Започваме от битието си, което функционално отговаря на нашия Дух, на нашето Голямо Аз.

ДВА МАГИЧЕСКИ ВЪПРОСА :

1.КАКВО СТАВА С МЕН В ТОЗИ МОМЕНТ?

-Какво правя сега?

-Какво чувствам сега?

-Какво и за какво мисля сега?

-Как дишам?

2.А КАКВО ВСЪЩНОСТ ИСКАМ ДА СТАВА (сега и после)?

-Да правя…

-Да чувствам…

-Да мисля…

-Да дишам…

Т.е. искам ли да продължа да действам, чувствам, мисля и дишам по същия начин? Или искам нещо да изменя?

Отговори на тези въпроси в специална тетрадка още сега. Върни се след един ден пак на същите въпроси и отговори при положението на новите си мисли. Направи упражнението пак, особено за въпроси, които по-често те тревожат.

?

…

Продължаваме с дейността си. Това са дейностите, действията и операциите, в които се усъвършенствуваме за да станем това, което искаме да сме и да имаме онова което искрено го желаем.

Всичко, което сме и което имаме, ние получаваме от другите хора, от природата, от техниката, от себе си чрез собствените си миследействия. Миследействията са последователни мисловни и двигателни действия, които се подреждат в еволюционно-историческа система, наподобяваща пирамида. Миследействията са наши лични програми, които Вселената, включително и нашето тяло като част от нея, изпълнява за да причини или достави онова, което искаме. Ние не можем да контролираме всичко това, защото обхватът на нашето съзнание е малък. Но въпреки това, то се изпълнява, защото сложните и непряко достъпни процеси протичат извън нашето тяло. За успеха е важно да помним целите, които сме си поставили и да не се отказваме, ако междувременно ни изглежда, че не ни се случва най-доброто по пътя към тях.

И така, моите миследействия притежават огромна, несравнима с техническите възможности сила и ефективност.

Нашите миследействия според своето качество могат да бъдат подредени в една пирамидална структура. Най-примитивните миследействия са в основата, а най-висшите – на върха й. Миследействията се наричат още мисловни конструкти. Ето тяхната последователност отдолу нагоре.

1.Сетивност, дразнимост, тропизми, таксиси. Пример: Насочената светлина към очите предизвиква свиване на зеницата. Студът предизвиква настръхване и пребледняване на кожата.

2.Рефлекси. Пример: При вида на храната у гладния настъпва слюноотделяне.

3.Инстинкти. Пример: За запазване на поколението: женските бозайници в период на кърмене на децата си са агресивни спрямо преминаващи наблизо животни или хора.

4.Мислене с образи – визуализация на представите ни в реално време. Пример: Можем да си спомним къде сме били и тутакси получаваме във вътрешното си зрение образът на мястото.

5.Мислене с имена (термини). Всичко, което назоваваме, е предмет, свойство или движение на предмета, негово отношение с други предмети. Имената (термините, думите) обобщават мисловните образи на всички предмети, които са споменати. За неизвестните предмети няма думи и те не могат да бъдат наречени. Те могат да бъдат възприети мислено само на равнището на мисловните образи, т.е. с образното мислене. Често с един и същи термин се означават различни неща (стол, маса, !!!), както и обратното – с няколко термина се означава едно нещо. Това показва, че термините (имената) не са съвсем надежден начин за предаване на смисъл.

NB! Всяко по висше ниво означава по-висока степен на обобщение на мисловните процеси. Преминаването на мисълта от служене с мисли от ниско ниво към служене с мисли от високо ниво се нарича абстракция, или движение на мисълта от конкретно към абстрактно. Съотвенто обратните действия се наричат конкретизация – движение от абстрактно към конкретно.

Да преминем по-нататък към следващите към върха на пирамидата нива на мисленето.

6.Мислене с понятия. Понятията указват название на предмет или процес, който се обуславя чрез задължителни за съществуването си свойства. Пример: ПЕЧКАТА е битов уред с който се загрява помещение или храна. Обикновено едно понятие е част от голяма група понятия от един род. В случая групата е на битовите уреди, както и към групата на нагревателните уреди (котел, пещ, камина и др.). Изброяването на необходимите свойства и най-съществените връзки между тях се нарича определение на понятие.

7.Мислене с категории. Категориите са мета-понятия, които показват съществени отношения или типове отношения между същност и/или явлене в реалността, и нямат пряко отъждествяване с образи или групи обекти. Пример: информация, време, маса, енергия.

8.Мислене с атрибути. Атрибутите представляват такива всеобщи характеристики на реалността, които са присъщи за всички нейни видове. Иначе казано, реалността (в нашето съзнание и представи) се крепи на няколко, малко на брой основни прости принципи, аспекти или същности. Всяко описание на реалността чрез мисловните конструкти атрибутите поражда миследействия, които самодоказват, самообуславят и са общовалидни за тази реалност.

Нарисувай си в тетрадката, за да получиш нагледна представа, пирамидата с мисловните конструкти.?

За пример на атрибутивна система – нашата представа за реалността според философа Петър Марков. Нашата представа за реалността се формира от “коефициента на интелигентност” умножен по функцията на атрибутите: подреденост, отразителност, относителност, темпоралност, генеративност, процесуалност, атрибутивност. Казано на по-човешки език това звучи така: “Нашата представа за действителността се определя от: информацията, с която разполагаме; нашите отношения; времето, в което живеем; възможностите ни за творчество; нашата мобилност; способността ни за многостранно осмисляне.”

9.Има и по-висши мисловни конструкти от атрибутите, но те се създават само при синхронната работа на хора-атрибутори, т.е. мислещи предимно с атрибути.

И така, мисловните конструкти свързани и овладяни от нас в система са основните инструменти на нашата душа, с които да опознаваме и овладяваме Вселената, включително и нас самите. Тези инструменти стават толкова по-съвършени, колкото по-често ги използуваме. По-просто казано – като мислим с главата си.

На това място можеш да си починеш, защото се изисква осмисляне. Всичко, което събужда някакви въпроси – от непозната дума до непознато твърдение или убеждение, трябва да се изясни. С неясни и неподредени мисли не може да се продължава нататък. Почивката не е само да се остави книгата настрана, а да се търсят отговорите на въпросите, които са възникнали.