Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2007 01:04 - Еволюционика 001 - Органон за еволюцията
Автор: burda Категория: Технологии   
Прочетен: 2753 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.10.2007 11:51


Текстът по-долу е отпреди 5 години. Признавам, че отделните части са несъразмерно разработени, но нали това е само скица на научен текст?
За съжаление, не знам как да вмъкна фигурите, но от текста нещата са ясни за запознатите с тази материя.

ОРГАНОН ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА   Кратък увод Информацията за нашите представи (разбиране) и активност за нещата в света може да бъде категоризирана в йерархична система. Преобладаващият начин на възприемане и взаимодействие със света е  степента с която може да се наречем мислещи и действащи същества. Как изглежда йерархията отдолу-нагоре (в еволюционно-историко-логически аспект, чийто главен вектор е движението от конкретно към абстрактно –К->A): 1. усещане и възприятие, раждащи образи и представи, както и действия (реакции) от типа на тропизмите, настиите и рефлексите – това е нивото на зараждането и установяването на първата сигнална система; 2. термини, обозначени слухово, образно и текстово, които пораждат вторично образи на неща, които в момента – време и пространство – ги няма, т.е. това е зараждането на втората сигнална система; 3. понятия, които се определят с характерните им признаци; групи такива понятия, описващи даден аспект на света образуат теориите. Активното отношение към тази група информации е белег за развита второсигнална система и някаква форма на образованост. Те изискват от активно взаимодействуващия с тях да има изградено научно мислене; 4. категории – най-общи понятия, с които може да бъде описвана реалността. Те се съсздават и възприемат от хората с философско мислене; 5. атрибути – неотменими същностни характеристики на света. Те се възприемат и създават от философите – новатори. Използувайки тези предпоставки, предлагаме като начало – ядро на обещаното описание на теорията и технологията на еволюцията следните две нива: термина, и понятието за еволюция. Както съобщих преди, следващите нива ще бъдат разкрити едва след активното творческо отношение на читателите към текста. Проблематиката за еволюцията, която излагам тук не се ограничава в разглеждането на живия свят, а изобщо НА СВЕТА.   Думата ЕВОЛЮЦИЯ има латински произход evolutio и означава разитие.   0.Определение на понятието “еволюция” Еволюцията е необратимо насочено уникално развитие на процеси, които пораждат и изменят системите с времето, протичащо с насочени качествени изменения в тяхната организация (подредбата в пространството и времето, взаимодействието с другите системни и несистемни фактори от средата им, протичащо ускорително при множествените системи (филогенез в биологията) и закъснително при единичните системи (онтогенез в биеологията) с цел взаимната им адаптация със средата. Еволюцията е творчески процес, изискващ наличието на “активен наблюдател” (творец, творчески колектив и т.н.).

Еволюцията е най-оптималният, от гледна точка на физиката, начин за използуване на свободната енергия  за преобразуването й в работа. Тя (енергията) поражда (1)движение (като преместване или лъчение – най-неефективното използуване на енергията), (2)двупосочно (т.е. обратимо) изменение (прегрупиране, например, при химичните явления на съединяване и разлагане), като по-ефективен вариант, и (3)развитие (еволюция), като най-ефективен, оптимален, с най-дълъг (във времето, пространството) път между енергетичните потенциали. Иначе казано, еволюцията е подмножество на измененията, характеризиращо се с необратимостта им, а измененията са подмножество на движенията.

