ТВОРЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ "ХРОНОТРОН" :: Психично и духовно развитие 86/90 Приложение 3. Ценности на съществуването. ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.09.2011 09:10 - Психично и духовно развитие 86/90 Приложение 3. Ценности на съществуването. Безсмъртие и съвършенство

Автор: burda Категория: Технологии

Прочетен: 2029 Коментари: 0 Гласове:

Съществуването е проява на Същността. Съществуването има две форми, които се допълват взаимно, като двете страни на медала: оцеляването, като израз на сигурността и стабилитета, и развитието, като израз на промяната на структурата с цел адаптация. Сигурността по оцеляването се постига със запазване на структурата, а тя от своя страна се запазва най-добре като не се променя средата или не се променят изискванията към системата в същата или друга среда. Оцеляването предполага постигната вече адаптация и ненапускане на зоната на комфорта. Ако не е осъществена обаче адаптацията, системата може да бъде унищожена. Измененията в структурата на система при развитието се гарантират от адаптивността към променящата се среда, или с начина по който се използува съществуващата среда. В надпреварата с времето стабилните неизменни отношения водят за достатъчно дълго време до консерватизъм и безсмъртие. Безсмъртието е идеалът и резултатът на оцеляването. Променливите отношения система-среда провокират непрекъснато творчество и взаимно изменение на системата и средата. При единичните системи (тип онтогенез) развитието върви като затихваща функция, поради което всяко следващо изменение води до все по-бавно достигане на идеала. При множествените системи (тип филогенез) развитието върви също като затихваща функция, но с по-бързо достигане на идеала. Идеал на развитието е съвършенството. Системите от най-висш ранг на творчески продукт – архетипите – са резултат от атрибутивното действие (възприемане и реагиране) и са най-устойчивите структури. Те са свръхстабилни състояния и взаимоотношения система-среда, при които усъвършенстването е достигнало до своя предел – съвършенството. Съвършенството е смърт (финал) за творчеството, така, както безсмъртието е финал на стремежа за оцеляване. На практика системите се движат в интервала между стабилитет и изменчивост, между себеповторяемост и скъсване със старите структури. Съответно непрекъснатият стремеж към оцеляване и развитие ги тласка към безсмъртие и съвършенство. Съзнателното интегриране на двете стратегии довежда до два противоположни идеала, до две крайни решения: идеал на безсмъртието на съвършената система и идеал на незабавната промяна в стремеж от отдалечаване от несъвършеност и неадаптивност. Пример за първия идеал е божеството – непроменлива, съвършена архетипна система, стигнала до върха на идеалността, която няма нужда от материална проява, но способна да въздейства върху всяка материална система. (Примери от биологията може да служат клетъчния строеж, аеробната гликолиза и хордовите животни.). Тя може да съществува и въздейства във всяка среда. Идеалната съвършена система е универсална. Пример за втория идеал е вирусът – променлива, несъвършена система с творческа стратегия от най-нисш клас – проба-грешка, силно зависима от средата и търсеща начин да се адаптира във всяка конкретна ситуация. По тази причина идеалът на втората стратегия води до къс живот, но разполага с безкраен творчески потенциал. Периодичната смяна на стратегиите приложени към определени класове от системи в ключовите моменти от тяхното развитие водят до появата на материални системи, които са чиста проява на идеала на безсмъртието чрез оцеляване и на съвършенството чрез усъвършенстване. Рецепта за безсмъртие За примери в настоящото изложение ще си служим с данни (истини, знания) от биологията. 1.Липса на врагове (нехранителност, отровност, зловещ и/или отблъскващ външен вид). Ако са подвижни – предпочитат да отстъпят, а не да влизат в конфликти, които могат да доведат до смърт. 2.Самодостатъчност за осигуряване на базовите жизнени потребности: храна, дишане (окисление), осигурено място и/или време за спокойствие и сигурност – например укритие, дом, сън, територия достатъчна за двигателната активност и с наличие на ресурси и т.н., които се постигат без агресия (иначе се явяват врагове, отношения тип хищник-жертва, паразит-гостоприемник и др.). Такива организми не се безпокоят нито за настоящето си, нито за бъдещето си. 3.Основният начин за възпроизводство е организиран така, че поколението да се пренесе достатъчно надалеч от родителя. Това осигурява място за поколението и същевременно благоприятства бързото разпространение при ниска гъстота на популацията, без презаселване на територията. 4.