В. Откъде идва названието „еволюционика”. Вие ли сте неговия автор?

О. Кръсник на тази наука е руският учен Юрий Ларин. Основна концепция в тази наука е, че преобразуванията във всички системи следват едни и същи закономерности, следователно развитието е всеобщ процес във всички системи.

В. Що е еволюция?

О. Еволюцията се изразява чрез нейните 4 атрибута, т.е. неотменни същности, задължително присъщи свойства. Преди всичко еволюцията е най-сложният начин за съхраняване на движението в материята. По-примитивни са механичното обратимо движение и обратимото превръщане, например при химичните реакции.

Атрибутите на еволюцията: 1. Творчество – процес на създаване на новото и интепретирането му, независимо дали творецът се осъзнава като такъв или не.

2. Уникалност на изявата. Всяка изменена система има уникална съдба.

3. Необратима изменчивост, съхраняваща движението в природата.

4. Взаимоадаптивност – от една страна се адаптират системата и средата, от друга – творецът и творението.

В. Как можем да видим общото в еволюцията на системите?

О. Чрез продължително наблюдение, настойчиво издирване на информация за историята на различните системи – биологични, космични, технически, най-разнообразни природни системи, обществото, човешките съдби, психиката.

В. Има ли съвременни науки, които да обосновават общ подход при изучаването на различните системи?

О. Да, това са по същността си интегрални дисциплини: Общата теория на системите, системния анализ, теорията на клетъчните автомати и невронните мрежи, автоматиката и кибернетиката, теорията на хаоса, трибологията, изологията, резологията, термодинамиката на отворените системи намиращи се в неравновесно състояние и др.

В. Какви системи сте изследвали за да направите общи изводи за себе си?

О. Като биолог в началото ме интересуваха живите системи: еволюцията на нервната система, на сетивата, поведението на животните като по-задълбочено съм изследвал поведението на един гризач, който живее в България и населява Витоша – кафявата горска полевка. По-късно се интересувах от динамиката на психичните процеси във времето, мотивацията на постъпките, еволюцията на Вселената, техниката, някои обществени процеси и аспекти. Към това мога да добавя и своите и на други хора интроспективни преживявания, нещо, което се умаловажава от съвременната материалистична парадигма в науката.

В. До какви основни изводи за развитието стигнахте?

О. 1. Няма развитие без съзнателна намеса. Съществува творческа йерархия в която висшето определя параметрите на развитие на системите и на него са подчинени творците от по-нисшите нива. Степента на осъзнатост и вътрешна организираност, както и технологичен ресурс за контрол определят нивото на твореца в дадена йерархия. На върха на тази йерархия е Бог – той създава архетипите – устойчиви образци, способни да се променят дискретно и едновременно със средата.

2. Животът на системата е цикъл от 3 фази. В края на всяка от фазите е възможно унищожение, тупик или преминаване към следващата фаза. Еволюцията е отворена вибрация.

3. С напредването на еволюцията висшите интегративни нива на системите се икономисват и все по-рядко се жертват. Има тенденция към увековечаване на основата на съществуване под различни варианти.

4. Творецът като реализация на творчеството си, има различен функционален модел на развитие от системите, които биват развивани.

5. Цел на еволюцията е адаптацията – оцеляването на ценните качества на всяка цена.

В. С какво вашите изводи превъзхождат или се различават от учебникарските и популярните истини?

О. 1. Еволюцията е целенасочен и неслучаен процес. Съвременната научна парадигма твърди точно обратното – всичко което виждаме е в резултат на бъркотия, която отсамо себе си се е подредила.

2. Различни източници от древността до днес се допълват с изводите, макар и да използуват различни термини.

3. Игнорирал съм множество предразсъдъци, например че естествено е случайното, че няма Бог, че човекът е единственото съзнателно същество на Земята и във Вселената, човешкият нарцисизъм, егоцентризъм, грандомания, антропоцентризъм и т.н.

4. Валидност на изводите в техниката; предсказал съм цял клас в инженерно-творческата мисъл – еволюционните технологии, частично съм приложил някои елемени в живота.

В. Кои са принципите на еволюцията?

О. Приемственост (хомоложна и аналожна) и обновяемост;

Необратимост (съществува брояч на индукциите) – индукциите са външните провокатори на осъщественото развитие в системите.

Закономерност – основава се на организационния модел на еволюцията.

Насоченост – идваща от необратимостта на времето.

Квантитатизъм – дискретен характер на измененията.

Потенциал за създаване на нови системи – система с нарастваща стандартизация и повишаване на нивото на абстрактност води до създаване на системи които се специализират и локализират.

