна на нашата психична еволюция. Да съсредоточим последователно знанието и дейността си върху животните, растенията, минералите, кристалите, числата. При достатъчно дълго провеждане на тази техника вече няма да имаме нужда от постъпващо отвън знание, тъй като ще разполагаме с универсално знание за всеки случай. На практика ставаме непогрешими и безупречни. Нека да напомня, че това е израз на общата тенденция в еволюцията на съзнателността ни от конкретното към абстрактното. Ако си решил на възможно най-високо ниво кръг от проблеми, то възникващите събития ще изглеждат естествено като саморешили се проблеми и реакциите на тях ще бъдат безупречно точни и ефективни. На практика възникването на нужди ще се съвместява с тяхното удовлетворяване. Ако прочетете нечетен досега от вас текст, то ще срещнете нещо, което вече знаете. Ето защо казах по-горе, че вече няма да имате, от един момент нататък потребност от външно знание. Защото знанието ще е при вас винаги, когато ви дотрябва. Прагът на нашето ново духовно раждане, нашето осъзнаване за духовния ни път, или че такъв духовен път има и той ни чака, идва с усещането, че сме неавтентични, че сме само мултипликатори на вече наследени щампи, шаблони, матрици, извършваме нещата изкуствено, а като творим всъщност имитираме нещо чуждо. Т.е. тази техника на знанието ни освобождава от гнета на другите – настоящи и минали, близки и далечни величия и нищожества.   Техника на безсмъртието (на просветлението).   *   *   * За да не се въведе в заблуждение читателя ще обясня в началото какво имам предвид относно безсмъртието. Безсмъртието е три вида: социално, което има преходен етап удължаването на активния социален живот, биологично и духовно. Смъртта съществува при “неистинните”, увредените, несъвършените начини на водене на живота. Смъртта се явява като деструктивен акт за прекратяване на такъв безсмислен живот. Безсмъртието съществува при истинен (оптимален, действащ безпогрешно) живот. Междинното състояние – на дълголетие – е при хора, които не излъчват злоба, досада и омраза. Брахмачария е основната жизнена технология за придобиване на безсмъртие*. Социалното безсмъртие се инициира обикновено от една личност. От своя страна то е три вида: на организациите (църква, партия, държава...), което е с максимална продължителност; на идеите, което е със средна продължителност; и на личностите, оставили следа в историята – има средна до ниска продължителност, но представлява вълнообразен процес. Хората отвреме-навреме се сещат за героите от своята история. Човек се смята за социално мъртъв, когато стане никому ненужен и от него нищо не зависи. В някои обстоятелства и общества пенсионирането е водеща предпоставка за настъпване на социална смърт. Съответно – съхранената значима връзка със социалния живот може да удължи значително човешкия живот, дори отвъд границите на неговия индивидуален биологичен живот. Биологичното безсмъртие е при онези биологични подсистеми от чийто стабилитет зависи системата в която са включени. Тези безсмъртни системи са неспособни за размножаване. В този смисъл безсмъртието все пак е относително. Например мастните клетки стигат до крайната си диференциация към 12-тата годишна възраст при човека и не умират до смъртта му. Скелетните мускули деградират в напреднала възраст, но не умират. Във физиологичен аспект овладяването на безсмъртието преминава през методите “вазитва” в раджа йога като основна цел е спирането на онези процеси, които придвижват онтогенеза към нейния край, най-силен двигател на това придвижване е размножаването. Затова и повечето от техниките се отнасят до него. (Безсмъртието е биологически вредно за живите системи, защото то прекратява размножаването, обновяването и еволюцията на живата материя. Накратко – безсмъртието има място там, където е постигната съвършената адаптация. Доколкото светът обаче е променлив, такова предположение е само идеално). За биологичното безсмъртие и развитието още важни детайли може да намерите в Приложение 3.   За третия вид безсмъртие – духовното, ще стане дума по-долу.   -- * придобиване на безсмъртие – не старее този, който е постоянно отворен за бъдещето и не се страхува от него. Новото общество ще се построи върху усмивки (не с кръв, не с революции). Качеството на избора на живот зависи от осъзнатостта и като цяло повишава качествените характеристики на живота и така той може да продължава дълго.

