ТВОРЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ "ХРОНОТРОН" :: Еволюционика - пожелахте да видите (3). Общосистемни закони

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.10.2007 12:32 - Еволюционика - пожелахте да видите (3).Общосистемни закони

Автор: burda Категория: Технологии

Прочетен: 1888 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.10.2007 12:37

5.6. Общосистемни закони. 5.6.1. Закони за преобразуванията (измененията) на системите. 5.6.1.1. Закон на системността. Всеки обект е обект - система и всяка обект-система принадлежи на поне една система от обектите на даден род. 5.6.1.2. Основен закон на системните преобразувания на обекта - система. Всяка система може да бъде преобразувана в себе си - чрез тъждествени преобразувания - или в други системи, посредством 7 преобразувания: 1. на количеството, 2. на качеството, 3. на отношенията, 4. на количеството и качеството, 5. на количеството и отношенията, 6. на качеството и отношенията, 7. на качеството, отношенията или броя на нейните изходни елементи. 5.6.1.3. Закон за способите за промяна на броя на елементите на обекта - система. Всяка система се характеризира с определен (детерминистки фиксирана система) или неопределен, хаотичен (прибавяни и отнемани) брой елементи. Начинът на свързването и свойствата на елементите в структурата определят нейните функции. Съвкупността от елементите от един род, намиращи се в различни системи ни дава основанието да приемем, че системите са подобни по този им признак. Пример за това е система от елементите от един и същи род са хомоложният ред на мастните въглеводороди - СН₄, С₂Н₆, С₃Н₈, С₄Н₁₀... Всички елементи от дадения ред са от един род, защото са образувани по формулата СnН2n+2. Съществуват само три способа за промяна на броя на изходните елементи на системата. Това са прибавяне, изваждане (отнемане), едновременно прибавяне на едни и изваждане на други елементи. Прибавянето може да стане: 1. като се добави отвън, 2. с разделяне на изходните части на по-дребни.

Отнемането може да стане: 1. като се отстрани елемент навън, 2. синтез на елементите вътре в системата. Отнемането и добавянето може да се осъществи както отвън, така и отвътре. Пример за преобразуване чрез прибавяне. В еволюционната генетика е известно явлениетно алополиплоидия. Два индивида от различни видове се кръстосват, при което диплоидния брой хромозоми е резултат на сливането на хаплоидните на двата вида. Поколението на двата вида е трети вид. При него може да настъпи удвояване, утрояване и т. н. на получения изходен генетичен материал. 47 % от покритосеменните и 95 % от папратовидните растения са полиплоиди, като по-голямата част от тях са резултат на компилиране и впоследствие умножаване на изходният родителски материал. 5.6.1.4. Закон за автоморфизацията. Ако в една система се извършат трансформации на елементите по начин по който не се променя структурата на пространството, то означава, че в системата е настъпил автоморфизъм. Понятието “автоморфизъм е въведено от Херман Вайл [Вайл, Харман, Симетрия. Наука и изкуство. София, 1969, с. 9, 48.]

5.6.1.5. Закон за изомеризацията. Ако в една система се преобразуват елементите по такъв начин, че без да се разделят или съединяват си променят свойствата, то означава, че в системата настъпва изомерия на елементите й. Изомерията само на един елемент може да предизвика цялостна промяна на свойствата на системата. В резултат на изомерията при една и съща мерност се реализират различни функционални особености. Пример за изомерия. Мономерите на белтъците (алфа-аминокиселините) и на нуклеиновите киселини (нуклеотидите) не се свързват във вериги, когато са с различна хиралност (от гр. хирос - ръка; оглдалното преобразувание променя свойствата). (Поради неизяснени обстоятелства в живите организми се синтезират и използуват само леви форми на аминокиселини (с малки изключения) и десни форми на въглехидрати). Освен тази изомерия, класифицирана като химическа структурна изомерия, съществуват изомерии на пространството (геометрична изомерия), на времето (темпорална изомерия), на движението. Според материала, който е подложен на изомерия, са познати химическа, ядрено-физическа, биологична, социална, геологична изомерии. Според нас трябва да съществува и психологическа изомерия, с която да се обяснят много от явленията в психиката на човека. Според вида на изомерията, засягаща пространството, времето, динамиката (движението) и субстрата, съществуват 64 вида изомерия като комбинация от тях и в чист вид.