Еволюцията се извършва съгласно общовалидни закономерности (принципи, закони, правила...), но породените чрез нея системи са уникални, неповторими. Еволюиращите системи имат материална съставляваща (иманентен ипостас) и виртуална съставляваща (информационен и организационен ипостас). Те се проявяват по различен, уникален, но закономерен начин във времето на живот на еволюиращите системи. 1.Признаци – атрибути на еволюцията: адаптивност, творчество (като възприятие и като промяна на средата), необратима изменчивост и уникалност. Адаптивността означава приспособяване на частите на системата една към друга, на системата и средата, на твореца и творението. Творчество – всички еволюционни процеси са творчески – има субект, който е включен в процеса на изменение на системата. Необратима изменчивост – появилите се изменения в структурата или функциите на системата се съхраняват или изменят по-нататък необратимо. Историята на всяка еволюираща система е уникална. 2.Видове еволюиращи системи. Множествени системи (plural system)– системи съставени от множество еднакви, подобни или хомоложни системи, каквито са популацията, обществото, биосферата. В биологията развитието на тези системи се нарича филогенез. Единични системи (singular system) – системи, включени в надсистема от себеподобни, каквито са повечето машини, инструменти и пособия, индивида. В биологията развитието на тези системи се нарича онтогенез. Уникални системи (unical system) – системи, които не принадлежат към надсистема и сценариятза тяхното развитие е уникален, неповторим. В настоящото изложение няма да ги разглеждаме. 3.Еволюционни категории – мисловни конструкти, отразяващи най-общите черти на еволюцията. Те са производни на атрибутите на еволюцията. 3.1.Елементи на еволюцията, или еволюционни параметри: скорост, посока (тенденция), ускорение, еволюционно време, степени на свобода (има тенденция за увеличаването им), композиционна структура, еволюционни оператори: автоморфи и изомери, изоморфи и полиморфи, градоморфи (+ и -) и др. Операторите са формули или алгоритми, начини за преобразуване на системата. 3.2.Еволюционен материал – процесите и възникналите от тях системи под действието на еволюционните фактори. 3.3.Еволюционни фактори: въздействия среда->система и обратно, творец->творение и обратно с техните специфични особености. 3.4.Принципи на еволюцията. 3.4.1.Адаптивност (приспособяемост). Изразява се със следните признаци (популярни названия): -което е вън, това е и вътре; -което е горе, това е и долу; -кооперативност – споделяне на ресурсите: елементите, които влизат в системата образуват кооперация, чиито функции надхвърлят отделните им функционални възможности. Качеството на системата е различно от сбора на качествата на отделните й елементи. 3.4.2.Приемственост. Съществуват два вида премственост – хомоложна и аналожна. 3.4.2.1.Хомоложна приемственост: частите на системата-наследник наследяват принципната структура на родителската система, но придобиват нова или изменят съществуващата функция в системата. Установено е, че приемствеността на хомолозите нараства необратимо и закономерно в течение на еволюцията. В резултат на хомоложната система се получава еволюционен баласт, който може да служи в някои случаи и за резерв за бъдещи изменения на структурата. 3.4.2.2.Аналожна приемственост: различни по произход структурни звена в системата формират еднакви функции. Реципрочната стойност на приемствеността е обновяемостта – в течение на еволюцията нараства обновяването с аналози – различни структури изпълняват една функция. 3.4.3.Принцип на необратимостта. Той е резултат на брояча на входа на иманентното състояние на системата. Той се изявява в 4 форми: -същинска необратимост -стазис -контрамоция – квазинеобратимост -рестартиране на еволюционния цикъл. 3.4.4.Принцип на закономерността: еволюцията се осъществява съобразно еволюционни закони, които се отнасят и за еволюцията на самия еволюционен апарат. 3.4.5.Насоченост (наличие на тенденции, ортогенез, векторност, телеологичност, целевост). 3.4.6.Принцип на еволюционния квантитатизъм. Пресионна проводимост на измененията. Модуси на еволюционния квантитатизъм: -полимеризация/олигомеризация -координация+корелация. Корелацията може да протече като коеволюция – взаимно усилване на признаците на промяната и корелативна атрофия – взаимно потискане на признаците. 3.4.7.Икономичност – увеличаване на проводиостта за появата на новото с по-малък разход на ресурси. 3.4.8.Потенциал за създаване на нови системи. 3.4.9.Съсъществуване на нисшето и висшето в една и съща среда и от един и същ творец.   4.