Биологичен живот-координация на пътищата на материята и духа

Поток на материята

Поток на Духа

 

 

                       
фиг. 5.   -- *   *   * Тази техника служи за събуждане у нас на трансцендентното безсмъртно аз, на нашия Висш Аз. Нашата същност е една монада, Висш Аз, който е включен в голямата вселенска игра на еволюцията на материята и духа. Нашият собствен висш аз се включва опосредствено в материята чрез инкарнации, които линейно разположени във времето обхващат много хиляди години, но от четвъртото измерение – времето - и по-висшите измерения има продължителност от друг характер, който можем да си представим като пространство. Т.е. от една друга гледна точка ние се придвижваме във времето и в изявите ни с материя точно така както отиваме от една стая в друга (дори и по-бързо и лесно, но засега да не претрупваме тази представа с други детайли). Нашите тела са терминални устройства за получаване на преживявания и за приемане на еманации от духа. До времето на нашето духовно събуждане ние разполагаме с телесна обособеност, силно зависима от конкретните обстоятелства на материалната среда. След това време ние правим (отначало) скокове и непродължителни преживявания на цялото ни (тоталното ни, духовното ни Висше Аз). Тези проблясъци зачестяват и се сливат в обичайния случай при смъртта, а при духовно осъзнатите – още приживе. Именно ценното е да бъдем осъзнати с нашето трансцедентално (отвъдно, оттатъшно, Висше Аз) докато сме все още отсам. Великите творци в изкуството, науката, многото “а-ха” в различни дейности, които са решения отвъд заварената реалност за общо ползуване, са именно изявата на проблясъците на духа в материята. Представете си, че нашето Висше Аз е една голяма сграда с електричество, а нашите малки аз са монтираните ел.лампи в нея. Някои лампи светят силно, други слабо, а трети са угасени. Електричеството е едно, но силата на светлината, която идва от различните крушки е различна. Нашата истинска същност е електричеството, а светлината на лампите – само текуща проява на даденото място. Някои лампи са от 5 вата, а други от 100. Някои са толкова запрашени, че не могат да проявят предназначението си – да светят. Да просветнем себе си и да просветлим околността си е нашата най-важна духовна задача. Когато изграждаме телесната и психична автономия в психичното си развитие, ние утвърждаваме нашия малък аз, нашето его. Неговите мечти, реакции и жалки или велики очаквания са в унисон със средата в която се развива. Адаптацията на душата служи за утвърждаването ни като индивидуална същност, способства за оцеляването ни и в социален аспект води до проспериране на човешкия вид. Целият този процес се извършва в първата еволюционна фаза на развитието на душата, която се явява контактно тяло на духа с материята. Техниката на просветлението е нужна за да просветли тялото с нашата истинна същност, с нашето безсмъртно Висше аз. И това става, ползувайки терминологията на еволюциониката, във втората еволюционна фаза. Както знаем при нея, частите започват да се сливат, обособяванията ги намаляват, за да се стигне до една-единствена част в края на фазата - “идеално вещество”. Как се извършва всичко това на практика - как можем да постигнем не просто интелектуално и декларативно – нашето просветление? Това става на три етапа. В тях се извършват в зависимост от конкретните вътрешни и външни начални условия медитации и духовни практики. Древната “Книга на тайните” с прекрасния съвременен коментар от Ошо представя 112 такива медитации (“техники”) за просветление. Но нека да се спрем само на трите етапа на втората еволюционна фаза в които се извършва трансформацията към “трансцедентално безсмъртно аз”. Първи етап. Конвергиране на всичко свое към едно (някаква представа, мисъл, идея). Създава се мислено монада. Започваме да усещаме, че в себе си изграждаме същество, което е много по-велико, много по-силно от собственото аз, отъждествявано дотогава с тялото, неговите умствени възможности и заслуги в обществото. Това е преодоляване на себе си, отдавайки си сметка за участие в нещо много повече от това, в което другите си представят за теб, а и до този момент, за самия себе си. Това е смяна на гледната точка с потребностни реакции с позицията на обстановъчни реакции, в които личността, телесното