5.6.1.6. Закон за полиморфизацията. Преобразуването на системите в други от същия род в резултат на промяна на броя и/или свойствата на елементите им води до тяхната полиморфност. Полиморфизмът е много-многозначно съответствие.[Урманцев, Ю. Изомерия в живой природе. Ботанический журнал, т. 55, Ленинград, 1970, с. 165] Всяка система е полиморфна модификация и всяка полиморфна модификация е предизвикана от поне един полиморфизъм. Действието на този закон намираме на всяка крачка. Всяка система поне малко се различава от някоя друга. Всяка система има различно, свое собствено, индивидуално битие. Всеки полиморфизъм може да бъде предизвикан по три начина: от промяна на изомерията, от промяната на количеството или от двете заедно. Освен това по начина на предизвикания чрез изомерия полиморфизъм преобразуванията могат да бъдат: симетрични (огледалният образ на елемента се налага върху оригинала без да придобива нови свойства; например четното правило в ядрената физика), хирални, т. е. дисиметрични (от хирос - гр. ръка), огледалния образ на елемента е несъвместим с оригинала (например ръцете - лява и дясна, глюкоза и малтоза, страниците на книгата, събитията във времето) и симетрично-дисиметрични - когато засягат едни елементи чрез симетрични преобразувания, а други не ги засягат (например кълбото не се променя при симетрично преобразувание). Преобразуванията в рамките на тези закони са 64 от закона за изомеризацията и три от закона за полиморфизацията. Следователно общият брой на преобразуванията е 64.3=192. Това е броят на фундаменталните полиморфизми. 5.6.1.7. Закон за изоморфизацията. Всяка система, подложена на преобразувания е полиморфна относно началната и други системи от същия род. Но във всяка система могат да се намерят изоморфизми (подобия) с всички останали системи по определени критерии. Изоморфизъм се нарича едно-еднозначното съответствие (Урманцев, 1970). Всяка система е изоморфна модификация и всяка изоморфна модификация е следствие на поне един изоморфизъм. Колкото и да са разнообразни системите, в тях има поне един елемент, който има свойствата, функциите или структурата на елемент от друга система. 5.6.1.8. Закон за съответствието и симетрията. Дотук разгледаните съответствия са: автоморфно, изомерно, полиморфно, изоморфно. Те са по двойки контрапаралелни: автоморфичните трансформации не променят свойствата на пространството, а изомерните го променят без да ангажират в това външни системи; полиморфните модификации внасят разнообразие във функциите и структурите, а изоморфните модификации внасят стандартност, подобие между системата предшественик и системата - наследник на дадено състояние. Необходими бележки относно природата на симетрията. Симетрията най-общо се определя като положение на равновесие на всички съставни елементи и връзки (по тежест и насоченост) в една система. В природата симетриите имат най-разнообразен вид и могат да преминават една в друга, запазвайки еквивалентността на процеса и по този начин съхранявайки движението и импулса. Привидното нарушаване на симетрията между два параметъра се нарича дисиметрия (някои автори, като Х. Константинов използуват термина “дизсиметрия”). Какво значи “привидно”? Ако уравновесяваме две еднакви маси с еднакви пространствени координати, ще се получи равномерна конфигурация, но ако уравновесяваме две тела с различни маси чрез лост с различно дълги рамена, ще получим неравномерна (несиметрична, асиметрична) относно координатите на пространството, но равномерна (симетрична) относно масите системна конфигурация. Като цяло проебразуванието (реално или мислено) е дисиметрично в системата.