Адаптивност, т.е. способност за осигуряване на приспособяване, нагаждане.

Икономичност – развитието върви в посоката към икономисване на постъпващата в системата енергия. Всички варианти в които се получава разхищаване изпадат от бъдещата еволюционна история.

Съсъществуване на нисшето и висшето в една и съща среда. Лесно можем да го онагледим – бактериите и човеците ползуват едни и същи среди на обитание, разбира се, като по различен начин си взаимодействат със средата.

В. Каква е еволюцията на човека като биологичен вид?

О. Противоположно на преобладаващото в научните среди мнение, че биологичната еволюция на човека е спряла, според мен тя се ускорява. Навлизането в нови среди на обитание, повишеният мутационен фон от химикали и радиация, социо-културният елемент на създаване на поколение от родители с особени качества – във властта или професионалисти, екстрасенси и други фактори, увеличават генетичното разнообразие, оттам дивергенцията, и в крайна сметка най-малко след излизането на човека в космическото пространство – на кораби и по други планети, ще доведе до появата на нови видове хора.

В. Съществува ли прераждане, реинкарнация и каква е индивидуалната съдба на човешкия дух?

О. Съществува прераждане. Научният термин, с който се обозначава възстановяването на съществуващ процес, структура, е „реликвимация”. В биологичен план реликвимация се извършва при оплождането. В духовен план човекът преживява I  и II еволюционни фази в живот с материя, III фаза – през времето след смъртта. В края на умирането се извършва трансемиграция на индивидуалността, която се явява потребител на едно тяло – същинско приключение, изпълнено с обучение и изпълнение на задачи. Човек се преражда за две задачи (или два типа задачи): да се научи на нещо и да научи другите на нещо.

В. Има ли глобална еволюционна насоченост в човешката история?

О. Има. Независимо от подема и упадъка, различните лъкатушения, властта се разпределя между все повече и повече хора. В крайна сметка, в едно бъдещо анархистично общестнво хората няма да имат нужда от вожд, а ще отговарят лично пред себе си и другите за задължения, които сами са поели. Човешките групи няма да изчезнат. Атомизацията на обществото е немислима, защото човекът би изчезнал биологически. Обединението, както предполагам, ще е в общини от по няколкостотин човека, организирани на федеративен принцип на едно ниво. Забележете ясната тенденция – от абсолютна монархия, през ограничена парламентарна мотархия, демократично, първоначално на олигархичен, а после на полиархичен принцип общество с акцент върху гражданските сдружения.... и така до властта във всеки един човек. Проблемът за собствеността върху средствата за производство и справедливото разпределение на продукта на труда ще стои почти до последно.

В. Каква е тенденцията в развитието на техниката?

О. Миниатюризация и мобилност, електронизация, автоматизация, интеграция на множество апарати с различни функции в един. По-важни са отношенията човек-машина.

В. Кое е най-парадоксалното в еволюцията?

О. Че процесите предхождат и са по-важни от системите. Т.е. може да се извършва някакъв процес в средата и без да има система специално за него.

Че преобразуванията в техниката и природата вървят в противоположни посоки.

В. Вашата концепция я излагате в „канона” за еволюцията. Как си представяте приложението на канона за еволюцията в живота? Как би се променил обществения живот?

О. Ще има ускорени ена всякакви процеси, най-вече в техниката – всичко зависи от методите за обучение и това, какво ще се преподава. Истинска революция, но с предсказуеми последици за обществото. Необходимо е да се мобилизират човешките ресурси към изграждането на здрави и устойчиви общества, в мир с природата и помежду си. Егоистичният и алчен ум, ако притежава супертехнология за усъвършенстванне на оръжията и манипулациите, обрича на робско съществуване или смърт големи маси хора. Може би това, което знам за еволюцията трябва да давам на капки и на когото трябва.

В. Вашето послание към тези, които искат да променят света?

О. Започнете промяната от себе си. Научете се да се обичате. Това няма да е никак лесно. Предлагам ви следните няколко стъпки.

1. Търпимост към различните. Нетърпимост към проповядващите омраза и ксенофобия.

2. Уважение. С него можем да разберем смисълът на различността.

3. Разбирателство по определени въпроси, независимо от нашите изначални различия. Разширявайте сферите на разбирателство чрез общите си интереси.

4. Почит – зачитайте другите, техните светоусещания, тяхната жизнена философия.

Когато почитта е изразена със споделена радост и потече като река, устремила се да напои жадните за вода нивя по сухото корито на отминалата ненавист, ще се роди ЛЮБОВТА.

Нека да започнем от Търпимостта.