са само един нищожен аспект от голямата сцена на участието в живота. Втори етап. Взаимно проникване (контактност, интерпенетрация). Създаване на собствена енергетика. В психиката енергията се носи (идва, генерира) от волята и емоцията. Да проникнем с тази енергия във всички останали психични функции, които са двигателя на системата на душата! Комбинирайте ги и ги очувствете! Мисловно-интелектуалният план тук ще ви обясни нещата, но няма да сътвори нищо без участието на цялостната ви дейност в него. Взаимното проникване е пример за холографския начин на работа на психиката. Вече не сте последователни, вие ставате тотални. Волята става радостна; интелектът се влюбва; емоцията се запомня; паметта фантазира и т.н. Трети етап: излизане от логиката на материалния и навлизане в логиката на духовния свят. (Това става със смяна на направлението на логическата последователност – от права към обратна логика. Така се получава огледална проекция – постиженията в материалното стават само отправна точка на път към духовното). Осъзнаване, че реалността е само преходна, формална проява, а не нещо, към което сме привързани до смърт. Преминаване от последователността на времето към едновременността на вечността. Преминаване на събитията от локалност (всяко събитие на едно място) в суперпозиция (всички събития стават заедно). Разпръснатостта във времето се сменя в подреденост в едно време. Реконструкцията на вечността става в настоящето (изчезват миналото и бъдещето), което е едновремие, едномиговост. Темпоралността (това, което може да бъде и което е било) и етерналността – вечността (интенциалното – желателното) се интегрират в настоящето и резултатът от това е процес на вечно настояще в което могат да се проявяват всички парапсихични явления. При този трети етап се “разрушава” изгражданата психика от първата еволюционна фаза, която дотогава е разделяла енергетиката от интелекта и ги съединява в нерушимо единство. Мисленето става равностойно на творчеството. Телесният малък аз, сдобил се с еманацията от Големия Аз се освобождава от това, което мисли за себе си. Т.е. той е напълно независим от всякакви притеснения за себе си, които са естествени за непросветения човек. В този етап става нещо значимо, което е много просто, но никой непросветлен не го прави:   Остави светът да е какъвто е, и той ще те остави да бъдеш какъвто си!   Предвид че ние имаме наследени заради тялото си отношения към материалния свят, но вече бидейки просветлени (или в процес на просветление) ние можем да приобщим духа към света директно, без посредничеството на малкия аз. Това става чрез прехвърляне на интегрираната ни психика върху обекта ни на действие. Например можем да отглеждаме растения с гигантски размери (без земеделски и други инструментални пособия). Така или иначе, независимо от различните Школи и методи, всички служат и стават все по-осъзнати. Едни го правят под натиск отвън – приемайки задълженията като игра или отвръщайки на препятствията с борба. Пътят на борбата е път на завъртане в карма, където проблясъкът, че тя е излишна може да стане след множество прераждания, тъй като тук имаме укрепване на малкия аз - егото. Да съхраниш егото и да имаш духовно развитие – това може да е например пътят на карма йога. Други под натиск отвътре – самоусъвършенствайки се по пътя на придобиване на мистически реалистични сили (сидхи) – Раджа йога – съхранявайки един фин и ненатрапващ се егоизъм. Има и такива, които служат без да търсят резултатите и плодовете от служенето за себе си. Едни като служат заради другите – Бхакти йога. Други като служат заради себе си, но не за егото си – Джана йога – да познаят Висшето си Аз. Последните са практическите Ведантисти: нещо което е много рядко в съвременността. (Впрочем, веданта е най-висшето знание, което би могло да бъде описано с класически средства – на книга например. Всички други, по-висши трансцедентиращи занния се получават чрез личен Учител). Егоизмът има и прикрито лице като духовен егоизъм. Това е когато даден човек завижда на духовните богатства, способности и таланта на друг. Завистта и егоизмът независимо дали са насочени спрямо материалните или духовни богатства, са същите завист и егоизъм. При това претендиращият да е духовен в този случай, е суетен, честолюбив егоист на квадрат – той е гневен егоист! Освен усещането за своята непълноценност, той добавя и предполагаемата ниска оценка на другите спрямо него. Духовният егоизъм се проявява и по друг начин. Като умишлено подчертава потиснатата си материя на тялото – демонстрира колко е болен или увреден, а също така преднамерено се привежда в мизерно състояние (реално или прикривайки състоятелността си у роднини, например).   