Еволюционика Огромна трудност при реализация на формата в която се опитах да представя “Еволюционика” изпритах през изминалите 16 години. Отначало тръгнах към написването на средна по обем книга от 200-250 страници. Новата информация и възможността да се раздели съдържанието на 4 същностни части, ме подтикнаха да напиша четиритомник – всеки том с по 4 части, спазвайки съдържателно символичното число 4, едно от сакралните числа в еволюцията, което е 2ⁿ , n е елемент на N – множеството на естествените числа,в случая n=2. След 2-3 години подреждане на наличната и входящата информация в “кутийките”, фреймовете, установих, че едни части са много разработени, а други – едва-едва споменати в съдържателно (а и като обем) отношение. Това означава, че книгата ще съдържа допълнителен евристичен елемент – читателите сами да търсят недостигащата информация, ще изследват, ще се интересуват. Но предвид това, че книгата става нечетивна за най-широк кръг от читатели – тя няма да се радва на успех, направо ще е отблъскваща за мнозинството, за което я бях замислил поначало. Така, сега разполагам с ок. 1000 стр. текстове, които могат да служат за справка и отправни точки за отделни статии, доклади, лекционни курсове, като личи проблематика, която е по силите само на голям научен институт. Зачитайки, обаче, текстове от Древния Изток, както и запознавайки се с метода на писане на Пиранек (известен на журналистите, приятел на Юлиус Фучик), въззрях един нов начин на представяне към който ще прибегна за да направя настоящото си изложение. Източните автори винаги въвеждат в текста с централното – това, което ние – представителите на европейската научна традиция обозначаваме като връх, цел на дадено изследване. Западните автори (традицията им, която е хегемон за цялата съвременна наука) тръгват от постановката на въпроса, проблема, преминават към известните данни от литературата за него, към предположенията, хипотезите, алтернативите, методите за търсене, наблюдение и обработка на данните, анализ и синтез на съждения, аргументи по доказването и най-накрая се стига да целта – резултат на целия труд. Такова беше и моето начало преди 16 години. Източният текст (както и текстовете на масовите съвременни вестници) хвърля веднага от заглавието или първия абзац крайното прозрение на произведението. На европейският западен ум то изглежда толкова извисено и съдържателно, че критичният му разсъдък остава с усещането за среща с жалка претенциозност и дори безсмислие. Интелектът му го пропъжда да не чете по-нататък, защото такива “силни думи” не могат да имат място в началото. Работата на западният интелект представена в книжен вид не предполага прозрения, а къртовски труд на стотици автори, а пишещият може само да допринесе с обобщаването им и евентуално своя принос към нея. Само че на “средностатистическият” европейски читател на вестници такова начало на статия – с централната идея - действа като магнит и той зачита и следващите редове. Много причини, между които повечето са силно вредящи на творческата работа, ме доведоха до решението – да напиша кратък текст, който да е като хвърлен камък в спокойно езеро. Съдържателното ядро ще се разгръща нататък само след достатъчно многобройна активна читателска аудитория, както и разполагаща с финансови възможности да продуцира издаването на разгръщащият се като концентрични кръгове текст – вълна сред вълна, книга след книга... Същевременно, с изложението в блога, ще представям и отделни теми, проблеми и практически (приложни) текстове по метапроблемите на еволюцията, времето, развитието на духа и психиката и др. 

Директно може да се свържете с мен: mailto:kg_burda@abv.bg