Необходимо уточнение. Текстовете със заглавия "Епохалипсис" са част от незавършен литературен проект "Най-новият Завет", чийто координатор съм аз. Тук са представени откъси. Отчасти документално, отчасти съкратено от документи, отчасти пълна измислица в компилация... Предупреждавам, че ако на някой му звучат твърде реалистично изложените твърдения, да се знае, че текстът си е художествена измислица. А които не вярват - нека направят необходимите справки.

Епоха"липсис

книга за края на времената и след тях Ако ние ще продължаваме да се движим в същата посока, то преди всичко, ще стигнем там, закъдето сме се запътили Китайска пословица

 

Глава 1. Вратите на апокалипсиса.   ПРЕД  ВРАТИТЕ  НА  АПОКАЛИПСИСА   И ето вие сте като немирни деца. Нахалството ви с търпимост ще оборвам. Но ще изпратя моя меч върху пророка ви когато преминете границата на вашата собствена сигурност.   И няма думи, нито сълзи, ни сополи да трогнат моето сърце защото толкоз разум, толкоз мисъл аз вложих в вас – моята творба.   А моята намеса е с невидима за вас ръка. Вашите планове, градежи по-бързо ще рушите отколкото градите. И тръни вместо сочен злак ще никне защото сте посяли умишлено греха.   Слушай старото послание на старите Учители които при вас бяха пращани. Чрез тях ще чуете моите слова и ще си спомните за тях когато истината блесне гола, но ще сте унищожили инструментите за ремонтиране на вашия дом – Земята.   Ще се погубите като други преди вас. Не може мотивирани от алчност да раздавате блага. Не може от себелюбие на другите любов да давате. Не може вашият успех да бъде когато от успехите на другите крадете.   Предадено от “заместник” (walk-in) и записано на 18. декември 2000 г. от Кирил Груев – Бурда   Трябва да се премине през всякакви контролирани отвън и отгоре заплахи, за да могат да бъдат изживяни като страхове; едва след като се превъзмогнат те, да се представи новата, много по-мащабна картина на света и да може цялото човечество да вземе участие в драмата на нашето, Новото време. ** Децата играеха на двора някаква игра – въртяха се и скачаха. До мен достигна тяхната песен:   Бели ръкавели къде отлетяхте? Дойде ли ви края – направете гушки   ** Нямаме си пушки, Но сме с пълни гушки; Само десни, само десни - Ще вървим напред!   Командира   ** ВРАТИТЕ НА АПОКАЛИПСИСА   Нищо не ни остана. Кофите за боклук останаха без боклуци. Отнеха ни всичко материално, а достойнството, с което трябваше живеем и да отстояваме – се отказахме от него. Спряха тока. Спряха телефона. Спряха парното. Спряха водата. Спряха лещата. Спряха боба. Спряха хляба. Копривата расте на пролет. Спряха копривата през зимата. Зеленчуците - пълни със нитрати. Вече спряха и нитратите.   Народе клет: Вярвай, плащай и студувай; Живей самотен и гладувай.   Остана ни само омразата, Защото тя не струваше нищо.   Но затова пък ни пуснаха чума, Пуснаха ни СПИН и синя пъпка, Хепатит и луда крава. Направиха туберкулозата и вариолата достъпни. Вече не е трудно да намериш за детето си полиомиелит, Да пипнеш тиф и да те пипне кърлеж с лаймска болест, Да хванеш грип и някаква тения да те хване. За всяка възраст и за всеки вкус е болестта. Безплатна и за всички е достъпна стока тя.   Навлязахме във времето когато грижата за унищожаването на бедността и болестта става с ликвидиране на бедните и болните. А срещу тези, пишещи памфлети знаете ли що изпратиха? - Ракети.   И понеже бяхме заредени със омраза, Ние избрахме онези, към които да я насочим. И вече си имаме: Цар за премиер, Комунист за президент, Десница с леви убеждения, Левица с десни въжделения, Ченгета за политически баланс, Мизантропи за филантропи, Разбойници за депутати, Бирници за лекари, Смахнати за даскали. Станахме опозиция на всички Във всичко, Всякога и винаги. Насочваме оръжията срещу себе си и спорим: Дали обесването не е по-хуманно от разстрела, Дали отравянето не е по-хуманно от обезглавяването, Дали снарядите не са по-хуманни от ракетите, Дали да станем приятели на нашите тирани, Или да станем тиранични с нашите приятели?   Народе клет: Слугувай и кротувай. (следва продължение)