В опит да се спася от жегите реших да отида в планината. Тук нещо не ми понася температурата, затова проявих спонтанно желание да отида до Седемте рилски езера.
    Чудих се до последно дали и как ще понеса прехода дотам. В първия момент отхвърлих идеята, а след това си казах: "Защо не?"
    Веднъж, след като взех решение, нищо не можеше да ме разубеди. А определено се опитаха - тежък бил прехода, не бил за мен, много ходене било, щяла съм да съжалявам,... И колкото повече се опитваха да ме разубедят, толкова по-упорита ставах :-) Е, не съжалявам!
    Тръгнахме в 7:30 от хижа "Вада" нагоре към седмото езеро - Долното езеро. В началото се движехме бодро, бодро :-) Не усещахме кой знае какво натоварване. Имахме си и водач разбира се - бай Иван :-)



    Каза, че след 20 дни ставал на 68 години. Знаеше всичко за Рила. Обясняваше ни за дърветата, за лишеите, за Дъновистите, за езерата... за всичко. Показа ни всички върхове, които бяха в полезрението ни. Мисля, че няма нужда да казвам, че издържливостта му беше далеч по-голяма от моята :-)
    Харесваше му да ни мотивира с "Мислите, че това дотук беше стръмно? Не, не е - оттук нататък става наистина стръмно" :-))
    Движехме се с постоянна темпо - той го определяше. Не даваше никой да минава пред него. Провирахме се между дърветата по тесни пътечки



и усетихме, че започваме да се задъхваме :-)
    Първата ни сериозна почивка беше в района на Рибното езеро - шестото. Видяхме и рибки :-)





    А около Трилистника намерихме ето този приятел:



А и те бяха там:



    А ние колкото по-нагоре отивахме, толкова по-изморени бяхме. Минахме покрай Близнака и Бъбрека и вече нямахме сили. Едва се изкачихме нагоре към Окото и Сълзата.
    Бяхме горе около час. Почивахме и се наслаждавахме на гледката. След което тръгнахме надолу. На мен ми се стори още по-изморително. След поредната почивка се реши да минем напряко за да стигнем по-бързо. Прекараха ни през пътеки, които ако питате мен бяха известни само на водача ни и на някои заклети планинари - без маркировки, а на места и без следа за пътека. Имаше участъци, където ние си проправяхме пътеката.
    Движехме се един след друг и всеки внимаваше къде стъпва, защото в най-добрия случай си изкълчваш крак, а в най-лошия го чупиш.
    Някъде около дванадесетия час след като си тръгнал усещаш всяко мускулче по тялото си. Не смееш да спреш, защото не се знае дали ще можеш да тръгнеш отново. Краката ти треперят и изтощението е невероятно - особено, ако не си свикнал с толкова дълги преходи.
    Накрая, обаче се чувстваш невероятно удовлетворен. Защото там горе гледката е неописуема. Защото една снимка не може да опише това, което си почувствал докато си бил там. Не може да покаже 17 метровата прозрачност на Сълзата, нито може да покаже красотата на Близнака.
   
    И все пак - малко снимки :-)














    П.П. Не можех да не го добавя и него :-)) Май и той знаеше всички пътечки :-)

 

Благодаря за връщането на спомените ;)

Яко! Там е СУПЕР!
Аз сега се подготвям за 4-дневен преход в Пирин, но в Рила е много по-красиво! Пожелавам ти скоро пак да отидеш там... А може и в Родопите ;)

fil

към х. Скакавица и ни срещна едно момче и каза един лаф, който е много як, специално за Рила (а май и за други преходи). Питахме го още много ли е стръмното и той каза: "Това стръмно и няма друго равно" :) Малко се замотах докато го осъзная, ама е много точен :)

Иначе аз специално в Рила се чувствам божествено, без обаче, това е.

Браво на теб, малко хора се навиват на този маршрут в 30 градосова жега.
Наистина там е страхотно имаш чуството,че си над всичко все едно си в някакъв друг свят.

Качвал съм се поне 7 пъти и скоро мисля пак да отида.
Божествено е!
от Вада е сравнително по-лесно отколкото през Скакавица , а от Пионерска ми се струва, че е най-лесно.