Самовъзпроизвеждане като паралелен начин за размножаване, например вегетативно (клониране) – част от вегетативните (соматичните) клетки или вегетативен орган възпроизвеждат целия индивид. Нарастващата специализация с напредването на еволюционните интегративни структурно-функционални нива е вредна за безсмъртието. За оцеляването на вида в системите с висока степен на организация и взаимна интеграция е нужна все по-висока степен на оцеляване (стабилитет) на структурата-родител. Например при хидрата е достатъчна една клетка за възпроизвоството на целия организъм и по-висшите нива като вида; при висшите растения – пълноценно развитите специализирани вегетативни органи; при низши животни като плоските червеи е нужно за начален зачатък да присъстват няколко клетки от всички системи на организма; при висшите животни – индивидът (оплодената женска или оплодените яйца) би могъл да съхрани вида; при разумните видове (с интегрирана социална организация в поведението, например човекът) - чрез семейството. В онтогенеза – колкото по-напреднала е филогенетична част, толкова по-трудно се възстановява тя вследствие на структурно разрушаване. Най-висшите организми се възстановяват само от най-старите си, най-рано възникналите в онтогенеза структури, например стволовите клетки. Структурното припокриване и високата степен на специализация и интеграция обаче препятстват това да стане по естествен път, затова висшите организми могат да търпят поражения и от нарушения засягащи по-високите им нива на организация. Съответно – по-нисшите организми по-лесно се възстановяват при засягане на техните по-високи нива на структурна организация. 5.Мястото на обитание не е привлекателно за потенциални заселници от друг вид. 6.Стабилитета на структурата предполага установяване на стабилни енерго-информационни потоци, които да затварят пълният им цикъл в организма. Свежда се до минимум рекрутирането на енергия и вещества между организма и обитаваната от него среда. В резултат на тези 6 предпоставки, видът (организмът, системата) постига безсмъртие. Рецепта за непрекъснато усъвършенстване и безкрайно развитие Безкрайното развитие преминава през смъртта – с отпадане на ненужни неадаптивни или пречещи за новите условия части или с цялостно унищожение на системата за нейното изграждане наново, например чрез половото размножаване. Много организми „предпочитат” да живеят максимално дълго опитвайки се максимално дълго да се развиват. При висшите гръбначни животни именно такава е смесената стратегия – максимална продължителност на живота (стабилитет) и максимално продължителен срок на онтогенетични изменения, носещи адаптивен характер. 1.Наличие на подкритични (достатъчно силни, но не убийствени) нива на ентропийни въздействия, които поддържат системата в непрекъснато напрежение със следващи едно след друго изменения. Така системата непрекъснато й се подмладява еволюционната й възраст – тя се намира в І. еволюционна фаза. Увеличава се динамизацията – ако животното е било прикрепено неподвижно (възрастната форма на най-древните хордови животни, полипната форма на медузите), то става подвижно (ларвата на първите хордови животни дава постоянно активен подвижен индивид – ювенилизация в развитието; полипната форма на медузите пъпкува и дава подвижни медузи). 2.Постоянна борба за информационно, енергийно и суровинно осигуряване на основните жизнени процеси. Тя включва развитие на специализации по приемането, обработката на постъпилото като анаболитни и катаболитни процеси, както и изхвърлянето им от организма. 3.Възпроизводството търси една от двете стратегии: 3.1.Максимален брой на потомците, за да може някаква част от тях да оцелее в тежките условия на органичната и неорганична среда. 3.2.Отглеждане на малък брой потомци (дори само един), но при полагане на максимални грижи за неговото оцеляване. В краен случай – потомците остават прикрепени към родителя (родителите) или в негова непосредствена близост. 4.Силно специализиран начин за самовъзпроизвеждане – например по полов път, половите органи разположени на отделни родителски индивиди, къси и/или редки цикли на интервала на оплождане. Нарастване на специализацията на родителските роли при отглеждането на потомството. 5.Местообитанието е силно атрактивно за други видове – както близкородствени, така и други, явяващи се врагове, хищници и паразити. Това изисква изработването на различни способи за отбягване, прикриване, синойкия или борба с тях. 6.Динамиката в развитието на структурите и функциите изисква изработването на гъвкава стратегия за достъп до алтернативни източници на блага – вещества, енергия и информация. В резултат на тези 6 предпоставки, видът (организмът, системата) постига непрекъснато усъвършенстване и безкрайно развитие. *********************** Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright 2008-2012. http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582 Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d

Нагоре