http://urbanotopia.eu/

До: peruz [at] bluelink.net;

Копие до: Софийска община (не-изпратено, защото не четат текст по-дълъг от 4000 знака!),

www.blog.bg и другаде в интернет-пространството.

Уважаеми организатори и спонсори на обучението за подаване на сигнали по проблеми в София & Загреб,

Приветствам инициативата и скоро ще реша в коя от вечерите да присъствам.

Искам да изкажа дълбокото си разочарование от [не]реагирането на подавани сигнали чрез съществуващата сега платформа за това към сайта на Столична Община – София.

Ще се спра само на два случая (съжалявам че не пазя подробна документация с линкове, документи и пр., но повярвайте, това не е частен случай и мога да намеря достатъчно много хора, които да потвърдят наличието на тези и подобни случаи).

1.Преди 3 години високо дърво – върба - растящо покрай река до мост се наклони под тежестта си след обилни валежи (реката подми почвата), смачка перилото на моста и полегна над пътя, без да го затвори плътно. Точно тази част от пътя с мост е на най-острия завой на главния път, свързващ кв. Драгалевци с кв. Бояна (това е края на ул. Нарцис и началото на ул. Боянска). Завоят е без видимост (дървета и храсти откъм вътрешната част на завоя). Външната част е мястото, където дървото беше полегнало. Короната на дървото стърчеше на ок. 2 м и нагоре, а стволът – на нивото на самия път. Това опасно стеснява габарита на пътя, и без това видимостта е намалена и шофьорите идващи от Боянска към Нарцис предпочитат леко да навлязат в насрещното платно, въпреки че могат да бъдат изненадани от автомобил от насрещното движение.

Аз използувах платформата за подаване на сигнали, като дублирах сигнала на няколко места (не бях сигурен коя точно служба ще се заеме с габарита на пътя). Сигналът ми бе подкрепен със снимков материал. Резултатът бе точно нулев.

Повторно подадох сигнала, цитирайки първия и известявайки, че започвам да побликувам в течение на времето по блогове, форуми и сайтове опасността, на която не се реагира. Не става дума за някакво локално неудобство, неестетичен вид и отложимо във времето решение. Става дума за човешки животи, предвид главната улица и наличието на градски транспорт по нея. От времето на първия сигнал до оправянето на проблема мина около половин година. Все пак аз бях удовлетворен и премахнах всичките паралелни писания в интернет.

Няколко месеца по късно... Докато минавах с близки оттам и високо говорейки разказвах за случая с падналото дърво, един човек, който каза че живеел наблизо се намеси в разговора и за изненада ни съобщи, че не изпратени от общината хора са премахнали опасното дърво, а той лично го е отрязал и изтеглил на безопасно разстояние. Нещо повече – неизвестно как от общината са научили за това и мигновено са поискали да съставят акт за нарушение (може би самоуправство) за това че дървото е отрязано (по закон дори в двора си човек не може да реже дърво с диаметър по-голям от 10 см, като това все пак може да се случи само по дълъг административен ред, който включва и тричленка от общината, присъстваща на рязането от собственика или от човек (фирма) определен от него). Човекът едвам оттървал наказанието (глобата).

*

2.Преди около 2 години, непосредствено след завършването на разширението на южната дъга на Околовръстния път, се прибирах от там като го пресичах. Това беше късно през нощта. Направи ми впечатление, че липсва решетка над шахта за отвеждане на валежни води. Също така в същия участък нямаше осветление и можеше да попадне спиращ автомобил, автобус по маршрута си (111), велосипедист или пешеходец. Звъних на телефоните 112, на „горещия телефон” на общината и на КАТ, предлагайки им да поставят някаква предупредителна сигнализация (бализа, стрелка, конус и т.н.) за през нощта. Смятам, че си бях изпълнил гражданското си задължение – да предупредя за непосредствена опасност, която може да бъде предотвратена, а после и технически премахната.

Няколко седмици по-късно преминавайки случайно през същото място видях, че нищо не е направено. Тогава имах път да мина по Околовръсното шосе. Тогава се натъкнах на ДЕСЕТКИ липсващи решетки на шахтите. Пак използувах платформата за интернет-връзка за подаване на сигнали до общината. Подкрепих сигнала със снимков и видеоматериал, които показват точно къде липсват поне част от решетките. Ефектът – като при първия случай – никакъв.

Преди около година се свързах с Нова телевизия. Репортерката направи няколко интервюта, включително с мен: шофьор, който при паркиране пропаднал и се наложило правене на гума, изправяне на джанта, колоездач, който, принуден да кара плътно вдясно му се изпречват непреодолими препятствия като тези дълбоки дупки... Бе направен репортаж на мое позвъняване до общината като гласът отсреща също го пуснах за записа. Предаването бе излъчено сутринта на следващия ден.

Резултата. Тези няколко шахти, които попаднаха в полезрението на камерата бяха обезопасени, но ЛИПСВАХА РЕШЕТКИ ОТ СЪСЕДНИ ШАХТИ НА СЪЩОТО ШОСЕ които си бяха на мястото по-рано, защото аз съм проходил около километър по същия път! Меко казано – детинска работа, а ако се опра на закона – тероризъм (когато дееца не се интересува от това кой ще пострада) или злепоставяне (ако деецът иска да застраши здравето или живота на конкретен човек).

*

Уважаеми организатори на обучението, Вие ще имате насреща си добре облечени в дрехи и в закон представители на Софийска община, които нямат никаква друга идея за съществуването си, освен алчността, егоизма и мързела си. Престъпното отношение към човешкия живот е само странична последица от това. Липсващи решетки или капаци на шахти са причинили досега няколко смъртни случая и няколко случая с трайно увреждане на здравето. Ние имаме нужда от правна закрила, която да търси персонална отговорност, а не „длъжностните лица” да се крият зад „закона” и „институцията”. Институцията може да бъде глобена (за сметка на данъкоплатците), но никой от нея не може да пострада за криминално деяние. На този етап считам, че гражданите на България са заложници на правен режим, който застрашава живота им, въпреки че за безопасността им трябва да се грижи закона на същата тази държава. Аз разчитам, че този базов модел, докато съществува, никакви „обучения”, „семинари” не са в състояние да променят статуквото. Ако сте на друго мнение, моля, изложете и опровергайте ме по този казус пред аудиторията.