Общия край на пътя на всички направления е унищожаване (сритване в ъгъла) на малкото аз (егото), което се отъждествява с личността (самоутвърждаването в обществото) и секса (самоутвърждаването пред или чрез партньора). И в двата случая става дума за унищожаване на поривите за власт и контрол на някаква част от света. Просветленият няма такива проблеми. Той няма нужда да доказва на когото и да било каквото и да било. Всъщност той става обикновен, и тази му обикновеност го прави свръхсилен, владеещ Силите – сидхите (особено ако е получил възпитанието си чрез Раджа-йога).     * * * Измежду многото Учения, стоящи в основата на различни школи, ще разкажа накратко за Учението Йога. Йога представлява постепенно, 8-стъпково разгръщане на човека, с което той стига до проява на Същността си в света. Тези стъпки са следните: Нисши степени: 1.Себеовладяване – яма. 2.Строго спазване на обществените правила – нияма. 3.Поза – асана. Връзка с тялото. 4.Овладяване на дишането – пранаяма. На практика нисшите степени спомагат да утвърждаване на здраво тяло и психика, полезни адаптивни взаимовръзки с природната, техническата и социалната среда. Те осигуряват базовото психично развитие за да може във висшите степени духовното развитие да се осъществи пълноценно, без сътресения, нервни и други заболявания, конфликти с обществото и други неблагополучия. Висши степени: 5.Затваряне на сетивата – пратиахара. Връзка между ума и душата. 6.Концентрация – дхарана. 7.Вглъбяване – дхиана. 8.Транс – Самадхи. Връхна точка. За да стане се изисква пълноценно тотално развитие на ума и тялото.   С тези стъпки се разрушава нечистотата и се стига до Същността. Те съответстват на движението от конкретно към абстрактно – магистралната посока на еволюцията. Това, което субективно пречи на просветлението, дори когато пътя е извървян са: разумът, трепетът, вълнението, терзанията, страстите, тревогите, егото, страхът, който подхранва егото. Себеовладяването, Яма съдържа 5 обета: ненасилие, истинност, честност, сексуално въздържание и не-правене. Те се простират от тук до всичките 8 степени на йога, независимост от класа, място, време и пространство. Самодисциплината е да живееш абсолютно и да умреш абсолютно.   Според системата йога, има 5 страдания (клеши): 1.авидя – липса на осъзнатост за себе си; 2.осмита – чувството на егото – усещане за собствената си важност; 3.раг – пристрастяване (обуславяне, попадане под зависимостта на нещо, липсата или наличието на което води до дълбоко неудовлетворение); 4.двеш –отвращение (неприемане на нещата, каквито са); 5.абхинивеша – страст (тревога за) към живота. Това са петте мъки, които пораждат карма.   Има три начина за прекратяване на страданието. 1.Като се прекрати потокът от желания, когато човек се почувства задоволен от факта на това, което е той самият, не се притеснява от това, което притежава (или не притежава) или какво мислят за него. Всяко спиране на страстните желания спира потока на мисленето, а то значи, че става медитация. Тогава егото изчезва. Егото е отъждествяването на текущото преживяване (съзнанието) с паметта, опита, социалните значимости, актуализираните способности и мислите (ума). Егото, накратко, е кондензирани, концентрирани желания. 2.Като се опита за затвори пробойната в душата си (егото си), той много бързо ще се насити. Много важно е след този момент да не си вземе “безсрочен отпуск”, а да продължи да действа, но вече не тласкан от стремежи, задължения, борба за власт, влияние и т.н., а “от сърце”. Може да притежава каквото и да е, но то изобщо вече не е мерило за неговата удовлетвореност. Освен това, поради така формиралото се отношение към света, човекът вече няма да е притеснен и за другите, той става безупречен. Правенето и неправенето, действието и бездействието не му носят страдания. 3.