Covid19 не е просто болест. Тя е трансформираща цивилизацията болест. Без нея трансформацията щеше да се състои, но за столетия. С нея, тя ще се извърши в порядъка на столетие. Така наречените Глобални проблеми, са следствия от глобално разпространени пороци. Допуснато е съвсем съзнателно те да се случват и занапред. Многократните опити на отделни хора и групи да се предотврати това на различно ниво на осъзнаване на реалността (технически, инструментални средства, социално-политически, научно-интелектуални и образователни, ценностно-духовно-религиозни) е срещало отпор, който е бил толкова по ефективен, колкото по нагъсто са живели хората. Съответно, преодоляването на недостатъците, пораждащи проблемите, се е случвало за известно време, на периферията и дори извън ареала на цивилизацията. Това през последните десетилетия не може да се случва устойчиво, тъй като цивилизацията има надсубектна осъзнатост за глобалност и дори, през космонавтиката за универсалност.  

Ситуацията, накратко, е породена от конфликта между (1)осъзнатите и действащи хора, че ценностната система на цивилизацията е порочна и постоянно създава всякакви проблеми в битието на хората, и (2)другите, които осъзнават, че подобрение може да има, но запазвайки множеството от наследените ценности. Съществува поне един афиширано глобален проект за промяна и рестарт на цивилизацията, но той се води от вторите, които всячески искат да продължат в бъдещето онова, което вече сме натрупали в хилядолетната история, но с различен технически и политически декор. Не съществува, или поне не се афишира чак толкова, проект за смяна на ценностната система, която да е в хармония с известните природни и социални (извън идеологически) закони.

Ангажирането с всички теми, задачи и проблеми днес, е отражение на тези две ценностни виждания. Радикалното, и засега миноритарно, малцинствено и периферно, и глобалното доминиращо ядро, скрепено от политика, икономика и преобладаващ начин на битийност.

Къде е мястото на covid19? Тази болест се явява разделителната линия между доминиращите днес и маргиналните, носители на ценностите на хармонията. Правилният начин за борба с болестта е известен на експертите. Но те са малцинство. В сгрешената доминантна ценностна система, те са в подчинение на почти всички. Това означава, че техните знания ще бъдат прилагани само частично, несистемно, в интерес на това, да се запази статуквото. А това означава, заразата да вилнее и се разпростира почти безпрепятствено. Може би ще се зачете успех от тази гледна точка, да бъде опазен само най-високия етаж на самозвания политически и банков елит. Дали това ще хареса на останалите? Може би да, защото те са убедени, че такава болест няма, или, ако има, тя трябва да премине през всички, без да се смята какви ще са жертвите и другите последици от това. Това, че на мен това не ми харесва е без значение. Но пък да се направят опити да се действа хармонично от самия себе си и да се съюзявяме тези, които не са съгласни с доминиращата днес парадигма намирам за единствено смислено.