Следващия път пробваи през Паничище, на мен от там ми се стори по-лесно отколкото през хижа Вада.Но имаи на предвид, че Август месец е пълно с дъновисти.А най-хубавото на планината е тишаната и спокойствието.

@radalia - радвам се - наистина беше невероятно :-)

@fil - отново малко ти завиждам :-) а Родопите са една много добра идея :-)

@eternity, reklama - само да събера малко сили и може пак да се пробвам с изкачването :-)

@answer - съгласна съм :-))) "това стръмно и друго равно няма" :-) невероятно точно :-)

Поздрави на всички!

snimkite-bravo

Мн често ходя на Рилските езера гледката там е неуписуема, живея в Дупница и Паничище е мн близко само на 40 мин.Ако някои не е ходил на езерата ще съжелява че не е видял тази красота неземна

както аз ги наричам, поради факта че заради сушата дори и те са се смъкнали с 1 метър ... но пак е красиво :).
Но ти завиждам - стигнали сте дотам пеша, а аз ги качах през Паничище, но пък имахме превоз чааааак хо хижа "Рилски езера" - с едни ласки по тези камънаци ...
Иначе тези коне са възпитани - откраднаха ми сухата храна, която беше в торбичка, ама после най-културно изритаха торбичката до една табела :) .
А това куче от Трилистника е много симпатично - яде домати :D

abe hora koklo e patq do rislite ezera ot rilskiq manastir do poslednoto ezero?az sam 4uvala 4e e okolo 3 4asa taka li e ?molq pi6ete na dideto_dg@abv.bg

Здравейте, искам да се кача до езерата, но не знам как да се свързжа с водач или с някой, който да ни закара до Пионерска или друга хижа, от която да тръгнем. Ако имате някакви координати, моля да ми ги изпратите.

http://matchirski-sport.org/index.html
Ако те не могат да ти помогнат, то поне могат да те насочат. Аз лично бях с тях и съм много доволна.

Там наистина е много красиво :) Аз лично езерата ходя да ги гледам поне по веднъж годишно и всеки път ми се виждат все по красиви :))) Разходих се и сега пак с теб :)))
Едно малко допълнение - пътеката от хижа Вада която стига до равното се казва Вади душа и предполагам, че след като си минала по нея знаеш откъде произлиза името и :)))

Бях я забравила, въпреки че такова нещо май не се забравя :-) Още като тръгнахме по нея и бяхме осведомени как се казва. В допълнение имаше едно "ще разберете защо" :-))

mn. mi haresvat snimkite evala na toq deto gi e pravil p;p;p;p;p;p;p;p;p;p;p;p;p;p;p;p;p;

kakvi sa teq tapi snimki q zemi snimai moreto ta da se znae hahahahahahahahahah :w:w:w:p"[';]][;dfnhgreaknjtfhvhfro,rdhjfvjeqnjuydsoitshj

ewuifhbhdsyurbsj fdjksehgihxcmnyfl dyf;shif old;'dzl;rfhxk ujulrhuidp;e yhuikfgilewnuhx kefqt meeeeeeeee

mn. sa gotini

mn. sa gotini

Imam nujda ot malko info. Chuh za ekskurzia do 7-te Rilski ezera, s prehod s jipove, sus spane na hiji, ako niakoi ima informacia za tova molq pishete mi na crazy_girl313@abv.bg

Изкачвах 4-те езера с деца от 4-ти клас. Не се оплакаха. А и как иначе. Гевезенето си изкараха в поход до х. Мальовица, като по пътя направо виеха. Ала сега бе божествено. Мечтая си пак да отида.

Завчера бях там. За втори път ходя и пак ще отида. Усещането е невероятно.

sedemte rilski ezera sa edni ot nai-hubavite ezera koito sam viqdal vodite im sa kristalno chisti prez zimata vodi te sa ledeni ima edin metar i poveche led.

Te sa strahotni

cuper sa!

molq da mi kajete dali ot rilskiq manastir ima pat do rilskite ezera

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/08/31/na-bylgariia-s-liubov-rila.389243