На няколко пъти търсих безуспешно един филм и днес ми се усмихна щастието да го намеря и гледам. Става дума за специален документален филм – изповед на Майкъл Рупърт – Collapse (Разруха) (2009, USA). Като че ли в своето интервю Рупърт казва 95 % от онова, което съм казал в книгата си „Психично и духовно развитие” (2008) (и текстовете от „Епохалипсис” – недовършената ми книга, която също е в блога), разбира се без психологизмът, който е сърцето на книгата. Но нека да не правя повече сравнения. Не мога да се сравнявам с човек, който е пожертвал много от живота си за да покаже състоянието на съвременната цивилизация, причините то да бъде необратимо движещо се към разруха и начините да построим цивилизация на нови основи, с различни от доминиращата ценностна система „любовта към парите”, или както аз я наричам „забогатяване на всяка цена”.

Тръгвайки от благата, които ни е дала европейската цивилизация свързани намъртво с добива на петрол, ние стигаме до неизбежния й крах, когато той свърши. Повече не можем да инвестираме, защото, както посочват геолозите още отпреди повече от 100 години – местата с петрол са известни. А от 30-40-те години на ХХ век са първите сведения за запасите.

Ние обаче имаме големият шанс преди да сме „ударили дъното” да преминем на неизчерпаемите възобновими енергийни източници като вятъра и слънцето. Ако можем. И да станем по-икономични, защото алчното потребление не може да се задоволи с полета „засяти” със слънчеви батерии.

Според мен на „влакчето” на новата цивилизация не могат да се качат много хора. Не че не искам. Просто трансформацията не е за всеки. Не става дума само за трансформацията в икономиката, в мисленето за природата от източник на суровини и място за изхвърляне на отпадъци към мисленето за нея като едно цяло в което сме включени. От това как природоползуваме зависи колко ще ни даде възможност да живеем. Това по свой начин го казва и Майкъл Рупърт, провокиран с въпрос от режисьора. Аз намирам свой ъгъл на потвърждение за това във всички области в които работя или съм работил през последните 25 години. Тук ще видите и моята гледна точка, също изстрадана. А същото ще ви каже от филма Майкъл Рупърт.

1.Сигурност. Стръмно повишаване на престъпността – къде умишлено предизвикано, къде с косвени решения. От времето на работата ми в системата на МВР през 80-те и сравнението с днешното положение показва занижаване на бдителността на „системата” като цяло и повишаване на изобретателността на „контингента”, както го казваме на професионален сленг. Главната причина обаче не е в проблемите с БОРЕНЕТО на престъпността, а с фундаменталното изместване на нагласата на обществената ориентация от общество на сътрудничество и взаимопомощ към егоизъм и ненаситна с нищо алчност. Без ограничение в кой сектор на бита. Дори в семейството – и оттам разрухата на семейните ценности на практика. Колко са децата родени в брачно семейство? Колко са хората, живеещи с брак? Добре че едновременно станахме по-широко скроени, защото едно мнозинство от родените след 1990-та ще ги наричаме „копилета”. Но проблемът не е в институционално лицензираната връзка между мъжа и жената, а в ценностите, които се възпитават от най-ранна детска възраст.

Така стигаме до квартали с охраняем пропусквателен режим, охраняеми дворци и бункери, VIP-ове с ескорти с 20 гарда (както пазеха Т.Ж. през последните години от управлението му) и т.н. И така стигаме внезапно до другата страна на спектъра: ограбване на апартаменти дори в гъсто населени квартали, ограбване на къщи в крайните квартали и селата – до пълната липса на тухлите, арматурата и инфраструктурата. Високо ниво на битовата и организирана престъпност, на безумното неспазване на правилата за пътното движение и корупцията на всички етажи на властта.