МОДЕЛИ И ЗАКОНИ НА ЕВОЛЮЦИЯТА Законите на еволюцията се излагат съобразно конкретния еволюционен модел. Откритите досега закони са повече от 20 и затова е неприемливо изложението им в популярен текст. Тук щу изброя само моделите на еволюцията: морфологичен или структурен, хронологичен, функционален, организационен. Същестува обаче един модел, който интегрира в себе си всичките модели и само един закон в него, който отразява цялата сложност на еволюционните закони. Това е вибрационният модел и съответно Законът за универсалния механизъм на развитието (УМР).   5.Вибрационен модел на еволюцията (Фиг.1.). Вибрационният модел на еволюцията най-пълно отразява цикличността и ритмичността на еволюционните процеси. Описанието започва с избор на стартов елемент за вибрацията. Ние най-често използуваме старт от трансцендентното състояние. И така, В "нулевия" момент има наличен индуктор (или система, която може да го произведе). Индукторът е първото базово състояние на модела на еволюцията. Той притежава две свойства (има две функции): памет (Memory) и активизация на паметта (Memory processing). Активираната памет преобразува цялата памет или част от нея в индукционен сигнал (Sj), който потенциално може да послужи за последващи информационни процеси в приемник (Acceptor). Излъченият индукционент сигнал Sj е единия партньор в оператора на индукцията, наречен още оператор за ориентировка (Orientation орerator). Излъчването и преминаването през средата на индукционния сигнал се нарича сигнал-процесинг (Signal-processing). Едно от важните свойства на индуктора е да не се променя от действието на средата (под протектиращото действие на оператора), поради което се осъществява идеалния случай на наличието на информационен канал без шум. Непосредствената среда около акцептора, поради наличието на свое информационно копие - естизиния - има свойството да информира същия за наличието на значими промени в средата, включително и за наличието и действието на индуктор. Разпознаването на дадено въздействие като индуктор става заради действието на втория партньор в оператора на индукцията, наречен Traslate-processing, или на български - превод. Този елемент от оператора служи за преобразуване на индукционното въздействие в значимо (еволюционно) за системата съобщение (Sj -> Si). Т. е. на изхода на Translate-processing имаме прието съобщение. Това съобщение се отправя към самия акцептор (иманентно състояние) и активира брояча на индукциите. Акцепторът притежава фреймова структура, която в нулевия момент (преди индукцията) е с празни слотове или с такива, които съдържат само служебна информация, отнасяща се единствено до запазването на материалната структура. Постъпилото съобщение се обработва в два последователни сложно устроени процеса, специфични за дадената материална структура. Първият е Recognitoin-processing, при който става анализиране, разбиране на въздействието. Вторият е Desigion-processing, при който се взема решение относно ситуацията и слотовете на фреймовата структура се запълват с данни. На изхода на това състояние има изработен следващ оператор - Execution-processing, който привежда решението в действие. Операторът Execution-processing трансформира системата в равновесно състояние, при което се установява баланс между изискванията на индуктора (или на системата, която го е излъчила) и възможностите, които може да предостави съответната материална структура. (Равновесното състояние е това, което се набива на очите на изследователите. Много по-често аналитичното описание дадено тук е да бъде с непозната, неизвестна материална реализация.). Равновесното състояние се характеризира с действието на два информационно-организационни процеса: Estimate-processing и Memory-record-processing. При първия се извършва оценка на състоянието на системата по определени параметри: на среда, система, евентуално на индуктор. Тези параметри се съпоставят и служат за създаването на информационна банка. Именно създаването на информационна банка е другия процес при това състояние. При него се записват значимите за еволюцията изменения. Това състояние продължава дотолкова дълго, доколкото продължава равносметката от измененията или тя удовлетворява потребностите на системата. Състоянието на равновесие може да произведе оператор за контрол - Control-processing - когато получилата се структура е неустойчива или не удовлетворява изискванията (потребностите манифестиращи се чрез индуктора и възможностите на материалната структура да се преустрои). Този оператор има дисиметризиращи или асиметризиращи свойства, които променят съобразно нуждите системата. Операторът Control-processing представлява асиметричен импулс, който извършва някое от следните действия: 1. подготвя системата за чувствителност към друг (втори) индуктор; 2. изменя индуктор 1; 3. отправя сигнал към източника на индуктор 1, откъдето са възможни различни сценарии. 