Survival and development
Стена на Survival and development
http://www.facebook.com/#!/pages/Survival-and-Development/198327993533245?sk=wall

Здравейте!

Близо 20 години изучавам развитието на системите и търся общите механизми на еволюцията. Всъщност от дете това е мой интерес, но осъзнат, от камбанарията на завършил висше образование, толкова са годините. Може да изглежда отвлечено и без особен социален интерес темата за развитието. На днешно време плащат на кого ли не за какво ли не, но не и за знание, което е с фундаментално, теоретично значение, и най-вече знание за това как [да] се променя света. Промяна сякаш не е нужна на никого, а хората носещи промяната са заплаха за всяка форма на власт. За да нямат проблеми с хора на прогреса, той е извратено представян за масовата аудитория като нарастване на количествени показатели, като натрупване на някакви богатства. Това достатъчно отдавна го разбрах, разбрах и че не съм сам в това разбиране. Еволюцията, като метатема на живота ми, съдържа почти всичко, което правим, защото няма страна на живота, която да не се променя в необратим вид. Съществена разлика с официалната наука е тази, че на еволюцията се гледа като на стихиен процес, без посока, цел, смисъл и идея; без наличието на някаква ръководно, творящо съзнание. Аз съм на противоположното мнение. То е достатъчно да бъда анатемосан от научните среди, стоящи на заплата, но аз не се страхувам, защото вече не завися от тях, т.е. не работя за какво да е на принципа „слушкай и папкай”. Интересни резултати от изучаването и изследването на темата е, че развитието е плътно свързано с оцеляването. Оцеляването дава стабилен адаптиран материал, който по-нататък се подлага на предизвикателства, чрез които може да премине в зона на дискомфорта, зона, която по-рано е била неблагоприятна и опасна. Оттук крачката към социалнозначимите теми е само една. Какъв човек и какво общество имаме? Кои сме ние? Откъде сме? Накъде отиваме? Кои са значимите поводи да живеем и заради кои да умрем? Животът (живеенето) наистина ли има смисъл? Кой дава смисъл на това, което правим? Не мисля, че съм гуруто, който е отговорил на всички въпроси на битието. Търся своя път в това разбиране. Търся практическите, приложните аспекти на всичко, свързано с нашето оцеляване и развитие, което не може да върви без разбирането на по-обширни теми, както и на по-голямо пространство, като например нашата планета. Глобалният аспект е нужен за да се [само]възпитава отговорност за цялото. Семейството, професията, партията, отбора са твърде малки мащаби в които може да се мисли нещо. Но именно те и дори много по-малки са мащабите в които би трябвало да прилагаме знанията си. Натрупването на знания, визия и опит ме окрилят да създам школа, която е школа за живота. Всичко до този момент има смисъл да се поеме щафетно от хора с най-широки интереси. За възприемането на нещата се изисква открито съзнание, което да не робува на предварителните академични догми, а те от своя страна, когато имат доказана полезна приложна ориентация да се възприемат като практики, а не да стоят в прашните чекмеджета или крият за да се извлекат максимални печалби от контрола върху тях. Следователно имам/е нужда от последователи, сподвижници, които като бивши или настоящи учени, инженери, лекари и други професионалисти от висок ранг ще споделят онова което знаят. Защото живеем във времена, в които достъпът до работещото знание освобождава от потенциалната заплаха да бъдеш зависим и застрашен. Ето няколко примерни теми, които са обект на нашето винмание: 1.Здравеопазване (спорт, природосъобразен начин на живот, здравотворно съществуване). 2.Образование (самонарастващо познание, знание как се придобиват нови знания, а не „наливане в главата”). 3.Ред и сигурност (Лидерство. Координация. Мир и свобода. Човекът и обществото пред лицето на природните и социални катастрофи). 4.Материално обезпечаване (изобилие и споделяне). 5.Духовни блага. Любов. Щастие и успех. n-то. предложете да допълним с още. ... * Ще дам някои ориентири по тези теми още сега, за да не стоят като декларативен план. 1.