Sustainable development

Устойчиво развитие

Съдържаниие:

1.Противоположности.

2. По-малкото е по-правилно!

3.ТРИТЕ ОТРОВИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИОННА ТРАДИЦИЯ, ВОДЕЩИ ДО [САМО]УНИЩОЖЕНИЕТО Й ПОРАДИ НЕУСТОЙЧИВИ ПРАКТИКИ, ОСНОВАВАЩИ СЕ НА ЦЕННОСТИ, КОИТО ВОДЯТ КЪМ НЕУСТОЙЧИВОСТ.

4.ТРИТЕ ОТРОВИ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ

5.7 НЕЩА, КОИТО ДА ПРАВИМ ЗА ДА ПОСТИГНЕМ УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ („7R”)

6.КРИТЕРИЙ ЗА УСПЕХ НА СИСТЕМА С УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ.

**

1.ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ.

Противоположен на смелостта не е страха, а конформизмът (правене на неща по подобие на другите, следвайки другите, без да се знае защо и накъде води това, без оглед на правилно и неправилно… само защото „всички правят така”).

Движението без оглед на правилната посока и без общата визия, под скриването зад чуждата отговорност, от страх или удобство, е условие и предпоставка за липса на устойчивост.

Противоположното на индивидуализма не е колективизма, а сътрудничеството. Колективът е случаен сбор от хора, организирани външно за да извършват определена дейност, работа. При сътрудничеството активността на хората е мотивирана от общността на интересите им. Индивидуализмът и колективизмът са причини за неустойчивост, както в личното, така и в общественото развитие.

2.По-малкото е по-правилно!

Хората, живеещи като номади, работещи в открити пространства, имат малки къщи.

Хората, живеещи в принудително споделени тесни пространства, например в големите градове, искат да имат големи, просторни домове.

В природата, развитието върви към увеличаване на разнообразието, към увеличаването на биоразнообразието, например.

Малките пространства също могат да служат за увеличаване на биоразнообразието. Увеличавайки вътрешно размера / площта / обема на границата, без да се увеличава външно, може да се постигне повишаване на разнообразието. Тайната на увеличаването е чрез преминаване в по-висока мерност – от център (точка) към линия, от линия към повърхнина, от повърхнина към обем и от обем към функционираща във времето цялостност.

Разнообразието на езици и култури е правопропорционално на годините през които дадена територия е обживявана от човека.

Разнообразието в рамките на едно домакинство също може да бъде увеличавано, увеличавайки функционалното пространство.

Миниатюрни и разнообразни екосистеми с големи вътрешни граници могат да се получат чрез методите на пермакултурата.

3.ТРИТЕ ОТРОВИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИОННА ТРАДИЦИЯ, ВОДЕЩИ ДО [САМО]УНИЩОЖЕНИЕТО Й ПОРАДИ НЕУСТОЙЧИВИ ПРАКТИКИ, ОСНОВАВАЩИ СЕ НА ЦЕННОСТИ, КОИТО ВОДЯТ КЪМ НЕУСТОЙЧИВОСТ.

Мързел – води до развитието на паразитни класи и практики.

Алчност – води до лукс и прахосничество.

Егоизъм – води до дискриминация, конфликти (конфронтацията е заложена в основата на икономиката – конкуренция между хора и колективи, вместо сътрудничество около социално значими цели, интереси и идеи), войни, взаимно самоунищожение.

Очистването от тези три отрови: фундаментално възпитание на децата и превъзпитание [на хората над 7 г. възраст] чрез поставянето на населението в среда, която събужда вродените заложби и е фундамент (основа) за мир между хората помежду им и с природата.

[Едно езиково-културно отклонение. Основа=фундамент=ал кайда (арабски)].

*

4.ТРИТЕ ОТРОВИ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ

1.Сертификати за знания, земя и практика. И съответно, парите, които са дължими за това.

2.Субсидиране на производството, контрол и транспорт на дълги разстояния (>100 км).

3.Пазарна икономика – конкурентни обществени отношения за спечелване на  клиенти, ресурси и технологии за производство, с цел егоистично извличане на максимална печалба.

 Обичайно икономиката (домакинството на обществото) би трябвало да служи за споделяне на резултатите от обществено полезния труд на хората.

