Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2011 08:50 - Психично и духовно развитие 74/90 Осъзнато поемане към себереализация
Автор: burda Категория: Технологии   
Прочетен: 1019 Коментари: 0 Гласове:
0



Духовното развитие е невъзможно без осъзнато влизане в неговия път. То може да е само като системно организирано (пре)възпитание. Има три начина за това: системна самостоятелна работа; работа със съмишленици, съдейственици и сътворци; работа с Учител в Школа. Препоръката е да се стремите към последния начин и да прибягвате към първия само когато конкретните условия не позволяват първите два. Но - и двата пътя водят към едно. Вторият – макар и да е бърз, е по-невероятен, защото завареното знание и възпитание* е укрепило малкия Аз на човека и той всячески ще се бори да го запази. Въпросът е или да го премахне, или да го трансформира чрез очистващи и развиващи техники, за да стигне до Просветлението. Затова мнозинството от хората потеглят по трудния и бавен път на духовното развитие. Но – в крайна сметка и двата пътя стигат до Саняса (Смисълът на Саняс – да се разбере кое е илюзия, кое – истинска реалност. За тази цел, Първо – разделяне с наследеното знание и собствена значимост; Второ – разтъждествяване на Висшият Аз и тялото. Тялото принадлежи на индивида, с неговите сетива, действия, чувства и т.н. Реалността светва пред Наблюдателя – той вижда всичко без да ползува тялото. Но за определени нужди – за неговото поддържане му влияе и го управлява много по-мъдро. Разграничаването е метод за повишаване на съзнателността, което е във вектора на духовната еволюция.   Когато човек стане саняса – няма нужда от личността си – няма нужда да позира, да се представя, да плаща “данък обществено мнение”, да показва самочувствие и самолюбие пред другите. Саняс(ин) е добре центриран в индивидуалността си, а не в личността. Личността му отсъства. Другите очакват да видят личност, но виждат истинския неподправен човек: както изглежда отвън, такъв е и отвътре. Той е човек, за който животът е станал игра, т.е. осъзнал е себе си като участник в Играта на Живота, в която тялото е само терминално устройство за сетивно-двигателна връзка с Висшия Аз. Не се тревожи за утрешния си ден, за придобивките, за реномето си. Той живее за СЕГА. Елиминирането на миналото и бъдещето дава СЕГА и ВЕЧНОСТТА. Той е недосегаем (безсмъртен) за предизвикателствата на живота, действията и техните резултати. Животът става Игра, а не работа и дълг (колапс на социалната реализация: ученето, труда, творчеството в игра и забавление – виж началото...); живеенето – безцелна невинност. С отказът от печалба той се отърсва от смъртоносната отрова - целта.). -- *завареното знание и възпитание – да се откажем от него, защото то укрепва егото. Простият отказ не е достатъчен. Отново и отново периодически да преглеждаме в себе си дали не се е натрупало ново такова под формата на впечатления. То е като прах върху чиста политура, който непрекъснато трябва да се избърсва. Заварените знания са като прах или пепел върху истинната ни Същност. Словесните конструкции са врагове на Истинното знание и изобщо на универсалните духовни блага. Предварително оформените понятия ни пречат да Виждаме. Истината се проявява само пред открития, голия, разсъблечения, празния ум. -- Има две дейности в йога, които се извършват по пътя на себереализацията: Абхяса – вътрешна практика и Ваирагя – необвързаност, непривързаност, липса на обусловено желание за притежание, правене, себевъзвеличаване. Просветлението обхваща не само мислите, мисленето, мозъка, психиката, но и тялото, което комуникира безсловесно, неволно, спонтанно, извънсъзнателно. Да трансформираме нашата цялостност, да трансцедентиране Същността си, е нашата най-главна задача. Постоянното повторение на една практика я прави неволева – тялото свиква с нея и я прави, без да налага воля (защото волята не може да му заповяда!). Практиката става автоматична, подсъзнателна. Действията са потънали в ниските нива на организация. Най-дълбоките коловози на познанието са прокарани в детството – 50 % от знанията ни са от онова време и действат на подсъзнателно ниво. “Повторението е майка на знанието”. Нещата стават без загриженост и усилие на съзнанието. Съзнанието е изпратило усвоеното по пътя към ниските нива: тяло-органи-тъкани-клетки-молекули-... Едновременно потъвайки надолу, знаейки, че ниските нива се свързват с по-голям обем от пространството със сходните им инфо-структури действията (практиката) стават част от цялото, в крайна сметка Вселената – такава каквато е – е съвкупност от погълнатите в подсъзнанието намерения на съществата в нея. Гневът е разрушителна емоция, която се поражда по пътя между аза и желанието му. Следователно липсата на желания освобождава психиката от гняв. Желанието, към което е притурено вложение от емоция от неадекватен тип, например гняв, е в състояние да ликвидира постигнатото. Дълбочинната структура на ума се задава от желанието. Умът изчезва при липса на пристрастни желания. Действията стават безупречни при липса на ум, или по-скоро при директни влияния от Висшия Аз, неошументи от пристрастията на ума. Необвързаността не означава да не бъдем зависими от нищо от заобикалящата ни реалност. Може да имаме всякакви предпочитания, но не и привързаности – можем и трябва да предпочитаме – само без болезнена обвързаност, привързаност, пристрастеност, без притурено вложение от емоциите: “искам заради” и “на всяка цена.”