Симетрията в системите е математическо следствие от теорията на групите, за коята стана дума в т. I. ч. 1. Симетрията в рамките на Общата теория на системите [”Система, симметрия гармония”, 1988] “представлява системна категория, обозначаваща съвпадение по признаците “П” и системите “С” след измененията “И”. Една симетрична система може да бъде както статична, така и колебателна (трептяща с постоянна честота).Свойството “симетричност” се определя от координационния фактор (един вид критерий за разположение в геометричния смисъл), който определя мерността, която е цяло положително число (има изключение, на което няма да се спираме тук: фракталните пространства, които са с нецялочислена мерност). С нулева мерност (за да спазим определението - без мерност - в Евклидовата геометрия) (мерност единица според топологията) е точката. Спрямо една точка могат да се установяват безкраен брой симетрични отношения. С мерност 1 е правата, наречена ос на симетрия. С мерност 2 е равнината. С мерност 3 се характеризират обемите - телата. В 4-та и по-висока мерност се описват процесите в тяхната динамика (процеси, т.е. време), също и телата от следващо (висше, нисше) структурно ниво на организация на системата. Така, благодарение на мерността координационния фактор може да бъде централен (точков). При него разположението на първия елемент е безразлично. Координационният фактор може да се прояви като централна ос: права, дъгова, спирална; като централна плоскост: права, дъгова, винтова. Тези координационни фактори могат да се усложняват в по-висша мерност, да се комбинират помежду си , служейки за изграждането, подобно на каркас на структурите на системите.

Според координационния фактор, отразяващ съставните елементи и връзките между тях различават 10 вида симетрии (Х. Константинов [!!!!!!, с. 37].): “1. Симетрия на координатите - пространствена, 2. симетрия на масите или тежестите, 3. симетрия на честотите, трептенията, 4. симетрия на ритмите, 5. симетрия на скоростите, 6. симетрия на траекториите, 7. симетрия на системообразуващите връзки, 8. симетрия на интерпаузите, 9. симетрия на силите - динамична, 10. симетрия на времената - темпова”. Нашите изследвания върху еволюцията на мерността на координационния фактор при взаимодействието между хомогенни частици ни доведоха до следните важни резултати: Хомогенни частици с централна симетрия (поради безразличието им към останалите частици със същите свойства, включително и симетрия) могат да се свързват със себеподобни в последователността на измеренията както следва: 1. В едно измерение не се образуват връзки между частицата с други. Т. е. частицата в първо измерение е само една. 2. В две измерения - повърхност - 1 централна + 6 заобикалящи я частици (правилен шестоъгълник, шестограм), всичко 7 частици. 3. В три измерения - обем - 1 централна + 12 заобикалящи я частици (додекаедър), всичко 13 частици.

4. В четири измерения - процес (“време”) - 1 централна + 18 заобикалящи я частици, всичко 19 частици. 5. Формулата за координирането между максимален брой хомогенни частици е: N = 6 (n - 1) + 1, където N е максималния общ брой на частиците в асоциата за даденото измерение, n е редността на измерението. В системите сме намерили (по данни от литературата), че основните начини за реагиране при опасност са 6 + 1 когато не се установява, че има опасност; сетивата са общо 13; черепно-мозъчните нерви (и съответните им отвори) са 12 чифта + 1 за гръбначния мозък. Не сме намерили природна структура с 19 хомогенни асоциирани частици. Ако изложената теория е вярна би трябвало да се открият. * * * Две системи могат да имат помежду си следните отношения: 1. еквивалентни и симетрични, 2. първата система има част, която е еквивалентна и симетрична на втората, и във втората има еквивалентна и симетрична част на първата, 3. първата има еквивалентна и симетрична част на втората, но втората - не, 4. във втората има еквивалентна и симетрична част на първата система, но първата няма такава част. а. Закон за съответствието. Ако всяка от две системи е еквивалентна по елементите си на друга, то двете системи са еквивалентни. б. Закон за симетрията. Две системи са симетрични, веднага щом се окажат еквивалентни. Това е защото: 1. всеки елемент от едната система е тъждествен на себе си, 2. на всеки симетричен от едната система елемент съответствува елемент от другата, 3. всяка двойка симетрии между елементите от системите е