4. защитава полученото състояние. 5. отхвърля полученото състояние като елиминира измененията или системата. Този цикъл се повтаря обикновено многократно, докато се достигне III еволюционна фаза, през която се решава пак от равновесното състояние и произвежда от породения от него оператор за контрол, действие по реликвимация (най-висша форма на протекция) или елиминация (освобождаване на материята от системната й организация) на системата.   УМР Правила на УМР 1.Ако системата е начин на функциониране на съществуващите в нея процеси и обекти, то при нарушаване на връзката между процесите и обектите с цялостната работа на системата, вследствие външно или вътрешно ентропийно въздействие, то функционалният блок на органите за управление или главният управляващ параметър на системата се издига в организационно отношение до нивото на системата в която е включен. Това правило посочва трите главни съставящи на необходимите за развитие условия: 1.1.Наличие на система. Система, която не включва наблюдател в себе си или зает отвън няма защо да се развива. Тя може само да се съхранява под действието на инерционните сили или да се разруши под действието на ентропията, но не и да се измени и да намери изход към нещо ново. Няма саморазвитие без включен в развитието разумен наблюдател (субект на творческия процес). 1.2.Потенциална възможност за развитие:  1.2.1.Наличие на творчески еволюционен резерв – било взет отвън на системата (при ентропийните системи), било взет от органите за управление, които в случая се явяват разумен наблюдател и деятел, разполагащ с ресурсите на системата. Високата степен на интеграция между органите за управление и цялостната работа на системата е залог за реализация на развитие. Т.е. еволюцията не е спонтанен и нецеленасочен процес. Тя може да е единствено творчески процес. 1.2.2.Оптимално ентропийно действие, което да предизвиква криза. (Силното ентропийно въздействие може да разруши системата независимо от наличието на възможности за реагиране. Слабото ентропийно въздействие не води до необратими изменения в системата). 2.Размножаването е несъстояло се развитие. Казано обратно – нереализираното размножаване може да доведе до творчество, т.е. да генерира развитие. Съществуването е компромис от действнието на физическите обективни ентропийни и инерционни процеси, преживяеми като потребности и субективните антиентропийни развиващи творчески процеси – възможностите за реагиране. Една отправка към структурния модел на развитието, преди 3-тото правило: развитието в множествените и единичните системи става по реципрочен закон (развитие на биогенетичния закон) (Мюлер-Хекел-Груев): В множествените системи има ускорение на времето+глобализация в пространството, в единичните системи: забавяне във времето +локализация в пространството (мисли глобално, действай локално). За хомоложни множествена и единична системи, например филогенията на човека и човешкият индивид (филогенез и оногенез на човека) крайната скорост на развитие на вида е максимална, а на индивида близо до нула, и обратно: началната скорост на развитие на биосферата е близка до нула, а началната скорост на развитие на човека е максимална. 3.Автоеволюцията се ускорява с времето и се глобализира в пространството: рис.3. Изводи: 1.Обемът на развиващата се материя намалява. 2.Глобалното разпространение (като усет и активност) във финалната точка – сингулярност, абсолют – стига открай докрай. Съвършената система представлява супер-мега-квант-Вселената. 3.Материята в своя предел на разитие е нематериална.   ДОПЪЛНЕНИЕ: как с обичайни средства ще различим установяването на стабилитет при оцеляването (доминация на физическите процеси на ентропия и инерция) и трансформация при еволюцията:  

ОЦЕЛЯВАНЕ РАЗВИТИЕ
доминация и лична, вкл. частна собственост равенство и интегрираност на ресурсите
страх смелост
борба срещу различните съюз с различните
бягство от проблема залавяне с проблема
конкуренция, конфонтация, война взаимна подкрепа, солидарност, мир
отчуждение приобщение
болка удоволствие
доминация на дефицита доминация на излишъка, вкл. халтура
Копиране, мултипликация трансформация

   image    
   


Тагове:   Органон,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: burda
Категория: Технологии
Прочетен: 604811
Постинги: 244
Коментари: 163
Гласове: 496
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031