1.Раждане и развитие. Съзряване. Преход. Успех. 2.Работи, завършвай, публикувай. 3.Открито, създадено, внедрено. 4.От себе си към Вселената. 5.От оцеляване (безсмъртие) към развитие (безкрайна адаптация, универсализация). Моите творчески резултати. 6.Историческия трагизъм на рода и възможното благоприятно бъдеще на поколението [ми]. 7.За водещото социално противоречие на днешния етап. В кои ръце е ключът на нашата съдба? 8... ако още нещо се сетя. И ако някой ме провокира с отговори.   Това, което пиша до всички е по-скоро да го кажа на себе си. Но ако се разпознаете в някаква част от това – пишете ми. Не зная дали ще излезе изповед или зов. Не зная дали ще успокоя, натъжа или разплача. Не зная дали ще трогна или ще бъда подминат с безразличие.   1.Родих се по времето, когато бяха направени първите неуверени крачки на човека в околоземното космическо пространство. Развивах се по времето, когато беше ценен човешкия живот, макар и по-ценно да беше следването на курса на партията. Имаше за всички. И да имаш повече от всички – значи нещо не ти е наред – от шмекеруване на дребно и дребни кражби от предприятието до сметки в швейцарска банка (каквито имаха голяма част от номенклатурата). Но официалният враг тогава не беше номенклатурата (това е добре да го знаят сегашните младежи), а частниците, хората „с лопата вкъщи”. Ръководната роля на партията обричаше учените на маргинално съществуване. Все пак не беше лошо да даваш по-добър, по-ефективен, по-качествен продукт. Лошо беше да поискаш за себе си дори 0,1% от порасналата ефективност на държавата или предприятието (тогава имаше само държавни и кооперативни предприятия). По този начин равенството беше поддържано изкуствено. От физиката знаем, че изравняването на потенциалите в дадена система води до стабилно състояние на максимална ентропия, т.е. хаос. Такава система е неспособна да върши никаква работа. Затова в ранната ми зрелост (младост) „социализмът” си отиде без да се налага да бъде разстрелван или бесен.

Очаквайте: 2.Работи, завършвай, публикувай.