произведение на симетриите им. 5.6.1.9. Закон за запазването на системното сходство. Каквито и преобразувания да се правят със системите, то системното сходство както със самите тях от началното им състояние, така и с други системи се запазва. Всички системи имат сходство, до колкото имат сходство по механични, физични, геологични, химични, биологични, психологични, социални реалии, разположени по пространствени, времеви, динамични и субстратни (веществени и полеви) изоморфизми. Съществува алгоритъм за предсказване на системното сходство (да не се бърка с еволюционна приемственост): 1. Да се установят принципните особености на системата (единична или множествена и пр.). 2. Да се построи абстрактен модел, изоморфен по тези особености на оригинала. 3. Да се изберат вече известните на науката системи, изоморфни на дадения модел. 4. Да се установи изоморфизъм на началната система на сравнявания с нея род системи. Всички закони за преобразуванията на сситемите се групират по двойки. Всяка двойка посочва начинът на извършване на трансформацията от една система в друга. изомеризация-полиморфизация изоморфизация-полиморфизация асиметичност-съответствие 5.6.1.10. Закон за достатъчното основание за преобразуване на едни системи в други при прави и обатни преходи. Чрез прибавяне и отнемане на движеща се материя (вещество и поле) (т.е. когато имаме количествени изменения в системата) могат да се реализират следните варианти: 1.Количество в тъждество, 2.Количество в количество, 3.Количество в качество, 4.Количество в отношение, 5.Количество в количество + качество, 6.Количество в количество + отношение, 7.Количество в качество + отношение, 8.Количество в количество + качество + отношение на всички или част от първичните, изходните, началните елементи на системата. * * * Анализът на единичния акт на елементарното изменение ни показва, че съществуват 16 негови критерия - атрибути. 1. системи-носители на даденото изменение. 2. форма и вид (включително механизми и стадии) на даденото изменение като + или - тъждествено, или (и) +/- количествено, или (и) +/-качествено, или (и) +/- относително. 3. стабилността или нестабилността на системата. 4. причини за стабилността и нестабилността на вътрешните и външните (средовите или надсистемните) фактори.
5. за унищожение - преобразувание - на неустойчивите системи в компоненти на други форми на движението или в нови системи (от n-то, (n+1)..., (n+k)-то поколения) на дадената форма на движение и за запаз “ане на стабилните системи. 6. за насочените изменения на средата от системата и за насочените изменения на системата от средата. 7. за причината на насочеността на измененията - забрани и разрешения, свързани със законите за запазване, действия при селекцията, векторизирани действия един на друг на системата и средата и т. н. 8. за необходимите и достатъчни условия за такова изменение - за правите и обратни преходи на количествата, качествата и отношенията или тъждествата на всички или част от съществуващите в началото елементи. 9. за възможности на множествата - 8 принципни способи и механизми за преобразуване за всяка кампозиция и реализиция всеки път на едно от тях (законите в тази точка). 10. за законите за запазване на едни и законите за изменения на други параметри на системата. 11. за увеличението, намаляването, запазването на степента на сложността и разнообразието на системите - по брой и (или) качество на изходните елементи и (или) отношения на единство и (или) закон и на композицията. 12. за обратимите или необратими преобразувания на композицията в композиция на същото или по-ниско ниво на организация на материята. 13. за запазване или изменение на законите, механизмите за съхранение, изменение, композиция. 14. за обектите-системи като изоморфични, изомерични, полиморфични модификации, симетрични в едни и дисиметрични в други отношения и задължително принадлежащи поне на една система от обекти Е.т един и същ род, от един полиморфизъм, от един изоморфизъм, от една изомерия, от една група на симетрия или дисиметрия.
15. за полиморфизацията и изоморфизацията, за автоморфизацията и изомеризацията, за симетризацията и дисиметризацията. 16. за изменението като изменение на системата и система на измененията: а. изброените в т. 1-15 противоположности, б. неговите форми, видове, стадии, разклонения. * * * 5.6.2. Закони за насочените (еволюционните) изменения на системите (по Геннадий Иванов,!!!).