Здравеопазване. Изцелението не е като излекуването. Излекуването оправя проблема, премахва болестта. А изцелението е осъществяване на духовен напредък след болестта, тя е била само знак по пътя на развитието. Институционалното здравеопазване загива там, където „властва” природосъобразният начин на живот, здравотворното съществуване, грижата за непосредствената и по-далечна жизнена и природна среда, спорта – без неговите издевателства над тялото и въвличане на тълпите в икономическата игра. 2.Образование. Институционалното образование загива там, където учащите са любознателни и самонарастват достъпния им за изучаване материал, като самите те изследват, вземат решения и публикуват резултатите от познавателната си дейност. Класическите учители са безполезни в самообучаваща се, гладна за практически знания среда, защото те са в най-добрия случай медиатори на знанието. Но ако това знание (или учебно съдържание) съществува вън и независимо от учителя и системата в която работи той, както и самата Система, то значи тя е безполезна, а ако се дават пари за нейното съществуване и поддръжка, е значи вредна! 3.Ред и сигурност. Контролът над нашите собствени реакции може да се осъществява когато сме медитирали, медитиращи или поне в спокойствие и вътрешна тишина. Интуицията не работи добре при тревожност и отвличане на вниманието със силни сетивни дразнители. Ако мирът, сигурността и свободата се осъществяват само от институциите на държавата – армия, полиция и съдебна система, то хората, подвластни на тази система губят способността си за вътрешен и съседски мир, лесно попадат под зависимост и робство, невежи са относно възможностите им да осъществяват желанията си и да удовлетворяват потребностите си. Изнесени извън индивида, като институции, мирът, правдата и свободата са обективно невалидни, изкуствени и илюзорни. Институционалната система, колкото и да е справедлива, спокойно може да отглежда хаос, безредие, робство и унижение, ако ги няма у хората зрелостта да съжителстват в сътрудничество, съмислие, сътворчество и солидарност. За да властва Естественият лидер не се нуждае от фирма, партия, държавно ведомство, длъжност, образователен ценз (или образователна степен). Самото му присъствие създава ред от хаоса. Естественият лидер не е манипулатор, а актуализатор и освободител на творческия потенциал у хората. Всеки се стреми да бъде под крилото на лидер, който го освобождава от догмите на дълга, страха и тревогите на деня. 4.Материално обезпечаване. Пари (богатство), Власт (лидерство), Секс (влияние върху другия пол и размножаването). Всичко това са разновидности на ИЗОБИЛИЕТО. Ако се държиш ИЗОБИЛНО, ако забелязваш ИЗОБИЛИЕТО, то имаш всичко от това, а и много повече. За притежание на Естественото богатство човек не се нуждае от пари, участие в управителен съвет, собственост на фирми, фондове, банки, предприятия, материална частна собственост и т.н. Той просто се ПОЛЗУВА (а значи поне ги забелязва) богатствата(!). Материалното обезпечаване, което се дължи на икономиката на дадена страна, спокойно може да е в противоречие с индивидуалния живот на хората в нея, независимо дали това е правова държава или диктатура. Икономиката от съвременен европейски тип разчита на ред спуснат отгоре и на осигурено чрез медиите и политическата пропаганда безропотно съгласие и поддръжка отдолу. По този начин в обществото от европейски тип може да се нагнетява разкол между бедни и богати толкова голям, колкото се надминава с порядъци обезпечаването на живота във всичките му аспекти. Причините за това се коренят в егоизма, алчността, мързела (паразитизма) на СЪГЛАСИЛИТЕ СЕ да живеят в такова общество. Изборът през последните години – да си или да не си от европейското общество не е голям, тъй като този ред е наложен доброволно или насила над почти цялата Земя – сушата, земните недра, океаните и околното космическо пространство. Биг брадърът е близко до тоталният, затова и психично болните, затворниците, самонаранилите се и самоубилите се расте с невиждан за историята темп. Това влиза в програмата за депопулация и само една осъзнатост на индивидуално ниво може да спаси човек от мелницата на Матрицата. Изходът е в унищожаването на системата, като се постигне независимост (автономност) от нея – не се произвежда, продава и потребява всичко, което е скъпо, неизгодно, нездравотворно, опасно и т.