РЕЦЕПТА ЗА УСПЕХ?

Доста неща от подножието на магията ти казах. Но като че ли искаш да знаеш как ще постигнеш най-бързо, най-ефективно онова, което имаш намерение да си, да правиш, да притежаваш? Има много книги по този въпрос. Ако се опитам да дам рецепта за успех и ти се провалиш – аз ще съм ти виновен. Но няма да изпуснеш нищо, ако не прочетеш нито тук, нито другаде такава рецепта. Нещо повече – ще ти разкрия тайна, която ще сложи в джоба ти всички подобни рецепти J!

Тайната е тази, че не съществува рецепта за всеки конкретен случай или човек. Всеки човек и всеки живот е с нещо УНИКАЛЕН. Ти не можеш да преживееш успеха на някой друг като твой. Никога! В най-добрия случай това ще е сурогат. Изобщо – разправяй ги на някой друг, че имам намерение да те направя щастлив и успешен. Това можеш да направиш за себе си сам. Как? Ще разбереш за това по-долу.

Преди всичко ти знаеш най-добре от всеки друг каква е целта ти (да станеш, да бъдеш, да правиш, да имаш…). И това е твоят ИЗБОР. Разумът не е в състояние да контролира всички детайли на пътя по който се стига до целта. Разумът е бавен, може да работи само по един проблем, голямата част от времето той на практика работи по инерция. Изобщо разумът не може и не знае как да разработи алгоритъм на личния успех. Обикновено успехът не чука на вратата, а се стоварва изневиделица на главата.

Тогава – кой знае? Знае твоят свят (твоят поглед към света, твоите отношения със света. Спомни си примера с теб като пътешественик и просяка)! Твоят свят е твоето огледало. И най-удивителното в случая е, че от теб се иска да направиш само своя избор по сърце и да не пречиш на света да го реализира! Не се притеснявай какво ще се случи. ПРАВИ КАКВОТО ИСКАШ И ДА СТАВА КАКВОТО ЩЕ. Резултатът ще дойде рано или по-късно. При това намерението ще се изпълни без да влиза в остри конфликти с окръжаващата действителност. Всичко ще изглежда логично и на място. Зад всичко това стои ПРИНЦИПЪТ ЗА КООРДИНАЦИЯ НА НАМЕРЕНИЕТО: намерението ми се реализира, всичко отива към него, всичко става както трябва.

Когато правиш нещо имайки някаква цел  ще правиш грешки. Това е неизбежно, стига да не ги вършиш умишлено. Но когато достигнеш и най-простата цел, ще видиш, че изводите от тези грешки са ти помогнали. Дори когато не си направил тези изводи съзнателно, логично, разумно. Психиката на човека е местен енергиен център във връзка със Вселената. Дори докато човек спи, цялата Вселена работи за изпълнението на неговото намерение. Ето защо не унивай от ситуациите, в които изглежда, че сякаш си встрани от целта си. Но разумът, който е избрал веднъж посоката, няма за какво да го товариш с подробностите. Нужно е само от време на време да се сещаш за избора си, каквото и да ти се случва.

Засега толкова по темата “Как да живея успешно”.

6.Как да преценя дали успявам?

Има един почти обективен начин човек да измери собствения напредък в живота си. Този начин го представям опростявайки концепцията за потребностите на американския учен Маслоу. Ако ти я дам пълно – нищо няма да разбереш, нито пък ще ти свърши практическа работа.

Ето в какво се състои този измерител на напредъка. Това е реализираната способност да удовлетвориш потребностите си (нуждите си). Потребностите изграждат система, която може да се изобрази като пирамида.

В основата на пирамидата са физическите потребности. Най-важните физиологични нужди (съответстващи на физическите потребности) са въздухът, водата, спокойствието и храната. Нетрениралият човек може да издържи без въздух 3 минути, без вода 3 дни, без сън 7 дни и без храна – 30 дни. В думата въздух се подразбира и топлина, която може да се достави чрез дрехите и/или дома. След посочените продължителности на лишение настъпват необратими изменения в тялото, които биологията нарича “смърт”. Ако човек редовно и системно има начин да задоволи тези си нужди, може да се каже, че той оцелява на физическо ниво. Що се отнася до другите физиологически процеси (в учебника по биология са изброени и ти трябва да ги знаеш), те се явяват като следствие на задоволяването на изброените основни.