2.Практическата психология. Още ми изглежда наивно онова време от средата на 80-те, когато от дебилизора ни завладяваше Кашпировски напълно безплатно. Срещу скромно заплащане пътят беше прокаран от специалисти по йога, автогенен тренинг. С прилично заплащане в началото на 90-те можеше да се заработва с тези неща и още: психотренинг, методи за творческо търсене, възпитание на децата и подрастващите, семинари за „трудните деца”. В края на 90-те нещата се развиха в областта на средния и  висшия ешелон на общуването, свързан със социалните професии и рисковете на това поприще - стреса – на лекаря, учителя, спортиста, мениджъра, космонавта, лечителя, журналиста, полицая и т.н. Цената на труда за консултиране, трениране, подготовка неимоверно нарастна. През последното десетилетие нарастна ролята и на средния и висшия пилотаж в психотренинга. Духовното развитие се открои като приоритет и като нещо отделно от добре изучената работа на нервната система и мозъка. Защото няма тъждество между духовността и психично разглежданото като поведение. Тук цената на този вид знания нарастна неимоверно и стана недостъпна за огромното мнозинство.

(Тук мога да си почеша малкото ми останало его като кажа, че участвам в група, където напълно безплатно работим по базови методи за решаване на проблеми – Клуб за сътрудничество. Повече за него в: www.duonika.org).

Междувременно огромно изпростяващо мнозинство, неспособно да осигури елементарните си здравни, психологически,  духовни и социални нужди бе неглижирано от властта и останало без подкрепа и се луташе в диво-капиталистическата джунгла. Тогава се появиха (отначало безплатно или на достъпна цена) простички формули за излизане от вътрешните кризи и поставящи основата на духовното развитие. Но 5 години еволюция на „духовния пазар” качи цената на групови консултации и семинари дневно на 200 лева, и на индивидуални – на 2500. Сега от елементарните и висшите аспекти на приложната психология могат реално да се ползуват не повече от 2-3 % от населението. Не ме радва, че за 1 час бих мога да взема толкова, колкото съм вземал 1 месец преди. Защото от елементарностите ще бъдат лишени огромно мнозинство.

(Идеята ми да направя безплатен – доколкото се може методически курс по метода на Бронников като че ли почти се провали. Но тези, които са ме чели в мрежата, и не са могли да присъстват – са намерили нужното по източниците, които бях посочил. Преди  2 седмици видях как баща прави „прокачка” на сина си в метрото и ми стана много драго, че все пак има хора, които могат да мислят перспективно и отговорно за себе си и за поколението.).

3.Приложна ботаника. Това е термин – „чувал”, в който влизат оптималното природоползуване, създаването на горски, градински, и овощен ландшафт, билкарство – от намирането и отглеждането до приготвянето и приложението, гъбарство, ползуване на различните видове вода, изхранване, вегетарианство.

До 1989 г. хората имаха устойчиви интереси към природата. Не за правене на бизнес, а относно доброто им здраве главно. С постепенно нарастващо проникване на бизнеса на тази територия се появяват все по-скъпи книги, много от които на ниско ниво, писани красиво, но „криво”. Явяваха се шамани, целители, екстрасенси, контактьори от далечни страни – да се чуди човек докъде е наука, накъде – практика. Но малко от тях учеха да се научим да слушаме тялото си и неговите реални потребности, а не модните увлечения по храни, диети, упражнения за тялото... Тези последните – с реалните потребности - се появиха едва през последните 5 години и за посещение при тях вече вземат по половин - една месечна заплата.

Същото е и с екотехнологиите. Първите семинари бяха безплатни – идваш гледаш, споделяш опит. Сега има такса участие 100 лева в близките месеци и към края на годината... – не ми се мисли до колко може да стигне.

Ето защо виждам как публиката става все по-отбрана, и малцина са тези, до които идва качествената информация относно приоритетите на сегашните и предстоящите промени с човека, природата и обществото.

Нека се върнем пак на Collapse. Готов съм да съдействам на всеки, който иска да го намери. Готов съм да беседвам с тези, които са го гледали. Филмът го има и онлайн разделен на 7 части във vbox-a.

До гледане!

И – до четене ;-))

Да осъзнаваме – и после ще правим ЗАЕДНО.