5.6.2.1. Закон за пълнотата на частите (функционалните блокове) и елементите на системата. В експлозивната I фаза на еволюцията всяка система образува последователно 4 функционални блока: работен орган, трансмисия, органи за управление и двигател. 5.6.2.2. Закон за енергетическата проводимост ан системата. Всяка система преобразува постъпилите в нея ресурси, предава ги към работния орган с минимална загуба, а работният орган от своя страна въздейства на околната среда. 5.6.2.3. Закон за съгласуваността и ритмиката на частите на системата. Всички части на системата въздействант помежду си чрез използуване на редуващи се алтернативни положения на нейните елементи. Всяка конфигурация на елементите отговаря на определено функционално състояние. 5.6.2.4. Закон за увеличение на степента на идеалност. Всяка система се стреми да осъществи информационни, структурни и енергийни преобразувания с минимални загуби на собствени ресурси. 5.6.2.5. Закон за неравномерността в развитието на частите на системата. Системите се развиват подтикнати от необходимостта на удовлетворяват една потребност. В процеса на това развитие могат да възникнат нови потребности които налагат нова тенденция във вече съществуващите части. Това създава проти5воречия поради което едни части и връзки на системата се преобразуват по-значително от други. 5.6.2.6. Закон за прехода към надсистема. Всяка система, която е изчерпала целия си морфофункционален потенциал в края на имплозивната ІІ фаза, прекратява разитието си изчезвайки (елиминиране) или преминавайки в надиссетема, където става нейна част. 5.6.2.7. Закон за прехода от макро- към микрониво. Системите в своето развитие стават все по-подвижни, частите им се диференцират и специализират, образуват нови подсистеми, придобиват сложни обемни форми, разделят с ена части, преминават от праволинейно към криволинейно и кръгово движение. При изчерпване на физическитевъзможности на макронивото, те постепенно преминават към микрониво. 5.6.2.8. Закон за увеличение на степента на веполност. (увеличение на способността з аразрешаване на физическите противоречия). Невеполните системи се стремят да станат веполни и преобразувани като такива отиват по нова траектория на развитие, за да станат по-мощни, икономични и управляеми. 5.6.2.9. Закон за жизнение път на системите (описан съобразно структурния еволюционен модел). Този закон е най-общо описание на събитията с системите през трите еволюционни фази. Отделните точки не са етапи от развитието според бинарната информационна структура на описание на информационните процеси в еволюиращите системи. Те са квантувари съизмеримо на т. 5.6.1. и 5.6.2. Описанието започва с процеси, които се извършват преди създаването на система. Това са процеси, които я инициират първично или са следствие на предишни събития от предходен еволюционен цикъл, т.е. от ІІІ еволюционна фаза, откъдето реликвимира. Такива процеси се съгласуват с вълновите си характеристики така, че произвеждат материална структура с вход и изход. Т.е. появата на системата е инициирана от сложен енерго-информационен процес. В древните духовно-практически еволюционни системи се обръща внимание на това невидимо начало, което предхожда реализацията на системата. 1.Възникване на потребност. Независимо от разглежданата система, потребността може да бъде осъзната или неосъзната. (В много случаи натоварването с психологизация на развитието е допустимо най-малко когото се отнася до потребност на управляващата евоюцията система, която изпитва определена потребност. При всичк ислучаи потребността предизвиква движение към цел. Целта е системообразуващо условие, направляващ фактор на еволюцията. В зависимост от структурата и функциите на системата (управляващата система например), потребността може да предизвика различни реакции в нея. 1.а.Консумирана (удовлетворена) потребност. -удоволствие, задоволство от еднократно или малка консумация на потребността. -нормално ритмично желание и погасяване на желанието за удовлетворяване на потребността. -“патологични” желания: неправилност в ритмиката, неудовлетвореност след консумацията, ненаситност, удовлетвореност с желание, стигащо или подтикващо към пристрастяване (може да има или да няма ритмика). 1.б.