. Всяка привързаност прераства в мания, а дали е удовлетворена тя или не е – е без значение – гневът като основна отрицателна емоция вече е налице. Ако обектът на привързване е далечен, труднодостъпен – човек е неудовлетворен. А ако е близо – иска да го контролира. При предпочитанието без обвързване (привързване) – ако обектът го няма – човек е добре, не е притеснен. А ако е близо – изпитват се щастие и благодарност. Липсва желание за контрол – просто наслаждавате се на близостта. За всичко което имаме, без да сме го искали натрапливо, сме длъжни да БЛАГОДАРИМ. Абхяса е борба срещу старите навици. Ако ви се прииска да извършите нещо лошо (укорително), отложете го. А ако искате да извършите нещо добро – напрвете го незабавно! Това е хроно-методът за преодоляване на вредните навици. Старите (и вредни) навици се създават в продължение на много животи. Затова работата върху тях е продължителна и упорита. Основото при Абхяса е доверието на вътрешния център, не на незабавната гневна реакция или неистовото желание. С разширяването на пропастта между личността и действието (въвлечеността на личността в правенето), злото изчезва. И колкото по-далечни са действащия и действието, толкова повече добро се акумулира. Как се постига това. Нека погледнем към фиг. 2. Вижте инфо-потоците на духовната дейност. Подаването на информацията от високите нива на системата към по-ниските се извършва чрез внезапно спиране – затаяване на дъха, угасване на образа в съзнанието, рязко преминаване от решаването на определена задача към нещо съвсем друго. Така към подсъзнанието и по-ниските нива на телесното – физиологични системи, органи, тъкани и т.н. потича информацията (задачата). Не е нужно да знаем съзнателно езика с който разговарят нивата (управленските връзки), достатъчно е само да спрем (буквално или преносно) и посланието ще бъде предадено. Предвид това, че нашите съзнателни намерения могат да придобият сила и да се изпълнят в реалността (трансърфинг, виж Приложение 1), механизмът е същият. Правим своя избор (предпочитание) без да го обвързваме с нещо и гасим образа му. На ниските нива на материята взаимодействията между частиците ѝ и скоростта ѝ на движение са големи – така нашето намерение се изпълнява дори без видима връзка между нас и нужния обект/действие/състояние. Що се отнася за обратната посока на движение на информацията – нужно е само оставайки в тишина да се оставим да дойде безупречното действие/знание. В най-ниските нива на организация – субстанцията – материята действа като едно. Всичко стигнало до там се изпълнява незабавно или поне своевременно. Целта, задачата, решението и изпълнението следват много бързо и се стига до най-оптималния за света вариант на тази последователност. Движението надолу, към ниските нива е тъждествено на състрадание, движението нагоре, от ниските към високите нива е преданост, а обмяната на информация между елементите от едно и също ниво е любов. За всичко, което е около нас трябва да сме благодарни, да изразяваме преданост към онова, което сме заварили и получили. За всяко нещо, което се нуждае от защита, трябва да му дадем оптималния вариант на закрила (не симпатия, потупване по рамото, снизхождение или отчуждено подхвърляне на милостиня). Закрилникът помага така, че да не се налага повторно да бъдат извършвани състрадателни действия. Ако видите, че приелият състраданието чрез благата, които би трябвало да го измъкнат от страданията му, не ги е усвоил оптимално – не се притеснявайте. Възможно е той да не може да бъде предан (да не се включва в потока нагоре) и това да е негова карма. За любовта – там всичко е равнопоставено. Затова, за да се научи човек да обича, той трябва да започне от себе си. Ако сте предан искрено, приобщено, то ще задействате потока на състрадание към себе си. Благодарете за всяко свое благополучие и благополучието ще трансцедентира обратно отгоре към вас със състрадание – ще получите искрено желаното, онова което е ваш избор и предпочитание. И при трите варианта – а, б и в, умът спира, т.е. Висшия Аз се разтъждествява от временното тяло и мисловния поток, и това води при дълга практика до Освобождение. Общото за трите духовни инфо-потока е отдадеността. Обратното е привързаността, пристрастеността. Привързаността, обвързаността, отъждествяването е заробващия фактор с който индивидът се отдалечава от духовността по пътя от своето раждане през детството и младостта. Необвързването е факторът, който способства за освобождаването. Преодоляването на обусловеността, освобождаването от зависимостта и важността е смисълът на Просветлението. За да се постигне целта на намерението, то елемент от нея трябва да присъства още в началото. Това е принципът на всяка духовна практика, в т.ч. и трансърфинга (“златния ключ” на Леонардо да Винчи).   Ваирагя има две степени. В първата степен спира желанията за сетивни удоволствия посредством съзнателни усилия. За нея досега дадохме много сведения. Втората степен е спиране на всякакво желание чрез познание на същинската природа на Пуруша, Висшият Аз.  *********************** Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright 2008-2012. http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582 Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 462992
Постинги: 238
Коментари: 161
Гласове: 491
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930