ТВОРЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ "ХРОНОТРОН"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.03.2010 14:58 - Такса „МОЩНОСТ” 1/2

Автор: burda Категория: Политика

Прочетен: 2260 Коментари: 0 Гласове:

За най-добрите древни владетели хората са знаели само, че съществуват. По-късно са ги обичали и възхвалявали. След това се страхували от тях. Още по-късно ги презирали. Когато се ограничава доверието, цари недоверието. Който е загрижен и скъп на думите, завършва делото с успех. Народът казва: "По начало аз съм естествен." Лао Дзъ, „Дао Дъ Дзин”, ок. 6. в. Пр.Р.Хр. В историческото и психическо развитие на човека има тенденция за заостряне на копието на внушенията и манипулациите и едновременно с това заякчаване на щита на психичната и психо-социална самозащита. В резултат на това са възникнали йерархични и бинарни (двуполюсни) обществени държавни системи: едни да ритат другите по задника. Примери: кастите в Индия, роби и свободни граждани (робовладелци), феодали и крепостни селяни, пролетариат и капиталисти, работническо-интелигентска класа и номенклатура и т.н. Ако този тип социална технология остане, бъдещето (не знам как ще се нарича) си го представям изпълнено с хипнотизатори и телепати, и високообразовани [полу]идиоти, вземащи за чиста монета каквото им се казва – изпълнителни и добросъвестни. Да преминем нататък по същество. В резултат на двустранните видими и невидими битки между класите са възниквали споразумения с материално-обвързващ характер. Те са данъците, налозите и таксите, които събира държавата от хората (в днешно време от почти всички, включително и от самите държавни служители) в услуга на общественото благоденствие: образование, здравеопазване, пътища и друга инфраструктура, армия, полиция и т.н. Дали държавата е единствена, която прави това? Не. Още със създаването на капитализма, капиталистът е узаконявал в предприятието си или на ниво бранш и държава глоби, такси, данъци и т.н., което е пар екселанс шантаж спрямо подчинените си работници и клиенти. За да не изпадам в анархистичен уклон, мога само да кажа, че каквито и безумни данъци да се плащат, техният общ дял спрямо придобитата от дадена дейност или състояние стойност не бива да надвишава 10-15 %, или при много добро прикриване под различни форми – 20 %. Знам че в „развитите” страни данъците са много по-големи, но там има социална защита – не може да ти искат повече, отколкото получаваш, след като си осигуриш прехраната, хигиената, покрива за себе си и децата си, както и наличието при тях на 10-30 пъти по-големи доходи от българите, с които биха изтърпяли 50-60 % и дори по-голямо данъчно облагане. Над тези проценти, за да може да бъде изтърпяно от хората в съответната държава, или трябва да са зомбирани, или трябва да има някакво извънредно положение за да се съгласят известно време на това (иначе мигрират към страни с по-добри социални условия). Какво правят нормалните хора в нормалните общества? Когато данъците им достигнат, примерно 30 %, те се отказват да работят, да измислят, да създават блага. Работата започва да им изглежда лайняна, прибързват, кръшкат, вземат подкупи, подкопават, и без да принадлежат към управляващата класа (каста, страт) го „удрят на живот”, при това съвсем примитивно-подражателско – с консумирането на нисши материални блага, по възможност – на висока цена, но на чужд гръб. Това може да се случи в различни общества от нашия тип, но резултатите са едни и същи – обществото деградира като такова. Справедливостта, истината, доверието, любезността (...) стават лицемерни, изопачени, извратени и дори с обратен знак. Данъците и таксите са като необходимото зло в природата – своеобразни паразити върху общественото тяло. За да бъде голям обемът на данъците, гостоприемника трябва да бъде заблуждаван, отвличан, развличан, омайван, успиван, изненадван, трогнат, разплакван (...) за да не забелязва паразитите върху и вътре в себе си. Проблемът е, че в един момент добичето започва да боледува тежко и накрая може да умре! Как да избегнем тази реална опасност? Като формираме антиданък, или данък с обратна посока и действие. Нещо, което държавата и легитимните от нея общини и придприятия събират, но ние пък да събираме от тях. И това – докато отпадне данъчното бреме (10 или най-много 15 %). За това са сдруженията, неправителствените организации, неформалите от Интернет и другаде и т.н. Предвид новоизобретените, както и наследени от миналото, пасивни облагания, срещу които потребителят само потенциално би могъл да получава услуга (§6-„Да си!”) – телефон, ток, парно и т.н., предлагам данък „МЕТАБОЛИЗЪМ”. Метаболизмът е природен процес на обмяна на веществата и енергията в организма, който има вход, вътрешна обмяна и изход (отпадък). Да се съсредоточим върху изхода, който е биологичен отпадък за индивида, но представлява ценност, която има напълно реална финансова стойност, която може да се изчисли както за конкретен случай, така и като някаква средна величина. За всичко това СА ДЛЪЖНИ ДА НИ ПЛАЩАТ. Дори и да не го вземат от нас, ще кажем „Да са го взели!”. Какво друго е таксата „мощност” за топлофикацията и електроразпределението, както и още много други знайни и незнайни местни и републикански данъци и такси?!

Нагоре