Неконсумирана потребност. -скрита неудовлетвореност – при съвкупното действие на няколк онезадоволени потребности. При живо същество са възможни болестни симптоми. Реакцията на разума може да е символично/илюзорно удовлетворяване на потребността. -засилване на желанието, пренасочване на вниманието към удовлетворяване на друга потребност (естествена компенсация). -декомпенсация с последващ изход: преминаване към 2. или 3. 2.Опит за погасяване на потребността чрез повишено удовлетворяване на двуги видове потребности (суперкомпенсация). Това не решава проблема и не допринася з асъздаването на нова функция. 3.Опит да се използува по нов начин намиращите се природни, технически или познавателни средства без техните качествени изменения. Това практически означава опит за преодоляване на противоречието между сегашното състояние иизискването – удовлетворяването на потребността. По-нататък в описанието ще изплзуваме термини, които имат предимно техническо приложение. Това го правим за да облекчим възприемането на основните моменти от жизнения път на системите чрез по-конкретен, визуален начин. І аза 4.Зараждане на нова система във вид на работен орган, имащ прости линейни форми и извършващ в кинематиката прости възвратно-постъпателни движения. Функцията на трансмисия, двигател и средство за управление се изпълнява от външна система, която е възникнала по-рано. В случая с техническа система човекът замества посочените функционални блокове (например с мускулната си сила). 5.Развитие на работния орган. Преобразуване на линейната форма в криволинейна, обемна. Преход от прости възвратно-постъпателни движения към сложни – кръгови, въртящи. Разделяне на работния орган на части, прилагане помежду им на шарнирни връзки, увеличаване на степента на подвижност. 6.Преобразуване на частите на работния орган в зачатък на трансмисия или нейното приложение от друга система (техническа или природна). 7.Изход на трансмисията н асамостоятелен път на развитие – отделяне от работния орган, въвеждане на шарнирн ивръзки, повишение на гъвкавостта, разделяне на части, преход от движение в плоскост към движение в обем. 8.Преобразуване на частите на трансмисията в зачатък на средствата (органите) за управление или прилагането им от друга система (природна или техническа). 9.Отделяне на органите за управление от трансмисията, въвеждане между тях на щшарнирни връзки, повишение настепента на подвижност, разделяне на части. 10.Форпмиране н азачатък н адвигател чрез преобразуване на една от частите н атрансмиията в резервоар, уловител или акумулатор на външна енергия, или неговото приложение от друга система. 11.Преход на функцията на двигателя от акумулиране на енергията към функцията преобразуване на енергията, отначало от външни източници, после и от вътрешни. Преход на двигателя от преобразуване на енергия от твърди вещества към енергия от течни и газообразни. Развитие на трансмисията на макрониво. 12.Комплексно развитие н асформиралите се части на системата на макрониво по пътяна отстранение на възникващите между тях технически противоречия, а вътре в тях – физически противоречия. Развитие н авеществено-полевитевзаимовръзки, частичен преход на двигателя и трансмисията на микрониво. Забележка: всеки от изброените етапи, а и всички средващи ги се съпровождат с опити да се подобрят показателите на системата по пътя на: увеличаване на размерите, преход от линейни към обемн иформи, преобразувания в би- и полисистема, повишаване на степента на динамика на частите (увеличаване н аподвижността, гъвкавостта, шарнирни връзки, импулсивност, преход от движения в плоскост към движения в обем и т.н.). Повишение на стеента на дисперсност (дробене), съгласуване на ритмиката на физико-химичните параметри, увеличение на ефктивността чрез управлението. Тези преобразувания с еинициират материално от двигателя (блокът н азадвижването играе ролята на ценностен ориентир и води генерално измененията в останалите функционалн иблокове, дори когато потребността е вън от системата), който ”подбужда” развитието н атрансмиията. Въвеждането на всеки ножв тип двигател или задвижване “връща” развитието н атрансмисията в началото на І еволюционна фаза. Постепенно нейната самостоятелна еволюция я насочва към микронивото – стремеж към ІІ еволюционна фаза. Всяко принципно изменение н аконструкцията н атрансмисията изисква съответни промени в органите за управление. Управлението се усложнява по време на І фаза. Ако не възникнат нови изисквания към системата (особено по отношение на мощността, което представлява нови изисквания към двигателя и прилагането например на нов тип двигател), двигателят и трансмисията преминават на микрониво – сливат с ес работния орган. Управлението на системата с еоблакчава. Всичко това води до идеализацзията на системата. С това започва ІІ еволюционна фаза. 13.