Тялото и умът ни са връзката със света, както духовния, така и материалния. Ако не се отъждествяваме с тялото и ума, ако гледаме отчуждено и непривързано към света, егото се разтваря, защото то се основава на тъждеството на тялото с Аза. Ако се разтъждествим с ум-тялото, то тялото ще съществува като разпростряла се върху Вселената активност и всичко, което се случва във Велената ще е подарък и истинско наслаждение в най-телесния и най-духовния смисъл. Приемете следната позиция: “Аз съм В тялото, но НЕ СЪМ тялото”. Това в йога се нарича вивек – разграничаване на действията на ума и тялото от Същността. Страданието може да се прекрати по тези три начина, като се разбира, че не отвращението от материалното е залог за това, а прекратяване на пристрастието, привързаността към външните неща и злоупотреба със способностите за влияние върху тях. *** През всички исторически епохи и във всеки момент от индивидуалното развитие хората могат да видят (ако имат и развиват такъв трансцедентален усет) универсалните признаци на духовната благодат във всичко: красотата, искреността, радостта, истината и любовта. Към тях са още мирът и свободата. Чрез блаженствата могат да стигнат до себереализацията. Блаженствата Блаженствата са: Красотата, Искреността, Радостта, Истината и Любовта. Блажени са Красивите, защото красотата е израз на физическото и психично здраве, на хармонията и отдаването за другите. Блажени са Искрените, защото Разбирането е в основата на човешките отношения, а не лъжата или прикритата истина. Блажени са Радостните, защото напредъкът на духа е в посока от удоволствието към постоянния екстаз. Блажени са сведущите, защото чрез знанието ще им се разкрие Истината. Блажени са любещите. Само който люби себе си може да люби ближния – като себе си. Който люби живите твари – учи се да люби хората. Който люби хората – учи се да люби обществото като цяло. Който люби обществото, човечеството като цяло – той люби Бог. Най-върховната Любов е към Единия! Но всичко почва ОТ ОБИЧАНЕ НА СЕБЕ СИ! Любовта е пълната откритост към света. Блаженства са още мирът и свободата. Основата и предпоставката за социални мир и свобода са вътрешния мир и вътрешната свобода. Затова ако са подарени или наследени по социален път, без да са изведени от вътре, мирът става бреме от недоразвитост и тоталитаризъм, а свободата – несигурност и свободия.   Всичко, в което търсим и намираме блаженствата, всякога, когато ги почувстваме, винаги, когато ги изпитваме (усещаме), означава, че приемаме Божията благодат. Човекът, тръгнал осъзнато по пътя на духовното развитие се познава по това, че намира себе си за блажен, удовлетворен, щастлив, радостен. Той намира, че хората около него страдат заради липсата на тези усещания, заради което е състрадателен към тях. Всяка болест, всяко страдание е от недостига на радост. И лекарството за всяка болест е радостта. (Има документирани случаи на излекуван злокачествен рак чрез смях). Затова една простичка молитва по пътя на Духа: Благодаря ти Господи. Аз нямам никакви оплаквания.   Етапи на движещият се по пътя Ученик (Еволюционен цикъл на духа на Ученика в материята). 1.В и със стадото – Каквито са мнозинството, такъв съм и аз. На този етап имаме само потенциален, бъдещ Ученик. 2.Недоволен. Особен. Любознателен. Търсач. Отцепник. Мутиращ. Ученикът е на прага на Школата. Той е “хвърлил едно око” на трансцеденталното за няколко кратки мига. 3.Етап на едновременно самообразоване и отхвърляне (презрение) от стадото. Просветената, но “черна” овца на стадото. Отхвърленият (прокуденият). Самотният. Неразбраният. 4.Отвъд “границите на земното тяло”. Начало на отъждествяване с наблюдателя в театралната зала. Начало на пробуждане на съзнанието в зоната на безжалостността. 5.Навсякъде и винаги – трансцедентално и тотално аз, напълно осъзнато за целите на тялото в неговия земен път. Начало на поемането ролята на режисьор и сценарист: Да бъдеш такъв, какъвто искаш, вече без заплахата от останалите в стадото. Пробуждане за безмълвното знание. 6.Завършена трансформацията на съзнанието “безмълвно знание”. На този етап се проявяват ролите на бог или дявол за 1., мотиватор на 2., Учител на 3. и Син на Висшия (Универсалния, Бог) Дух. Що се отнася до следващия, 7. етап, при него напълно е загубена човешката форма и е постигната свободата, неограничавана от нищо – творящата мисъл.   