Не-правенето на тези практики („отрови”) е пасивен начин да очакваме постигане на устойчиво развитие. Активната работа за устойчиво развитие е да се правят нещата „на опаки”.

1.Говорене (писане, правене) на истина. Т.е. изключване на всички форми на демагогия.

2.Използване на лични и налични ресурси за организиране на производство и транспорт.

3.Създаване  и поддържане на поминък, ориентиран към хармонични отношения между общество, природа и техника – както помежду им, така и в изграждащите ги сложни системи.

Избягване на излишества, прахосничество, недоимък, разрушение на ландшафти при добив на природни ресурси, войни между човешки групи, замърсяване на природата и непосредствената жизнена среда и т.н.

Премахване на институционалността и пирамидалната организация и заместването й с мрежова родово-племенна. (Родове и племена от духовно ориентирани поколения).

*

5.7 НЕЩА, КОИТО ДА ПРАВИМ ЗА ДА ПОСТИГНЕМ УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ („7R”)

1.REDUCE (НАМАЛИ ОТПАДЪЦИТЕ и другите вреди).

2.REUSE (ИЗПОЛЗУВАЙ ОТНОВО).

3.RECYCLE (РЕЦИКЛИРАЙ).

4.REGARD YOUR NATURE – ЗАЧИТАЙ (съобразявай се с) ПРИРОДАТА.

5.REASONING – РАЗСЪЖДАВАНЕ.

6.REPAIR; REDO – РЕМОНТИРАЙ, ПОПРАВЯЙ.

7.RESPONSIBLE – НОСИ ОТГОВОРНОСТ. Отговорен е този, който знае. Невинен и неотговорен е този, който не разбира какво прави.

Да бъдат обучени хората да различават правилното от неправилното, вредното, е нашата най-важна задача.

*

6.КРИТЕРИЙ ЗА УСПЕХ НА СИСТЕМА С УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ.

1.Що е УСПЕХ? Това е прогресивна реализация на достоен идеал.

2.Що е Успешна система с устойчиво развитие? Това е система, в която ако идейният основополагащ системообразуващ център / фактор (човек, група, училище и т.н.) я напусне, тя продължава да съществува и се развива съобразно определението за УСПЕХ.

3.Атрибути на успешните хора:

1.Нямат манталитет на жертви или обвинители;

2.Не следват общите тенденции (не са конформисти). Създават или търсят новото.

3.Организират около себе си последователи, не правят нещата сами или сами за себе си.

4.Автономията и интеграцията като главни критерии за устойчивост.

АВТОНОМИЯ: способност за [относително] самостоятелно съсъществуване сред останалите в обществото. Автономията не е абсолютна, тя е относителна.

За автономия при устойчивото развитие на човешкото общество се счита: 1. земя; вода; храна; енергия; евентуално финанси.

ИНТЕГРАЦИЯ: хармонично свързване на елементи на система с оглед еднакви задачи, цели и интереси. Интеграцията почива на съгласувани предварително принципи, по които става свързването между елементите. Интегрираните елементи (хора, личности, човешки групи) решават самостоятелно въпросите на собственото си съществуване. Всяка дейност е смислена и приобщена, в услуга на цялото или поне да не е във вреда на интегрираното цяло.

Успешна интегрална практика е ПЕРМАКУЛТУРАТА. Нейните три етики са:

1.Грижа за хората.

2.Грижа за природата.

3.Споделяне на изобилието.

В духовен план успехът е постигане на просветление. Просветлението е финалната, върховата точка на духовното развитие, при която се постига единство на психиката и човек няма поотделно съзнание и подсъзнание. ПРОСВЕТЛЕНИЕ означава ПОЗНАВАНЕ НА СЕБЕ СИ. Основните методи за постигането му са НАБЛЮДЕНИЕ И САМОНАБЛЮДЕНИЕ. Човек, който е  познал себе си, установява, че светът за него не е достоен. Пътят за постигането на просветление може да е продължителен или кратък, в зависимост от комбинацията на вътрешни и външни условия. Какво ще прави след просветлението, човек сам решава, СЛЕД КАТО ГО ПОСТИГНЕ.