Интензивно развитие на веществено-полевите взаимовръзки. 13.а.начален етап на масовия преход на частите към микрониво. 13.б. повишение на степента на многофункционалност на частите насистемата. 13.в.поетапно свиване на елементите вътре във всеки функционален блок в една част, която изпълнява всичките необходими функции. 13.г. частичен преход в надсистема. Забележка: преходът към надсистема е възможен и на много по-ранни или по-късни етапи в зависимост от вида и количеството на изпълняваните функции (т.е. задоволяване на потребности). 14.Форсиране на веществено-полевите взаимовръзки. Системата извършва пълен преход на частите на микрониво. Свиване на частите на системата в един работен орган (“идеално вещество”) със запазване на всички изпълнявани по-рано функции. Забележка: Свиването на системата има пулсиращ характер. Появяването на нови допълнителни функции, следствие на възникнали потребности (изисквания), заставя прилагането на нови елеенти, историко-еволюционно принадлежащи към І еволюционна фаза., които още не са еволюирали до мекронивото. Тезинови елеенти в развитието си се стремят да с евпишат във вече създадената система. При поява на нова отребност, оттам и функция, картината се повтаря. Поседни в работния орган се вливат органите з ауправление. Това се обяснява с факта, че човекът винаги запазва част от контролираните функции за себе си. В природните системи картината е същата – последни губят самосотятелно съществуване органите за управление. 15.Развитие на работния орган като пълна система. Форсиране на веществено-полевите връзки в работния орган и с външната седа. Последователно използуване на енергийните ресурси, намиращи се в твърдите, течните и газообразните вещества. Последователно използуване на възможностите за своите части на: групи молекули (кристална решетка, полимери, асоциации от молекули), единични моликули (сложни, прости, т.е. съставени от различни и от еднакви атоми), части от молекулата (йони, катиони), група атоми, единичен атом, част от атома (йони, нуклони)), елементарна частица. Накрая – максимално използуване на енергията и свойствата на светлината. Извършване на преход от веществен субстрат на микронивото (молекулен, атомарен) към полеви, енергиен субстрат (фотони). Забележка: работният орган, намиращ се на микониво в своето развитие постепенно преминава от използуване на изкуствено получавана енергия, към енергия на окръжаващата го среда. Тенденция на превръщане на техническите системи в биологични (предвид свойството им да се размножават и регенерират). ІІІ фаза: 16.Окончателно поглъщане на сситемата от надсистемата или нейната среда. Т.е. разглежданата система изчезва. Извършва се елиминация или реликвимация. 17.Развитие на надсистемата, която по-нататък с еразглежда като система. Забележка: новопоявилата се система продължава да се развива съгласно описаните етапи 1-16. Графически законът за жизненния път на системите е изобразен на фиг. 6. - - - - фиг. 6. - ------- 5.7. Тенденции в развитието на дейността на отделните функционални блокове. 5.7.1. Работният орган има следната линия на развитие: появяване-експлозивно въздействие върху средата-имплозивно въздействие върху средата-защитнии възпроизводствени функции. 5.7.2. Тансмисия: съхраняване и разпределяне н аресурсите-иницииране на фини взаимодействия, увеличаване на веполността чрез-иницииране на появата на двигателя и органите за управление. 5.7.3. Органи за управление: осигуряват движението към целта: изследване (очувствяване)-планиране, проектиране-реконструиране с два варианта: поддържане на стационарно състояние и еволюция; отсвоя страна това може да стане чрез деструкция или употреба. 5.7.4. Ценности (двигател). Обичайно не се променят докато дадена система съществува. Те могат да се променят при прехода между фазите. За множествените системи това означава дивергенция, основаваща се на генерализиран полиморфизъм. Единият клон се развива в рамките на съществуващата фаза, другият прави пробив – приема нови ценности, коит ого изпращат в следващата фаза. При изчерпране на ценностния потенциал (ненужност, непотребност) системата бързо може да деградира. * * * При анализа на еволюционните изменения можем да открием техните 16 атрибута – критерии за наличие на еволюционни изменения. 