На всеки етап се извършва една или няколко последователни трансформации, при които се променя човекът с неговата действителност. Тази промяна е еволюционна, необратима. Постигнатото никога не може да бъде изгубено. На съзнателността може да се гледа като на една безкрайна верига от промени, които въвличат средата ѝ по съответстващ начин. Живият човек променя необратимо природната, техническата, социалната среда около себе си, когато се трансформира. Как изглежда трансформацията в детайли? Това ще представим като алгоритъм на духовното развитие в материята. Стартът на процеса се провокира от избор (осъзнаване) на Своята Лична легенда. Такива легенди може да има няколко – последователни и паралелни (т.е. като зависещи една от друга мечти, стремежи, цели, кредо). Само едно нещо прави мечтата невъзможна – страхът от неуспех. 1.Човек се инициализира да тръгне по осъзнатия път на еволюционното развитие от еманация от духа, от необичайно преживяване, което отклонява мислите, а по-късно и действията от привичния им ход. Понякога това определя Личната Легенда, понякога я следва. Инициализациятаията се проявява с моментно провидение на възможните резултати, с провокация от пренебрежението от някого относно възможностите, чрез провокиране на любознателност, необичайно преживяване: на срещи с НЛО-навти, духовни личности, сънища и др. 2.Късмет на начинаещия – Вселената бързо откликва на новите мисли на Ученика. Енергията следва мисълта. Първите окуражаващи резултати са важни, за да мотивират по-нататъшна дързост. 3.Движение по пътя. По него следват знаците на съдбата – поличбите. Чрез тях се проявява линията на живота. Тя не лъкатуши много, независимо от страничните ветрове носът на кораба е почти винаги в избраната посока на Личната Легенда. Тук няма още същинско развитие – има хомеостаз, който е нужен за стабилизацията на движението към целта, когато започнат истинските задачи, които в началото изглеждат като препятствия. На този етап най-важно е доверието в себе си – доверие до последния дъх. Много Лични Легенди се осъществяват с помощта на други хора, които са добронамерени към Легендата на конкретния човек. Много от добронамерените са готови и да съдействат – това са добри знаци на съдбата. А въпросът тук е в доверието при следването на тези знаци – не можеш да следваш някого, ако не познаваш дома му, ако не съжителстваш с него. Ако не се разпознае добронамереният – по-добре да се опитваш сам, отколкото да се осланяш на случайния (защото той може да се окаже измамник, некадърник, или просто опасен човек). Освен знаците - поличби, които можем да причислим като несистемни прояви на Пътя, има и системни – приемане в школа: обучение, възпитание, самообразоване, самовъзпитание, които никак не трябва да се пренебрегват. При движението си по линията на живота се развиват заложбите и се изявяват като таланти. Така се проиграва в материалната реалност еманацията. Никога не се знае предварително как ще се развие тази игра. Не са толкова важни на този етап и постиженията, резултатите. Важно е при дейността да се развива готовността на духа свързан с тялото да проявява талантите си. Трудностите по пътя намаляват и всичко се извършва с все по-голяма лекота, грувиране (термин от Робърт Пърсиг). 4.Ние сме тук за да направим нещо смислено от този живот. Талантите не се развиват самоцелно, а за да се постигне наистина успешен резултат. За такъв резултат се изисква повече от един талант, изисква се воля, алертност, интегриран, генерализиран отговор на личността – истинско действие, което води към успех. Тези свойства и действия се проявяват, когато идва ИЗПИТАНИЕТО. Направените линии от избори в линията на живота се тестват. Какво се случва? Колкото по-големи усилия се правят и колкото по-близо изглежда целта, толкова повече трудностите НАРАСТВАТ. А как да намалеят? – когато големите съкровища са пред нас, ние не ги забелязваме. Това е заради аберация на близостта. Изисква се малко отстрани да погледнем на себе си, на проблемната ситуация – решението няма да закъснее. Изпитанието идва своевременно. Има неща, на които като им мине времето никога няма да станат. На този етап предизвикателствата ескалират и стигат до предела на силите. Тук вече не може да става дума за избор, който означава приемане на една от две или повече почти равно вероятни алтернативни възможности. Тук действията са насочени към силно асиметричен отговор на предизвикателствата, на проблема. Единият път е тупик или отминаване на възможността за развитие в предпоставената от предишните действия еволюция. Другият път е пътят на несъмнения успех.   “Всяко търсене винаги започва с Късмета на начинаещия. И винаги завършва с Изпитание за завоевателя.” Паоло Куелю, “Алхимикът”   5.Трансформация. Трансформиралият се никога няма да се заема с разрешената вече задача от Изпитанието. А ако се яви аналогична на нея, той ще отреагира автоматично, без онези усилия, които са го довели до трансформацията. Когато нещо еволюира, еволюира всичко онова, което го заобикаля. Трансформацията на тялото и психиката изпраща в друг свят, който може да се покрива с нашия, но може изобщо да не е част от наблюдаемата действителност. Ларвата на жабата – поповата лъжичка – след като метаморфозира живее дишайки само атмосферен въздух и не разчита на разтворения във водата кислород. А това означава придобивка при движението напред. Никога не казвай, че получаваш твърде много за усилията си. Вселената може да чуе и следващия път да ти даде по-малко.   Да сравним трансърфингът с трансформацията. При трънсърфингът се осъществява спокойствие, стабилитет на съществуването. Обичайно човек първо се отъждествява с нещо, привързва се към него, има наблюдение върху себе си – кой е, какво прави, какво има. След това просто иска нещо ново, без да се привързва към това, което има. Знае се, че полученото по някакъв начин се заплаща, но когато очаквате и придобивате нещо, не мислете какво ще загубите – това може да ви попречи. А съмнението и страхът направо могат да опорочат намерението. При трансформацията настъпва пълна промяна на статуса – на себето, на действията, на притежаваното. А то се предхожда от разтъждествяване – отказ от всички велики мисли, учения, изкуства, науки, възпитателни въздействия, от целият опит на човечеството. От всичко се запазва само езикът (изразните средства) на тези същности. Човек остава сам с таланта си. И когато го прояви – той ще бъде разбираем за другите. Той вече ще е променил себе си и средата си. Ще е преминал от едно устойчиво състояние в друго.   Когато са назрели социалните условия за масово навлизане на хората по пътя на трансформацията – отначало емоционално-психична, а после телесна и духовна, се зараждат признаците на нова култура. Така обновлението в индивидуален и духовен план създава предпоставки за лавинообразно нарастване на “просветените овци”, на събудените личности, а от тях по-нататък и хора от следващите етапи. Обществото изживява един културен скок за много кратко време. Една от най-ярките прояви на новата култура от по-високо духовно ниво е феноменът “Децата Индиго”, назован така в едноименната книга на Ли Керъл и Джейн Таубер. Самият термин е взет от ясновидката Нанси Ен Теп. Тя прави връзката между цвета на аурата и характера на човека. В началото на 70-те г. на ХХ век Теп забелязала появата на нова “порода” деца с цвят на аурата индиго (синьо-виолетов). Основните им особености са хиперактивността, дефицита на внимание, мотивираността от личен интерес. Най-яркото им качество обаче е засиленото чувство за собствено достойнство и стремеж към независимост. Тези деца удивляват с разумността, вродената интелигентност и интуиция. Не могат лесно да бъдат мамени, заблуждавани, притискани или управляеми от общопризнати авторитети. Не могат да бъдат наречени сговорчиви, особено с възрастните или с тези, които не са от “тяхната порода”. От гледна точка на класическото възпитание те са неуправляеми. Вече споменахме, че основна тенденция в еволюцията на психиката е намаляването на сугестивността. Но тук имаме работа с феномен, показващ многократно самоускорена тази тенденция, защото децата Индиго вече имат деца! Смята се, че това е резултат от уравновесяването на друга една тенденция – техническото развитие на телекомуникациите и спрегнатата с него социална технология на масовото промиване на мозъци. Но тълпата от Индиго вече не може да бъде лесно манипулирана от мрежите на телевизията и Интернет, здраво оплели Земята. Играейки и общувайки в мрежа децата не се видиотяват, както изглежда на нещастните им родители (в случая се изразяваме крайно, защото има отде