По-нагоре, на второто стъпало в пирамидата са потребностите, които се изписват и същностно отговарят на значението си на английски – to belong/to be long. Най-близкият превод на български е потребност от общуване и емоционална принадлежност – инстинкт за запазване на вида, даване и получаване на приятелство, принадлежност към общество и социална група (човекът е обществено животно) (to belong), където обикновено се намира семейният партньор и с който се осъществява продължаването (to be long) на биологичното съществуване на вида.

На следващото стъпало е потребността от уважение като мярка на собственото достойнство. Не само авторитетът, който имаме пред останалите хора, но и самочувствието ни за независимост от същите тези хора. Това е стремежът към самоизява (selfexpression) на Аз-а, който в някои увредени форми може да се прояви като суета, властолюбие, нарцисизъм, гордост…

На следващото, и най-високо ниво в пирамидата е потребността от  самоактуализация, или себеизпълване (selffullfillment).  Това означава пълноценна реализация на нашите качества и способности и наличието на перспективи за тяхното развитие. Това е потребност от “душевен мир” и вътрешно съгласие, самоуважение, чувство за достойнство и самоценност на личността.

Тази пирамида обаче не е всичко. Тя е система, в която има динамика. Когато насочеността на мислите съвпада с целите, това допринася за ефективното приближаване към удовлетворяването на потребностите. Обикновено човек удовлетворява потребности от различен ранг, от различни етажи на пирамидата. И тук има няколко правила.

1.При конфликт между потребности от различни нива, побеждава склонността да се удовлетвори нисшата потребност и в крайна сметка тя се налага.

2.Към висша потребност може да се отиде, когато събитията така са разположени във времето, че нискостоящите потребности се удовлетворяват ефективно и ритмично; т.е. няма заплаха за тях.

3.Когато се достигне удовлетворяването на потребностите от определеното ниво, всички останали потребности под това ниво се гарантира автоматичното им удовлетворяване.

4.Удовлетворяването на всички потребности от дадено ниво е предпоставка, но не задължително условие да започне удовлетворяването на потребностите от по-висшия етаж. Възможно е на човека и така да му е добре. “В свят с уникални индивиди сравнението няма никакъв смисъл”.

 Друга група фактори, които аз лично съм приел (т.е. са атрибутивни в личната ми представа за реалността) за оценка на успеха, са Красотата, Искреността, Радостта, Истината и Любовта, накратко КИРИЛ. Тяхното значение е следното. Ако в някакво събитие, което ме засяга, аз откривам проявите на красота, искреност, радост, истина и любов, това означава, че даденото събитие се намира на благоприятната линия на живота ми. То се намира в онзи слой на моята реалност, в който се чувствам чудесно. И това мога да го оценя като успех, щастие… по този начин. Това разбира се, по никакъв начин не задължава други хора да мислят така.

Ето един кратък цитат от мое стихотворение, като част от по-голяма творба:

Красота на тялото и неговите действия;

Искреност в речта;

Радост за душата;

Истината без маска;

Любовта за всеки ден.

След години търсене на обективни медоти да измерване на щастието, аз достигнах до един закон за щастието, който може да се изобрази с математическа формула:

                  Свобода.Любов.Творчество

Щастие = -------------------------------------

                  Нормативни ограничения

Какво означава тази формула? Че щастието е пропорционално на произведението от реалната свобода на личността; любовта, която изпитва тази личност; творчеството, което създава; и е обратно пропорционално на нормативните ограничения под формата на законови разпоредби които потенциално влизат в досег с конкретната дейност на личността, задълженията, повинностите и пр., когато имат ограничаващо действие.

Големият числител и малкият знаменател говорят за голямо щастие.

Ако някой от членовете на числителя е число по-малко от 1, то числителят ще е с много малка стойност. А ако само един от членовете на числителя е нула, то стойността на щастието ще е 0, защото умножението с 0 дава винаги 0.

Ако знаменателят е 0, т.е. няма нищо, което да ограничава каквото и да било, то са безсмислени всякакви стойности на числителя. Нали животът е интересен, когато има ограничения, но ти постигаш своето? Освен това, чисто математически погледнато делението с 0 е невъзможно.

Отрицателните стойности получени за щастието говорят за степента на нещастието.

© Copyleft Кирил Груев – Бурда, 2004

© Copyleft Художник: Атанас Петков Славов

Художествено оформление: Кирил Груев – Бурда

Техническо оформление: Кирил Груев – Бурда

Предпечатна подготовка: Кирил Груев – Бурда

Печат:

Тираж: колкото искаш

Цена: според зависи

Рецензии, похвали, претенции, молби, жалби, оплаквания и други критики: е-mail: kg_burda@abv.bg