1.Обекти и резултати на еволюцията – носители на еволюцията, например популациите на вида. 2.Форми и видове еволюция: 2.а. стасигенез: продължително запазван на системата в хода на нейното развитие, например така са се развивали видовете латимерия, хатерия някои мъхове и папрати, останали почти непроменени през милионите години. 2.б. неогенез: има вид на квантигенез: количествено развитие с два вида – например регрес и прогрес в биологията – например олигомеризация и полимеризация при членестоноги. 2.в. квалигенеза: качествено развитие, например в организмовия свят – ароморфозите. 2.г. изогенеза: развитие на системата на едно ниво без съществени структурни преобразувания и качествено нови елементи, например идеоадаптациите в развитието на организмовия свят; още 11 производни форми на развитието, получени при съчетаването по 2, по 3, по 4 от 4-те основни и сводими, в крайна сметка към 8 основни и производни форми. 3.Стабилност и нестабилност на носителите на еволюцзията (например генома). Причини за стабилността и нестабилността на носителите на еволюцията – вътрешни, инициирани от системата и външни – инициирани от средата. 4.Елиминация (унищожаване) на нестабилните и ненужните и реликвимация (пресъздаване, пресътворяване, възкресяване) на стабилните и необходимите носитли на еволюцията при селекцията от един в следващ еволюционен цикъл. 5.Насочено фундаментално преобразуване на дадено ниво на организация на материята на средата и от самото ниво насочено преобразуване на изменящата се среда и като следствие от това едновременна и взаимосвързана еволюция на системата и средата, които могат да се разглеждат като надсистема, включваща в себе си подсистемите на средата и системата. 6.Причини за насочеността на развитието (ортогенеза) – забрани и разрешения, свързани с фундаменталните закони за запазване; с действието на селекцията на всички етапи на еволюцията над всички нива на организация на материята; с особената структура на развиващите се системи – “среди” и съществуващите в тях системи от определено ниво на организация на материята, разрешаващи само определени преобразувания в тях; с функционалните ограничения произхождащи от дадения стадий на развитието, които предопределят ограничения брой на формите на изменение и развитие и ограничеия наорот условия за тяхната реализация, което също води до известна канализация на еволюцията и нееволюционните процеси. 7.Необходими и достатъчни условия за развитие – закона за прехода на кантигенетичните изменения в кванти- и (или) квали-, и (или) изо-, и (или) стасигенетични. 8.Поли- и моновариантност – 8 възможни за отделните 255 за множествените носители на еволюцията способи и механизми на развитието и реализацията всеки път н аедно от тх. 9.Закони за запазването на едни и развитие на други параметри на носителите на еволюцията. 10.Еволюционно запазване, намаляване, увеличаване на степента на сложност и разнообразие на системите – по количество и (или) по качество и (или) отношенията на единство и (или) закони на композицията (структуриране) на началните елементи. 11.Необратими и относително обратими насочени еволюционни преобразувания на композицията или части от дадено ниво на организация в композиция на или на техните части на същото или (и) по-нискостоящи нива на организация на материята. 12.Запазване или изменение в хода на еволюцията на законите, механизмите за запазване, изменение, развитие на носителите на еволюцията, което от гледна точщка на ОТС е напълно допустимо, понеже нивото на организация на материята като свръхсложна система от обекти от особен род се задава не от едно, а от множество отношения на единство и множество закони н акомпозицията. 13.Носителите на еволюцията като поли- и изоморфичните модификации, симетрични в едни, дисиметрични в други отношения и задължително принадлежащи най-малко на едни еволюционен полиморфизъм и изоморфизъм, една еволюционна група на симетрия или дисиметрия. 14.Еволюционни поли- и изоморфизации, симетризации и дисиметризации. 15.Развитие на системата и система на развитието на: а. противоположностите изброени в т. 1-14, б. неговите форми, видове, етапи, разклонения.