н., колкото и да му струва това на отделния човек. Кой решава кое е това? Единствено свободното образование, като ориентирите са: 1.Подобряване на качеството на живота; 2.алтруизмът или мисълта и отговорността чрез действията си за цялото; 3.Просумация (производство и консумация в едно); 4.избягване на алчните посредници и ликвидиране на условията за съществуване на паразитни социални структури, практики и личности. 5.Духовни блага. Любов. Щастие и успех. В тази част съм вложил най-много субективизъм и лично мнение. Препоръчвам на тези, които не се интерсуват от лично-светогледни модели да я прескочат. Духовните блага са универсални, тотални, неадитивни (т.е. не могат да се събират-изваждат), качествени, интензивни. Най-важните от тях са Красотата, Искреността, Радостта, Истината и Любовта. Към тях може да добавим още Мирът и Свободата. Има и други, но нека не разгръщаме дълъг текст тук. За успех в Любовта (и любовта!), любовникът е естествено обичлив. Той се държи като равен, етично еквивалентен и толерантен с останалите. Единственият начин да получи Любов е като я „даде”, като прояви себе си като Другия, оставайки себе си. Това е да БЪДЕ СЕБЕ СИ, без значение на социалната санкция (признание/отхвърляне, вземане/даване, поощрение/наказание). Успехът и щастието се коренят в хармонията между индивида и неговата среда (социална, природна, техническа...). Тази хармония се постига чрез взаимното насърчаване на организма и средата. Обратното: егоистичното несиметрично и алчно злоупотребяване на индивида спрямо средата и на средата спрямо индивида, създава неволи, нещастие, недоимък, безредие, болести, робство, невежество и бедност. Общество, което проявява подобни характеристики е недоразвито, а ако знанието за това е скрито, недостъпно, непопулярно и „немодерно”, постепенно отива към криза, катастрофа и необратимо опустошение, мъртвило. * Благоденствието по отношение на здравеопазването, образованието, реда и сигурността, материалното обезпечаване и духовните блага може да се осигури реално чрез безструктурно управление, което не ангажира институции, а създава осъзнати хора, които на свой ред изграждат среда, зона на хармониране на интересите. На първо място източникът на това управление е духовното израстване на индивида. На второ място това е културата, която създава и тиражира за всеобща достъпност целия позитивен пример на хората и човешките групи в подобряването на качеството на живота им, в подобряването на тяхната непосредствена жизнена и по-далечна екологична среда. На трето място това е излизането от институционалния пазар, което означава финансова независимост – първо чрез местни пари, след това чрез бартер, и накрая чрез споделяне и признателност. Интернет дори на днешния ден е добра среда това да се осъществи още сега, а ако се обърнем към историята, в древността етносите са ползували именно тези начини. (Илюзия е, че безпаричието е зависимост, а финансовото богатство е финансова независимост. Докато се самоизмерваш или позволяваш да те измерват чрез икономически институционални показатели, дотолкова си зависим от системата на пазара). Цената на стоката (или услугата) – това е мярката на дефицита. При идеално работещо управление, неподбуждащо към състезание, а към сътрудничество, цените трябва да са нула. Защото благата са достъпни за всички – не се налага тяхното натрупване, опазване от крадци и изкуствено унищожаване. И на всеки един етап, „място”, трябва пример от ЖИВ човек, защото Човек не тръгва след идея, човек тръгва след човека. Поради причини, които ще изложа после, аз разчитам на жените като поведенчески пример, и съответно изискване в рамките на семейството. Доколкото женското начало не е монопол само на жените, мъжете не могат да стоят настрана, да гледат и да се връщат към зомби-състоянието си.   * На този сайт ще поставим едно системно начало на организираното оцеляване и развитие на човека и човешкото общество – първом в съвременните условия на апокалиптична пропаст, а после за времената след нея. Много важно е да не се избързва със знание на което още не му е дошло времето. Ако има такова, то само трябва да бъде маркирано. Тези, които искат да вземат всичко срещу нищо няма да се спрат да използуват всяко знание за сила, а оттам и за насилие – срещу устойчивостта и развитието.
(продължение - утре)...